№ 210
гр. Бяла Слатина, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410100753 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ЙЕТТЕЛ Б.“ (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР Б.”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „М.”, ж.к.М. 4,
Бизнес парк С., сграда 6, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********,
представлявано от адв.В. Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С., бул.“Б.“ № 81, вх.В, ет.8,
ап.22, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество
вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника П. С. П. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес с.Г., обл.В., ул.“В.“ № 10 за общата сума 1174,06 лв., от която:
592,25 лв. представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 05.09.2019г. до 04.12.2019г., 36,19 лв.
представляваща неплатени лизингови вноски, 545,62 лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху
цялата сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.12.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото
дружество направените по делото разноски по заповедното производство, включително и
адвокатско възнаграждение, както и разноските по исковото производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника П. С. П., не е депозирал
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не
е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да
направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от
1
ГПК.
Ответника редовно призован за съдебно заседание по реда на чл.41,ал.2 от ГПК не се
явява, не изпраща представител, не е депозирал писмена молба делото да се гледа в негово
отсъствие, не е взел становище по исковата молба и не е ангажирал доказателства по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1651/2021г. на
РС-Б.Слатина.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1651/2021г. на РС-Б.Слатина срещу длъжника П. С. П.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.Г., обл.В., ул.“В.“ № 10 е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК № 647/10.12.2021г. за общата сума от 1174,06 лв., ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
09.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни
разноски за това производство, в размер на 25,00 лв. държавна такса и 187,31 лв. адвокатски
хонорар.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на
заявителя с разпореждане от 17.05.2022 г. е указано да предяви иск за вземането си, като
такъв е предявен в едномесечен срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим,
като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет
установяване на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В исковата молба ищецът твърди, че между П. С. П. с ЕГН ********** и мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР Б." ЕАД(преименувано на „Йеттел Б.“ ЕАД) е сключен договор за
мобилни услуги от дата 24.03.2018г. с предпочетен мобилен номер ************, като е
уговорен краен срок на действие до 24.03.2020г. Правоотношението е подновено със
сключване на допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от дата
07.06.2018г., с предпочетена абонаментна такса Тотал 44.99лв. с допълнителни 10000МВ, с
уговорен срок на действия 24 месеца до 07.06.2020г., съгласно който е взел мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black. Цената в брой или обща лизингова цена с
абонаментния план е 1,99 лв. Стандартна цена на устройството е 409.90лв., а отстъпката от
стандартната цена съгласно абонаментният план е 407.91лв.
Абонатът(ответника по делото) е сключил втори договор за мобилни услуги от дата
07.12.2018г., за предпочетен мобилен номер ************ и с абонаментен план Интернет+
16.99лв., за срок на действие 24 месеца до дата 07.12.2020г., съгласно който е взел мобилно
устройство HUAWEI Telenor 4G Mifi. Цената в брой или обща лизингова цена с
абонаментния план - 19.99лв., а стандартната цена на устройството е 149.99лв., докато
отстъпката от стандартната цена е 130.00 лв.
2
Абонатът е сключил трети договор за мобилни услуги от дата 07.12.2018г., за
предпочетен мобилен номер ************, с предпочетен абонаментен план Тотал
26.99лв., за срок на действие 24 месеца до дата 07.12.2020г. Към него е сключен и договор за
лизинг от дата 07.12.2018г., съгласно който е взел мобилно устройство HHUAWEI Y5 2018
Dual Black, като е уговорена месечна лизингова вноска за 23 месеца, в размер на 3.29лв.
Цената в брой или обща лизингова цена с абонаментния план е 143.96лв., докато
стандартната цена на устройството е 349.90лв., а отстъпката от стандартната цена е
205.94лв.
Абонатът е сключил четвърти договор за мобилни услуги от дата 26.04.2019г., за
предпочетен мобилен номер ************, с предпочетен абонаментен план Интернет+
16.99лв., HUAWEI Telenor 4G Mifi. Цената в брой или обща лизингова цена с абонаментния
план е 19.99лв., докато стандартната цена на устройството е 149.99лв., а отстъпката от
стандартната цена е 130.00лв.
Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № *********.
