Р Е Ш Е Н И Е № 526
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 15.09.2020г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.К.,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 526 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
р-н.М., ж.к.”М. 4”, Б.П. С., сграда 6Кристос К. и М.С., със съдебен адрес:***, против И.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***.
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права са: че страните се намират в
облигационни отношения по силата на: договор за предоставяне на мобилни услуги
от 16.02.2014г., допълнителен договор с втори абонаментен план към договора от
16.02.2014г., договор за предоставяне на мобилни услуги от 22.01.2015г., договор
за предоставяне на мобилни услуги от 08.10.2015г., ведно с предоставено мобилно
устройство таблет, новирани с договор за пакетни услуги Глобул омбо плюс в
обединена пакетна услуга с предпочетени номера съответно: 0895/909515;
0895/761318; 0895/833715 и 0896/505475, както и договор от 06.08.2015г. за нов
мобилен номер 0893/712015, ведно с мобилно устройство „Леново“ на лизингови
вноски на изплащане. Твърди се още, че ищецът е изправна страна по договора,
тъй като е изпълнил задължението си да предостави на ответника договорената
услуга, а ответникът е останал задължен за заплащане на общо на сумата в размер
на 730.21 лева.
Поддържа
се още, че за вземането си ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, и
в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д.№ 2016/2018г. по описа на ВРС му
е издадена заповед за изпълнение, както и че заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ищецът има правен
интерес от предявяване на иск за установяване на вземането си.
Иска
се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането, възникнало по процесните договори
за предоставяне на мобилни услуги, за което е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.Д.№ 2016/2018г. по описа на ВРС за заплащане на
сумите: 469.69 лева – главница, от която 19.93 лева за периода от 01.10.2015г.
до 30.11.2016г. за абонатен номер ********* и 449.76 лева за периода от
05.08.2015г. до 10.02.2017г. за абонатен номер *********, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на вземанетоведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на
вземането.
Иска
се и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 260.52 лева,
от която 68.72 лева - представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 08.10.2015г. за мобилен
номер 0896 505475 за периода от м.02.2017г. до м.09.2017г. и 196.80 лева по
договор за лизинг от 09.08.2016г. за мобилен номер 0893 712015 за периода след
м.12.2018г. с абонатен номер *********. Претендират
се направените разноски по настоящото производството.
Ответникът е подал
в срок отговор на исковата молба чрез назначения си особен представител, с
който оспорва иска като неоснователен и недоказан, като поддържа от своя
страна, че няма доказателства за начина на начисляване на претендираните суми,
както и за тяхната дължимост.
Съдът,
като взе предвид в съвкупност и поотделно представените по делото писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От
представените по делото договор за мобилни услуги от 16.02.2014г. с абонаментен
план резерв 8.79 и срок на действие 24 месеца, договор за мобилни услуги от
16.02.2014г. с абонаментен план резерв 13.99 и срок на действие 24 месеца, договор
за мобилни услуги от 22.01.2015г. с абонаментен план резерв 19.99 и срок на
действие 24 месеца, Споразумение „Сертификат за пакетни услуги Комбо плюс“ от
08.10.2015г., договор за мобилни услуги от 08.10.2015г. с абонаментен план
интернет 3500 и срок на действие 24 месеца, договор за лизинг от 08.10.2015г. с
предмет Таблет Теленор Смарт TAB Black, договор за
мобилни услуги от 09.08.2016г. с абонаментен план Нон стоп 29.99 и срок на
действие 24 месеца и договор за лизинг от 09.08.2016г. с предмет Мобилно
устройство Леново А6010 Black, се установява, че
между страните е било налице сложно облигационно отношение, с различни
последващи договори за мобилни услуги и договори за лизинг на мобилни
устройства. Облигационното отношение не се оспорва от ответника, както и не се
оспорва, че ищцовото дружество е изправна страна по договорите – че е
предоставило съответните мобилни услуги и е предало лизинговите вещи на
ответника като лизингополучател.
По
делото са представени 6 бр. фактури - дубликат за периода 10.10.2016г. –
09.02.2017г., а именно: с № ********** от 01.12.2016г. за отчетен период
01.11.2016г. – 30.11.2016г. на стойност 21.18 лева; № ********** от
01.03.2017г. за отчетен период 01.02.2017г. – 28.02.2017г. на стойност 198.31
лева с баланс от предходен период 19.93 лева;
№ ********** от 10.11.2016г. за отчетен период 10.10.2016г. –
09.11.2016г. на стойност 384.24 лева; № ********** от 10.12.2016г. за отчетен
период 10.11.2016г. – 09.12.2016г. на стойност 643.99 лева с баланс от предходен
период 384.24 лева; № ********** от 10.01.2017г. за отчетен период 10.12.2016г.
– 09.01.2017г. на стойност 641.56 лева с баланс от предходен период 643.99
лева; № ********** от 10.02.2017г. за отчетен период 10.01.2017г. –
09.02.2017г. на стойност 1551.45 лева с баланс от предходен период 641.56 лева.
От така представените фактури обаче, не може да се установят конкретните
задължения на ответника по отделните договори, тъй като с петитума на исковата
молба се претендират задължения на ответника за периоди: 01.10.2015г. –
30.11.2016г. и от 05.08.2015г. до 10.02.2017г. за предоставени мобилни услуги,
които периоди не съвпадат с периода на представените фактури, а излизат и извън
него, както и се претендират задължения по договорите за лизинг за периодите от
м.02.2017г. до м.09.2017г., съответно за период след м.12.2018г., които периоди
също се различават от тези, за които са представени фактурите - дубликати.
Същевременно, в обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че част от
начисленията по процесните фактури съставляват неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги. С оглед на изложеното и указаната
доказателствена тежест, а именно: че в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е изпаднал в забава, както и да
докаже размера на исковите суми, с протоколно определение, постановено по
делото на 08.06.2020г. съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже
размерът на претендираните суми по процесните договори за мобилни услуги и
договори за лизинг, както и му е указал, че не сочи доказателства тези
подлежащи на доказване от него обстоятелства. Съдът е дал възможност на ищеца,
в едноседмичен срок от съобщението – да вземе становище по конкретизацията на
проекто – доклада и пристъпи към следващи процесуални действия и го е
предупредил, че в противен случай ще загуби правото да сочи доказателства.
Определението е връчено на ищеца на 30.06.2020г., видно от върнатата разписка от съобщение /лист 99 от делото/. В
указания срок и до приключване на делото с протоколно определение от
16.07.2020г. ищецът не е ангажирал доказателства съгласно указаната му тежест –
съдебна експертиза или писмени доказателства, от които да се установи
конкретния размер на задълженията на
ищеца.
Поради
изложеното, искът за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
претендираните парични суми по договори за мобилни услуги, както и искът за
осъждане на ответника да заплати на ищеца парични суми по договорите за лизинг,
сключени между страните, се явяват недоказани по размер. Не се установят и
обстоятелствата по наличието на забава у ответника в изпълнение на задълженията
му по процесните договори – доказателствена тежест, указана на ищеца с
първоначалния доклад по делото.
Предвид
изложеното, исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
С
оглед изхода на правния спор разноски на ищеца не следва да се пресъждат, а
също - и такива в полза на ответника, тъй като по делото няма данни такива да
са направени от него.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК **********,, със седалище и адрес на управление:
гр.С., р-н.М., ж.к.”М. 4”, Б.П. С., сграда 6Кристос К. и М.С., със съдебен
адрес:***, против И.Т.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено
по отношение на ответника съществуването на вземане, възникнало по процесните
договори за предоставяне на мобилни услуги, за които е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.Д.№ 2016/2018г. по описа на ВРС за
заплащане на сумата: 469.69 лева – главница, от която 19.93 лева за периода от
01.10.2015г. до 30.11.2016г. за абонатен номер ********* и 449.76 лева за
периода от 05.08.2015г. до 10.02.2017г. за абонатен номер *********, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до изплащане на
вземането, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
260.52 лева, от която 68.72 лева -
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
08.10.2015г. за мобилен номер 0896 505475 за периода от м.02.2017г. до
м.09.2017г. и 196.80 лева по договор за лизинг от 09.08.2016г. за мобилен номер
0893 712015 за периода след м.12.2018г. с абонатен номер *********, като недоказани.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:П
Вярно с оригинала
Секретар: