МОТИВИ към
РЕШЕНИЕ № 168/29.01.2016 год.,
постановено по АНД № 6782/2015 год. по описа на ПРС, VІІІ н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и
сл. от НПК.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу З.З.А., родена на *** ***, живуща ***, *****, български гражданин, неомъжена, живееща на семейни начала, със
завършен 2 клас, неграмотна, безработна, ЕГН **********, за това, че на
02.02.2015 год. в гр. Пловдив, е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК;
- и срещу М.А.О., родена на
*** ***, живуща ***, *****, български гражданин, неомъжена, живееща на семейни начала, със
завършен 2 клас, неграмотна, безработна, ЕГН **********, за това , че на
02.02.2015 год. в гр. Пловдив, е извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив счита,
че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обвиняемите
А. и О. са осъществили както от обективна, така и от субективна страна
съставомерните признаци на инкриминираното деяние, предлага същите да бъдат
признати за виновни в извършване на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК и
освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба, като предлага на обв. А. да бъде определен по-висок размер на глобата
отколкото на обв. О., тъй като счита, че
А. е била по-активната страна в осъществяването на хулиганските
действия.
Обвиняемите З.А. и М.О. се явяват лично
за съдебното заседание и с адв. Ш., като както по досъдебното производство,
така и пред настоящия Съд не се признават за виновни по така повдигнатото им обвинение. Чрез
защитника си адв. Ш. молят Съда да ги признае за невиновни и да бъдат оправдани
по така повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1
от НК.
Съдът, след преценка изцяло и поотделно
на събраните по делото доказателства – устни и писмени – намира и приема за
установено следното:
Досъдебното производство е
водено срещу З.З.А., ЕГН ********** за престъпление по чл. 325 ал.1 от НК. и
срещу М.А.О., ЕГН ********** за престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
Свидетелите С.Д.Б., Т.П.П. и
Д.Х.К. работили като социални работници в Дирекция социално подпомагане
гр.Пловдив. Дирекцията имала изнесена приемна в район „Северен" на
гр.Пловдив на ул."Вук Караджич" № 26.
На 02.02.2015 г. тримата
свидетели били изпратени в изнесената приемна за прием на граждани, като
свидетелките Б. и П. обслужвали граждани, а св. К. обслужвал само лица с
увреждания. Тримата отишли сутринта в приемната и започнали работа на гишета.
Същия ден в приемната имало голямо количество хора. Основните посетители били
жени от ромски произход, тъй като в този период се получавали заповеди за
отпуснати месечни помощи. Същия ден обаче, тъй като заповедите не били готови,
служителите нямало как да предоставят такива на чакащите. Съответно в
традицията на ромското население това повишило напрежението в приемната.
Същия ден сутринта св.Н.О.А. и обвиняемите
З.З.А. и М.А.О. посетили сградата на кметството за да проверят дали фигурира в
списъците за работа към Община Пловдив за срок от 14 дни, тъй като това било
условието да получават месечни социални помощи. Тъй като и трите не намерили
имената си в посочените списъци, отишли в изнесената приемна на ул."Вук
Караджич" в града, като се наредили на опашката и около 09.30 часа същата
сутрин им дошъл реда.
На гишето, обслужвано от св.
Б. и П. застаноли двете обвиняеми, като А. следвало да бъде обслужена при
свидетелката Б., а О. - от св.П.. Св. Б. разяснила на обв. А., както и на
миналите преди нея граждани, че все още не били изготвени заповедите във връзка
с месечните помощи и поради това нямало как да предостави такава. Тъй като от
своя страна А. съзряла възможност да й бъдат отказани социални помощи поради
нередност в документите и предвид обстоятелството, че не е открила името си
сред лицата, посочени да полагат съответния труд в общината, без да изслуша
обясненията на св.Б., реагирала бурно и й отправила обвинение, че лично тя я
била „отрязала” от помощи. Обвиненията й прераснали в обиди, които били
изказани на висок тон.
В същият момент и на
обвиняемата О. било дадено сходно обяснение, поради което тя веднага се
присъединила с крясъци , обиди и заплахи, отправени към св.П.. И двете
обвиняеми крещели към свидетелките като ги наричали „курви, проститутки",
кълнели ги да им нарежат децата и заплашвали, че при следващото им посещение в
квартала щели да ги набият. Обвиняемата А. дори започнала да подканя и
останалите граждани към реакция, което било напълно достатъчно да „запали
искрата” у емоционалните роми, намиращи се в помещението. Междувременно обв.А.
се пресегнала през гишето и се опитала да издърпа св.Б., която от своя страна
реагирала и се отдръпнала по- новътре.
Възприемайки действията на
двете обвиняеми св. К. преценил , че е време за някаква реакция, като ги
предупредил, че ще извика полиция, което обаче не спряло обвиняемите, като
двете доризаявили , че това не ги интересува, като го приканили да извика
полицаите.
Тъй като напрежението
продължавало да ескалира, св.П. се обадила на тел. 112 и подала сигнал за
случващото се. Междувременно двете обвиняеми продължили да буйстват, като викали,
крещели, обидни думи, заплахи и клетви, блъскали по прозрачната преграда на
гишето .
На място бил изпратен
полицейски екип в който участвали свидетелите Г.К.Д., Ж.И.Ж. и К.К.М. - и
тримата служители на 03 РУ на МВР гр.Пловдив, които същия ден били на работа
като автопатрул. Около 09,40 часа сутринта тримата полицейски служители
пристигнали на място и влезли в помещението, където била разположена изнесената
приемна. Разговаряли със св.П. и Б. и те им посочили двете обвиняеми, които в
същия момент се намирали там.
Присъствието на полицейските
служители ни най-малко не смутило А. и О., като двете продължили да ругаят и
крещят срещу свидетелките, наричайки ги мръсници, курви, блъскали по гишето и
им показвали обидни жестове.
След като полицейските
служители ги приканили да преустановят действията си и им поискали документи за
самоличност, агресията на двете обвиняеми се насочила и към тях, като започнали
да крещят на полицаите, че нямало да им предоставят документи за самоличност,
да се махат и започнали да обиждат и тях. Представителите на властта направили
опит да ги усмирят, като ги предупредили да не нарушават обществения ред, да се
държат прилично и да престанат с обидите, което обаче по никакъв начин не им
подействало и двете обвиняеми продължили да ги обиждат и да им крещят.
Тези им действия принудило
полицаите да разпоредят на А. и О. да ги придружат до сградата на полицейското
управление за установяване на самоличността им, което обаче предизвикало точно
обратния ефект, като двете обвиняеми направили опит да избягат, което пък
наложило от страна на полицейските служители да ги гонят, за да ги хванат с цел
да ги качването им в патрулния автомобил. Обв. О. оказала съпротива, като се
дърпала и дори демонстративно седнала на земята. Сходна агресия проявила и обв.
А., което наложило свидетелите Г.К.Д., Ж.И.Ж. да употребят сила за целта, като
по този начин двете били откарани в сградата на ІІІ - то РУ на МВР гр.Пловдив,
където им били снети обяснения и двете били задържани за срок от 24 часа.
Действията на двете обвиняеми предизвикали възмущение у всички свидетели
присъствали на случилото се на 02.02.2015 г.
Горната фактическа обстановка се установява по един
безспорен и категоричен начин отчасти от обясненията дадени от обвиняемите А. и
О. дадени в съдебната фаза и показанията на свидетелката Н.А., изцяло
свидетелските показания на София Б., Т.П., Д.К.,Г.Д., Ж.Ж. и К.М., както и от
всички събрани по делото писмени доказателства.
В обясненията си и двете обвиняеми са
категорични , че на инкриминираната дата не са били извършили каквито и да били
хулигански действия в изнесената приемна на район „Северен" на гр.Пловдив на ул."Вук
Караджич" № 26. И двете единодушно твърдят , че не само не са обиждали и
заплашвали служителите на социално подпомагане , а напротив те самите са били
обиждани от свидетелките Б. и П.. Тези техни твърдения обаче се оборват не само
от показанията на посочените свидетелки, както и от св. К., а и от показанията
на св. Н.А.. Последната , въпреки , че твърди , че от страна на двете обвиняеми
не е имало каквото и да било противоправно поведение, потвърждава също така ,
че нито Б. , нито П. са отправяли обиди и закани , както към О. , така и към
А..
От своя страна свидетелите Ж.
и Д. ***/ са категорични , че дори и след пристигането им в проемната на
Социално подпомагане, градусът на напрежението е бил доста висок, като дори
тяхното присъствие не само не е туширало отрицателните емоции , но е
предизвикало желание за отпор и неподчинение от страна и на двете обвиняеми към
полицейските служители, което от своя страна е довело и до употребата на сила
от тяхна страна за отвеждането на А. и О. с сградата на управлението.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите София
Б., Т.П., Д.К.,Г.Д., Ж.Ж. и К.М., тъй като същите са логични , последователни и
съответстващи изцяло на фактическата обстановка, такава , каквато е изложена в
постановлението на РП-Пловдив. Обясненията на обвиняемите А. и О. не
кореспондират с обективните факти и обстоятелства по делото, като единственото
съответствие с фактическата обстановка е в календарната дата и мястото на
извършване на престъплението от тяхна страна. Същото се отнася и за показанията
на св. Н.А. /близка позната на обвиняемите/, поради което обясненията на обвиняемите следва да се
разглеждат единствено и само като защитна позиция , целяща тяхното оневиняване,
а показанията на св. Н.А. – като такива , дадени от лице заинтересовано от
положителен развой на процеса спрямо двете обвиняеми.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
обвиняемите З.З.А. и М.А.О. следва да бъдат признати за виновни в извършването
на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, както от обективна , така и от
субективна страна,
тъй като на 02.02.2015 год. в гр. Пловдив, са извършили непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
Осъществяването на престъпния състав и за двете обвиняеми е доказано по едни
безспорен и категоричен начин, въпреки пълното отричане от тяхна страна.
Предвид на това, Съдът е на становище, че са
налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.78А от НК и
обвиняемите А. и О. следва да бъдат освободени от наказателна отговорност, като
им се наложи административно наказание глоба, тъй като за престъплението по чл.
325, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или
пробация, както и обществено порицание, обвиняемите А. и О. не са осъждани и
друг път спрямо тях не е прилагана разпоредбата на чл.78 А от НК, а също така
от осъщественото от тях престъпление няма настъпили имуществени вреди.
При обсъждане размера на глобата , който
следва да им бъде определен и наложен , Съдът счита , че на първо место трябва
да се прецени изключително високата степен на укоримост на осъщественото от
обвиняемите престъпление. Въпреки съзнаването на изключително ниския си
социален статус, довел Държавата до осигуряване на тези слоеве от населението
на приличен екзистенц минимум, както А., така и О. грубо игнорират ролята на
служителите, натоварени с тази задача и не само пречат на изпълнението на
задълженията им , а и ги подлагат на груби унижения, изразяващи се както в
цинични и обидни изрази, така и в нападателни действия.
Съдът намира , че за постигането целите
както на генералната и специалната превенции, и на двете обвиняеми следва да
бъде наложена глоба ориентирана към средния размер , предвиден в текста на чл.
78а, който следва да бъде определен на 3000 /три хиляди/ лева за всяка една от
тях.
Причини за извършване на престъплението
от обв.А. и обв. О. – изключително ниска правна култура както и категорично
нежелание за съобразяване с порядките, установени в едно функциониращо
общество.
Предвид
изложените дотук съображения, Съдът постанови и решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:
Т.М.