Ответникът не е изпълнил своите парични задължения, поради което за ищеца се
породил правен интерес от търсената съдебна защита, обективирана в петитумната част на
исковата молба за сумата от 1174,06 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми,
съгласно издадената крайна фактура № **********/05.02.2020г. включваща следните суми:
545,62 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, 36,19 лв.
цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения
погасителен план и 592,25 лв. сумата за потребените мобилни услуги от предходните три
отчетни периода.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „При ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги, на основание чл. 75, вр. с чл. 196, б.“в“ от ОУ на мобилния оператор,
„Теленор” е прекратил договорите на П. С. П. на 05.02.2020г.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в
т.11 от Договорите за мобилни услуги, като начислил в горецитираните фактури неустойка
за предсрочно прекратяване на сключените абонаменти.
Предвид обстоятелството, че прекратяването на правоотношенията е настъпило след
11.01.2018 г., размерът на дължимите неустойки е определен в съответствие с условията на
чл. 1.2, във вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на
потребителите и „Теленор Б." ЕАД по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д.№ 16476/2014г. по описа на
3
СГС, приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения, сключени преди посочената дата.
Съгласно посочения документ вземанията за неустойки следва да се формират като
сбор от не повече от 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1) част
от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на
оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните);
2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Ищеца твърди, че ответника П. в качеството си на потребител на предоставяни от
Оператора услуги, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, „Теленор” има право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 от ОУ
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от „Теленор”" цени по начин и в срокове
за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Дължимите, съгласно сключените
договори и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по тях с Оператора, е
обусловило правото на „Теленор” /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалните
договори на П. С. П..
Съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и задължения,
описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните
договори се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към
тях. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 20 от Общите условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния
вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на „Теленор”. Съгласно чл.
23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален
договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет.
Поради това и на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищеца моли съда, да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че
ответника П. С. П. дължи на ищеца „ЙЕТТЕЛ Б.“ ЕАД(предишно наименование „Теленор
Б." ЕАД) общата сума от 1174,06лв. от която: 592.25 лв. представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по
горецитираните договори за мобилни услуги за периода от 05.09.2019г. до 04.12.2019г.,
36.19 лв. по Договор за лизинг от дата 07.12.2018 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер ************, по силата на който абонатът(ответникът) е взел
мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Black и 545.62 лв. представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410
4
ГПК до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена в полза на ищеца
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 647/10.12.2021г. по
ч.гр.дело № 1651/2021г. по описа на Районен съд гр. Бяла Слатина.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
В законоустановеният срок ответника П. С. П. не е депозирал писмен отговор на
исковата молба, не е взел становище по исковата молба, не е направил своите възражения и
не е ангажирал доказателства, поради което правата са преклудирани, изводимо от
разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Ответника редовно призован за съдебно заседание по реда на чл.41,ал.2 от ГПК не се
явява, не изпраща представител, не е депозирал писмена молба делото да се гледа в негово
отсъствие, не е взел становище по исковата молба и не е ангажирал доказателства по
делото.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на
конкретните твърдения на страните.
От събраните по делото доказателства безспорно следва, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните въз основа на сключените между тях
Договор за мобилни услуги от дата 24.03.2018г. с предпочетен мобилен номер
************, договор за мобилни услуги от дата 07.12.2018г. с предпочетен мобилен номер
************, договор за мобилни услуги от дата 07.12.2018г. с предпочетен мобилен номер
************ и договор за мобилни услуги от дата 26.04.2019г. с предпочетен мобилен
номер ************, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя мобилни
услуги на ответника срещу дължима от последният цена съгласно уговорения абонаментен
план.
По делото не се оспорва също, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите
за мобилни услуги, като е предоставил посочените услуги от което следва, че в тежест на
ответника възниква задължението за заплащане на цената. Изхождайки от събраните по
делото писмени доказателства, съдът намира за установено, че правоотношенията между
ищеца и ответника са уредени от сключеният между тях договори, от които са произтекли
насрещните права и задължения и за двете страни по тях. По делото не се оспорва, че
ответникът не е изпълнил задължението си по цитираните договори за заплащане в срок на
предоставените услуги.
От представените преписи от горецитираните договори за мобилни услуги, се изяснява
и съдържанието на съответните отношения през процесния период, в т.ч. приложимия
тарифен план и ценови условия, продължителността на действие на договора, като са
посочени (по ясен и разбираем начин) и задълженията на абоната-ответник, както и
последиците от неизпълнението им.
5
Със сключване на процесните договори страните са поели насрещни задължения, като
основното задължение на П. С. П. е именно заплащането на уговорената месечна
абонаментна такса, което произтича пряко от договорите. Ползваните от абоната услуги,
които не са включени в месечния абонамент, подлежат на таксуване в съответствие с
утвърдената ценова листа на мобилния оператор, в случай, че такива са ползвани по
инициатива на абоната.
При сключване на договор при общи условия с потребител, общите условия обвързват
потребителя, когато са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Видно от
съдържанието на договора, със сключването му ответникът е направил волеизявление, че е
имал възможност да се запознае с общите условия на оператора за взаимоотношенията с
потребителите по договори за мобилни/фиксирани услуги и е положил подписа си едва след
като се е възползвал от нея. Съгласно правилото от чл. 147а, ал. 2 ЗЗП „съгласието на
потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис„. Заявителят надлежно
доказа това обстоятелство, чрез представената „Декларация-съгласие" към договорите за
мобилни услуги. Ответникът е изразил съгласие с общите условия и е удостоверил, че е
получил, запознал се е и приема общите условия на дружеството-ищец в приложените с и.м.
Декларации-съгласие, приети и неоспорени от страна на същия.
Освен това в изпълнение на изискванията на чл. 235, ал. 5 от Закона за електронните
съобщения /ЗЕС/ общите условия на дружеството са публикувани на неговата интернет-
страница, като това задължение е насочено към предоставяне на постоянна възможност за
лицата, спрямо които те се прилагат, да имат достъп до съдържанието им както преди, така и
след пораждането на качеството им на потребител. Съгласно чл. 2 от Общите условия за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги (ОУ), мобилни услуги,
предоставяни от оператора, се осигуряват въз основа на индивидуален договор, сключен в
писмена форма със съответния абонат като за неуредените в съответния договор случаи се
прилагат разпоредбите на ОУ, които са неразделна част от него и имат задължителна сила.
Съгласно чл.4 от ОУ потребителят се счита уведомен за ОУ от датата на публикуването им
и се счита за обвързан с тях от датата на подписване на индивидуален договор за ползване
на услугите.
При ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането им се извършва на
база фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Съобразно уговореното
между страните в т. 5 от Договор за мобилни услуги от дата 24.03.2018г. с предпочетен
мобилен номер ************, договор за мобилни услуги от дата 07.12.2018г. с предпочетен
мобилен номер ************, договор за мобилни услуги от дата 07.12.2018г. с предпочетен
мобилен номер ************ и договор за мобилни услуги от дата 26.04.2019г. с
предпочетен мобилен номер ************, фактурата за предоставения номер се издава на
5-то число от текущия месец. Видно от приложените към исковата молба фактури
ответникът не изпълнил надлежно свои ликвидни и изискуеми парични задължения,
начислени му във фактурите.
6
Съгласно чл. 27 от приложимите към процесния период Общи условия на „Теленор Б.„
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от
10.09.2010 г., посл. изм. на 12.04.2021 г.) плащането на посочената във всяка една от
фактурите сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й, като в чл. 26 от същите общи условия е посочено, че неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.
Следователно П. С. П. и към настоящия момент не е изпълнил изискуемите и
ликвидните си задължения за мобилни телефонни услуги по процесиите фактури, начислени
на основание сключените договори за мобилни услуги.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че абонатът е неизправна
страна по договора, тъй като не е престирал на кредитора получените от последния мобилни
услуги. Касае се за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес
на кредитора. Безспорно установено е, че ответникът не е извършил плащане на ищеца от
дължимата сума по фактурите. Същите фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и
неподписани от ответника, доказват предоставените услуги и претендираните за тях цени.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е представил доказателства за
заплащането на исковата претенция от 592,25 лв. за ползваните от него мобилни услуги. Ето
защо, тази сума се явява дължима. Предявеният установителен иск за тази сума се явява
основателен, като следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по заповедното производство – 09.12.2021г. до окончателното й изплащане.
Няма спор по делото, че ответника П. С. П. е получил мобилно устройство по
процесния договор за лизинг от дата 07.12.2018 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер ************, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство
HUAWEI Y5 2018 Dual Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 3.29 лв. всяка. П. не е заплатил 10 бр. лизингови вноски на обща стойност в
размер на 32.90 лв. ,дължими за периода от месец 2/2020 г. до месец 12/2020 г., които са
падежирали към датата на подаване на и.м.,нито е върнал мобилното устройство на
Лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3 от договора за лизинг, поради което е дължима и
допълнителната сума в размер на 3.29 лв. по чл.1, ал.2 от договора.
Общо дължимата от длъжника сума възлиза в размер на 36.19 лв.
При това положение, съдът счита, че след като не са платени дължимите лизингови
вноски в установения общ размер от 36,19 лв. по погасителния план по договора за лизинг,
предявеният иск за тази сума се явява основателен и следва да бъде уважен. За да направи
този извод, съдът намира, че без значение е фактът дали неплатените лизингови вноски са
обявени за предсрочно изискуеми, както и дали договорът за мобилни услуги е бил
законосъобразно прекратен от оператора, тъй като понастоящем е изтекъл срокът,
предвиден за плащане на всички лизингови вноски и няма данни ответникът да е върнал
мобилното устройство на ищеца, като лизингодател. Този факт следва да бъде съобразен от
съда при решаването на спора, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Освен това, няма данни ответникът да е върнал лизинговата вещ на ищеца, нито е лишен от
възможността да я ползва и при прекратен договор с лизингодателя - ищец.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те
да се доказват. Като, съгласно цитираната разпоредба, кредиторът може да иска
обезщетение за по-големи вреди, по общия ред. Материално - правна предпоставка за
основателност на претенцията за неустойка е неизправност на страната от която се
претендира неустойката.
Установено по делото е, че ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника,
поради неплащане от страна на последния, считано от 05.02.2020г., поради което ищецът
основателно претендира уговорената в договорите неустойка. Така начислените неустойки
ищецът е редуцирал съгласно спогодба с КЗП до трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти за всяка СИМ карта без ДДС, за която е налице едностранно
предсрочно прекратяване. Предвид на това основателен е и следващият предявен иск от
ищеца по чл.92 ЗЗД за общата сума от 545,62 лв. - задължения за неустойки, поради
предсрочното прекратяване на процесните договори за мобилни услуги.
РАЗНОСКИ:
Ищеца претендира разноски в заповедното производство в общ размер от 212,31 лв., от
които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 187,31 лв. адвокатски хонорар, както и 312,31
лв. разноски в исковото производство, от които: 125.00 лв. заплатена държавна такса,
187,31 лв. адвокатски хонорар.
Съгласно константната практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника П. С. П. следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1651/2021г. по описа на РС-Б.Слатина в общ размер от 212,31 лв.,
от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 187,31 лв. адвокатски хонорар.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника П. ще следва да
заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в общ размер от
312,31 лв., от които: 125.00 лв. заплатена държавна такса и 187,31 лв. адвокатски хонорар,
съгласно приложените платежни документи.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. С. П. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес с.Г., обл.В., ул.“В.“ № 10 , че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ
Б.“ (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.С., район „М.”, ж.к.М. 4, Бизнес парк С., сграда 6, чрез Адвокатско
дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В. Г., вписан в САК, със
съдебен адрес гр.С., бул.“Б.“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, на основание чл.422 от ГПК вр.чл.415
от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, общата сума
1174,06 лв., от която: 592,25 лв. представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 05.09.2019г. до
04.12.2019г., 36,19 лв. представляваща неплатени лизингови вноски, 545,62 лв.
8
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги,
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 09.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена в
полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
647/10.12.2021г. по ч.гр.дело № 1651/2021г. по описа на Районен съд гр. Бяла Слатина.
ОСЪЖДА П. С. П. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с.Г., обл.В., ул.“В.“
№ 10 ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ Б.“ (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР Б.” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „М.”, ж.к.М. 4, Бизнес
парк С., сграда 6, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от
адв.В. Г., вписан в САК, със съдебен адрес гр.С., бул.“Б.“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22,
направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 753/2022г. по описа
на РС-Б.Слатина в общ размер от 312,31 лв., както и сторените от ищеца в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 1651/2021г. по описа на РС-Б.Слатина разноски в общ размер
от 212,31 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№
1651/2021г.по описа на РС-Б.Слатина.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
9