Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 10.06.2021 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На десети май две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1306 по описа за 2020
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по искова молба от „***-О.З.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Главен изпълнителен директор К.Х.Ч.и Изпълнителен директор
Б.А.В., със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „М.“, чрез адв. С.Ф.М.
против И.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к.
„С.“ бл.***, вх.**, ет.***, ап.***.
В исковата молба се твърди, че на 17.01.2017 г., в 11,00
часа, в град С., на бул. „****“ пред № ***, водачът на лек автомобил марка и модел „М.6“, с peг. №****, И.В.В., ЕГН:
**********, (посочен в протокола за ПТП като участник
1), се движил с несъобразена с пътните условия скорост, при заснежена
и хлъзгава пътна настилка, загубил контрол над автомобила и блъснал паркиралия
вдясно лек автомобил (посочен в протокола за ПТП като
ППС-3), което от удара се изместило и блъснало МПС
марка и модел „Т.Л.К.“ с рег. № *****собственост на „*** Л.“ АД (посочено в
протокола за ПТП като ППС-2).
За настъпилото ПТП бил съставен
протокол за ПТП №1450200 от 17.01.2017 г. от Б.В.Н. –
мл. автоконтрольор при РУ - К..
Видно от протокола за ПТП, било
взето административно отношение по случая, като на ответника И.В.В. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия Г, № 917967 от 17.01.2017 г. В протокола за ПТП
било отразено, че ответникът е бил неправоспособен и е напуснал мястото на процесното ПТП.
Увреденият при ПТП лек автомобил,
марка и модел „Т.Л.К.“, с рег. №*****, бил собственост на „*** Л. АД, ЕИК *****, със седалище *** и с адрес на управление:***,
представлявано от главен изпълнителен директор М.Р.К.и изпълнителен директор
Б.В.М.. Собственикът на автомобила имал валидно сключена застраховка „КАСКО“ за него със ЗАД „А.“ АД, обективирана
в Комбинирана застрахователна полица №********** от 25.10.2016 г., с валидност
от 27.11.2016 г. до 26.11.2017 г.
След като е бил уведомен с Уведомление - Декларация за щета
по застраховка „Каско на МПС” от 17.01.2017 г. от
водача на увредения автомобил за настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят ЗАД „А.“ АД образувал преписка по щета №26917030100014, в която
са били събрани доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на
обезщетение.
При извършен Опис на претенция №26917030100014 по лек
автомобил марка и модел „Т.Л.К.“ с рег. №*****, от страна на „ЗАД А.“ АД били
констатирани следните увредени детайли: Преден
капак; Стойка регистрационен номер преден; Облицовка преда броня; Датчик парктроник преден - 2 бр. /външен и вътрешен/; Предпазен
капак дюза под фар ляв; Протектор
предна броня (ролбар); Ролбар
PVC; Дюза за фар
ляв; Държач ляв - пред радиатор фар ляв; Предпазен
капак десен до халоген.
Съгласно Калкулационен лист към
щета №26917030100014 от 14.02.2017 г., общата сума по претенцията от 3344,74
лева, включвала: Разходи за подмяна на детайли и материали на стойност - 2
431,03 лева; Разходи за извършен труд - 356,25 лева; Разходи представляващи 20% ДДС - 557,46 лева.
„ЗАД А.“ издало възлагателно писмо
за ремонт. Ремонтът на автомобила бил извършен в сервиз „** - А.“ ООД, ЕИК: *****, като след извършването му автомобилът бил
предаден с приемо - предавателен протокол на
упълномощено от „*** Л.“ АД лице и бил приет без забележки и възражения. За
ремонта на автомобила била издадена фактура №**********/01.03.2017 г. от „** -
А.“ ООД за сумата от 3344,74 лева
с ДДС.
По щетата бил съставен
и Доклад от 08.03.2017 г. от застрахователя, като е определен общият размер на
обезщетение в размер на 3344,74 лева.
С Преводно нареждане от 24.04.2017 г. сумата от 3344,74 лева
била заплатена от „ЗАД А.“ АД на „** - А.“ ООД, сервизът, в който бил извършен
ремонтът на автомобила.
Лекият автомобил, марка и модел М.6“, с peг.
