№ 1148
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000501420 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №261763 от 11.12.2020г., постановено по гр.д.№8112/2019г., СГС е
осъдил Прокуратура на РБ да заплати на З. Л. С., ЕГН**********, сумата от 10 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществен вреди причинени от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, производството по което е прекратено поради
това, че деянието не представлява престъпление, ведно със законната лихва, считано от
19.06.2016г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния
предявен размер от 50 000лв.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника, в която се
правят оплаквания за неговата неправилност.За да бъде ангажирана отговорността на
Прокуратура на РБ е необходимо да се установи наличието на вреда. За доказване на този
елемент от фактическия състав е проведен единствено разпит на майката на ищцата, но не е
съобразено, че същата е заинтересована от изхода на делото, което е основание показанията
и да бъдат кредитирани по реда на чл.172 от ГПК. Приведена е подробна аргументация за
неправилно определена продължителност на наказателното производство.С присъда по
НОХД№1969/2012г., СпНС е признал ищцата за невиновна и я е оправдал по всички
повдигнати обвинения, като присъдата в тази и част не е била протестирана от органа на
обвинението и е влязла в законна сила след изтичане на 15-дн. срок по чл.319, ал.1 от
1
НПК.Въпреки това с решение от 27.01.2014г. по ВНОХД№288/2013г., СпНС е отменил
присъдата в тази част и е върнал делото за ново разглеждане на Специализираната
прокуратура, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл.335, ал.4 от НПК.Това
означава, че постановеното впоследствие постановление от 19.06.2014г. за частично
прекратяване на наказателното производство не е породило никакви правни последици, тъй
като е издадено след влизане в сила на оправдателната присъда.От изложеното следва, че
обезщетението трябва да се определи при отчитане на продължителност на наказателното
производство от 4г., а не 5г.Предвид изложеното и обстоятелството, че наложената най-
тежка мярка за процесуална принуда е продължила около 2 месеца следва, че присъденото
от първоинстанционния съд обезщетение от 10 000лв. е прекомерно и несъответно на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявения иск, а в условията на
евентуалност да намали размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
Ищцата не е депозирала отговор на подадената жалба.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е бил отхвърлен за разликата над
10 000лв., е постъпила жалба от ищцата, в която се правят оплаквания за неговата
неправилност.Съдът не е съобразил събраните по делото доказателства, които са от значение
за определяне размера на обезщетението, вследствие на което го е определил в занижен
размер.С това е нарушен критерия за справедливост, който е установен в разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД.Моли съда да отмени решението в отхвърлителната му част и уважи изцяло
предявения иск.
Ответникът Прокуратура на РБ не е депозирал отговор на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледани по същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените оплаквания, които касаят неговата правилност.Не е спорно между страните, че
действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинение срещу ищцата за
извършено престъпление от общ характер са незаконни, а се спори относно размера на
следващото се обезщетение за неимуществени вреди.
В процесния случай се претендира обезщетение за претърпени вреди от повдигане на
обвинение срещу пострадалото лице за извършено престъпление от общ характер, по което е
било оправдан, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез
нейните органи – прокуратура.Обезщетението, което пострадалото лице може да
претендира, обхваща всички преки и непосредствени вреди, които са последица от
увреждането.
Отговорността на държавата, в лицето на нейния орган, който е причинил вредата,
следва да се носи по реда на чл.2, т.3 от ЗОДОВ.В тези случаи обезщетението за
2
неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража/т.13 от
ТР№3/04г./, т.е в обема на отговорността следва да бъдат включени не само претърпените
болки и страдания от повдигане на незаконно обвинение, но и от неправомерното му
задържане под стража.
Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът
по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на
претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Последната не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението.
На първо място от значение за определяне на размера на обезщетението е естеството
на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице.На ищцата е повдигнато обвинение за
извършено престъпление от общ характер, което е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7
от НК, тъй като за неговото извършване е предвидено наказание лишаване от свобода от три
до десет години лишаване от свобода.
От голямо значение е периода, в който е започнало и приключило наказателното
производство с влязъл в законна сила акт на съда/прокуратурата/, който в процесния случай
възлиза на около пет години.В тази връзка са неоснователни оплакванията на ответника за
неправилно определена продължителност на наказателното производство.От изисканото и
приложено наказателно производство се установява, че на 01.07.2013г. е постановено
присъда от СпНС, с която ищцата е била призната за невиновна и оправдана по
повдигнатите и обвинения.Присъдата не е била протестирана от прокуратурата, което
означава, че по отношение на нея е влязла в законна сила на 17.07.2013г.Въззивното
производство е било образувано само по жалба на И. В. и П. Х., което обстоятелство е било
съобразено от СпНС, който с определение от разпоредително заседание е призовал за датата
на с.з. само посочените лица, а не и подс.З.С..Независимо от диспозитива на въззивното
решение следва да се приеме, че присъдата се отменя в обжалваната част, което следва от
очертания обхват на въззивна проверка в мотивите на съдебния акт, а не изцяло Въпреки
горното органът на обвинението е продължил да третира ищцата като привлечено към
наказателна отговорност лице, поради което независимо от това, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 19.06.2014г. по отношение на нея е нямало
никакви последици, то лицето е продължило да търпи негативите на това да е обвиняем.
С оглед естеството на повдигнатите обвинения и броя на лицата, които са били
привлечени към наказателна отговорност следва да се приеме, че производството не се е
развило в рамките на един „разумен срок”.
От значение е и периода, в който на лицето е била наложена най-тежката мярка за
процесуална принуда „задържане под стража”, която е продължила около 2 месеца.
Следва да се вземе предвид и това, че още първоинстанционният съд е постановил
оправдателна присъда по отношение на ищцата, която не е била протестирана от
прокуратурата.
3
От показанията на св.Ц., кредитирани от съда като обективни и в резултат на
непосредствени впечатления се установява, че ищцата е била изключително притеснена от
воденото срещу нея наказателно производство.Отслабнала значително, затворила се в себе
си и ограничила значително социалните си контакти.Поради делото не успяла да защити в
срок дипломната си работа.
Неоснователни са оплакванията на ответника за недостоверност на показанията на
разпитаните свидетелка, тъй като в качеството на майка на ищцата е заинтересована от
изхода на делото.Съгласно чл. 172 ГПК, заинтересоваността на свидетеля в полза или във
вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при
отчитане на възможната му необективност.Не съществува забрана въз основа на техните
показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят
се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче
следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва
на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да
е повлияла на достоверността на показанията му.В процесния случай показанията на св.Ц.
следва да се кредитират като обективни, тъй като вследствие на упражнена наказателна
репресия върху 23г. млад човек е съвсем нормално да настъпят проблеми в неговото
психическо и емоционално състояние. Представени са писмени доказателства, че ищцата не
се е явила за защита на дипломната си работа по време на редовната и поправителна сесия,
които като време съвпадат с периода на нейното задържане.
От изложеното по-горе, съдът намира, че в полза на ищцата следва да бъде
присъдено обезщетение, което да бъде адекватно на претърпените морални страдания в
размер на 10 000лв., а за разликата до пълния претендиран размер искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.При постановяване на решението си съдът съобрази следната
съдебна практика : с решение № 74 от 03.02.2021 г. по в. гр. д. № 2828/2020 г. на Софийски
апелативен съд е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 10 000лв. за
повдигнато идентично обвинение, по-малка продължителност на наказателното
производство от 2.5г., но постановената мярка за неотклонение „задържане под стража“ е
била търпяна в период от 6 месеца.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261763 от 11.12.2020г., постановено по гр.д.
№8112/2019г. на СГС.
4
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5