Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 30.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 9693/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Д.Е.М. твърди, че като пътник в л.а. Опел, с
ДК № М 2178 ВМ, е пострадала при ПТП, реализирано на 12.05.2017 г., около 02,55
ч., на път І-5, в посока Русе, в следствие противоправното поведение на водача
на този автомобил Б.М.М., който е изгубил контрол върху превозното средство и с
поведението си е допуснал нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП. Твърди, че по силата
на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“
отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно
средство. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди - болки и
страдания от претърпените увреждания – фрактура на дясната ключица и
прилежащото първо ребро и хематоми на меките тъкани на предната коремна стена
на ниво илиачни крила. Твърди, че след произшествието била приета по спешност в
УМБАЛ „Русе“ АД, където престояла три дни и било проведено консервативно
лечение и след консултация с ортопед й е предписано ползването на имобилизация
с ортеза на ключицата. Сочи, че при извършен на 31.05.2017 г. контролен преглед
е установена необходимост от оперативно лечение и в същия ден била извършена
оперативна интервенция за закрито наместване без вътрешна фиксация и в областта
на травмата е поставена мека имобилизация, а при проведен контролен преглед на
следващия ден е взето решение за извършване на повторна операция и е
осъществено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация – с плака и
винтове. Твърди, че по време на възстановителния период е изпитвала болки,
неудобства в битов план, довели до ангажиране на други хора за помощ. Сочи, че
болките са довели до затруднения в съня и прием на обезболяващи. Твърди, че и към момента на подаване на
исковата молба не е налице пълно оздравяване, както и че произшествието е
довело до понижено настроение, тревожност, както и изпитва срам от останалия
голям белег, от оперативната интервенция. Счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на
сумата в размер от 40 000 лева (увеличение на иска, допуснато в о.с.з., проведено
на 18.02.2020 г.). Твърди, че е сторил разходи за лечение в размер на 548,00
лева за реконструктивна плака и остеосинтеза, както и 34,80 лева –
потребителска такса за болничния престой. Претендира лихва за забава от дата
06.10.2017 г. върху обезщетението за неимуществени вреди и от датата на
подаване на исковата молба – 30.10.2017 г. върху обезщетението за имуществени
вреди, както и разноски.
Ответникът ЗАД „Д.Б. Ж. и З.“ оспорва иска.
Оспорва причинната връзка между настъпилото ПТП и твърдените от ищеца
увреждания на здравето, техния вид и интензитет и размера на иска за
неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване, поради непоставяне от
ищеца на предпазен колан, както и поради неспазване на лекарските предписания
за охранителен режим. Оспорва и необходимостта и извършването на разходи за
лечение в претендирания размер. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
За основателността на прекия иск в тежест
на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на
лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се
определи от съда по справедливост, при съобразяване на критериите посочени в
ППВС 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си съпричиняване – поведението на пострадалия в причинна връзка с
вредоносния резултат.
На 12.05.2017 г. е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, за настъпило на същата дата, около 02,55 ч. ПТП на път І-5, на км. 28+800 с участник 1 л.а. Опел, с рег. № *******, управляван от Б.М.М.. В
протокола е посочено, като обстоятелства и причини за настъпване на произшествието,
че участник 1 не контролира непрекъснато автомобила, в резултата на което
напуска пътното платно в ляво по посока на движението си и се блъска в
крайпътно дърво, като пострадали от произшествието са водачът и Д.Е.М., която е
с диагноза фрактура на дясна рамо и ребро.
Настъпването на произшествието по
посочения в исковата молба механизъм в следствие противоправното поведение на
водача на л.а. Опел, с рег. № ******* Б.М.М., не е спорно между страните
(определение за отделяне на този факт като безспорен с доклада на делото), а и
се подкрепя от показанията на свидетеля М.и приетата автотехническа експертиза.
Не е спорно и обстоятелството, че
ответникът е застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Спорен е
въпросът относно наличието на причинна връзка между произшествието и
настъпилите при ищеца увреждания, както и техния вид и интензитет.
Според показанията на свидетеля Б.М.той е съпруг на
ищцата произшествието настъпило по време на управление на собствения му
автомобил марка „Опел“ по пътя Бяла – Русе, като може би се е отнесъл и заспал,
отклонил се от пътя в ляво през съседната лента и се озовал в едно дърво. Жена
му, която пътувала на седалката до водача, изпищяла, той я извадил от колата и
я сложил на банкета и започнал да я полива с вода, за да не загуби съзнание,
казвала че не може да диша и че има болки по тялото от гърдите надолу, като в
тази област имала охлузвания. Шофьорът на камиона, движел се пред тях, спрял и
се обадил на линейка, която ги откарала в болницата в гр. Русе, където и
двамата със съпругата му престояли 3 дни, като след изписването тя все още
трудно се движела и едва я качили в колата, за да я приберат.
Според показанията на свидетеля Т.И., тя е майка на ищцата.
Видяла я на третия ден след катастрофата, когато се прибрали от болницата.
Според свидетелката дъщеря й имала болки, била превързана имала колан на
ключицата. Минали две седмици, но дъщеря й не можела да става, да се движи, да спи
и я закарали в болницата в гр. Монтана, където й казали, че е за операция, като
след операцията останала за 5 дни в болницата, през които изпитвала силни
болки. Свидетелката сочи, че месец и половина, два, след операцията тя останала
да помага на дъщеря си – в къпани, хранене, решене, както и се грижела за двете
й деца, като през това време, дъщеря й не можела да става. След това, до около
4 месеца след операцията, свидетелката сочи, че продължила да се грижи за
дъщеря си, като последната започнала по малко да става и да се движи. Осем
месеца след операцията била извършена нова такава и тогава свидетелката сочи,
че се наложило пак да се грижи за ищцата. Според И., дъщеря й и към момента на
депозиране на показанията не може да вдига тежки неща, има оплаквания и се
притеснява от белега, който й е останал след операцията.
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза в следствие на процесното ПТП ищцата е получила контузия на гърдите и корема, счупване на първо ребро в
дясно, счупване на дясна ключица. По отношение на контузията на гърдите и
корема и счупването на реброто е проведено консервативно лечение, а по
отношение лечението на дясната ключица – първоначално е предприето
консервативно лечение с поставяне на ортеза, а след установяване на разместване
на счупването, е проведено оперативно лечение чрез открито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Според заключението
след първото оперативно лечение е имало оздравителен период от 5 месеца, от
които през първите два месеца болките и страданията са били с голям интензитет,
а след извършване на втората операция – още около 3 месеца, от които първият
месец болките и страданията са били с голям интензитет. Вещото лице сочи, че
при извършен на 21.01.2020 г. личен преглед на ищцата е установило груб
оперативен белег в областта на дясната ключица с дължина около 14 см. и ширина
1 см. над нивото на кожата, болезнен при допир и ограничен обем в движението на
дясната раменна става при повдигане на ръката настрани от 90 градуса, при норма
180 градуса. Според експерта извършените от ищцата разходи, за които са
приложени документи към исковата молба, са във връзка с проведеното лечение.
Вещото лице сочи, че е възможно ограничението на движението на дясното рамо и
ключица при ищцата никога да не бъдат възстановени в пълен обем. Според вещото
лице по делото няма данни ищцата да се е отклонила от предписаното й лечение
или да е получила последваща травма, както и не може да се каже, дали обемът на
проведената рехабилитация е достатъчен. Според експертизата към момента на
настъпване на произшествието ищцата е била с поставен предпазен колан, като
част от уврежданията са именно във връзка с неговото наличие.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск. От събраните приетата съдебно-медицинска
експертиза, която съдът кредитира, се установява, че ищцата е била с поставен
предпазен колан към момента на настъпване на произшествието. От страна на
ответника, чиято е доказателствената тежест не се доказа при условията на пълно
доказване, възражението му за съпричиняване чрез неспазване на предписания
режим на лечение. Ето защо възражението на ответника за съпричиняване за
съпричиняване на противоправния резултат следва да бъде отхвърлено.
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване
на претърпените от Д.Е.М. болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 40 000
лв. За да определи размера, съдът отчита възрастта на ищцата към момента на
деликта – активна възраст, продължителността на оздравителния процес, който със
извършената втора операция е с обща продължителност от 11 месеца;
обстоятелството, че ищцата е майка на две малки деца, за които е трябвало да се
грижи, но вместо това нейната майка за продължителен период от време са е
помагала, на ищцата както в нейното обслужване така и в домакинската работа и отглеждането на
децата и семейството. При определяне размера на обезщетението съдът взема
предвид, че уврежданията при ищцата са били с комплексен характер, че тя е
претърпяла две операции след които за продължителен период от време е имала
интензивни болки. От значение за размера на обезщетението е и обстоятелството,
че при ищцата за винаги ще остане големият груб оперативен белег, който е на
видимо място в областта на ключицата, както и че повече от 2 години и половина
от датата на събитието ищцата е все още с ограничени движения на 90 градуса от
възможен обем от 180 градуса на дясното рамо и ключица, както и че прогнозата
за оздравяване не е добра. При определяне на размера на обезщетението съдът
отчита обстоятелството, че претърпяването на пътно-транспорно произшествие при
конкретните обстоятелства представлява стресова ситуация, свързана с негативни
изживявания, както непосредствено след произшествието, така и с известно
безпокойство след това. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и
икономическата конюктура в страната към датата на деликта, както и предвидените
в закона лимити на отговорността на застрахователя.
Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за
лихвите за забава по правилата на чл. 497, ал.1 КЗ с настъпване на първото от
двете събития – изтичане на 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ,
освен ако от увреденото лице не са представени всички доказателства необходими
за определяне на основанието и размера на претенцията му. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 497, ал.1 КЗ е специална
спрямо общата разпоредба на чл. 429, ал.3 КТ, поради което при застраховки
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, приложимо е правилото на
специалните норми.
В настоящия случай ищецът е
предявил пред застрахователя претенцията си на 04.07.2017 г., считано от която
дата ответникът е изпаднал в забава към момента, от който се претендира лихва
за забава върху обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо следва да бъде
присъдена и лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от дата
06.10.2017 г. и от 31.10.2017 г. – върху обезщетението за имуществени вреди.
По разноските:
При този изход от делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото в размер на
640,00 лева .
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Д. и Х.“ на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38,
ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 2096,98 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 1523,31 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.
Ж. И З.“, ЕИК: *******, да заплати на Д.Е.М., ЕГН: **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 40 000лв., представляваща дължима
застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 12.05.2017 г.
пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на Б.М.М.,
като водач на л.а. Опел, с ДК № ******, неимуществени вреди – болки и страдания
от настъпили телесни увреждания - контузия на гърдите и корема, счупване на
първо ребро в дясно, счупване на дясна ключица, както и претърпян стрес, ведно
с лихва за забава, считано от 06.10.2017 г. до плащането, сумата в размер на общо 582,80 лева – разходи за
лечение по фактури с №№ **********/31.05.2017 г. и **********/06.06.2017 г.,
ведно със законната лихва от 31.10.2017г. до плащането, както и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 640,00 лева – разноски.
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б. Ж. И З.“, ЕИК: ******* да заплати на Адвокатско
дружество „Д. и Х.“ на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение в размер на 2096,98 лева.
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б. Ж. И З.“, ЕИК: ******* да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 1523,31 -
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: