Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 11.03.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско
отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на четвърти декември, две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Ю.Ш., разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 7 092
по описа за 2013 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА К.М.Д., с адрес ***, С.М.Д.,
с адрес ***«*****» **, ет. 5, ап. 8, и «Ю Е.Б.Г. АД, с адрес ***«М. Л.» ***,
ет. 3, ап. 10, да заплатят:
1. на Б.А.Д., със съдебен адрес – адвокат Д.И.,***, следните суми:
- 46 260,00 евро на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) заплатена цена по развален
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.05.2008 г. плюс
законната лихва от 23.05.2013 г. до окончателното изплащане;
- 2 765,00 лева на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;
2. на СГС – 2 610,06 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от уведомлението.
[3] Ако ответниците подадат въззивна жалба срещу решението, с нея те следва
да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 805,03 лева
държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната
жалба.
[4] УКАЗВА на Б.Д., че в
едноседмичен срок от съобщението следва да внесе по сметка на СГС 2 433,23 лева депозит за особен представител. При неизпълнение
съдът ще осъди Б.Д. на основание чл. 77 от ГПК да заплати тази сума по сметка
на СГС.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[5] Б.Д. заявява в искова молба от 23.05.2013 г.,
че на 29.05.2008 г. с ответниците М.Д. и „Ю Б.Е.Г.” АД (Г.), чрез техния
представител ответника С.Ц., е сключил предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот. По този договор Б.Д. е заплатил
46 260,00 евро.
[6] Построяването на имота, предмет на договора, и
сключването на окончателен договор за покупко-продажба е следвало да стане в
срок от 24-ри месеца от получаването от ответниците на протокол за определяне
на строителна линия и ниво, без да се броят първите три месеца от всяка
каландарна година – януари-март. Протокол за строителна линия и ниво е бил
издаден на 12.01.2007 г. Срокът за сключване на окончателен договор е бил
изтекъл на 01.09.2009 г.
[7] В договора е било уговорено, че при забава
повече от шест месеца, ответниците дължат връщане на получената по договора
сума. За процесния имот е била вписана и ипотека, която също е възпрепятствала
сключването на окончателен договор.
[8] Поради забавата и наличието на вписана ипотека,
ищецът е загубил интерес от сключването на окончателен договор. Затова на
29.04.2013 г. той е изпратил на ответниците покана, с която е развалил договора
и е поискал връщането на сумата, платена от него. Ответниците не са върнали
търсената сума. Ето защо Б.Д. моли съда да осъди първите двама ответници да му
върнат платеното по предварителния договор – 46 260,00 евро.
[9] Ако съдът отхвърли този
иск, Б.Д. моли съда:
1.
да осъди първите двама
ответници да му заплатят търсената сума на основание чл. 13, ал. 1, изр. 2 от
договора (поради неизпълнение на тяхно задължение);
2.
ако отхвърли и този иск,
тогава съдът да приеме, че с исковата молба отправя изявление за разваляне на
договора, да го развали и да осъди първите двама ответници да му върнат
заплатената сума;
3.
ако отхвърли исковете срещу
първите двама ответници поради това, че третият ответник С.Ц. не е бил техен
представител, да осъди третия ответник С.Ц. да му заплати търсената сума (вж.
исковата молба, л. 4-9, както и молбата-становище, л. 97-101).
2. На ответниците
2.1. на Г.
[10] Г.
е заявил, че исковата молба е неясна и затова не може да изрази становище по
нея (вж. писмения отговор, л. 87-88).
2.2. на М.Д.
[11] М.Д.
е заявил, че обектът е бил построен, т. е. не е налице неизпълнение от негова
страна. Той също заявява, че ищецът не е заплатил твърдените от него суми. М. Д.
е възразил, че исковете са били погасени по давност (вж. писмения отговор, л.
92-93).
2.3. на С.Ц.
[12] С.Ц.
е оспорил предявения срещу него иск. Той е заявил, че е бил валидно упълномощен
от първите двама ответници за сключването на процесния предварителен договор.
Затова той моли съда да отхвърли иска спрямо него (вж. отговора, л. 89).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[13] На 12.02.2007 г. е бил издаден протокол за строителна линия и ниво за
обект в гр. С., местност «О.К.», УПИ I-723,1165 от кв. 26 (вж. Протокола, л.
19-25). На 29.05.2008 г. М.Д. и Г.
от една страна и от друга страна Б.Д. са сключили предварителен договор. С него
М.Д. и Г. са се задължили да построят и прехвърлят на Б.Д. собствеността на
недвижим имот от обекта в УПИ I-723, 1165 срещу заплащането
на 66 040,00 евро. Цената е следвало да бъде заплатена на четири вноски: 19 800,00 евро при подписването на договора; 13 220,00 евро – до издаването на удостоверение за достигната кота
„било”; 13 220,00 евро – до изтичането на пет
месеца от издаването на удостоверение за достигната кота „било“; 19 800,00 евро – до 10 дни преди издаването на акт 15, което пък е
следвало да стане до 24 месеца от издаването на протокол за строителна линия и
ниво без да се броят първите три месеца от всяка календарна година (вж.
договора, чл. 3-4, л. 10-17). Окончателният договор за покупко-продажба е
следвало да се сключи до седем дни след пълното заплащане на цената (вж. пак
там, чл. 5).
[14] Б.Д. е заплатил на М.Д. и Г.:
-
19 800,00 евро на
29.05.2008 г.;
-
13 220,00 евро на
31.10.2008 г.;
-
13 240,00 евро на
06.04.2009 г. (вж. квитанциите, л. 18. Съдът приема, че сумите са получени от Г.
и М.Д., тъй като Г. не оказа съдействие на вещото лице Б. за изготвяне на
заключение). М.Д. и Г. не са получили разрешение за
ползване за обекта (липсват доказателства за това. Не се спори, че за имота е
налице и вписана ипотека. Ето защо на 23.05.2013 г. Б.Д. е връчил на М.Д. и Г. нотариална
покана, с която им е съобщил, че разваля предварителния договор и е поискал да
му бъдат върнати 46 280,00 евро (вж. нотариалната покана, л. 42-44). Не се
спори, че М.Д. и Г. не са върнали на Б.Д. тази сума.
[15] Б.Д. е заплатил: 1 000,00 лева държавна такса (вж. л. 14 от
делото на САС); 1 700,00 лева на адвокат (вж. л. 3 и 232); 50,00 лева на вещо
лице (вж. л. 117 и л. 273); 15,00 лева за съдебни удостоверения (вж. л. 117 и
л. 240). Ответниците не са направили разноски по делото.
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА
[16] Б.Д. е предявил иск
по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на дадено на отпаднало основание. Искът
е основателен и съдът го уважава.
1. По иска по по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
[17] Съгласно чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен
да го върне. Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. М.Д. и Г. да
са получили от Б.Д. 43 260,00; 2. те да са
получил тези пари на правно основание (по правоотношение); 3. това правно
основание да е отпаднало; 4. М.Д. (съответно неговите наследници) и Г. да не са
върнали парите на Б.Д..
[18] Съдът
установи, че М.Д. и Г. са получили от Б.Д. 46 260,00 евро. Те са получили тези пари по процесния предварителен
договор – по валидно правоотношение.
[19] М.Д. и Г.
не са изпълнили задълженията си по предварителния договор и към 01.09.2009 г.
не са били получили акт 15 за сградата, в която се намира обекта на
предварителния договор, въпреки че е следвало да направят това. Дори да се
приеме, че с нотариалната покана от 2013 г. Б.Д. не е дал срок за изпълнение и
чрез нея договорът не е бил развален, то тя е служила като покана за изпълнение
и договорът е развален с подаването на исковата молба. Така е отпаднало
основанието, поради което М.Д. и Г. са получили търсената сума. М.Д. (и
неговите наследници) и Г. не са върнали на Б.Д. 46 260,00 евро.
[20] Налице
са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда наследниците на М.Д.
– К.Д. и С.Д. – и Г. да заплатят на Б.Д. 46 260,00 евро.
2.
По
разноските
[21] Б.Д. търси разноски. Той е направил такива за 2 765,00 лева.
[22] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска. Затова съдът осъжда К.Д., С.Д. и Г. да заплатят на Б.Д. 2 765,00 лева разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда К.Д., С.Д. и Г. да заплатят по сметка на СГС 2 610,06 лева държавна такса и 1 759,32 лева възнаграждение за особен представител.
[23] Първоначално съдът е назначил на М.Д. особен представител, като е приел, че възнаграждението на особения представител ще бъде заплатено от бюджета на съда. (вж. л. 82). Б.Д. дължи 3 610,06 лева държавна такса, но САС го е освободил от заплащането на такава за над 1 000,00 лева, но не и до 1 000,00 лева (вж. определението на САС, л. 10-12 от делото на САС). Б.Д. не е бил освобождаван от разноски. Ето защо съдът не е имал основание да приеме, че възнаграждението на особения представител следва да бъде заплатено от съда. Затова това възнаграждение следва да се заплати от Б.Д..
[24] Съдът приема, че възнаграждението, дължащо се на особения представител адвокат С.Л. е 2 433,23 лева (46 260евроХ1,95583-10000,00 леваХ0,03+830,00 леваХ3/4). Следователно Б.Д. следва да внесе по сметка на СГС 2 433,23 лева депозит за особен представител. Затова съдът указва на Б.Д. да внесе тази сума по сметка на СГС в едноседмичен срок от съобщението, като при внасяне на сумата и негово искане, съдът ще измени решението си в частта му за разноските. При неизпълнение съдът ще осъди Б.Д. да заплати по сметка на СГС 2 433,23 лева на основание чл. 77 от ГПК.
Съдия: