РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Пловдив , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501227 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на АНГ. Л. К. от гр.Пловдив,
чрез адв.К.С. против Решение № 260460 / 15.02.2021г. постановено по гр.д.№ 2859/ 2020г.
по описа на Пловдивски районен съд – I гр.с. в частта, в която жалбоподателят е осъден да
заплаща на П. А. Л., ЕГН: *** чрез нейната майка и законен представител ПЛ. К. К. , ЕГН:
********** месечна издръжка за разликата от 250 лева до 350 лева, считано от подаване на
ИМ – 20.02.2019г. до настъпване на законоустановената причина за изменението или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска, както и за същия размер месечна издръжка за минал период от време считано от
20.02.2019г. до подаване на исковата молба 20-02.2020г., ведно със законната лихва върху
всяка
просрочена месечна вноска след приспадане на заплатената за този период издръжка в общ
размер от 1570 лева. В тази обжалвана част се иска отмяна на решението и отхвърляне на
предявения насрещен иск в претендирания размер издръжка за минал период и за в бъдеще.
Постъпил е писмен отговор от адв.А.Б. като пълномощник на въззиваемата П.К.,
оспорва жалбата като неоснователна, по развити съображения в отговора, моли да се
потвърди обжалваното решение, претендира се присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
1
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С постановеното решение на районния съд упражняването на родителските
права по отношение на детето П., р.***г. са предоставени на майката П.К., като е определен
режим на лични отношения на детето П. с бащата А.Л., в която част решението е влязло в
законна сила. Определена е дължима месечна издръжка в размера от 350 лева за в бъдеще и
за минал период от 20.02.2019г до подаване на исковата молба 20.02.2020г. чрез приспадане
на заплатената от бащата сума от 1 570 лева за миналия период. Решението е влязло в
законна сила и относно присъдения размер на месечната издръжка за в бъдеще и за минал
период за разликата от 250 лв до 350 лева.
С постановеното решение на районния съд в обжалваната му част при определяне
размера на дължимия общ размер за малолетното дете П., р.***г. месечна издръжка, и
нейното разпределение между родителите, съдът е взел предвид възрастта на малолетното
дете, разходите, свързани със закупуване на дрехи, храна, лекарства и други, нуждите за
здравословно развитие и интересите на детето, а относно възможностите на родителите е
преценен по-високият размер доходи на бащата от тези на майката, като последната живее
под наем, поема основната част от непосредствените грижи за детето, въз основа на което е
определен общ необходим размер от 600 лева, с по-висок дял в участието на месечната
издръжка от бащата със сумата от 350 лева. По отношение на претенцията за минал период е
прието, че възможностите на страните и нуждите на детето са били сходни, поради което е
определен същият размер издръжка, дължим от бащата.
С оплакванията по жалбата жалбоподателят оспорва така определения от съда
размер на издръжка в месечния му размер от 350 лева с възражението, че разходът за наем,
който ищцата по насрещния иск удостоверява с представения договор за наем с размер на
месечна наемна цена от 360 лева, се явява ирелевантен по предявения иск, като безпричинен
и ненеобходим поради наличието на отлични условия за живеене при родителите на ищцата.
Поради това и определянето на посочения размер се явява завишен, а относно този размер
на издръжката за минало време се сочи да е невалиден.
Разпоредбата на чл.142, ал.1 СК регламентира критериите, при които се определя
размерът на издръжката , а именно според нуждите на лицето, което има право на издръжка
и възможностите на лицето, което я дължи, а специално по отношение на ненавършилите
пълнолетие деца с разпоредбата на чл.143, ал.1 и ал.2 СК е предвидено безусловно
задължението на родителя съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия за живот, необходими за развитието на детето. В случая определеният
общ размер на дължимата месечна издръжка от 600 лева съответства на нуждите на дете на
2
около 6 г. възраст/ към момента на подаване на ИМ/ за задоволяване на основните му
потребности за здравословно отглеждане и развитие, както и е съответен на възможностите
и на двамата родители, предвид установените в процеса доходи на страните, като мотивът
относно поетият от майката допълнителен разход за заплащане на наем за жилище не е сред
съществените при определяне на дължимия от бащата размер на месечната издръжка. При
разпределянето на така определеният общ размер издръжка от 600 лева месечно, вкл. за
минал период съществените обстоятелства, въз основа на които се разпределя издръжката са
нуждите на детето, които не се оспорват от жалбоподателя, както и по-високият размер на
доходите на последния в сравнение с тези на майката, както и фактът, че майката отглежда
детето и полага ежедневни грижи за него. С оглед на това не се приема за основателно
възражението на жалбоподателя относно включването на обстоятелството при определянето
на месечния размер на дължимата издръжка, свързано с поет разход за наем за жилище от
майката, при преценката относно определеният дължим размер на месечната издръжка в
тежест на бащата. Месечният размер на дължимата от жалбоподателя издръжка е
определен в по-висок размер при съобразяване на съществените фактори за материалните
му възможности и главно поради необходимостта от по-голям дял при поемане на част от
месечната издръжка на детето като паричен еквивалент за тази част от реализирането на
родителските задължения на майката, изразяващи се в полагане на преки грижи за детето
като родител, комуто са предоставени за упражняване родителските права.
По така изложените съображения жалбата се намира за неоснователна, а
постановеното решение в обжалваната му част ще се потвърди като правилно.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260460 / 15.02.2021г. постановено по гр.д.№ 2859/
2020г. по описа на Пловдивски районен съд – I гр.с.в обжалваната му част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3