№ 18
гр. Бургас, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско
дело № 20252001000012 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 229/22.08.2024 година, постановено по търг. дело № 171/2023 година по
описа на Окръжен съд - Бургас, са отхвърлени предявените от „Агенция за консултиране и
инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Александровска“ № 16, офис 8,
представлявано от управителя П. А. Р., чрез адв. Д. С., със съдебен адрес: град Бургас, ул.
„Васил Левски“ № 5, ет. 1, ап. 1 против М. Ю. С., гражданин на Руската федерация, живущ в
град С., Бургаска област, местност „Света Марина“ № 39 искове с правно основание чл. 45
във връзка с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на главница в размер общо на 184 906.42
долара или 332 831.56 лева, представляваща обезщетение за непозволено увреждане - сбор
от сумите на извършените банкови преводи към дружество „Great Victor Development” Ltd,
регистрирано в Хонконг, ведно с мораторна лихва от датата на превода на всяка една сума
до предявяване на исковата молба в общ размер на 15 403.13 лева, както и законната лихва
върху сумите от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането и
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 щ. д.
или 8 905.57 лева, представляващи платени на отпаднало основание суми за
командировъчни, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1 224.51 лева за периода от
24.12.2021 година до 02.05.2023 година, както и законната лихва върху сумите от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. Присъдени са в полза на М.
Ю. С., гражданин на Руската федерация, сторените от него разноски по делото в размер на
19 078.77 лева.
1
Постъпила е въззивна жалба от „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния
отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: град Бургас, ул. „Александровска“ № 16, офис 8, представлявано от управителя
П. А. Р., чрез адв. Д. С., съдебен адрес: град Бургас, ул. „Васил Левски“ № 5, ет. 1, ап. 1,
срещу горепосоченото съдебно решение. Сочи се в същата, че то е постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и е необосновано.
Изтъква се, че за да отхвърли така предявената искова претенция, съдът приел, че
липсва противоправно поведение и тъй като фактическият състав на приложимата правна
норма изисквал кумулативното съществуване на общо четирите предвидени в нея
предпоставки, не разгледал останалите три. Жалбоподателят твърди, че в случая била
нарушена най- важната забранителна норма в областта на непозволеното увреждане - чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД. Поведението на ответника било противоправно, като с него той нанесъл на
ищцовото дружество вредите, предмет на исковата молба. В тази насока той предприел
серия от действия, ползвайки неистински документи за постигане на неправомерните си
цели. Това се подкрепяло от посоченото в заключението на назначената по делото
съдебно-графологична експертиза. Вещото лице по същата установило, че четирите описана
в т. 2 от същото фактури са с положени неистински (фалшиви) подписи и отпечатъци от
печати. Такава констатация била направена и по отношение на изброените в т. 3 фактури.
Подписите върху тях били сканирани копия от подписите на лицето П. Р., с които той
удостоверявал подписа си пред нотариус в качеството си на управител на „Агенция за
консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия" ЕООД“
/“АКИАО.ИЕА“ ЕООД/. От това се извежда извода, че пълномощникът не се ръководел от
волята на упълномощителя и не обслужвал неговите интереси, поради което и не можел да
черпи права от неправомерното си поведение и отговарял за умишлено нанесените вреди на
ищеца. Наред с това, извършването на преводите съставлявало грубо нарушение на законите
на Р България.
Навеждат се твърдения, че съдът мълчаливо приел, че на ищцовото дружество са
нанесени вреди в размер на извършените без правно основание четири парични превода към
фирма Грейт Виктор Дивелопмънт Лимитид /ГВД/ в размер общо на сумата от 184 906.42 щ.
д. равностойни по курса на БНБ към 03.04.2023 година на 332 831. 56 лева. От една част от
събраните доказателства се установявало, че към датата на извършените от ответника
процесни парични преводи това дружество било прекратено. От друга било видно, че
същото е с дата на регистрация 08.06.2022 година, което се разминавало с твърдението на
ответника за „сключени“ договори с него, тъй като към датата на сключването им то още не
било регистрирано. Неоснователността на извършените преводи се потвърждавала и от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
Жалбоподателят счита, че направеният от съда извода за неоснователност на
претенцията на ищеца за мораторна и законна лихва върху сумите за командировъчни
почива на неправилно прилагане на закона. Спорът бил във връзка с прилагането на чл. 84,
2
ал. 2 от ЗЗД, което той счита неправилно, тъй като разглеждания случай попадал в
хипотезата на чл. 84, ал. 1, изр. 1-во и ал. 3 от ЗЗД. Основания за това твърдение му давало
изискването на чл. 39, ал. 1 от Наредбата за командировките в чужбина, според който
отчетът за изразходваната валута се представя от командированото лице в звеното за
финансово-стопански дейности в 14-дневен срок от завръщането. След изтичане на този
срок започвала да се начислява законната лихва върху тази сума.
По повод променената правна квалификация на иска от чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл.
281 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на чл. 45 във връзка с чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД, изразява становище,
че съдът не бил обвързан с правната квалификация на иска направена от ищеца, но следвало
да се има предвид Тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016 година на ВКС.
Отправя искане обжалваното решение да бъде изцяло отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искови претенции бъдат изцяло уважени.
Не се представят доказателства, както и не се правят доказателствени искания.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Ю. С.,
гражданин на Руската федерация, живущ в град С., Бургаска област, местност „Света
Марина“ № 39, чрез процесуалните му пълномощници, със съдебен адрес град Бургас, ул.
„Александровска“ №109, ет. 3, в който се поддържа, че същата е неоснователна. Сочи се, че
постановеното решение е правилно, макар и само като краен резултат. От мотивите на
същото явствало, че поради непълнотата на доклада по чл. 146 от ГПК и в нарушение на
процесуалните разпоредби на чл. 12 от ГПК, чл. 236, ал. 2 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК
съдът не обсъдил по-голямата част от правнорелевантните твърдения на ответника; липсвал
анализ на по-голямата част от относимите по делото доказателства; отделни съждения били
логически необосновани, а други не се подкрепяли от наличния доказателствен материал.
Неправилно съдът приел, че между страните било съществувало облигационно
правоотношение по договор за поръчка. Подобно обстоятелство не се твърдяло от страните,
а и за неговото съществуване не били събирани доказателства. Ответникът изрично заявил и
това било потвърдено от насрещната страна, че между него и ищеца няма договорно
правоотношение по смисъла на чл. 27 от ТЗ във връзка с издаденото му пълномощно peг. №
5076 от 06.07.2020 година с нотариална заверка на подписа, извършена от нотариус С. Ил..
Решаващият извод на съда, че не е налице противоправно поведение от страна на
ответника бил правилен, но не почивал на всички относими и доказани по делото факти и
обстоятелства. В нарушение на процесуалните си задължения съдът изцяло игнорирал
доводите на ответника, че с процесните четири плащания на ГВД ищцовото дружество
погасило свое задължение към същото, поето със сключен между “АКИАО.ИЕА“ ЕООД и
ГВД договор. Твърди в тази връзка, че с посоченото по-горе пълномощно ответникът бил
оправомощен от ищеца да извършва от негово името и за негова сметка всякакви
фактически и правни действия за осъществяване на дейността на дружеството. От неговото
съдържание ставало ясно, че се касае за упълномощаване от търговец на търговски
3
пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ за извършване на всички действия, свързани с
обикновената дейност на търговеца. Договор между страните по смисъла на чл. 27 от ТЗ
нямало, но това не се отразявало върху валидността на учредената с пълномощното
представителна власт. Между ищеца, действащ чрез своя пълномощник - ответника и ГВД
бил сключен договор от категорията на тези по чл. 258 от ЗЗД, с който първото възложило
на второто да извърши инженерингова и консултантска работа във връзка с изграждането на
атомна електроцентрала „Аккую“ (Akkuyu, Turkey) срещу заплащане на възнаграждение в
общ размер на 184 680 щ. д. Така възложената работа била изпълнена от ГВД и приета от
възложителя.
На 20.10.2022 година от сметката на ищеца по сметката на ГВД била наредена сумата
от 45 490 щ. д., като в основанието на превода било посочено, че плащането се прави по
фактура № 21/3-NA1. От нейното съдържание било видно, че е издадена за изготвянето на
Том 13 - чернова. На 27.10.2022 година от сметката на ищеца по сметката на ГВД била
наредена сумата от 47 536 щ. д., като в основанието на превода било посочено, че плащането
се прави по фактура № 22/6-NA2. Тя била за изготвянето на Том 13 - финална версия. На
29.11.2022 година от сметката на ищеца по сметката на ГВД била наредена сумата от 45 827
щ. д. с основание плащането по фактура № 22/6-NA3, касаеща изготвянето на Том 14. На
14.12.2022 година от сметката на ищеца по сметката на ГВД била наредена сумата от 45 827
щ. д. с основание плащане по фактура № 22/6-NA4 - Обобщение на получените данни в
резултат на работа в томове 13 и 14, корекция, окончателно оформление и дизайн.
Тяхното съдържание по отношение на сума и основание съответствало на посоченото
в съответните преводни нареждания, както и на съдържанието на допълнително
споразумение № 1 от 01.03.2021 година, сключено между ищеца и ГВД. Заключава се, че
поради това четирите процесни плащания били направени за погасяване задълженията на
ищцовото дружество за заплащане на възнаграждение на ГВД за възложена, изпълнена и
приета работа съгласно споразумение за сътрудничество и консултантски услуги № MRC/02-
2021 от 01.03.2021 година и допълнително споразумение № 1 от 01.03.2021 година.
Направеното пред първата инстанция възражение от страна на ищеца, че ответникът
действал без представителна власт поради оттегляне на пълномощното било неоснователно.
До образуване на настоящото дело до ответника не било достигало изявление на ищеца, че
същият оттегля пълномощното си за сключване на сделки от негово име. Пълномощното,
коментирано по-горе, в неговата цялост било оттеглено едва на 15.12.2022 година с
приложеното към допълнителната искова молба изявление на ищеца. Това оттегляне било
без правно значение, тъй като дори и ответникът да бил узнал незабавно за него, то било
извършено след поемане задълженията към ГВД, след приемане на работата и след
извършване на плащанията от ищцовото дружество на ГВД.
Всичко така казано налагало извода, че плащането на процесните суми не било без
основание, а за погасяване на облигационно задължение на ищцовото дружество. Поради
това неправилен бил изводът на окръжния съд, че в случая липсвала само една от
предпоставките за уважаване на иска по чл. 45 ЗЗД - противоправност; липсвали и вреди.
4
Установявало се, че със сключването на договора ищецът се обогатил, тъй като се
възползвал от изпълнената от ГВД работа, като реализирал печалба от нея. В тази връзка се
оспорва и извода на съда, че издадените от ищеца три фактури (№№7, 8 и 9, всички с
получател МРС - Турция) нямали връзка с процесните плащания на ГВД. Те били
осчетоводени от ищеца и той получил две плащания по тях от МРС-Турция в общ размер на
246 182 щ. д. Връзката между фактурите и процесните плащания се състояла в това, че
ищецът издал на МРС-Турция фактури за работата, която е била изпълнена от ГВД и за
изпълнението на която ищецът се задължил към ГВД за възнаграждение. Обстоятелството,
че ищецът първо получил плащане от МРС-Турция и след това се разплатил с
подизпълнителя не сочел на липса на връзка между двете събития. Разликата между
платената на подизпълнителя сума от 185 558 щ. д. и сумата, която получил срещу
реализирания от ГВД продукт (246 182 щ. д.) възлизала на 60 624 щ. д. Следователно, в
резултат на сключването на договора между ищеца и ГВД и изпълнението на възложената с
този договор работа, имуществото на ищцовото дружество се увеличило с 60 624 щ. д.
Неправилни се твърди, че са и допълнителните мотиви на съда за ирелевантност на
нарушението от страна на „Алианц банк България” АД на изискванията на чл. 2, ал. 1 и ал.
2, т. 2 от Наредба № 28/18.12.2012 година за сведенията и документите, представяни на
доставчиците на платежни услуги при извършване на презгранични преводи и плащания
към трета страна. Съдът не съобразил, че претендираните от ищеца вреди са пряка и
непосредствена последица от разрешението на банката за извършване на преводите, а не от
поведението на ответника. В нарушение на процесуалните правила били игнорирани от съда
и наведените от ответника доводи за липса на пряка причинно-следствена връзка между
описаното в исковата молба поведение на ответника и твърдените от ищеца „вреди”. В
настоящия случай към датите, на които били наредени процесните валутни плащания по
банковата сметка на ГВД в Република Турция, действала приетата на основание чл. 6, ал. 2
от Валутния закон Наредба 28/18.12.2012 година за сведенията и документите, представяни
на доставчиците на платежни услуги при извършване на презгранични преводи и плащания
към трета страна. При съобразяване на нормата на чл. 2 и чл. 6 от нея било видно, че при
извършване на такива преводи самото нареждане от титуляр на банкова сметка (или негов
пълномощник) не било достатъчно условие за извършване на плащането. Необходимо било
представяне на документи, установяващи основанието на съответния превод и нарочна
декларация по образец. Ако такива не бъдели представени, банката била длъжна да откаже
извършването на операцията. „Алианц Банк България“ АД не изискала така изискуемите по
Наредба № 28/2012 година документи и в противоречие с цитираните разпоредби изпълнила
четирите платежни операции. По този начин причинната връзка между поведението на
ответника и крайния резултат била прекъсната. Този краен резултат бил пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на банката, която вместо да
откаже, изпълнила платежната операция, без да са били налице законовите изисквания за
това.
Несъстоятелни били всички доводи на ищеца, свързани с извода на приетата по
5
делото съдебно-комплексна експертиза, според която представените от ответника с отговора
на исковата молба четири броя фактури с издател ГВД и получател „АКИАО.ИЕА“ ЕООД
били „фалшиви”. Преди всичко доводите, свързани с фактурите били ирелевантни за
твърдяното от него противоправно поведение, тъй като не те били източник на
задължението му за заплащане на ГВД, а такъв бил сключения между тези две дружества
договор за изработка. По делото не се установило твърдението на ищцовата страна, че
подписите върху договора, допълнителното споразумение и приемо-предавателните
протоколи, подписани за него и ГВД са „копирани” от ответника и „поставяни” от него
върху документите - същите били определени от експерта като оригинални. Дори да се
приемело, че фактурите, издадени от ГВД с получател „АКИАО.ИЕА“ ЕООД не са
подписани саморъчно от посочения в тях издател, те покривали изискването за
документална обоснованост, тъй като фигуриращата тях стопанската операция
съответствала на тази, документирана с договора между ищеца и ГВД и с приемо-
предавателните протоколи за приемане на изпълнената от ГВД работа.
Сочи се, наред с горното, че ответникът не бил нито издател, нито лице - получател
по въпросните фактури. По тази причина той не разполагал с техните оригинали и не бил
твърдял, че представя оригинали. След като по искане на ищеца ответникът бил задължен от
съда да представи оригинали на издадените от ГВД фактури, той представил тези под
формата на копия, заверени от издателя им. По тази причина именно първоначално
съставеният документ, ведно с положения под него подпис бил принтиран, което не
означавало, че документът не изхожда от посочения в него издател. Това било така, тъй като
документът бил представен като заверено от неговия издател копие, а подписът на заверката
не е бил оспорен от ищеца. Поради това изводът на окръжния съд, че се касае за неистински
документи бил необоснован.
Несъстоятелни били и оплакванията на въззивника, свързани със заключението на
експертизата във връзка с представените с отговора на исковата молба три броя фактури,
издадени от него на МРС-Турция. Същите, по искане на ответника, били представени и от
третото неучастващо в делото лице, не били оспорени от ищеца и не били предмет на анализ
от извършената по делото счетоводна експертиза. При съпоставка на текста, съдържащ се в
представените от това лице фактури и тези, представени като копия с отговора на исковата
молба било видно, че те съдържат един и същ текст - посоченото в тях основание за
издаване било едно и също. Това било изрично заявено от управителя на ищцовото
дружество в о.с.з, проведено на 22.07.2024 година.
Оспорени са и изложените във въззивната жалба твърдения, че ГВД било дружество с
прекратена регистрация, новообразувано дружество и заличено дружество. От извлечението
от търговския регистър на Хонгконг било видно, че датата на създаване на това дружество е
08.06.2017 година. Извлечението от търговския регистър на Хонконг, което ищецът
представил с молбата си от 06.11.2023 година се отнасяло до друго дружество със същото
наименование, но с друг регистрационен номер (CR № 0996510). В същото извлечение била
посочена и датата на прекратяване на това дружество - 06.06.2008 г.
6
Крайният извод на съда за неоснователност на главната и акцесорната претенция по
иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД бил правилен, тъй като искът за връщане на даденото без
основание бил признат с отговора на исковата молба и в хода на производството ответникът
погасил задължението си изцяло.
Падежът на задължението за връщане без основание настъпвал от деня на поканата
на кредитора, освен ако страните не са уговорили предварително такъв срок или той не е
установен в закона. Доводите във възззивната жалба за различен падеж на задължението
били неоснователни, тъй като цитираните от жалбоподателя разпоредби на чл. 39, ал. 1 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина във връзка с чл. 84, ал.
1 от ЗЗД и на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД били неприложими в настоящия случай.
Навеждат се доводи, че съдът неправилно квалифицирал този иск като такъв с правно
основание чл. 55, ал. 1 предл. 3-то от ЗЗД. Такава правна квалификация не била отразена в
доклада по делото, а и била в противоречие с разясненията, дадени в ППВС № 1/1979
година. Това било така, тъй като към 23.12.2023 година, когато ищецът наредил по сметка на
ответника 5000 щ. д., между страните не съществувало никакво основание за плащане на
тази сума. Издадената от ищеца „заповед за командировка” била едностранно негово
волеизявление и не представлявала източник на задължения за ответника. Действащата към
датата на издаването Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина била
приета на основание чл. 215, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 86, ал. 3 от Закона за държавния
служител и чл. 219 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Ответникът и ищецът не били страни по трудово или служебно правоотношение. Липсвали
доказателства страните да се били договорили помежду си и ответникът да се бил
задължавал към ищеца да извърши фактическите и правни действия, указани в т. нар.
заповед. Поради това се налагал извода, че заплатените от ищеца на ответника 5000 щ. д.
били дадени при начална липса на основание. Независимо от това, дори в хипотеза на чл. 55,
ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД пак нямало да намери приложение в
случая. Задължението за връщане пак щяло да бъде безсрочно и падежът му пак щял да
настъпи след покана, тъй като страните не били определили предварително срок за неговото
изпълнение и такъв нямало определен в закона.
По делото е постъпила и частна жалба против определение № 1035 от 15.11.2024
година постановено по търг. дело № 171/2023 година, с което е оставено без уважение
искането на ищеца по делото за изменение на постановеното решение в частта за
разноските.
Изтъква се в същата, че основното оплакване е свързано с плащането на адвокатския
хонорар и по-специално с това, че сумата от 18 828.77 лева, представляваща адвокатското
възнаграждение по горепосоченото дело не била платена от ответника на неговите
процесуални представители и поради тази причина ответната страна не била представила
годни доказателства.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. N9 6/2012
година, ОСГТК, възможностите за плащане на адвокатския хонорар били две - по банков път
7
и в брой срещу разписка. В конкретния случай налице била втората посочена хипотеза,
поради което твърдяното от ответната страна плащане в брой на сумата от 9 500 лева като
част от адвокатското възнаграждение в общ размер на 18 828.77 лева не следвало да се
приема от съда поради липса на доказателства за извършено плащане и противоречие на
закона.
Сочи се, че за изплатената по банков път част от адвокатския хонорар в размер на
9 328.77 лева, за които били представени незаверени копия от „Изипей“,
първоинстанционния съд не приложил правилото на чл. 183, ал. 1 от ГПК. Горното сочело,
че окръжният съд с обжалваното определение не бил спазил изискванията на закона. Той не
спазил и правилото на чл. 12 от ГПК, да прецени по вътрешно убеждение представените от
ответната страна доказателства по делото, свързани с плащането на адвокатския хонорар.
Отправено е искане да бъде отменено обжалваното определение и вместо това
постановено друго, с което да бъде изменено в частта на разноските решение №
229/22.08.2024 година по търг. дело № 171/2024 година с отхвърляне като неоснователно на
искането на ответника за изплащане на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 18 828.77 лева.
В постъпилия отговор на частната жалба се застъпва становище, че същата е
неоснователна. Поддържа се, че в последното съдебно заседание по делото, в което
присъствали и управителя на ищцовото дружество, и процесуалния му представител във
връзка с разноските не били направени никакви възражения. Изтъква се, че за уважаване
искането за разноски релевантно било единствено наличието на доказателства за тяхното
извършване, а в случая такива били налице. Договорът за правна помощ бил представен в
оригинал. Същият служел и като разписка за сумата, платена в брой. Извлеченията от
банковата сметка на адвокат Т., по която били заплатени две суми по банков път били
представени пред първоинстанционния съд още със списъка с разноски по чл. 80 от ГПК.
Тези документи съставлявали доказателства за извършеното плащане на адвокатския
хонорар, поради което и законосъобразно били присъдени на ответника като разноски.
Моли се за оставяне на частната жалба без уважение и потвърждаване на атакуваното
определение.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за
редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената
служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност,
Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на
закона, намира следното:
В исковата си молба ищецът твърди, което твърдение поддържа в хода на цялото
8
производство по делото, че извършените от ответника в периода 20.10.2022 година -
14.12.2022 година четири превода са нерегламентирани, тъй като дружеството ГВД му е
непознато, не е получавал фактури от него и не е сред дружествата, с които той е сключвал
какъвто и да е договор, включително и като подизпълнител; не му е възлагал никакви
дейности, никога не е влизал в търговски или каквито и да било други взаимоотношения с
него. С тяхното извършване от страна на ответника въз основа на пълномощното, с което
същият е овластен да представлява ищеца пред „Алианц банк България“ АД /второто поред
пълномощно/ същият е излязъл извън обема на дадените му пълномощия, причинил е вреда
на ищеца в общия им размер от 184 906.42 щ. д. /като сбор на сумата от 184 680 щ. д. -
стойността на четирите превода и 226.42 щ. д. такси/. Счита, че с тези си действия
ответникът му е нанесъл вреди в горния размер и иска да бъде ангажирана неговата
отговорност за тяхната обезвреда при условията на чл. 45 от ЗЗД. Твърди липса на сключен
между тях договор за поръчка във връзка и по повод разгледаните по-горе и обсъдени
договори, сключени с ГВД и наличие на устна договорка във връзка с първото поред
пълномощно /това от 06.07.2020 година/, че ответникът ще извършва в Турция две основани
задачи: ще следи на място за подготовката, изпълнението и предаването на техническата
документация, свързана с работата на ищеца и ще контролира финансовите постъпление от
възложителя МРС-Турция към ищеца, както и ще нарежда в банката плащания от ищеца към
подизпълнителите.
Ответникът оспорва тези твърдения, като в процеса е заявил и съответно поддържал,
че направените от него от името и за сметка на ищеца плащания в полза на търговското
дружество ГВД са дължими на последното във връзка с възложена му и извършена от него
работа, в качеството му на подизпълнител на ищеца, по сключения между последния и МРС-
Турция договор и няколко допълнителни споразумения в рамките на същия. Сочи, че между
ищеца и така избрания подизпълнител са сключени споразумение и няколко допълнителни
такива, по силата които му е било възложено извършването на инженерингова и
консултантска работа във връзка с изграждането на атомна централа „Аккую“ (Akkuyu,
Turkey), която ГВД приело срещу заплащане на възнаграждение в размер на 184 680 щ. д.
Работата била извършена, след което фактурирана с три броя фактури от страна на ищеца с
получател МРС-Турция. Последното, след като приело изработеното, извършило плащане
по тях в общ размер на 246 182 щ. д. в полза на ищеца. От своя страна ГВД също издало
фактури за дължимото възнаграждение за осъществените от него услуги - 4 броя, като
плащането от страна на ищеца е направено чрез четири банкови превода по сметката на
подизпълнителя в Република Турция.
При тези твърдения на ответника ищецът е заявил, че дружеството ГВД е било
предложено за евентуален подизпълнител от С. с изпратен от него имейл на 14 октомври
2022 година. По причини, изложени подробно в допълнителната искова молба избирането
му за такъв е било отказано от него, като ответникът е бил своевременно уведомен за това,
че договор с ГВД няма да бъде подписан. Заявява, че договорите с възложителя и
подизпълнителите се подписват от негово име само чрез управителя, за което
9
пълномощникът С. е бил уведомен и до този момент спазвал това. За консултантската и
инженерингова работа, която ответникът сочи да е била извършена от ГВД и за която той
получил плащане от МРС-Турция по фактури 7 и 8 от 2022 година, ищецът имал сключени
договори с други двама подизпълнителя - „НИИЖБ“ ООД от Руска федерация и ответника
М. Ю. С. като физическо лице, като с него били сключени два граждански договора и били
издадени и изплатени две сметки за суми. Оспорил е всички споразумения и
допълнителните такива с твърдения, че те не са подписвани от посочените в тях лица и по-
специално сочи, че ответникът е копирал подписи на лицата и ги е поставял; изтъква, че тези
документи са антидатирани. Заявява, че всички останали приложени към отговора на
исковата молба доказателства, т. е. и фактурите, по които той самият е получил плащане от
МРС-Турция и не оспорва същото са неистински. В съдебното заседание, проведено на
30.10.2023 година, във връзка с изискана от него от страна на съда конкретизация на
направеното оспорване е посочил, че твърди, че подписите под всички документи са
сканирани и не са на този, който е посочен като автор, а именно управителя на дружеството-
ищец и управителя на другата страна по договора или това е ГВД.
На тези фактически обстоятелства по допълнителната искова молба ответната страна
е противопоставила довода, че тя действително е била изпълнител по договори с ищеца, но
техният предмет е различен от този на договора, сключен с ГВД. Не оспорва изплащането на
сумите по двете сметки, посочени от ищеца, но заявява, че то им е в изпълнение на
допълнителни споразумения №№ 1 и 2 към договора за консултантски услуги от 25.08.2020
година. Сумата от 63 758 щ. д., която се твърди да е изплатена от ищеца на „НИИБЖ“ ООД
реално не е била наредена от банкова сметка, а е наредена директно по сметка на това
дружество от МРС-Турция и същевременно е прихваната от стойността на фактура № 6 от
28.062021 година, издадена от ищеца за ответника или сумата, която ищецът е дължал на
„НИИБЖ“ ООД е платена на същото от МРС-Турция с извършване на прихващане на
задължението на последното по цитираната фактура към ищеца.
Установява се от доказателствата по делото, че ищецът чрез своя законен
представител управителя П. А. Р. е упълномощил с нарочно писмено пълномощно с
нотариална заверка на подписа от 06.07.2020 година, само шест дена след вписването му във
водения от Агенция по вписванията електронен търговски регистър, ответника С.. С това
пълномощно на последния са дадени изключително широки по обем пълномощия,
включително от името и за сметка на ищеца да води преговори, сключва и подписва
всякакви договори, сделки и спогодби в страната и чужбина, при условия и с юридически и
физически лица, публични органи изцяло по негова преценка без ограничение, в това число,
но не само договори за покупко-продажба, наем, заем, кредит, изработка, поръчка,
комисионни спедиционни, консултантски, лицензионни, лизингови и всички други, да
задължава дружеството по тях, да следи за изпълнението им, да получава плащания по тях,
да прави изявления за разваляне, прекратяване, допълване и прочие, да извършва всякакви
други необходими действия в тази връзка. На ответника са предоставени пълномощия за
представителство пред всички банки на територията на РБ, включително „Алианц банк
10
България“ АД, БЦ Бургас с права да извършва всякакви действия на разпореждане с
откритата на името на дружеството банкова сметка, включително да внася и тегли суми без
ограничения, да нарежда банкови преводи и други банкови операции и други, посочени в
текста на т. 6 от разглежданото пълномощно. Това пълномощно е било оттеглено с нарочен
писмен акт на управителя Русев с нотариална заверка на подписа му от 15.12.2022 година
/лист № 122-123/, а пред „Алианц банк България“ АД на 28.09.2022 година с изявление,
адресирано до нея /лист №120 от делото/. На ответника С. е предоставено ново
пълномощно, също с нотариална заверка на подписа на П. Р. от 28.09.2022 година, с което са
му дадени права за представителство на дружеството пред посочената по-горе банка, в която
то има открити банкови сметки, като извършва безкасови операции с тях посредством
онлайн банкиране със седмичен лимит до 50 000 евро за всяка една от сметките; да получава
информация и извлечения за движението на сумите по банковите сметки; да получава
банкова поща; да попълва, подписва, подава и получава всякакви документи във връзка с
упражняването на тези права.
Видно е също така, че на 01.03.2021 година, при действието на първото разгледано
пълномощно, между ГВД и ищеца е сключено споразумение за консултантски услуги №
MRC/02-2021 , по силата на което вторият ангажира първия като консултант при условията
на същото. Експертите от ГВД изпълняват, от името и за сметка на ищеца, такива части от
заданието на същия, както са договорени между тях. Назначението на ищеца за клиента се
отнася до консултанските услуги по отношение на изпълнението на маркетингови,
проектни, строителни, монтажни и други работи в различни съоръжения за електроцентрали
в Източна Европа и Азия, независимо от тяхното местоположение. Съобразно постигнатите
договорености, във връзка с изпълнението на договора възложителят се задължава да
възложи на консултанта всяко конкретно задание чрез подписването на допълнително
споразумение. В същото ще следва да бъде посочено и възнаграждението и условията за
плащане за услуги, извършвани в съответствие със споразумението. Постигнато е съгласие
за това, че „АКИАО.ИЕА“ ЕООД възстановява нетно 90 дни след получаване на надлежно
документирана фактура за задоволително извършена работа и след плащане от главния
клиент. На същата дата между тези две дружества, на основание разгледаното споразумение,
е сключено допълнително споразумение № 1 към последното с предмет задължение от
страна на консултанта ГВД да извършва инженерингова и консултантска работа по анализ на
наличните за него материали и наличната за него техническа документация, подобни
резултати и проучвания на пазарната номенклатура и конюнктура, съществуващи каталози и
други отворени източници на информация, да подготви аналитични материали, специфични
каталози и таблици в съответствие със спецификацията на допълнителното споразумение
във връзка с изграждане на атомна електроцентрала „Аккую“ (Akkuyu, Turkey). Конкретната
поставена задача е том. 13. Устройства и оборудване за производство за строителство на
АЕЦ; том 14. Каталози и асортимент на валцувани метални изделия; Обобщение на
получените данни в резултат на работа в томове 1, 2 и 3, корекция, окончателно оформление
и дизайн, координация с възложителя /МРС/. Срокът за извършване на работата е установен
на месец май 2021 година, съответно месец юли 2021 година. Договорено е възнаграждение
11
в размер на 184 680 щ. д., от които за том 13 чернова версия 45 490 щ. д. и финална версия
47 536 щ. д., за том 14 45 827 щ. д. и за последната посочена по-горе дейност по обобщение
и други 45 827 щ. д. Уговорено е ищецът да плати на ГВД в рамките на 90 дни след като
страните са подписали приемо-предавателен протокол и получат от консултанта правилно
изпълнена фактура за извършената работа задоволително и след заплащане на работата в
полза на възложителя-ищеца от общия клиент. Видно от приемо-предавателен протокол № 1
/МРС АР №13/, на 31.03.2022 година ГВД е предало на ищеца свършеното от него за
периода от 01.03.2021 до 31.03.2022 година, а именно том 13, чернова версия, като е налице
изрично отразяване, че качеството на предоставяните услуги е в съответствие с условията на
сключеното тях допълнително споразумение № 1 от 01.03.2021 година към споразумение за
сътрудничество и консултантски услуги № MRC/02-2021 от 01.03.2021 година; дължимата
сума е 45 490 щ. д. На 06.06.2022 година е съставен втория приемо-предавателен протокол за
том 13 финална версия с отразяване за съответствието на качеството с условията на
допълнителното споразумение от 01.03.2021 година и на дължимата сума в размер на 47 536
щ. д. Отново на 06.06.2022 година ГВД е предало на ищеца и том 14, в изискуемото според
договорките качество и срещу уговореното възнаграждение от 45 827 щ. д. Последният
приемо-предавателен протокол е също от 06.06.2022 година, касае последната възложена
дейност по обобщение, корекция и окончателно оформление, с констатация за спазване на
уговореното качество и съответно отново посочване на възнаграждението в размер на
45 827 щ. д. Всички разгледани и обсъдени по-горе документи, свързани с възлагането на
работата от ищеца на ГВД и нейното приемане са подписани за него като възложител от М.
С. като негов пълномощник, с изрично отбелязване на това обстоятелство с употребата на
израза „с пълномощно“, съответно с „пълномощно от П. Р.“.
Доказателственият материал сочи, че на 11.04.2022 година, с фактура № 7 ищецът е
фактурирал на МРС-Турция сумата от 60 654 щ. д. с посочено в нея основание:
Консултантски услуги по допълнително споразумение № 3 от 10.01.2021 година към договор
за сътрудничество и консултантски услуги от 03.07.2020 година и приемо-предавателен
протокол /13/ от 31.03.2022 година, том 13 Устройства и оборудване, които да се произведат
за изграждане на АЕЦ. На дата 06.06.2022 е съставена фактура за МРС-Турция № 8 за
сумата от общо 124 485 щ. д., от които 63 382 щ. д. за консултантски услуги по допълнително
споразумение № 3 от 10.01.2021 година към договор за сътрудничество и консултантски
услуги от 03.07.2020 година и акт 14, том 13 Устройства и оборудване, които да се
произведат за изграждане на АЕЦ и 61 103 щ. д. за консултантски услуги по допълнително
споразумение № 3 от 10.01.2021 година към споразумение за сътрудничество и
консултантски услуги от 03.07.2020 година и акт 15, том 14. Каталози и асортимент на
валцовани метални продукти. На 30.05.2022 година е издадена фактура № 9, с която е
фактурирана за МРС-Турция сума в размер на 61 103 щ. д. Консултантски услуги по
допълнително споразумение № 3 от 10.01.2021 година към договор за сътрудничество и
консултантски услуги от 03.07.2020 година и акт 16. Обобщаване на данните, получени в
резултат на работа в томове 13 и 14, настройка, окончателно оформление и проектиране,
съгласуване с възложителя МРС. Тези три фактури, а именно №№ 7, 8 и 9 са отразени в
12
счетоводството на ищеца, както и плащанията по тях, които са за първата на 12.04.2022
година, а за вторите две общо от 185 558 щ. д. на 06.06.2022 година. Във връзка с тях са
взети счетоводни записвания Д-т с-ка 4112 Клиенти във валута партида МРС - К-т с-ка 703
Приходи от инженерни консултации; Д-т с-ка 5042 Разплащателна с-ка в щ. д. - К-т сметка
4112 Клиенти във валута партида МРС. На 07.06.2022 година ГВД е фактурирало на ищеца с
четири фактури №№ 22/6- NA4, 22/6- NA3, 22/6- NA2 и 22/6- NA1 суми в размер на 45 827
щ. д. по първата, съответно 45 827 щ. д., 47 536 щ. д. 45 490 щ. д. по останалите три, със
следните основания, съобразно посочването в тях: Обобщаване на данните, получени в
резултат на работа в томове 13 и 14, настройка, окончателно оформление и проектиране,
съгласуване с възложителя МРС съгласно приемо-предавателен протокол № 4 към
допълнително споразумение № 1 към договор за сътрудничество и консултантски услуги №
MRC/02-2021; Каталози и асортименти за валцовани метални продукти съгласно приемо-
предавателен протокол №3 към допълнително споразумение № 1 към договор за
сътрудничество и консултантски услуги № MRC/02-2021; том 13. Устройства и оборудване,
които да се произведат за изграждането на АЕЦ, окончателна версия, съгласно приемо-
предавателен потокол № 2 допълнително споразумение № 1 към договор за сътрудничество
и консултантски услуги № MRC/02-2021 и том 13. Устройства и оборудване, които да се
произведат за изграждането на АЕЦ чернова версия, съгласно приемо-предавателен
протокол № 1 към допълнително споразумение № 1 към договор за сътрудничество и
консултантски услуги № MRC/02-2021. Сумите по тези фактури са платени от ищеца на ГВД
/общият размер възлиза на 184 680 щ. д./ на четири транша с банкови преводи, всеки един от
които в размер на стойността по всяка отделна фактура на 20.10.2022 година, 27.10.2022
година, 29.11.2022 година и 14.12.2022 година. Четирите банкови превода са заведени по
сметка 498 Други дебитори, аналитична с-ка 1 извършени грешни преводи. След
образуването на делото са прехвърлени в с-ка 444 Вземания по съдебни спорове. В
счетоводството на дружеството няма първични и вторични счетоводни документи,
предоставени от пълномощника на управителя, осъществил преводите; единствените
документи са банковите извлечения за извършените четири превода. Сумите по тях са
осчетоводени като вземане по сметка 498 Други дебитори, ан. партида 1 Сгрешени преводи,
със салдо по сметката - левовата равностойност в баланса към 31.12.2022 година. Липсват
документи, даващи основание да се отчетат като разходи. По ГДД за 2022 година
финансовият резултат на дружеството е 272 203.28 лева - печалба. Дружеството е начислило
и изплатило корпоративен данък за 2022 година без да използва процесните фактури като
разход, с което да намали облагаемата си печалба.
На 25.08.2020 година между страните в настоящото дело е сключен договор за
консултантски услуги MRC/030720-01, в който е посочено, че частите от заданието, за които
консултантът ще предоставя консултация са предмет на регламентация в допълнително
споразумение към същия. В допълнително споразумение от 25.01.2021 година, такова под №
1, както и приемо-предавателен протокол №1 от 15.01.2021 година, №2 от 15.01.2021 година,
№ 3 от 15.03.2021 година, допълнително споразумение № 2 от 15.01.2021 от 15.01.2021
13
година, приемо-предавателен протокол от 15.04.2021 година са отразени възложените от
ищеца на С. задачи, които са изчерпателно и подробно описани и които са напълно различни
от възложената и изпълнена от ГВД работа по обсъдените по-горе споразумения и
допълнителните такива към тях. На ответника, видно от сметката за изплатени суми по чл.
45, ал. 4 от ЗДДФЛ са били предоставени такива от 119 688.14 лева по допълнително
споразумение № 1 от 25.08.2020 година и приемо-предавателен протокол № 3 и 136 037.66
по допълнително споразумение № 2 от 15.03.2021 година и приемо-предавателен протокол
№ 1.
На 11.04.2022 година между МРС-Турция, „АКИАО.ИЕА“ ЕООД и „НИИБЖ“ ООД е
подписан протокол за прихващане, в който е отразено, че първото посочено дружество
дължи на второто /ищеца/ по фактура № 6 от 28.06.2021 година на обща стойност 105 000 щ.
д. остатъка от 91 600 щ. д.; второто дължи на третото 63 758 щ. д. по фактура № 6 от
11.04.2022 година, поради което е постигнато съгласие първото да прехвърли на третото
подлежащата на приспадане сума от 63 758 щ. д., при което положение МРС-Турция трябва
да преведе на „АКИАО.ИЕА“ ЕООД остатъка от 27 842 щ. д. Първата посочена фактура,
тази от 28.06.2021 година, е осчетоводена при ищеца, като по нея има извършени две
плащания - на 05.08.2021 година в размер на 11 105.97 щ. д. и на 20.04.2022 година в размер
на 27 842 щ. д. След подписване на тристранния протокол за прихващане, обсъден по-горе,
задължението на МРС-Турция при ищеца е закрито.
Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане са следните, а
именно: противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка. Основателността на заявена
претенция на това основание включва тяхното наличие при условията на кумулативност.
Анализът на събрания и обсъден по-горе доказателствен материал сочи, че същите не са
налице, което налага и направения от окръжния съд извод за неоснователност на тази
претенция. В конкретния случай ответникът въз основа на дадените му изрични
пълномощия в тази насока с пълномощното с нотариална заверка на подписа от 06.07.2020
година е сключил от името и за сметка на „АКИАО.ИЕА“ ЕООД с ГВД процесните договори
за изработка, имащи за предмет извършване на инженерингова и консултантска работа във
връзка с изграждането на атомна електроцентрала „Аккую“ (Akkuyu, Turkey). Работата е
била свършена от ГВД като подизпълнител съобразно уговореното в качествено и
количествено отношение и съответно приета от възложителя-ищеца чрез пълномощник.
Освен, че е била приета от ищеца, свършеното като резултат е било прехвърлено на МРС-
Турция по сключения между тях договор, като наред с това изработеното фактически е било
одобрено и прието от това дружество, което е заплатило дължимото възнаграждение на своя
изпълнител, а именно ищеца. С приемането на работата от ищеца е възникнало и
задължение за същия да плати за нея уговореното между него и ГВД възнаграждение.
Плащането е било направено отново от ответника като негов пълномощник, с четири
превода, съответстващи на стойността на всяка една от фактурите. В този смисъл съдът
намира, че тези четири процесни плащания са направени именно за погасяване на
задълженията на ищцовото дружество за заплащане на ГВД на уговореното възнаграждение
14
за възложена, изпълнена и приета работа съгласно споразумение за сътрудничество №
MRC/02-2021 от 01.03.2021 година и допълнително споразумение към него от същата дата.
Поради това именно не може да бъде споделено поддържаното от ищеца в исковата молба и
хода на цялото съдебно производство, че тези преводи са „нерегламентирани“ предвид
обстоятелството, че не познава дружеството ГВД и никога не е установявало с него каквито
и да било търговски взаимоотношения. Съдът намира за неоснователно соченото от ищеца,
че ответникът е действал без представителна власт предвид направеното оттегляне на
даденото пълномощно от 06.07.2020 година. Разгледаните договори, на основание на които
са извършени плащанията в полза на ГВД, са сключени, а също така и приемането на
извършената по тях работа от С. е сторено в период от време, през който същото не е било
надлежно оттеглено. Действията по неговото оттегляне и по-специално на правата за
сключване на договори са предприети в един доста по-късен момент. По-специално
изявлението на ищеца в тази насока от 28.09.2022 година е адресирано и стигнало до
знанието на „Алианц банк България“ АД, без да има данни в същия този момент да е
достигнало до своя адресат - ответника по делото. Съдът споделя поддържаното от
ответника, че фактически оттеглянето на това пълномощно е станало известно на последния
едва на 15.12.2022 година с изявлението на ищеца, материализирано в съставения за това
нарочен писмен документ с нотариална заверка на подписа и датата на нотариус рег. № 699
на НК, което обаче е ирелевантно предвид извършването на действията по създаване на
облигационната връзка с ГВД, приемане на работата и плащането на възнаграждението в
един по-ранен момент. Дори и да се приеме, че към 28.09.2022 година, когато го е снабдил с
второто поред пълномощно ответникът е бил известен за оттеглянето на първото такова от
2020 година, то това не налага други по-различни изводи. Сключването на договора с ГВД и
приемането на работата е направено преди тази дата, а за плащанията ответникът разполага
с права, произтичащи от второто разгледано пълномощно.
Основанието за горния извод може да се почерпи от няколко обстоятелства, а именно:
Налице е пълно съвпадение между основанието за издаване на фактурите от ГВД към
„АКИАО.ИЕА“ ЕООД по договора между тях и това по фактурите, издадени от
„АКИАО.ИЕА“ ЕООД към МРС-Турция. В тази насока съдът кредитира изцяло тези
писмени доказателства и тяхното съдържание, което именно разкрива посочената по-горе
идентичност. Тук е важно да се отбележи преди всичко и съответно съобрази взаимовръзката
между всички тях. Освен идентичността на вписаното в тях основание за издаването им,
същите съответстват на последователността на предприетите от трите дружества действия
във връзка с възложената, извършена и приета работа, включително уговорената поредност
на плащанията - приемане на работата и плащане от крайния възложител и след това
плащане на подизпълнителя. Наред с това от съществено значение е обстоятелството,
установено несъмнено от заключението на вещото лице по допуснатата и извършена
съдебно-икономическа експертиза, че по фактурите №№ 7, 8 и 9, издадени от ищеца и с
които той е фактурирал извършването на възложената му от МРС-Турция работа са
осчетоводени в неговото счетоводство и по-специално направените по тях плащания, които
15
са отнесени като приходи от инженерни консултации по дебита на сметка 4112 Клиенти във
валута п-да МРС - кредит 703. Ищецът не твърди да не е извършил възложената му от МРС-
Турция работа, съответно тя да е била с недостатъци или неприета от последното, т.е. може
да се счете, че той твърди положителния факт на добре изпълнено от негова страна
задължение по облигационната му връзка с това дружество. Още повече, че в
допълнителната искова молба е въвел твърдението, че тази работа фактически е изпълнил
чрез подизпълнители, които са самият ответник и „НИИБЖ“ ООД. Това негово твърдение не
намира опора в доказателствения материал. Действително между него и тези физическо,
съответно юридическо лице са били налични договорни отношения, но те касаят съвсем
друга работа, не и тази, която е извършило практически ГВД. Плащанията към С. са
направени на основание договор за консултантски услуги от 25.08.2020 година и две
допълнителни споразумения към него от 25.08.2020 и 15.01.2021 година, с които му е било
възложено да изпълни описаните в тях работи, които съществено се различат от
извършените процесни такива, за които е платено на ГВД. Плащането към „НИИБЖ“ ООД е
било дължимо от ищеца по фактура №6 от 11.04.2022 година, свързано от своя страна с
фактура № 6 от 28.06.2021 година, която е от ищеца за МРС-Турция и тристранния протокол
за прихващане, докато съобразно изложеното по-горе, работата, за която е платено на ГВД е
фактурирана от ищеца с фактура № 7 от 11.04.2022 година, № 8 от 06.06.2022 година и №9
от 30.05.2022 година; фактура № 7 от 28.06.2021 година касае фактурирано от ищеца
дължимо му от МРС-Турция плащане за извършените консултантски услуги по
допълнително споразумение № 3 от 10.01.2021 година към договор за сътрудничество и
консултантски услуги от 03.07.2020 година и приемо-предавателни протоколи 1(9/1) от
01.02.2021 година, 2 (10/1) от 15.02.2021 година, 8 (11/1) от 15.03.2021 година и 4 (12/1) от
10.04.2021 година /том 8, том 9, том 10, том 11/. Действително, фактурите издадени от ГВД
за дължимите му от „АКИАО.ИЕА“ ЕООД суми не са осчетоводени от последното, но това
не внася и не обуславя извод за недължимост на сумите по тях. Това е така, тъй като
задължението не възниква от фактурирането и осчетоводяването му, а от други
обстоятелства, които при съобразяване на конкретния договор в случая са приемането на
работата. Последното е факт безспорно установен в процеса, още повече след като крайният
възложител е платил на ищеца за работата, която му е възложил и която е била извършена от
подизпълнителя ГВД. Наред с това, липсват данни за редовно водено от ищеца
счетоводство, за да могат да се приложат правилата на чл. 62 от ГПК и чл. 55, ал. 1 от ТЗ и
да се кредитират направените при него счетоводни записвания във връзка с четирите
процесни фактури и извършените по тях плащания. Необходимо е да се посочи и това, че
подписването на споразумението, както и допълнителните такива, а също и приемо-
предавателните протоколи от С. е факт доказан включително от заключението на вещото
лице по съдебно-комплексната експертиза. Същото не е дало отговор на въпроса дали те са
подписани от М. Дж. Х., тъй като не му е бил предоставен сравнителен материал; това важи
и за поставения печат. Процесните фактури, на основание на които е платено от ищеца на
ГВД, са определени от експерта като фалшиви; като такива са определени и фактурите № №
7 от 11.04.2022 година, 8 от 06.06.2022 година и 9 от 30.05.2022 година. Съдът не цени
16
заключението в тази му част предвид изричното изявление на експерта в съдебно заседание,
че не е работил върху оригиналите на тези фактури. Ответникът поради това, че не е техен
издател или получател по тях няма как да разполага с последните, а е представил единствено
и само копия на същите, заверени от техния издател, поради което е очевидно, че се касае за
документ, който е бил принтиран или фотокопиран с вече положения върху него подпис.
Тази специфика именно е мотивирала и вещото лице да направи извод, че се касае за
документи, принтирани на цветен принтер и според обясненията му в присъствието на
страните може да се приеме, че при наличие на оригинали изводите биха могли да бъдат и
други. По отношение на последните три фактури следва да се отбележи, че направеното
оспорване от страна на ищеца е не само недоказано, но и лишено от логика, тъй като по тях
той е получил плащане в своя полза, осчетоводил го и не е въвел твърдения това плащане да
не му следва, да е лишено от основание или да се налага по някакъв повод връщане на
сумата, в размер на която е то. Тези фактури са налични и в обслужващата го банка, която
след изискването им ги е представила по делото, като въз основа на тях са взети и
следващите се счетоводни операции. Нито тези фактури, които по съдържание са идентични
с тези, представени от ответника с отговора на исковата молба, нито постъпването на сумите
по тях по сметка на ищеца са оспорени от последния.
Тези процесни четири фактури са предмет на разменена между ответника и
счетоводителя на ищцовото дружество имейл кореспонденция. Освен, че няма изрично
оспорване на същата, направено от ищеца, тя не обосновава съждението му, направено с
писменото становище от 18.12.2023 година /лист № 261 от кориците на делото/. От нейното
съдържание става ясно, че прикачените файлове не са изброените от ищеца документи,
които според него разкриват, че ГВД му става едва тогава, през месец октомври 2022 година
известно, а са именно тези същите фактури. Точно те са предмет на обсъждане и в нито един
момент отговорното за стопанската операция лице не демонстрира незнание за това, което е
свързано с тях, нито желае получаването на повече яснота, а внася единствено корекция в
съдържанието им по отношение на годината, което налага извода, получаването им е
очаквано и няма някакви възражения против тях. Ищецът не е оспорил връзката си с лицето
Д. Ш., а също качеството, в което тя е комуникирала с ответника, според посочването му в
писмата, нито пък е поддържал твърдение тя да е превишила правата си.
Неоснователен и довода на ищеца, с който обосновава неправомерността на
направените плащания в претендирания от него размер с липсата на съществуване на ГВД
като субект към момента на сключване на договорите и допълненията към него. Видно от
представеното от ответника удостоверение от 03.08.2023 година /лист № 233/, дружеството
ГВД с фирмен номер 2543104, фигуриращ и в удостоверението за регистрация от 22.12.2017
година /лист 85/, е учредено на 8 юни 2017 година, каквото е вписването и във втория
разглеждан документ и е действащо; съществувало е и друго със същото наименование, но
друг фирмен номер, което е заличено. Представеното такова от ищеца /лист № 118/ за
доказване на горното му твърдение съдът не цени и не основава изводите си на него, тъй
като то на първо място е разпечатка от сайт, чието наименование не е изписано в пълнота, а
17
и не става ясно същият какви точно регистрации касае и в частност дали това е вид
търговски регистър, даващ надеждна и актуална информация за актуалното състояние на
дружествата и в частност ГВД; на второ място същото не е придружено с превод, а и върху
него има направени без да е ясно от кого интервенции, в случая ограждане само на една
дата, а и не на последно по важност място по никакъв начин не става ясно кой е неговия
издател.
В заключение следва да се посочи, че действията на ответника, свързани с
извършените плащания - четири превода не са противоправни, а за тях е било налице
основание - възложена от ищеца чрез пълномощник, по силата на дадени нарочни
пълномощия за това, на подизпълнителя ГВД работа, извършена, приета и впоследствие
отчетена и също приета от крайния възложител. Самата работа е била предприета уместно и
добре, в интерес на упълномощителя - ищеца по делото, като за него не само не е настъпила
вреда, а същият е реализирал печалба предвид това, че за работата, извършена от ГВД той е
получил от МРС-Турция 246 182 щ. д., а е платил на ГВД сумата от 184 680 щ. д. Всичко
изложено по-горе, базирано на преценката на доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност налага извода за неоснователност на първата предявена искова
претенция с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
По отношение на сумата, дадена от ищеца на ответника за командировка в Египет в
размер на 5 000 щ. д., ведно с мораторна лихва върху нея за периода от 24.12.2021 година до
02.05.2023 година, съдът съобрази следното:
В хода на делото ответникът е признал основателността на тази претенция, като
наред с това е извършил плащане на сумата от 9 000 лева, а по-късно е наредил по сметка на
ищеца и сумата от 20 лева. Получаването на тези суми не се оспорва, като спорно между
страните е откога ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава върху главницата и
дали поради това извършеното плащане покрива цялата дължима сума или е останал
непогасен остатък, за който следва да има осъждане на ответника - ищецът с внесената сума
извършва погасяване първо на законната лихва, дължима според него за посочения по-горе
период от време, разноските за събирането на дълга, включващ и внесената държавна такса
и остатъка отнася към главното задължение от 5 000 щ. д., поради което и именно твърди, че
ответникът е задължен към него за лихви в размер на 17.80 щ. д. с левова равностойност от
32.06 лева и 885.75 щ. д. - главница с левова равностойност от 1595.19 лева. Позовава се на
издадена от него командировъчна заповед от 22.12.2021 година и твърди, че според
Наредбата за командировките в чужбина, отчетът за изразходваната валута се представя от
командированото лице в звеното за стопански дейност в 3-дневен срок /уточнение пред
първата инстанция с молба от 18.12.2023 година/, съответно 14-дневен срок /въззивната
жалба/ от завръщането; след изтичането на този срок, започва да се начислява законна лихва.
Този иск има своето правно основание в чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД - даване на
сумата при начална липса на основание за това. При този фактически състав, обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата се дължи от поканата. Преди завеждане на
делото ищецът не е канил ответника да му върне сумата, поради което и като покана следва
18
да се разглежда получаването на преписа от исковата молба от страна на последния. Именно
това е моментът, от който ответникът изпада в забава и дължи лихва върху главницата до
нейното окончателно изплащане. Тук следва да се отбележи, че заповедта за командировка
представлява едностранно волеизявление на ищеца, което не може да ангажира правната
сфера на ответника и в този смисъл да създаде задължения за него поради липса на каквито
и да било установени отношения между тях - съобразно § 3 от Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина, същата се прилага освен за лицата, които се
намират в служебни или трудови правоотношения с ведомствата и предприятията, и за
лицата на изборни длъжности и лицата в органи за управление и контрол. Подобни
отношения не се твърдят, а и не се установяват в процеса да са съществували между
страните.
С оглед горното, ответникът дължи на ищеца законната лихва върху сумата от 5 000
щ. д. с равностойност от 8 905.57 лева, според заявената с исковата молба претенция за
периода от получаването на преписа от исковата молба - 04.07.2023 година до датата на
извършеното от него плащане в размер на 9 000 лева, което той е направил на 07.08.2023
година. Изчислена с помощта на калкулатор за изчисляване на законна лихва, достъпен в
интернет, лихвата върху претендираната главница за посочения по-горе период от време
възлиза на сумата от 113.60 лева или общо за главница и лихви ответникът дължи на ищеца
сумата от 9019.17 лева. Същият, както вече бе посочено по-горе, с платежни нареждания в
хода на производството по делото е внесъл общо в полза на ищеца сумата от 9 020 лева, от
което се налага извода, че тази искова претенция като погасена чрез плащане в хода на
производството по делото следва да бъде отхвърлена.
От изложеното до тук е видно, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
поради което и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По отношение на депозираната частна жалба против определението на съда по чл.
248 от ГПК, настоящата въззивна инстанция намира следното:
Пред първата инстанция ответникът е претендирал разноски, съобразно представен
списък на същите по чл. 80 от ГПК. В същия /лист № 335/ са включени такива за адвокатско
възнаграждение в размер общо на 18 828.77 лева и 250 лева за депозит за съдебно-
счетоводната експертиза. За установяване реалната им направа ответникът е представил две
платежни нареждания за кредитен превод с получател Е. Т. за сумите от 5 000 лева,
съответно 4 328.77 лева, както и договор за правна защита и съдействие. В него е вписан
общия размер на адвокатския хонорар, а именно 18 828.77 лева, с посочване, че 9 500 лева са
платени в брой, а остатъкът от 9 328.77 лева ще бъде платен по банков път в срок до
30.06.2023 година. Окръжният съд е приел, че същите съставляват доказателства за реалната
направа на претендираните разходи, доколкото отразеното в тях кореспондира с вписаното в
представения в оригинал договор за правна защита и съдействие. Ищецът изрично е заявил,
че не оспорва размера на адвокатското възнаграждение, а твърди, че няма нито едно налично
доказателство за това ответникът да е платил на процесуалните си представители
19
уговорената като възнаграждение сума, т. е. твърденията му са за липса на такива
доказателства, от които да се заключи, че претендираната разноска е действително сторена.
Тези негови доводи не могат да бъдат споделени. Съгласно разясненията, дадени в т.
1 от ТР № 6 от 06.11.2013 година по тълк. дело № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС,
отбелязването, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено, съдържащо се в
договора за правна защита и съдействие, има характер на разписка и е достатъчно за
доказване на действително направените разноски. В конкретния случай такъв изричен запис
за сумата от 9 500 лева се съдържа в договора за правна защита и съдействие, представен
пред първата инстанция в оригинал. За остатъка са представени редовни платежни
електронни документи, които несъмнено установяват внасянето на дължимия остатък от
общо уговорения размер възнаграждение по банков път. Същите съдържат всички
необходими реквизити, присъщи на такъв документ, включително като основание изрично е
вписано „адв. услуги т.д. № 171/2023 ОС-Бургас М СО“. Пред настоящата инстанция те са
представени и като заверени от адвоката копия. Обстоятелството, че сумата е платена на два
транша, от които единият в брой, независимо от това, че общия и размер надвишава 10 000
лева не налага извода, че плащане няма. Евентуално нарушение на установените в тази
насока правила би имало за последица ангажиране на отговорността на съответното лице,
но безспорно не означава, че сумата не е платена реално от ответника на адвоката му,
фигуриращ като име в платежния документ.
На ответника - въззиваем, с оглед изхода на настоящото производство, следва да
бъдат присъдени направените от него разноски, които се свеждат до възнаграждението на
единия от ангажираните от него двама адвокати. Ищецът в рамките на проведено съдебно
заседание пред въззивната инстанция е направил възражение за неговата прекомерност. Като
се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените по него от
адвоката процесуални действия, а също така и защитавания материален интерес, съдът
намира, че размера му не е прекомерен, поради което и същият не следва да бъде намаляван,
още повече, че той отговаря на минималния установен такъв в действалата към онзи момент
Наредба № от 9.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа /отм./ Налице са
доказателства за реално плащане - част от него на два пъти е платена в брой, съобразно
изричния запис в договора за правна защита и съдействие, а останалата част от 9 779.15 е
платена по банков път, за което са представени писмени доказателства - документи за
плащане чрез Уестърн юнион и извлечение от банковата сметка на адвокат Т., надлежно
заверени от нея. Плащането е направено през месец октомври 2024 година, което
кореспондира с момента на получаване на преписа от въззивната жалба - 25.10.2024 година
и депозирането на отговора на същата - 04.11.2024 година, още повече, че първоначално
образуваното въззивно дело е било прекратено и върнато на окръжния съд за произнасяне
по направеното от ищеца искане с правно основание чл. 248 от ГПК. Поради това именно са
налице законовите предпоставки за възлагане на сумата от 18 828.77 лева, представляващи
направени от ответника - въззиваем разноски в тежест на ищеца - въззивник.
Мотивиран от горното и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд
20
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 229/22.08.2024 година, постановено по търг. дело №
171/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1035 от 15.11.2024 година постановено по търг.
дело № 171/2023 година, с което е отказано да бъде изменено решение № 229/22.08.2024
година, постановено по търг. дело № 171/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас в
частта за разноските.
ОСЪЖДА „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна
Европа и Азия“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: град Бургас,
ул. „Александровска“ № 16, офис 8, представлявано от управителя П. А. Р., чрез адв. Д. С.,
съдебен адрес: град Бургас, ул. „Васил Левски“ № 5, ет. 1, ап. 1 да заплати на М. Ю. С.,
гражданин на Руската федерация, живущ в град С., Бургаска област, местност „Света
Марина“ № 39 сумата от 18 828.77 /осемнадесет хиляди осемстотин двадесет и осем лева и
седемдесет и седем стотинки/ лв., представляващи направени от него съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция.
Настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му
на страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21