Решение по дело №7117/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260377
Дата: 11 март 2021 г. (в сила от 25 юни 2021 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20205330207117
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                   Р      Е      Ш      Е     Н     И      Е     №    2 6 0 3 7 7

         

                                      гр. Пловдив,11.03.2021г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

 

          Пловдивски районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на  седемнадесети декември  две хиляди и двадесета год. в състав:

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ

 

 

при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 7117/2020 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

                                                                                                                                      

                                                                                                                                       Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Щ.Т.Ц., ЕГН **********, против електронен фиш серия К № 3063080 за налагане на глоба за нарушение, установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1“ № 11743са на ОДМВР гр. Пловдив, с което на основание  чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и лично в съдебно заседание, моли съда да отмени процесния електронен фиш като незаконосъобразен.   

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище оспорва жалбата като неоснователна, като навежда съображения за това. Прави искане за потвърждаване на обжалвания  ЕФ  и претендира разноските по делото. 

Пловдивският районен съд – VІІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

 

    Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваният електронен фиш серия К № 3063080 е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1“ № 11743са, за това, че на 03.10.2019г. в 14:00 часа  в гр.Пловдив,                     ул. „Васил Левски“ № 111, посока бул. „Дунав“ било заснето извършено нарушение за скорост с МПС лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с                     рег. № *** с установена скорост на движение от 62 км/ч при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, което било квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.  Нарушението било установено и заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС „АТСС ARH CAM S1“ с № 11743са.  Контролният орган  отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото средство, като измерената скорост намалил с  3 км/ч  и приел за наказуема скоростта не 65  км/ч., а  62 км/ч.

Отразено е в електронния фиш, че собственик, на когото е регистрирано МПС е жалбоподателят Щ.Т.Ц., ЕГН: ********** и че с това е извършено нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, за което същият е санкциониран с глоба в размер на 50 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост, като е превишил с 12 км/ч разрешената скорост от 50 км/ч в населено място. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответното техническо средство, с издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно към датата на нарушението.   Посочената преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126. Освен това въпросната преносима система e била проверена, с оглед Протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019г., в който е констатирано, че същата съответства на одобрения тип.  

Изложената в електронния фиш фактическа обстановка се доказва и от представената по делото фотоснимка, от която се установяват точните дата, място на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя.

В случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Щ.Ц., който в законоустановения срок от получаване на обжалвания електронен фиш не е представил в ОД на МВР - Пловдив, сектор „ПП“ писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и в този смисъл не е упражнил предоставеното му право, предвидено в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Видно е от отразеното по електронния фиш, че в същия се съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото на нарушението, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно поведение се санкционира.

Предвид мястото на нарушението, което попада в населено място – гр. Пловдив, за което съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП разрешената скорост за движение в населеното място е 50 км/ч, правилно е било посочено, че е налице установено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Използваното за установяване на нарушението автоматизирано техническо средство тип ARH CAM S1 № 11743са представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар. „триножник”, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е трайно „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя характер.  Предвид на това в съответствие с изискванията на чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. е съставен Протокол за използване на АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. В този смисъл са изпълнени изискванията на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата и към материалите по делото е представен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съпроводен със снимка на разположението на уреда, при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС. Протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, наличие на пътен знак, ограничаващ скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. Що се касае до наведеното от жалбоподателя възражение, относно констатирано несъответствие между първо и последно статично изображение и номера на статичното изображение на представения фотоклип в протокола за използване на АТСС, същото е налично, но то по никакъв начин не се е отразило на правото на защита на санкционираното лице, доколкото посочените в протокола начало и край на работа, отразени в часове и минути, обхващат и часът на извършване на разглежданото нарушение, както и процесното място, и доколкото деянието, неговият извършител и вина са безспорно доказани. Ето защо възражението не е годно да обоснове целения от него правен резултат, предвид, че защитата е срещу фактите, а не срещу цифрите.

Установеното нарушение правилно е съобразено с нормата на чл.182, ал.1, т. 2 от ЗДвП. Този текст на закона предвижда глоба от 50 лева при установено превишение на разрешената скорост в населено място от 11 до 20 км/ч.

Срокът по чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, считано от датата на извършване на нарушението не е изтекъл към момента на връчване на електронния фиш, не е изтекъл и към настоящия момент, поради което не са налице основания за прилагане на правилата за абсолютната погасителна давност.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото не са налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не разкрива белезите на „маловажен случай“, т.е на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

При този изход на спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът :

 

 

              Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  електронен фиш серия К № 3063080 за налагане на глоба за нарушение, установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1“ № 11743са на ОДМВР гр. Пловдив, с което на основание  чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Щ.Т.Ц., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 50 лв. /петдесет/ лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА Щ.Т.Ц., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив, сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                          

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

И. Й.