№ 487
гр. Дупница, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100023 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. Е. Ч. срещу Г. Г. Г..
Ищецът твърди, че между страните имало сключен договор за продажба от 03.10.2022г., по
силата на който ищецът продал на ответника цялото оборудване в заведение за дюнери,
находящо се в гр. Дупница, ж.к. „Бистрица“, ул. „Пазарска“, павилион № 3 (дюнер машина с
две пити, плоча, тостер, витрина за студени храни и напитки, хладилник с фризер, фризер,
ел. колбас резачка, аспирация и мотор, три броя шкафове, сепаре с кожен диван, климатик
„Gree”, три броя маси със столове, два броя фритюрника и кафе машина). Заявява, че
уговорената продажна цена била в размер на 5200 лв., от които ответникът платил 2500 лв.
при подписване на договора, а остатъкът от 2700 лв. следвало да изплати в срок до
03.01.2023г. Сочи, че ответникът не изпълнил договора, като уговорената цена не била
заплатена в пълен размер. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че дължи сумата от 2700 лв., представляваща непогасен остатък от цената по сключения
между тях договор за продажба от 03.10.2022г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.09.2023г. до окончателното плащане.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която не е депозирала отговор в
срока по чл. 131 ГПК. С възражението по чл. 414 ГПК е посочила, че дължимата сума е
изплатена на 22.08.2023г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 183 ЗЗД вр. чл.
200, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата,
1
на които основава предявения иск, а именно, че между страните е възникнало облигационно
отношение по твърдения договор за продажба на оборудване; изпълнение на договора от
страна на продавача; изискуемостта и размера на уговорената цена. При установяване на
горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението си.
В случая от представения по делото договор за продажба от 03.10.2022г. е видно, че на
същата дата И. Е. Ч. е получил от ответника Г. Г. Г. сумата от 2500 лв. за закупуване на
описаните в договора машини (дюнер машина с две пити, плоча, тостер, студена витрина,
хладилник с фризер, фризер, ел. колбас резачка, аспирация с мотор, три броя шкафове,
сепаре с кожен диван, климатик „Gree”, три броя маси със столове, два броя фритюрника и
кафе машина). От същия става ясно, че купувачът следва да заплати остатъка от уговорената
цена в размер на 2700 лв. в срок до три месеца от датата на договора. Уговорките между
страните и предаването на уговорените вещи се потвърждава и от разпита на доведените от
ищеца свидетели (ГЙ и ИС).
При това положение следва да се приеме, че в тежест на ответника Г. Г. Г. е възникнало
задължение да заплати сумата от 2700 лв. въз основа процесния договор за продажба.
Недоказано е възражението на ответника, обективирано във възражението по чл. 414 ГПК за
заплащане на дължимата сума на 22.08.2023г. Доказването на посоченото обстоятелство е
изцяло в тежест на ответника, който не е ангажирал каквито и да било доказателства в
изложената посока, независимо от дадените указания с определение на съда от 29.03.2024г.
По изложените съображения предявеният иск за сумата от 2700 лв. се явява основателен и
като такъв следва да се уважи изцяло. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, право на разноски има ищецът. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с
решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в
заповедното производство. Следователно ответникът следва да заплати в полза на ищеца,
следните разноски: 58,62 лв. - държавна такса в заповедното производство, 300 лв. –
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 60 лв. - държавна такса в исковото
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Г. Г., ЕГН:
**********, с адрес: общ. Дупница, с. ***, ул. „***“ * дължИ на И. Е. Ч., ЕГН: **********,
с адрес: гр. Сапарева баня, ул. ***, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 183 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД
сумата от 2700 ЛЕВА – неплатен остатък от дължима цена по договор за продажба от
03.10.2022г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
27.09.2023г. до окончателното плащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1646/2023г. по описа на Районен съд – Дупница.
2
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: общ. Дупница, с. ***, ул. „***“ * да
заплатИ на И. Е. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. Сапарева баня, ул. *** сторените по
делото разноски, както следва: 58,62 ЛЕВА - държавна такса в заповедното производство,
300 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 60 ЛЕВА - държавна
такса в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок
от датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3