и за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 22/02.03.2006 г., постановена по НОХД № 22/2006 г., Крумовградският районен съд е признал подсъдимия Гюнай Мюмюн Мустафа от с.Звездел, общ.Момчилград, обл.Кърджали, за виновен в това, че на 09.10.2005 г., в района на с.Черничево, общ.Крумовград, излязъл през границата на страната с Република Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.279, ал.1 във вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” във вр. с чл.42а, ал.3, т.3 във вр. с чл.54 от НК, му е наложил наказание “пробация” – полагане на по 320 часа годишно безвъзмезден труд в продължение на три поредни години, както и предвиденото в разпоредбата на чл.279, ал.1 от НК кумулативно наказание “глоба” в размер на 100 лева в полза на държавата по сметка на органите на съдебната власт. На основание чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК е наложил на подсъдимия и следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес в с.Звездел, общ.Момчилград, обл.Кърджали за срок от 3 /три/ години и задължителни периодични срещи с пробационен служител при община Момчилград за срок от 3 /три/ години. Против така постановената присъда е постъпил протест от прокурор от РП – Крумовград, който счита, че така постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради явна несправедливост на наложеното наказание, което очевидно не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Видно от приложеното към делото свидетелство за съдимост подсъдимият имал множество предишни осъждания за престъпления от общ характер по глава V, раздел І от особената част на НК, за които му били налагани наказания лишаване от свобода, независимо, че за тях било определено общо наказание по реда на чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК. Личността на извършителя била с по-висока от средната за това деяние степен на обществена опасност, поради което наложеното от съда наказание “пробация” не съответствало с целите на чл.36 от НК. Предлага се да бъде изменена протестираната присъда, като бъде отменено приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и на подс.Мустафа да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, както и кумулативното наказание “глоба” в размер на 100 лева Недоволен от така постановената присъда е останал и подсъдимия Гюнай Мустафа, който също счита, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в противоречие на събраните доказателства. Безспорно по делото се установило, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като той изцяло съдействал и се признавал за виновен, но извършеното било единствено по икономически причини, а именно с цел търсене на работа и набавяне на доходи. Самото престъпление било с ниска степен на обществена опасност, като следвало да се съобрази и тежкото семейно положение на подс.Мустафа. Моли да бъде изменена обжалваната присъда и да се наложи едно общо наказание, а именно “глоба” в размер определен по справедливост от съда, поради многобройните смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и ниската обществена опасност на деянието, като бъде отменено наказанието “пробация”. В съдебно заседание жалбодателят Гюнай Мустафа не се явява и не изпраща представител. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали счита и протеста и жалбата за неоснователни. Не сочи нови доказателства. Доводите в протеста на РП-Крумовград, че наказанието е явно несправедливо и не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, счита са несъстоятелни. Неоснователни намира и доводите в жалбата. Моли да бъде потвърдена присъдата на РС – Крумовград като правилна, законосъобразна и постановена в съответствие със съдопроизводствените правила. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на присъдата на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в протеста и жалбата, констатира: И протеста и жалбата са неоснователни. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Гюнай Мюмюн Мустафа бил безработен, поради което решил да премине нелегално в Република Гърция, за да си потърси работа. На 08.10.2005 г. той тръгнал с автобус от с.Звездел, общ.Момчилград към гр.Крумовград, където пристигнал около 18,15 ч. и изчакал в едно заведение да се стъмни. В 22.00 часа се отправил пеша към с.Голямо Каменяне, общ.Крумовград, като преди да навлезе в селото се отбил вляво от пътя, за да избегне граничния наряд. Продължил да върви по асфалтовия път към с.Черничево, общ.Крумовград, като на отделни места преминавал през гората, а за ориентир ползвал ветрогенераторите, намиращи се на гръцка територия. Около 14.00 часа на 09.10.2005 г. преминал през портала на охранителното съоръжение на с.Черничево и около половин час по-късно пресякъл държавната граница в района на 146-та гранична пирамида в землището на с.Черничево. На 10.10.2005 г. на територията на Република Гърция стигнал до с.Ипион, където започнал работа като пастир. След три дни бил заловен от гръцки полицаи и бил задържан за 35 дни в арест в гр.Комотини. На 19.11.2005 г. бил съпроводен до ГКПП – Кулата и предаден на дежурния граничен полицай св.Цветков. След извършена проверка в АИС”Граничен контрол” се установило, че подс.Гюнай Мустафа не е излизал легално от Република България, поради което бил задържан. Въз основа на така приетата безспорна фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Всички събрани по делото доказателства са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно съответстващи и допълващи се, поради което съдът изцяло ги кредитира. Единствения спор по делото е наложеното наказание “пробация”, като в протеста се твърди, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 ,б.”