РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Балчик, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20233210200165 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена жалба от С. Д. Д., ЕГН **********, от
***, чрез адвокат С. К. С. от АК-Д., с адрес в ****, срещу Наказателно постановление №***
от ***г. на Началника на РУ на МВР-Б., с правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл.
от ЗАНН.
Жалбата е подадена и чрез административно-наказващия орган,който ведно със
административната преписка я изпраща в Районен съд-Балчик.
В БРС жалбата,ведно със преписката е получена с Рег.№3354 на 01.08.2023год., като
е образувано АНХД №165/2023г. по описа на БРС.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че обжалваното наказателно постановление е
необосновано, незаконосъобразно.
Твърди, че не е описана правилно фактическата обстановка. Твърди, че са допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи процесното наказателно постановление,
до степен на незаконосъобразност.
Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Редовно призован, жалбоподателя не се явява в лично в съдебно заседание.
По делото жалбоподателя се представлява от процесуален представител-адвокат С.
К. С. от АК-Д., който се явява в съдебно заседание.В съдебно заседание, процесуалният
представител завява,че поддържа жалбата си. Пледира да бъде отменено наказателното
постановление,като незаконосъобразно.Претендира направени деловодни разноски.
Представя писмено становище, в което моли съда да отмени изцяло процесното наказателно
1
постановление. Претендира заплащане на деловодни разноски под формата на адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява в с.з. Представено е
писмено становище по жалбата, в което се твърди, че нарушението е установено и доказано.
По делото,като свидетел е разпитан актосъставителя Н. Н. К..
Събрани и приети са писмени доказателства, представени с административната
преписка.
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е водач на МПС.
На 25.03.2023г. лек автомобил марка „Ф.Ф.” с Рег.№ТХ****АР се движил в населено
място, а именно в ***, в посока ***.
На 25.03.2023г. в 08,11ч., автомобилът бил засечен с техническо средство- Мобилна
система TFR 1M, с №558(клип 20183 от ЕЦОН).
Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е монтирана на специализиран полицейски автомобил,ползван от ОД на МВР-Д..
В процесният електронен фиш е прието, че автомобилът бил управляван в
нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В момента на констатиране на административното нарушение, жалбоподателят не
бил спрян от контролния полицейски орган. В последствие е генериран от ЕЦОН, заснетия
клип/нарушение №20183 и започнал процедура по установяване на водача, управлявал
автомобила на процесната дата, час и място.
От справката за собственост е установено,че автомобилът е собственост на С. Д. Д..
Жалбоподателят подава декларация по образец,на основание чл.188 от ЗДвП.
АНО приема, че жалбоподателят е управлявал автомобила на процесното място,дата
и час,в нарушение на разпоредбата на чл.182 ал.1 от ЗДвП.Прието е ,че автомобилът се е
движил със скорост 85 км/ч.при максимално допустима за движение скорост, в населено
място от 50км/ч.Приспаднато е 3% както възможна техническа грешка и е прието,че
наказуемата скорост е 82 км/ч.Прието е че превишението е 32км/ч.
С оглед предвидените в санкционната норма наказания, е преценено, че следва да се
състави АУАН и да се издаде наказателно постановление. Преценен е факта, че преди това
по отношение на същия жалбоподател са издадени два електронни фиша, които според АНО
са влезли в сила, а именно ЕФ серия К №54666116 връчен на 31.03.2022година и ЕФ Серия
К №5328295, връчен на 31.03.2022г., влезли в сила на 15.04.2022година.
Срещу жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение
№АД 037567 на 19.05.2023година от свидетеля Н. Н. К..
Въз основа на образуваната административна преписка и издадения АУАН,АНО,
2
издава процесното наказателно постановление№*** от ***година с което на жалбоподателя
за допуснато административно нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП,на
основание чл.182 ал.5, във вр. ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни
наказания,както следва:
-Глоба в размер на 800 лева
-Лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца.
На основание Наредба№Iз-2539 от 17.12.2012 на МВР са отнети общо 26 контролни
точки.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по събраните по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Видно от приетите доказателства,наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 13.07.2023 год.
Видно от регистрационния номер на жалбата, тя е подадена на 19.07.2023год, чрез
административно наказващия орган.
В предвид на това съдът приема, че е спазен законоустановения срок от
съобщението за подаване на жалбата.
С оглед на това жалбата е процесуално допустима.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началника на РУ на
МВР Б.,упълномощен с това правомощие,съгласно заповед№8121з-1632 от 02.12.2021од.на
Министъра на МВР.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът преценява следните обстоятелства и факти:
Съобразно чл.10 ал.3 от наредбата, при работа с временно разположени на участък от
пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
За използване на системата за видеоконтрол на процесното място, за което е
издадено обжалваното наказателно постановление по административно наказателната
преписка е представен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от НАРЕДБА № 8121з-532 ОТ 12
МАЙ 2015 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА АВТОМАТИЗИРАНИ
ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА И СИСТЕМИ ЗА КОНТРОЛ НА ПРАВИЛАТА ЗА
3
ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА. Законодателят е въвел този задължителен документ, тъй
като в новото съдържание е предвидил възможност за удостоверяване чрез попълване в
нарочни графи на съответните факти и обстоятелства при които е било извършено
заснемането, т.е. същият следва да съдържа информация за точното местонахождение на
мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното техническо средство,
разположението на автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице
такива, разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата
с автоматизирано техническо средство и др., чието удостоверяване се извършва чрез
посочване на имената на удостоверилото ги лице, което и декларира, че автоматизираното
техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията,
въведени в инструкцията за неговата експлоатация. Този протокол е официален документ,
тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща
доказателствена сила. По административно наказателната преписка е приложен протокол
№240р-4291/27.03.2023г за използване на Автоматизирано техническо средство или система
TFR1- М 590.
В приложения протокол не са посочени следните задължителни реквизити:
1. Не е посочено разС.ието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС в
метри;
2. Не е посочен началото на участъка и края на участъка в който се контролира
скоростта, населеното място и номера на пътя, въпреки задължителните указания в графата;
По административно наказателната преписка е приложен протокол № 5-17-22,от
проверка на мобилната система, като заключението в него е с дата 04.08.2022г НО НЕ Е
ПОСОЧЕНО ДО КОГА Е ВАЛИДНОСТТА НА МЕТРОЛОГИЧНАТА ПРОВЕРКА.
Освен това приложения протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол
„TFR 1М" № 4835 се отнася за АТСС монтирано на служебен автомобил с per. № ТХ ****
НХ, като инвентарния номер на техническото средство е 4835 а в случая е изполвана
мобилна система за видеоконтрол „TFR 1М"с инвентарен номер 558/10, а освен това в
протокол № 10482/14.08.2012г за проведено обучение на служител на РУ-Б. - Н. Н. К. за
работа с мобилна система за видеоконтрол TFR 1М” е посочено, че системата за
видеоконтрол е монтирана на лек автомобил „О.А." с peг. № ТХ **** ТХ, т.е. липсват и не
са представени надлежни доказателства за годността на техническото средство и най-
вече за това, с кое техническо средство е установена превишената скорост и на кой
автомобил е било монтирано техническото средство.
В конкретния случая, част от графите на протокола са останали непопълнени от
контролните органи. Именно чрез попълването на този реквизит се установява така
необходимата връзка между приложения към НП фотоснимка и АТСС, за което се твърди,
че на процесната дата е заснело нарушението. Както посочих вече, цитираният протокол
представлява официален свидетелстващ документ и предвид това, недопустимо е органите
4
извършващи контрол, сами да преценяват кои графи от протокола ще запълнят и кои ще
пропуснат да попълнят. Подобни пропуски опорочават процедурата по контрол върху
скоростта на придвижване на водачите на МПС, а оттам рефлектират и върху
законосъобразността на издадения електронен фиш. Наличието на протокол по смисъла на
чл. 10 от Наредбата не е самоцел- реквизитите му, така както се предписани в Наредбата
гарантират яснота и прозрачност на осъществената дейност по контрол на скоростта.
Посредством протокола се установява, че именно на деня, часа и мястото, съответните
служители към ОД на МВР са извършвали контрол за скорости то точно с техническото
средство, от което произтича фотоклипът към издадения ел. фиш.
Всъщност, най-важният порок е свързан именно с мястото, на което е било
позиционирано АТСС. В наказателното постановление е посочено, че нарушението е
извършено в *** а в приложения към делото фотоснимка е посочено, че нарушението е
извършено на място с координати; EL 28.08958 NL 43.47717. Това разминаване е особено
съществено, предвид факта, че се създава неяснота не само досежно основен белег от
обективна страна на нарушението ( къде е извършено същото), но и остава неизяснено къде
изобщо е било позиционирано АТСС, което следва да отмерва скоростта на придвижване на
преминаващите МПС. Посочените координати в снимковия материал от видеоклипа по
никакъв начин не могат да се свържат с посоченото в НП място на извършване на
нарушението, защото посочените координати не попълват изискването за посочване на
начало и край на контролирания участък, а и не е доказано, че те са част от пътната мрежа
на страната.
На следващо място съдът съобразява,че, не е спазена и инструкцията за
експлоатация от 2010г. относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение ТFR-1M, която в чл.9.1 указва, че всяко едно нарушение се
записва на файл, представляващ видеоклип с избираема продължителност 1-15
секунди при измерване. Такъв не е представен, а приложената снимка не отговаря на
изискването да има индивидуален идентификационен номер.
Всичко това е довело до опорочаване на функциите на Протокол съгласно чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. с peг. № 240р-6443/23.08.2022г за използване на
Автоматизирано техническо средство или система на официален удостоверителен документ
относно обстоятелството, че автоматизираното техническо средство е било позиционирано
на процесното място, както и че същото е използвано съгласно нормативните предписания и
при посочените в протокола обстоятелства. При това положение отразените в протокола
факти не следва да се приемат за доказани.
Така констатираните пороци са твърде съществени, като тяхното наличие опорочава
така издадения електронен фиш и води до необходимост от пълната му отмяна.
В тази насока е съдебната практика на административните съдилища в България:
-Решение № 115/22.10.2019г по КАНД № 119/2019г на Адм. съд Ямбол;
-Решение № 115/ 18.06.2020г па КАНД № 38 по описа за 2020 на Административен
5
съд - Стара Загора;
-Решение № 356/25.07.2017г по КАНД № 444/2017г на Административен съд
Плевен;
-Решение № 29/09.01.2020г по АНХД № 6270/2019г на РС-Пловдив;
-Решение № 393/18.05.2018г по КАНД №50/2018г по описа на АС-Хасково;
Съдът съобразява факта,че по силата на чл. 746, ал. 1 от Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (обн., ДВ, бр.98 от 07.11.2003г.),
конструкцията на скоростомерите трябва да позволява да се индивидуализира МПС, чиято
скорост е измерена, включително при едновременно движение на две или повече МПС, при
изпреварване или разминаване или когато скоростомерът е монтиран на движещо се МПС.
Безспорно, в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. с peг.
№ 240р-6443/23.08.2022г за използване на Автоматизирано техническо средство или система
е посочено, че посоката на задействане на мобилна система за видеоконтрол TFR 1М" е било
в режим „Д“, тоест в двете посоки- както към приближаващите МПС така и към
отдалечаващи се МПС.
От своя страна разпоредбата на чл. 752, ал.4 от Наредбата, въвежда изискване
уредите за контрол на скоростта да осигуряват, че изобразената позиция на МПС и на
свързания с него документ с изображение могат еднозначно и безспорно да причислят
стойността на измерената скорост, именно към същото това МПС, а не към някое друго.
Върху снимковия материал от клип № 26827 липсва каквото и да е отразяване, за кой
точно от двата заснети един до друг леки автомобила, които се разминават, се отнася
установената скорост.
Преценката да се ангажира административнонаказателната отговорност в случая, на
единия или евентуално в отделни производства и на двамата водачи, е чисто субективна и е
недопустимо.
Важно е да се подчертае недвусмислено, че по никакъв начин не може да се
установи, с каквито и да е други допълнителни доказателства, и да се гарантира една
фабрично непредвидена и непосочена дори като съществуваща според АНО, явно
незаложена, а и неустановена по делото техническа възможност на процесния уред - TFR
1М"с инвентарен номер 558/10, с който е заснета приложената Снимка, да отчете правилно и
поотделно едновременно скоростта на заснетите в един и същ кадър две или повече МПС-
та. Обратното разбиране означава съдът да приеме, че с действията си по санкциониране на
установения лек автомобил, чрез издаване на НП, АНО чрез негов служител, може сам да
направи тази преценка, като на практика създаде такава изначално несъществуваща,
допълнителна, техническа възможност и допълнителни функции на техническото средство,
каквито не са предвидени. Ангажирането на административнонаказателната отговорност,
която е лична, не може да почива на предположения и догадки, а единствено на безспорно
установени факти и доказателства, каквито в случая категорично липсват.
6
Гореизложеното задължава съда да приложи стриктно императивните правила на
закона и това обосновава на още едно самостоятелно основание необходимостта от отмяна
на обжалваното наказателно постановление,а именно, поради категорична недоказаност на
нарушението от съставените и приложени по административно-наказателната преписка
доказателства - протокол по чл. 10 от Наредбата и снимков материал. Поради това съдът
счита, че е налице неустановеност на съществен елемент от описаното административно
нарушение. Безспорно на представената, като част от административнонаказателната
преписка снимка с 4 кадъра се вижда ясно на първия кадър, че в момента на пресичане на
лъча на радар скоростомера ,,TFR 1М” и фиксирането на л.а марка „Ф.Ф." с Рег. № ТХ ****
АР, че са били заснети два автомобила, което разколебава административнонаказателното
обвинение.
На снимката се виждат изображения както на МПС с Рег. № ТХ **** АР така и на
друго МПС с неустановен регистрационен номер, като установяване на въведеното с НП
твърдение за превишаване на разрешената скорост от МПС с Рег. № ТХ **** АР е
невъзможно. Това е невъзможно и от съдържанието на текста, находящ се под
коментираното изображение.
Липсват указания за начина на определяне на зоната за измерване върху
доказателственото изображение,които биха могли да дадат възможност да се формира извод,
че управляваният от С. Д. автомобил попада именно в тази зона. Не са налице данни как е
определен нарушителят и най-вече съществува ли зона (от изображението), в която, за да се
гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушителя, се допуска наличието само
на едно превозно средство и коя е тя.
Представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835 не дава отговор на тези въпроси. В това удостоверение е посочено, че към него
следва да има приложение , което е неразделна част от настоящото удостоверение за
одобрен тип средство за измерване а именно “ТЕХНИЧЕСКИ И МЕТРОЛОГИЧНИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ“. Такива обаче по делото не са представени от АНО. Приложено е
единствено от АНО писмо с peг. № 466/20.01.2011 г в което се посочва, че представят
заварени копия на:
1. Техническо описание и инструкция за експлоатация;
2. Програма за преглед на нарушенията;
3. Удостоверение за одобрен тип средство.
С изрично уточнение, че поради големия обем на информацията съдържаща се
в тях, АНО не е в съС.ие да изпраща копия по всяко АНД.
Липсва каквато и да е информация за начина на заснемане на избрани обекти, за
характеристики на АТСС, за конкретните функции на одобрения тип устройство и други,
като се конкретизира как се определя кое превозно средство се заснема в конкретна
ситуация. В тази връзка е необходимо още да се посочи, че Приложение към удостоверение
за одобрен тип №10.02.4835 не е представено пред съда, което възпрепятства да се изведе
7
извод за безспорно установено и доказано нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДВП.
С оглед изложеното,съдът счита,че процесното обжалвано наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва изцяло да бъде отменено.
По деловодните разноски:
С оглед изхода на делото,съдът счита,че право на деловодни разноски има
жалбоподателя.Видно от представените доказателства,Д. се представлява от процесуален
представител в процеса,а именно адвокат С. К. С..По делото е представено адвокатско
пълномощно.Липсват доказателства за размера на договореното адвокатско възнаграждение-
В пълномощното няма посочена сума.Липсват и доказателства за налично плащане на
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя в полза на пълномощника.
При това положение ,съдът счита,че липсват доказателства за направени деловодни
разноски,поради което,следва да остави без уважение направено искане за заплащане на
такива от страна на жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.3 от ЗАНН,съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №*** от ***г. на Началника на РУ на
МВР-Б., с който за констатирано на 25.03.2023г. в 08,11ч., в населено място, а именно в ***,
в посока ***, при управление на лек автомобил марка „Ф.Ф.”, с Рег.№ТХ****АР,
административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на С. Д. Д., ЕГН ********** от ***, на
основание чл.182, ал.5, във вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, са наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на 800лв.(осемстотин лева), ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ
НА МПС за срок от шест месеца, като на основание Наредба№Iз-2539 от 17.12.2012 на МВР
са отнети общо 26 контролни точки, като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на С. Д. Д.,ЕГН **********, от *** за заплащане на
деловодни разноски от ОДМВР-Д., в негова полза, като недоказано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик:_______________________
8