№ *****, с който И.В.В. причинил процесното
ПТП, бил собственост на Б.Г.В.с ЕГН **********, с
адрес: ***. Към датата на причиняване на процесното ПТП имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за
този автомобил, сключена с ищцовото застрахователно
дружество „***-О.З.“ ЕАД с Комбинирана застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите №BG/06/l16002778024 от 28.10.2016 г., която била със срок на
валидност от 09:44 ч. на 28.10.2016 г. до 24:00 ч. на 28.10.2017 г.
„ЗАД А.“ АД изпратило Уведомление до „***-О.З.“ ЕАД, с което
е уведомило ищцовото дружество, че по повод процесното ПТП е заведена щета
№26917030100014. Във връзка с уведомлението ищцовото
дружество образувало преписка по щета №43082951700899. ЗАД „А.“ АД изпратило
писмо до „***-О.З.“ ЕАД, с което претендирало на основание чл.412 от да му бъде възстановено изплатеното обезщетение в размер
на 3344.74 лева, както и 15.00 лева, представляващи ликвидационни разходи, или
общо сумата от 3359.74 лева.
С преводно нареждане „***-О.З.“ ЕАД изплатило на ЗАД „А.“ АД
сумата от общо 3359.74 лева, от които 3344.74 лева, представляващи изплатеното
от застрахователя обезщетение и 15 лева, представляващи направените от
застрахователя ликвидационни разходи.
В исковата молба се твърди, че на основание чл.500, ал.1, т.3
и ал.2 от КЗ застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение. Твърди се, че първата
хипотеза касае случай, в който застрахованият е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Втората хипотеза касае
случай, в който лицето, управлявало моторното превозно средство не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно
средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на
моторното превозно средство. Твърди се, че в този случай, тежестта на доказване
носи виновният водач. С изплащане на застрахователното обезщетение
застрахователят „***-О.З.“ ЕАД встъпил в правата на обезщетеното лице и имал
право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение заедно
с платените лихви и разноски. В процесния случай
виновен за причиняване на вредите бил водачът на лек автомобил марка и модел
„М.6“, с peг. № ***** – ответникът И.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***.
„***-О.З.“ ЕАД изпратило до И.В.В.
две регресни покани с изх. № 92-839/25.01.2018 г. и
изх. №92- 839/23.05.2018 г., с които предоставило на ответника 15-дневен срок,
считано от получаване на поканите, за плащане на сумата в общ размер на 3
374.74 лева. Това показвало, че ищцовото дружество е
направило опит да уведоми ответника за дължимата сума и да уреди извънсъдебно
отношенията си с него, тъй като ищецът не претендирал мораторна
лихва.
Плащане от страна на ответника не последвало, поради което за
„***-О.З.“ ЕАД бил налице правен интерес от предявяване на настоящата искова
молба.
Ищцовото застрахователно дружество
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
от 3359.74 лв. (три хиляди триста петдесет и девет лева и седемдесет и четири
стотинки), представляваща регресно вземане на
основание Договор за застраховка „Гражданска отговорност” с Комбинирана
застрахователна полица №BG/06/l16002778024
от 28.10.2016 г., по щета №43082951700899 за причинени вреди на лек автомобил
марка „Т.“, модел „Л.К., с peг. № *****, собственост
на „*** Л.“ АД, ЕИК *****, вследствие на ПТП,
настъпило на 17.01.2017 г. в гр. С. на
бул. „****“ пред №40, по вина на И.В.В., ЕГН:
********** като водач на лек автомобил
марка и модел „М.6“, с peг. № ******,
собственост Б.Г.В., ЕГН: **********, при което водачът е бил неправоспособен и
е напуснал мястото на ПТП преди идване на органите за
контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва, върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.09.2020 г., до
окончателното ѝ изплащане. Претендират се разноските по делото.
Ответникът, чрез адв. Г.Г. оспорва
иска като недопустим и неоснователен. Излага следните доводи:
На 17.01.2017 г., около 11:00 ч., служители на РУ на МВР К.,
изпълняващи служебните си задължения по контрол на безопасността на движението,
получили сигнал за настъпило ПТП, в гр. С., ул.
„****“ №***. На място
заварили други полицейски служители, които им обяснили, че ответникът е
реализирал ПТП, блъскайки два паркирани автомобила.
Посочили и двама очевидци на ПТП, които можели да
потвърдят този факт. По това време ответникът не бил на мястото на ПТП, а на друго място, отдалечено на около 300 м. от това
на произшествието – на ул. „Х.Б.“, където бил спрян от други служители на РУ К.