б” от НК, предвид обществената опасност на деянието и дееца, а в жалбата се твърди противното и се иска налагането на едно общо наказание “глоба”, поради многобройните смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства и ниската обществена опасност на деянието. За да се прецени законосъобразността, правилността и справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание, настоящата съдебна инстанция следва да анализира обществената опасност на деянието и дееца, както и отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. В тази връзка съдът съобрази следното: Обществената опасност на конкретното деяние е ниска предвид ниската степен, в която са засегнати обществени отношения уреждащи реда на управление, в частност реда на преминава на държавната граница; подбудите за извършване на деянието са изцяло икономически – намиране на работа с цел набавяне на доходи за препитание; обществената опасност на дееца е висока предвид неколкократните му предишни осъждания, но от друга страна съдът прецени и младата възраст на дееца – 24 годишен, изключително тежкото му семейно и имотно, по – точно безимотно състояние, обстоятелството, че по-време на извършване на деянието същият е бил безработен и е нямал каквито и да било източници на доходи т.е. нямал е средства от които да се издържа. Безспорно описаните обстоятелства характеризират процесното деяние по чл.279, ал.1 от НК, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Или по делото не се установява, нито обществената опасност на деянието, нито обществената опасност на дееца, да могат еднозначно да се определят като високи, както неоснователно се твърди в протеста. В тази насока изложения анализ на деянието и дееца от първоинстанционния съд се споделя и от настоящия съдебен състав. Напълно обосновани, правилни и законосъобразни са изводите на решаващия съд и за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание, в случая “лишаване от свобода” би се оказало несъразмерно тежко за извършеното деяние. Неправилно се твърди в протеста, че в случая не следва да се прилага разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, тъй като личността на извършителя била с по-висока от средната за това деяние степен на обществена опасност, предвид предишните му осъждания. За да се определи конкретното наказание по вид и размер следва да се преценят всички относими към индивидуализацията му факти и обстоятелства. Като смекчаващи такива освен съобразените от първоинстанционния съд – младата възраст на подсъдимия, ниската правна култура на средата в която живее, са и: изключително тежкото му семейно и материално положение, без постоянни доходи и без каквото и да било движимо или недвижимо имущество, пълното съдействие при разкриване на обективната истина по делото и искреното му разкаяние за извършеното. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са единствено предходните осъждания на подсъдимия, всички за извършени кражби, като не без значение обаче е обстоятелството, че само две от осъжданията са като пълнолетен, а останалите /извършени от дееца като непълнолетен/ са били извършени при условията на реална съвкупност – преди да е имал влязла в сила присъда, за което и да е от тях. В характеристичните данни за подс.Мустафа представени като доказателство по делото е посочено, че той е криминално проявен, като бил регистриран като извършител на четири кражби, без обаче да може да се прецени дали те са различни от тези по осъжданията му с присъди, които са съобразени от съда, като липсват други данни, които характеризират личността на извършителя. При преценката на тези данни не може от представената характеристична справка еднопосочно да се направи извода, че подсъдимия се ползва с лоши характеристични данни. Съобразявайки изложените обстоятелства първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обосновават приложението на чл.55, ал.1, т.2,б”б” от НК, поради което наказание “лишаване от свобода” предвидено в разпоредбата на чл.279, ал.1от НК е заменено с наказание “пробация”, като са определени следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 3 /три/ години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 3 /три/ години и полагане на по 320 часа годишно безвъзмезден труд в продължение на три поредни години, както и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.279, ал.1 от НК наказание “глоба” в размер на 100 лева. Така определеното наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Мустафа деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото т.е. отговаря на целите визирани в чл.36 от НК. Предвид изложите съображения относно вида и размера на наложеното наказание, неоснователно, а и незаконосъобразно се явява искането на жалбодателя за замяна на наказанието “пробация” с определянето на едно общо наказание глоба. Това е така, тъй като липсва такава законова възможност, замяната на наказанието “лишаване от свобода”, когато не е предвиден най-ниския предел, съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, е възможно за пълнолетните извършители да бъде само и единствено с наказанието “пробация”. А съдът съгласно нормата на чл.54, ал.1 от НК, определя наказанието в пределите, предвидени в закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, но няма правомощието да определя наказание различно от предвиденото в съответните приложими законови норми. Съдът констатира, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Крумовградския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 22/02.03.2006 г., постановена от Крумовградския районен съд по НОХД № 22 по описа за 2006 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.338 вр с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 22/02.03.2006 г., постановена от Крумовградския районен съд по НОХД № 22 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |