№ 5751
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110123784 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. В. Ц., с ЕГН: **********, чрез
процесуалния му представител адв. Г. Г., срещу „Уиз еър Унгария Црт. АД,
вписано в регистъра на Унгария под № 01-10-140174 чрез „Уиз еър Унгария
Црт.-клон България“ КЧТ, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро,
представляваща обезщетение на основание чл. 7, ал. 1 от Регламент №
261/2004 г. на ЕП и на Съвета за закъснение над три часа на полет № W6 4375
от дата 01.06.2022 г. с направление гр. София, България до гр. Катания,
Италия, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 69302/2022 г. на
СРС – 20.12.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните имало сключен договор
за въздушен превоз за полет № W64375, по направление от гр. София до гр.
Катания, определен за изпълнение по следното разписание - с планиран час на
излитане 16:40 часа на 01.06.2022 г. Поради това на 01.06.2022 г., в деня на
полета, ищецът се е явил своевременно на летище София, но полетът бил
обявен със закъснение, което в крайна сметка достигнало 3 часа и 50 минути.
На ищеца била предоставена информация, че закъснението се дължало на
извънредни обстоятелства – запрашаване от вулканична дейност на летището
в гр. Катания.
Ищецът обаче не бил удовлетворен от това обяснение, поради което
предявил извънсъдебна претенция към ответника за изплащане на
1
обезщетение в размер на 250 евро във връзка със закъснението на въпросния
полет – доколкото разстоянието между двете точки било под 1000 км.
Ответникът обаче отказал заплащане на обезщетение, позовавайки се на
извънредни обстоятелства.
В тази връзка ищецът излага подробни доводи, че в негова полза е
възникнало вземане за парично обезщетение в размер на 250 евро съобразно
чл. 5, т. 1 вр. чл. 7, пар. 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
Допълва, че ответникът вече бил заплатил обезщетение за процесния полет на
други двама пътници – Борис Стефанов Стефанов и Милена Бойчева
Стефанова – като така бил признал претенцията извънсъдебно.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК от страна на
ответника чрез адв. К. И. е постъпил писмен отговор, с който оспорва иска
като неоснователен и недоказан. Признава се, че между ищеца и ответника
имало сключен договор за въздушен превоз за редовен полет № W 64375 от
летище София до летище Катания, както и че полетът закъснял. Причината за
закъснението обаче били извънредни обстоятелства – разпръсната пепел в
атмосферата в резултат на активността на вулкана Етна, вследствие на което
летище Катания, на което се е планирало да кацне самолета, било временно
затворено. Това дело до закъснение на предходния полет, съответно и на
процесния. Посочва се, че след отпадане на забраната за опериране на полети
от и до летище Катания, ответникът е изпълнил процесния полет със
закъснение от 3 часа и 55 мин.
Поддържа, че изригването на вулкана Етна, вследствие на което
закъснял полета, се явява извънредно обстоятелство по смисъла на Регламент
261/2004 г., тъй като е извън контрола на превозвача, непредсказуемо и
несъвместимо с експлоатацията на съответния полет. Това освобождавало
ответника от отговорност – както по реда на Регламента, така и по реда на
Монреалската конвенция за международен въздушен превоз на пътници и
багаж.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Претендират
се разноски.
В съдебно заседание, проведено на 05.03.2024 г., процесуалният
представител на ищеца изразява писмено становище като счита иска за
доказан и иска същия да бъде уважен.
Ответникът не изпраща свой представител в насроченото открито
съдебно заседание. След часа на заседанието в съда е постъпила молба, в
която ответникът посочва, че признава иска и е предприел действия по
заплащане на претенцията в кратък срок.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищеца е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземането,
което е предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото
заявление районният съд е издал заповед № 4874/11.02.2023 г. по ч.гр.д. №
2
3135/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение.
Страните не спорят, че помежду им имало сключен договор за въздушен
превоз за полет № W64375, по направление от гр. София до гр. Катания,
определен за изпълнение по следното разписание – с планиран час на
излитане 16:40 часа и час на кацане 17.40 часа на 01.06.2022 г. Не е спорно и
че полетът бил проведен със закъснение – при действителен час на кацане
21.30 часа на 01.06.2022 г. – като така се натрупало закъснение от 3 часа 50
минути при разстояние от под 1500 км.
По делото е представена покана за доброволно плащане до ответното
дружество – в която е вписана и претенцията на ищеца досежно закъснението
на процесния полет. Видно разписка същата е получена от ответника на
27.09.2022 г. Липсва спор обаче че плащане от дружеството не е последвало.
На последно място с депозирана в деня на съдебното заседание нарочна
молба ответникът признава претенциите на ищеца.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 82 от ЗЗД вр. с
чл. 4, ал. 3 вр. чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г.– за установяване вземането
на ищеца към ответника за обезщетение за закъснение на полет от над 3 часа
при разстояние между начална и крайна точка под 1500 км, за което е
издадена заповед № 4874/11.02.2023 г. по ч.гр.д. № 3135/2022 г. по описа на
СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение срещу същата в законоустановения едномесечен срок
по чл. 414 от ГПК Това е наложило даване на указания за предявяване на иск
в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
налице валиден договор за превоз на пътници, по който е изправна страна (в
това число и явяване за превоза в указания час), закъснение на полета, както и
че разстоянието на полета е до 1 500 км., поради което и дължимото
обезщетение е в размера по Регламент № 261/2004 г. на Европейския
парламент и Съвета.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
плащането на обезщетение в претендирания размер, респ. извършването на
въздушния превоз съгласно оповестеното разписание, в това число и
възражението за настъпване на извънредни обстоятелства, които са в
причинна връзка със закъснението на полета.
Съгласно чл. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на
3
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 295/91 същият се прилага за пътници, заминаващи от летище,
намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на
държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са получили
облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна,
ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от
Общността.
По делото е безспорно, че процесният полет е бил от летище в
Република България до летище в Република Италия – и двете държави-членки
на ЕС. По делото липсват доказателства ищецът да е получил други облаги
или обезщетение. Съгласно чл. 6, ал. 1, б. „б“ от същия Регламент на пътници,
чиито полет е закъснял с три или повече часа при всички полети на
територията на Общността над 1500 километра и при всички други полети
между 1500 и 3500 километра, на пътниците се дължи обезщетение.
С Решение по съединени дела C-402/07 и C-432/07 от 19 ноември 2009
година Съдът на Европейския съюз е постановил, че членове 5, 6 и 7 от
Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на
закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за
целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се
позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато
поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-
голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на
пристигане три часа или повече след предварително планираното от
въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
В настоящия случай предвид отговора на исковата молба спорен по
делото е въпросът дали са налице извънредни обстоятелства за закъснението
на полета, които да не са могли да бъдат избегнати. От събраните по делото
доказателства обаче не се установиха такива обстоятелства, вкл. ответникът
не ангажира доказателства въз основа на издаденото му съдебно
удостоверение.
В тази връзка по делото останаха недоказани твърденията на
превозвача, че вулканът Етна е изхвърлил вулканична пепел в атмосферата,
което е довело до спиране на всички полети от и до летище Катания. Дори
това да е така обаче по делото са налице данни, че закъснението на полета се
дължи не поради спиране на дейността на летището в Италия, засягащо
процесния полет, а поради засегнат предходен полет от гр. Катания до гр.
София, осъществяван със същата летателна машина. Тази практика на
осъществявани от авиокомпанията със същото въздухоплавателно средство
полети обаче, е въпрос на вътрешна организация на превозвача, доколкото
превозът би могъл да бъде извършен и с друго въздухоплавателно средство. В
този смисъл и заявеното от ответника правоизключващо възражение се явява
неоснователно и отговорността на последния следва да бъде ангажирана чрез
присъждане на ищцата на претендираното обезщетение по чл. 7 от Регламент
/Е0/ 261/2004 г.
4
На последно място, както се отбеляза и по-горе, макар и след
провеждане на откритото съдебно заседание самият ответник с писмена
молба признава исковата претенция.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 69302/2022 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищецът претендира 25 лева държавна такса и 480
лева с ДДС – за адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата – който се иска да бъде заплатен на адвокатско дружество „Г. и
Петров“, с БУЛСТАТ: ********* с регистрация по ЗДДС № BG *********.
Доколкото адвокатското дружество е регистрирано по ДДС, то претенцията за
разноски е основателна и длъжник следва да бъде осъден да заплати
съответните суми.
По разноските в производството по гр.д. № 60630/2022 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищецът претендира разноски в размер на 25 лева
държавна такса и 480 лева с ДДС – за адвокатски хонорар на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата – който се иска да бъде заплатен на
адвокатско дружество „Г. и Петров“, с БУЛСТАТ: ********* с регистрация
по ЗДДС № BG *********. Претенцията е основателна, поради което и
разноските следва да бъдат присъдени.
Ответната страна няма право на разноски предвид изхода на делото.
Водим от горното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „Уиз еър Унгария Црт. АД,
вписано в регистъра на Унгария под № 01-10-140174 чрез „Уиз еър Унгария
Црт.-клон България“ КЧТ, с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, ж.к. зона
Летище София, сграда ИВТ, п.к. 1540 ДЪЛЖИ на А. В. Ц., с ЕГН:
********** и съдебен адрес: гр. София, ул. М. № 21, ет. 3, вх. Б, сумата от
250 евро, представляваща обезщетение на основание чл. 7, ал. 1 от Регламент
№ 261/2004 г. на ЕП и на Съвета за закъснение над три часа на полет № W6
4375 от дата 01.06.2022 г. с направление гр. София, България до гр. Катания,
Италия, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 69302/2022 г. на
СРС – 20.12.2022 г. до окончателното плащане на сумата, за която сума е
5
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 69302/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Уиз еър Унгария Црт. АД, вписано в регистъра на Унгария
под № 01-10-140174 чрез „Уиз еър Унгария Црт.-клон България“ КЧТ, с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, п.к. 1540
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на А. В. Ц., с ЕГН:
********** и съдебен адрес: гр. София, ул. М. № 21, ет. 3, вх. Б, сумата от 25
лева, представляваща разноски за държавна такса в производството по ч.гр.д.
№ 69302/2022 г. на СРС и сумата от 25 лева, представляваща разноски за
държавна такса в настоящото исково производство по гр.д. № 23784/2023 г.
на СРС.
ОСЪЖДА „Уиз еър Унгария Црт. АД, вписано в регистъра на Унгария
под № 01-10-140174 чрез „Уиз еър Унгария Црт.-клон България“ КЧТ, с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, п.к. 1540
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. на адвокатско дружество „Г. и Петров“, с БУЛСТАТ: ********* с
регистрация по ЗДДС № BG ********* и адрес на управление: гр. София, ул.
М. № 21, ет. 3, вх. Б, сумата от 480 лева с ДДС, представляваща разноски за
безплатна адвокатска помощ в производството по ч.гр.д. № 69302/2022 г. на
СРС и сумата от 480 лева с ДДС, представляваща разноски за безплатна
адвокатска помощ в настоящото исково производство по гр.д. № 23784/2023
г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 69302 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6