Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260088 Година
28.01.2021 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети декември Година
2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2674 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът К.М.С. твърди в поправената
си искова молба, че бил
собственик на имот в с. **и потребител на ел. енергия с клиентски № -. Преди
известно време получил от ответника писмо изх. № 8471863-1/06.11.2019 г. с
приложени документи, в което било посочено, че на 24.10.2019 г., при извършена
проверка на меренето на ел.енергия, било констатирано от служители на
ответника, че били присъединени два броя проводника преди мерене, за което бил
съставен констативен протокол № 581451/24.10.2019 г. В писмото било записано,
че вследствие на това ползваната ел.енергия била неизмерена и на основание чл.
50, ал. 2 ПИКЕЕ щяла да бъде коригирана от 26.07.2019 г. до 24.10.2020 г.
сметката му. Допълнително му била начислена сума вследствие установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата й, на стойност
2550.06 лева. Стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни
суми към ответника. Не бил манипулирал електромера си и не знаел за извършване на
подобно действие от друго лице. Оспорил дължимостта на процесната сума пред
служители на ответника, но захранването с ел.енергия до имота му било
преустановено, поради което на 08.01.2020 г. бил принуден да плати процесната
сума с начислената лихва върху нея от 36.13 лева и 19 лева такса за
възстановяване на ел.захранването. Допълнително начислената му сума за
ел.енергия, лихва и таксата за възстановяване на ел.захранването, били
недължимо платени. В констативния протокол от 24.10.2020 г. било записано, че
проверката била извършена в отсъствието му и присъствие на неидентифицирано
лице. Отразено било, че била установена манипулация, чрез която не се отчитала
ел.енергията, преминаваща през електромера. В същото време през процесния
период му били начислявани и той плащал сметки за ел.енергия. Оспорвал изцяло
извършената в негово отсъствие проверка на СТИ. В тежест на доставчика на
ел.енергия било да установи периода на грешното измерване/неизмерване в
резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай му се
позволявало да получи цена за недоставена ел.енергия. Не ставало ясно как точно
ответникът бил формирал периода на неточно отчитане. По въпроса за правото на
доставчика на ел.енергия едностранно да коригирал сметките на потребителите в периода
след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че
корекцията се извършвала при действието на заварените му общи условия, била
налице трайна съдебна практика, според която, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в
сила от 17.07.2012 г., било въведено законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83,
ал., т. 6 ЗЕ и в ОУ бил предвиден ред за уведомяване на клиента, че имало
основание за корекция и при налични ПИКЕЕ. Такова изискване не било предвидено
в предходните редакции на ЗЕ, както и в заварените от тази нова уредба ОУ на
ответника. В чл. 28, ал. 2 от същите било предвидено задължение за уведомяване,
но не и ред за това. Коригирането на сметките за вече доставена ел.енергия било
в разрез с регламентирания в чл. 81, ал. 1 ЗЗД виновен характер на договорната
отговорност. Съгласно издадената на ответника лицензия, същият нямал право да
фактурира цена за доставена ел.енергия, макар и със задна дата, макар и
призната за технологичен разход, а имал право да фактурира само цена за мрежови
услуги. Искането е да се осъди ответника да върне на ищцата сумата от общо
2605.19 лева, от която 2550.06 лева недължимо платена на 08.01.2020 г., при
начална липса на основание, сума за допълнително начислена му ел. енергия
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството й до имота му в -с ИТН -, на клиент с № -, за която била издадена
фактура № **********/06.11.2019 г., с 36.13 лева недължимо платена на
08.01.2020 г. лихва за забава в плащането й, с 19 лева недължимо платена на
08.01.2020 г. сума за възстановяване на ел.захранването до имота му, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът
Е.Ю. оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни
и му присъди сторените по делото разноски, с възражение и доводи, изложени
подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор и в хода на делото по
същество.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
Страните не спорят, че
са в договорни отношения, като ответникът извършва пренос на ел. енергия през
електроразпределителната си мрежа до имот на ищеца в -, а той е негов битов
потребител на същата енергия с клиентски номер -. От представения с исковата
молба констативен протокол № 581451/24.10.2019 г. за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване, преценен съвкупно с показанията на
свидетеля П. (служител на ответника), които съдът кредитира, тъй като са
непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на останалите
доказателства (чл. 172 ГПК), се установява несъмнено, че на 24.10.2019 г.,
посочените в същия протокол двама служители на ответника, в присъствието на
посочения в този протокол свидетел М.Х.Д., който не е служител на ответника (св.
П.), извършили проверка на процесния електромер с фабричен
номер 42791374, който измерва доставената ел. енергия до посочения имот на
ищеца (л. 7). При тази проверка същите служители, в присъствието на посоченият
свидетел, установили, че е налице следната промяна в схемата на свързване на
електромера – входящият и изходящ фазови проводници на първа и втора фаза са
били свързани общо на клема 3 и клема 6 на клемния панел на входа му, по който
начин консумираната ел.енергия от имота на ищеца не се отчита пълно от този електромер
(л. 7). Вярно е, че този констативен протокол е частен свидетелстващ документ,
който не носи подпис на ищеца. Но също така е вярно от една страна, че самият
ищец го представя с исковата си молба, в заверен от пълномощника му препис, а
не е оспорил и не може при това положение да оспорва допустимо и верността му,
тъй като именно той го представя като доказателство по делото (чл. 193, ал. 1 и
2 ГПК). От друга страна констатираните в този протокол горепосочени
обстоятелства, се потвърждават по делото и от показанията на разпитания по
делото свидетел П.. Поради това съдът ги намери за несъмнено установени по
делото именно от този констативен протокол и потвърждаващите ги показания на
този разпитан по делото свидетел.
От заключението на
назначената по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът възприема,
тъй като не е оспорено от страните и не противоречи на останалите доказателства
по делото (чл. 202 ГПК), се установява несъмнено още, че при
горепосочената проверка е установено, че
схемата на свързване на процесния електромер е била променена, като входящият и
изходящ фазови проводници на първа и втора фаза са били свързани общо на клема
3 и клема 6 на клемния панел на входа на електромера, по който начин същият не
измерва напълно консумираната ел.енергия от имота на ищеца и несъответства на
техничестките и метрологични изисквания, като използваният от ответника в
случая метод за изчисляване на прогнозната неизмерена ел. енергия и методиката
за остойностяването й, са приложени правилно, в съответствие с чл. 50, ал. 2 и
чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ (л. 74).
Поради това с фактура №
**********/06.11.2019 г. ответникът е начислил на ищеца, за миналия исков
период от 26.07.2019 г. до 24.10.2019 г., допълнително общо 13414 кВтч ел.
енергия, на цена от общо 2550.06 лева (л. 9 и 31). Страните не спорят, че поради
забава в плащането й, ответникът е начислил на ищеца и 36.13 лева законна
лихва, като е спрял и електрозахранването на имота му. Поради това на
08.01.2020 г. ищецът му е платил тази цена от 2550.06 лева, заедно с
начислената му законна лихва от 36.13 лева и 19 лева такса за възстановяване на
ел.захранването на имота му, или общо 2605.19 лева, видно от представените от
ищеца фискални бонове (л. 8-10).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове са неоснователни. Според
чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, само който е получил нещо без основание, е длъжен да
го върне, а случаят не е такъв. При него ищецът твърди, че е платил без
основание исковата сума от 2605.19 лева за начислената му от ответника по
процесната фактура ел.енергия за посочения минал исков период, заедно с
посочената мораторна лихва за забава в плащането й и такса за възстановяване на
ел.захранването, а ответникът оспорва това му твърдение с възражението, че получил
тази сума на посоченото в отговора му по същество основание по чл. 183 ЗЗД и
чл. 49, ал. 8 и чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 35/2019 г.), във вр. с чл.