и докъдето след произшествието пострадалият автомобил бил преместен с помощта
на лица от ромски произход. Пред полицейските служители ответникът И.В. отрекъл
да е управлявал автомобила по време на ПТП и заявил,
че водач е бил брат му М.В., а той само го е преместил по-късно. Това потвърдил
и последният.
За констатираното на място, служители на РУ К. съставили
срещу И.В. акт за установяване на административно нарушение, в който било
отразено, че на 17.01.2017 г. около 11:00 ч. в гр. С., на бул. „****“ срещу №*** с посока на движение от
изток на запад, управляван от ответника лек автомобил „М.6“ с peг. № ******, собственост на Б.В., при движение с
несъобразена скорост с пътните условия, при заснежена
и хлъзгава пътна настилка, губи контрол над автомобила и блъска паркирания
вдясно лек автомобил „М.П.“ с peг. № *****, който от
удара се помества и блъска лек автомобил „Т.Л.К.“ с peг.
№ *****, след което водачът напуснал местопроизшествието, без да има
разбирателство между участниците и без да уведоми съответните служби за контрол
на МВР, като се оттеглил към ул. „Х.Б.“ с цел да се укрие, където е спрян от
служители на РУ К.. След извършена справка се установило, че ответникът бил
лишен от правоуправление на МПС по реда на чл. 171 б. „б“ от ЗДвП със ЗППАМ № 16-0281-000299 от 23.09.2016г.,
връчена на 03.10.2016г. Издадени били протоколи за ПТП с № 1450199 и № 1450200/17.01.2017г.
Нарушенията били квалифицирани по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 3
б. „В“ от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП.
На 03.02.2017 г. компетентният орган – Началника на РУ К.,
към ОДМВР П.издал НП с №
17-0281-000041/03.02.2017 г., като обстоятелствата по извършване на нарушението
били описани по сходен начин с тези в АУАН.
Ответникът обжалвал въпросното НП и
в хода на производството доказал, невинността си, като било установено, че
водачът предизвикал същото е неговия брат М.В.. Същото това твърдение се
подкрепяло и от постановено от Районен съд – К. Решение № 180/23.10.2017 г. по НАХД №130/2017 г. по описа на съда.
PC К. отменял НП
№ 17-0281-000041/03.02.2017 г., със следните мотиви: „...не беше доказано по безспорен и категоричен начин жалбоподателят да
е извършил вменените му нарушения по чл. 20, ал. 2 и чл. 123, aл. 1, т. 3 б. В от ЗДвП. Служителите на РПУ-К. не са
очевидци на деянието, а твърдят, че самоличността на нарушителя им била
посочена от техни колеги, които били установили очевидци - свидетелите, които
посочили като нарушител жалбоподателя. Пред съда свидетелите заявяват, че не са
видели кое лице е било водач на процесния автомобил
към момента на произшествието... При това положение, доколкото показанията на
свидетелите относно авторството на деянието не се подкрепят от други
доказателства по делото, а имайки предвид и факта, че между жалбоподателя и
брат му има прилика, а свидетелят ги е видял само веднъж и то от значително
разстояние, съдът счита, че не се доказа по безспорен и категоричен начин И.В.
да е извършил вменените му нарушения“. От изложеното ставало ясно, че няма
как „***-О.З.“ ЕАД да претендира регресно вземане от
И.В. по щета № 43082951700899, за събитие настъпило на 17.01.2017 г., поради
факта, че той не бил управлявал МПС и респективно – не бил изпълнител на
деянието. Ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция на „***-О.З.“ АД,
като незаконосъобразна, неоснователна, насочена към ненадлежен адресат и в
противоречие на материалния закон. Претендира разноските по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 , намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран
петитум, съдът квалифицира предявения иск по иск с
правно основание чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД.
За уважаването му следва кумулативно да са налице следните
елементи от фактическия състав: 1. наличие на валидно застрахователно правооотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ищеца - застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек
автомобил „М.6“, с peг. №******; 2. наличие на
валидно застрахователно правооотношение по
застраховка „Каско“ между собственика на увредения
лек автомобил „Т.Л.К.“, с рег. №*****и ЗАД „А.“ АД; 3. настъпване на покрит
застрахователен риск – твърдяното ПТП, което е
настъпило между посочените МПС-та; 3. претърпени от пострадалото лице
имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия
застрахователен риск и претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя-ищец
в полза на застрахователя по застраховката имуществено застраховане на
застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6. пряка и непосредствена
причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно
събитие; 7. ответникът да е управлявал МПС под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействие на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици и други
упойващи вещества.
В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване съгласно чл.154, ал.1 е
установяване на посочените обстоятелства.
По делото е прието за беспорно, а и
се установява от приложените писмени доказателства, че процесното
транспортно произшествие е настъпило на датата, мястото и по механизма, описани
в исковата молба. Не се спори и относно размера на исковата претенция, както и
за това, че застрахователят ищец е заплатил стойността на имуществените вреди в
полза на застрахователя по застраховка „КАСКО“, които
последният преди това е заплатил на собственика на увредения автомобил.
Спорният и релевантен за изхода на делото въпрос е дали
именно ответникът е управлявал автомобил „М.6“, с peг.
№******, който е причинил вредата.
В тази връзка ищецът навежда довод, че съставеният от мл. автоконтрольор Б.Н. протокол за ПТП
№1450200 от 17.01.2017 г. доказва, че виновният водач е именно ответникът И.В..
Съгласно константната съдебна практика (Решение
№71/16.08.2017 г., по т.д. № 60343/2013 г., II г.о.,
Решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о. и др.) протоколът за
пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 . Официалният свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП и участниците в него. В случая мл. автоконтрольор Б.Н., не е бил пряк очевидец на процесното ПТП и е съставил
протокола по сведения на други полицейски служители – също косвени свидетели на
произшествието, както и на други две лица, посочени като очевидци – Н.К.и Д.С..
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането,
носи тежестта на доказване, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не
удостоверява всички релевантни обстоятелства – каквото се явява това кой е
водачът на л. а. „М.6“. От изложеното дотук е видно, че с протокол за ПТП №1450200 от 17.01.2017 г. не се доказва по безспорен
начин, че виновният водач е именно ответникът, а е необходимо установяване на
това обстоятелство с допълнителни доказателства.
Със събраните по делото гласни доказателства не се доказа, че
ответникът е бил водач на процесния
автомобил.Разпитан в качеството на свидетел, мл. автоконтрольор
Б.Н. заявява, че при пристигане на местопроизшествието, е заварил там колегите
си от РУ К., както и ответника И.В., който отричал, че е управлявал автомобила.
От колегите си свидетелят разбрал, че са го видели да бута с помощта на други
лица катастрофиралия л. а. „М.6“. Малко след това към тях се присъединил братът
на ответника – М.В., който казал, че всъщност той е този, който е причинил
произшествието, но се наложило да се отдалечи, за да отиде до болница.
Полицейските служители, обаче не му повярвали и съставили АУАН
на ответника. Св. Н. посочва, че няколко минути преди да пристигне на
местопроизшествието, с патрулния автомобил се разминал с ответника И.В., който
управлявал именно процесния л. а. „М.6“. Макар и в
движение, свидетелят твърди, че разпознал ответника, тъй като познавал и него,
и брат му.
В свидетелските си показания М.В. потвърждава казаното от
него пред полицаите. Заявява, че по-рано през деня брат му – ответникът И.В.,
му се обадил по телефона с молба да го вземе от офиса на „Т.“ в гр. С..
Свидетелят тръгнал с л. а. „М.“ 6, собственост на майка им Б.В., който се
ползвал от всички членове на семейството им. На около 100 метра от офиса на
„Т.“ автомобилът поднесъл на хлъзгавия и заснежен път
и се блъснал в паркирания вдясно джип „М.“, до когото имало много други
паркирали коли. Брат му видял случилото се и заедно с още едно момче започнали
да бутат автомобила, за да освободят движението, а свидетелят отишъл да се
измие до близката чешма. Когато се върнал, на мястото на катастрофата вече
имало полицаи, които съставили акт на брат му, а него изгонили, въпреки
обясненията му.
Показания по настоящото дело е дала и майката на двамата
братя – Б.Г.В.. Същата посочва, че сутринта на процесната
дата синът ѝ М.взел ключовете за л. а. „М.“ 6, който бил нейна
собственост. Казал, че брат му се обадил да отиде да го прибере от центъра на
гр. С.. 10-15 минути след като излязъл, св. М.В. ѝ се обадил и казал, че
е ударил колата. Тя го посъветвала да стои там. По-късно се прибрал и разказал,
че полицаите съставили акт на брат му, а не на него, защото не му повярвали, че
той е управлявал автомобила.
Фактите и обстоятелствата по настоящото дело са били предмет
на обсъждане и по НАХД №130/2017 г. по описа на РС
К.. Същото е образувано по жалба на И.В.В. срещу
наказателно постановление № 17-0281-000041/03.02.2017 г. на Началника на РУ на
МВР - К.. С влязло на 14.11.2017 г. в законна сила Решение №180/23.10.2017 г., НП с № 17-0281-000041/03.02.2017 г. е отменено и е приет за
недоказан фактът, че именно И.В. е бил водач на причинилия транспортното
произшествие автомобил. Наказателното постановление и актът за неговата отмяна
по НАХД, имат за предмет деяние, което не е
престъпление, а административно нарушение, поради което те не обвързват,
съгласно чл.300 , гражданския съд относно вината
на дееца и противоправността на деянието /Определение
№435/12.06.2015 по дело №2947/2014 на ВКС, ТК, I
т.о./. В рамките на настоящото производство, обаче ищецът също не доказа, че
виновният водач е именно ответникът, т. е. че е налице пряка и непосредствена
причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно
събитие. Тежестта за доказване на това обстоятелства е негова и указания за
това са дадени от съда с доклада по делото на осн.
чл.146, ал.1 и ал.2 . В случая тезата на ищецъа-застраховател се подкрепя единствено от твърдението
на св. Н., че известно време преди ПТП-то се е
разминал със същия автомобил и е разпознал водача – ответникът И.В.. Според
настоящия съдебен състав, обаче не би могло да се счита за безспорен факт
заявеното от полицейския служител, тъй като, че става въпрос за ситуация, при
която се разминават два автомобила. Напълно възможно е св. Н. да е припознал
водача на превозното средство и това действително да е бил братът на ответника,
с когото имат визуална прилика (констатирана от съда в с.з.). Това конкретно
твърдение на св. Н. се опровергава от св. М.В. и св. Б.В.. Техните показния
попадат в хипотезата на чл.172 , но се кредитират
от съда, тъй като са последователни, непротиворечиви и кореспондират с
останалите доказателствата по делото.
За пълнота – доколкото гласни доказателства събрани в друго
производство нямат доказателствена стойност, следва да се отбележи, че двамата
свидетели, посочени като очевидци в протокола за ПТП
Кацарски и Симиданов (които не са разпитани в настоящото
производство) дават показания по НАХД №130/2017 г. по
описа на РС К., с които отричат да са разпознали ответника И.В. като водач на
автомобила.
Предвид всичко изложено искът се явява неоснователен и
недоказан, поради което следва да се отхвърли
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ищецът„***-О.З.“ ЕАД следва да заплати на ответника
И.В. направените от него разноски в производството 200 лева за адвокатско
възнаграждение.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният
от „***-О.З.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Главен изпълнителен директор К.Х.Ч.и
Изпълнителен директор Б.А.В., със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „М.“,
чрез адв. С.Ф.М. иск за осъждане на И.В.В., ЕГН:
**********, с адрес: ***, ж. к. „С.“ бл.******да му заплати сумата от 3359.74
лв. (три хиляди триста петдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща регресно вземане на основание Договор
за застраховка „Гражданска отговорност” с Комбинирана застрахователна полица №BG/06/l16002778024 от 28.10.2016
г., по щета №43082951700899 за причинени вреди на лек автомобил марка „Т.“,
модел „Л.К., с peг. № *****, собственост на „*** Л.“
АД, ЕИК *****,
вследствие на ПТП, настъпило на 17.01.2017
г. в гр. С. на бул. „****“ пред №40, по
вина на И.В.В., ЕГН: ********** като водач на лек
автомобил марка и модел „М.6“, с peг. № ******, собственост Б.Г.В., ЕГН: **********, при
което водачът е бил неправоспособен и е напуснал мястото на ПТП
преди идване на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със
законната лихва, върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 17.09.2020 г., до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „***-О.З.“ ЕАД, ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Главен
изпълнителен директор К.Х.Ч.и Изпълнителен директор Б.А.В., със съдебен
адрес:***, да заплати на И.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „С.“ бл.******сумата
от 200.00 лв. (двеста лева) за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П.в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.