83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, за реално доставената до и потребена от имота на
ищеца за исковия период, но неизмерена от електромера му, поради промяната на
схемата за свързване, ел. енергия, заедно с дължимата законна лихва за забава в
плащането й и такса за възстановяване на ел.захранването. При това положение
доказателствената тежест между страните по делото се разпределя така - ищецът носи
тежестта да докаже по делото, че е платил на ответника исковата сума, а той, че
е налице посоченото в отговора му основание да я получи (чл. 154, ал. 1 ГПК). По
делото ищецът доказа, че е платил на ответника на 08.01.2020 г. исковата сума от
2605.19 лева, но и ответникът доказа пълно и главно, тоест несъмнено, че е
възникнал правопораждащият правото му да я получи факт, респективно доказа, че
същото вземане му се дължи от ищеца на основание чл. 183 ЗЗД и чл. 49, ал. 8 и
чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 35/2019 г.), във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 и
ал. 2 ЗЕ, за реално доставената до и потребена от имота му за исковия период,
но неизмерена от електромера му, поради промяната на схемата му за свързване,
ел. енергия, заедно с дължимата законна лихва за забава в плащането й и такса
за възстановяване на ел.захранването, а възраженията и доводите за противното
на пълномощника на ищеца са неоснователни.
По въпросите дали е
налице основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано
неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от същия ел.
енергия, след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и при действието дори
само на отменените чл.чл. 48-51 ПИКЕЕ (в сила от 16.11.2013 г., отм.), както и
дали е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5,
б. "а" ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите за продажба
на ел. енергия на ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за
корекция на сметката му при действието на заварените от тези законови промени
общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия (в случая
одобрените с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г. общи условия на
договорите за продажба на ел.енергия на „** ), е налице актуална съдебна
практика на ВКС (Р 124-2019-III г.о.). Според същата, принципните положения, от
които следва да се изхожда при отговорите на посочените въпроси са видът на
правоотношенията и целите на правното им регулиране. Правоотношенията между
електроснабдителните дружества и крайните потребители на ел. енергия възникват
по силата на договор за продажба/доставка на такава енергия. Поради специфичния
им предмет, част от правата и задълженията на страните по тях се регламентират
в ЗЕ. Целта им е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени
от неравноправни клаузи, защото електроснабдителните дружества са по-силната
страна в правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика,
която не позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената ел.
енергия до измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а
ЗЕ, обнародвани в ДВ, бр. 54/2012 г. Защитата на потребителите от такива клаузи
обаче, не променя характера на тези отношения. Те се пораждат от договори при
общи условия за продажба/доставка на ел.енергия и мрежови услуги, при които се
прилагат общите правила на ЗЗД, сред които са и задължението на купувача да
плати цената на реално доставената стока (чл. 183 ЗЗД). От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество ел. енергия, но
поради допусната грешка е отчетена по-малко и съответно заплатена по-малка цена
от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата. Дори да липсва
специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на пълната цена на доставената стока, както и от принципът за
недопускане на неоснователно обогатяване (Р 21-2017-I г.о.). В случая, след
влизане в сила на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ са приети и
сега действащите ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 35/2019 г.). В тях се съдържа подробна
регламентация за начина на едностранно коригиране на сметката на потребителя
само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно
неотчитане на количеството ел. енергия, без да е необходимо виновното му
поведение (Р 115-2017-II т.о.). Поради това принципният отговор на ВКС на
първия въпрос е, че трябва да се приложат в случая разпоредбите на действалите
и в случая през исковия период от 26.07.2019 г. до 24.10.2019 г. ПИКЕЕ (Обн.
ДВ, бр. 35/2019 г.). Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да
бъде запълнена с приложение на правилото на чл. 183 ЗЗД и общият принцип за
недопускане на неоснователното обогатяване. Съдебната процедура по ГПК
гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на
изразходвана ел.енергия, които са достатъчни, за да защитят добросъвестните
потребители. Поради това гражданските съдилища не могат да се позовават на
липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят
исковете за заплащане на реално потребена от тях ел. енергия, а са длъжни да се
произнесат по съществото на спора, въз основа на събраните по делото
доказателства. Поради това, ако в общите условия, в противоречие с чл. 98а, ал.
1, т. 6 ЗЕ, не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметката му съгласно посочените ПИКЕЕ, това нарушение представлява
само пречка той да бъде поставен в забава за плащането на същата корекция, но
не може да послужи като основание да се отрече дължимостта й, когато е
установена по съдебен ред (Р 124-2019-III г.о.). Настоящият случай е именно
такъв.
При него по делото се
установи несъмнено от констативния протокол от 24.10.2019 г. и потвърждаващите
го показания на свидетеля П., и заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, че при процесната проверка на 24.10.2019 г. е
била констатирана горепосочената промяна на схемата на свързване, която макар
да не влияе върху изправността на електромера, отчитащ доставената до имота на
ищеца ел. енергия по смисъла на чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ, е довела до частичното й
неизмерване от същия електромер. При това положение, позовавайки се напълно
правилно на нормата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, ответното електроразпределително
дружество е изчислило за исковия период от 26.07.2019 г. до 24.10.2019 г. и
начислило на ищеца за плащане с горепосочената процесна фактура, допълнително
изразходвана от обекта му ел. енергия от 13414 кВтч и неплатената й от същия на
падежа цена от 2550.06 лева, като ответникът го е и уведомил за това с писмо на
22.11.2019 г., видно от представеното с отговора му известие за доставянето му
(л. 30). Възраженията на пълномощника на ищеца за противното, че ответникът
нямал право да коригира сметката му за ел. енергия, защото притежавал лицензия
само за разпределение, а не и за доставка на ел. енергия, и поради това нямал
право да му издава за същата корекция горепосочената фактура и да му фактурира
с нея за плащане тази цена на доставената му ел. енергия, е неоснователно, защото
именно на ответника е поверено да извършва тази корекция и издава такава
фактура и получава цената за същата със сега действащите чл. 56, ал. 1 и 2 от
ПИКЕЕ (Обн. ДВ, бр. 35/2019 г.), според които, в случаите на преизчисляване на
количества електрическа енергия по реда на този раздел, какъвто е настоящият
случай, именно операторът на електроразпределителната мрежа, какъвто несъмнено
е ответникът съгласно §34б, б.“а“ от ДР на ЗЕ, предоставя на ползвателя на
мрежата, какъвто несъмнено е ищецът съгласно §1, т. 4 от ДР на същите ПИКЕЕ,
във вр. с §1, т. 2а от ДР на ЗЕ - фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната
мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към
обществото", като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа
по реда на ал. 1.
В случая е установено
със ЗСТЕ, че ответникът правилно е приложил и остойностил количеството
неизмерена ел. енергия от 13414 кВтч и фактурираната й от същия цена на ищеца от
2550.06 лева, за исковия период от 26.07.2019 г. до 24.10.2019 г., съобразено с
правилата на чл. 50, ал. 2 и чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ (ДВ 35/2019). Началната дата
на този период 26.07.2019 г. е тази на последваща предходна проверка на електромера,
данните от която са запазени в електронното му досие, видно от т. III-3
на ЗСТЕ (л. 74), а крайната му дата е
тази на проверката на 24.10.2019 г., което напълно отговаря на правилото на чл.
50, ал. 2 ПИКЕЕ. Поради това съдът намери с оглед горепосочената актуална
съдебна практика на ВКС, че в случая е налице основание за тази извършена от
ответника корекция на сметката на ищеца за миналия исков период от 26.07.2019
г. до 24.10.2019 г., който не е по-голям от максимално предвиденият такъв от 90
дни по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, с издадената процесна фактура, с която са му
начислени допълнително 13414 кВтч ел.енергия, на цена от 2550.06 лева, защото
това е цената на доставена и потребена в обекта му ел.енергия през посочения
период, която е останала неизмерена поради посочената промяна на схемата на
свързване (така и Р 124-2019-III г.о.). Поради това е налице основание за
получаването от ответника на тази сума по процесната фактура, защото
съответства на цената на реално пренесената, доставена и консумирана от обекта
на ищеца ел. енергия, неизмерена от електромера му, поради посочената промяна на схемата на свързване, заедно с
начислената му от ответника за забава в плащането й до 08.01.2020 г., когато е
платил забавено тази цена, законна лихва от 36.13 лева и 19 лева такса за
възстановяване на ел.захранването. В случая се касае до задължение за заплащане
на цената на доставена стока по договор за продажбата й, поради което въпросът
дали горепосочената промяна на схемата на свързване е извършена от абоната, е
без правно значение, защото не се касае до вземане за обезщетение за вреди, при
което да се изследва има ли виновно поведение на същия, а за задължение на
купувача да плати пълната цена на доставената му стока (чл. 183 ЗЗД). Поради
това възраженията на пълномощника на ищеца за противното се явяват
неоснователни. Такива са и възраженията му за липса на предвиден в общите
условия и на ответника ред за уведомяване на клиентите му при наличие на такава
корекция на сметките им, защото това, според посочената актуална практика на
ВКС, е само пречка същите да бъдат поставени в забава за плащането й, но не и
основание за недължимост на начислената им допълнително цена на ел. енергия,
след като в съдебното производство е установено, че последната е била реално
доставена и потребена от обекта им, какъвто е и случая (Р 124-2019-III г.о.). А
при тези установени несъмнено по делото обстоятелства, с оглед актуалната
съдебна практика на ВКС, предявените от ищеца искове за осъждането на ответника
да му върне платената на 08.01.2020 г. искова сума от общо 2605.19 лева, като
недължимо платена, се явяват неоснователни, защото носещият тук
доказателствената тежест ответник доказа пълно и главно, тоест несъмнено, че е
налице горепосоченото и в отговора му основание/фактически състав за пораждане
на претендираното от него право/вземане да я получи. Следователно. Същата сума той
е получил от ищеца на 08.01.2020 г., не при начална липса на основание, а на
горепосоченото основание. Поради това не дължи връщането й на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ето защо предявените от ищеца искове за връщането й се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на
делото, само ответникът има право да му се присъдят сторените по делото
разноски в общ размер от 390 лева (от които 240 лева внесено възнаграждение за
вещото лице и 150 лева дължимото му се възнаграждение от 150 лева по чл. 78,
ал. 8 ГПК, защото е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от
юрисконсулт), които поради това следва да се възложат в тежест на ищеца (чл.
78, ал. 3 и 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП). При този изход
на делото, ищецът няма право на разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от К.М.С., с ЕГН **********, с адрес ***8, искове
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждането на Е.Ю., с ЕИК -, със седалище и адрес на
управление -, да му заплати по банкова сметка ***:
***, сумата от 2550.06 лева, която без основание е получило на
08.01.2020 г. по фактура № **********/06.11.2019 г., като цена на 13414 кВтч
електрическа енергия, с която е коригирана сметката му за миналия период от 26.07.2019
г. до 24.10.2019 г. вследствие установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството й до имот в -с ИТН -, с 36.13 лева, които без
основание е получило на 08.01.2020 г. за лихва за забава в плащането на същата
фактура, с 19 лева, които без основание е получило на 08.01.2020 г. за
възстановяване на ел.захранването на същия имот, както и сторените по делото
разноски.
ОСЪЖДА
К.М.С. с п.а., да заплати на Е.Ю. с
п.а., сумата от 390 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: