Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 18.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет
и осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове : МИЛЕН
МИХАЙЛОВ
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Ирен Иванова и в присъствието на прокурор Станимир
Димитров, като се запозна с докладваното от съдия МИХАЙЛОВ ВНОХД № 5629 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на гл.ХХІ от НПК.
С Присъда от 14.06.2018 г.,
постановена от СРС, НО, 112-ти състав по НОХД № 13142/2017 година съдът е
признал подсъдимата С.Г.Н. за НЕВИННА в това, че на 13.10.2016 г., около 23:50
ч., в гр. София, в казино „Анел“, находящо се на бул. „*************е отнела
чужди движими вещи - 1 брой портфейл на стойност 6.00 лв. и сумата от 1 700
лв., или всичко на обща стойност 1706.00 лв., от владението на Николай Д.К.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като отнетите
вещи не са били под постоянен надзор — престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е
оправдал по така повдигнатото й обвинение.
Срещу така постановената присъда
е постъпил протест, в който се сочи, че в хода на съдебното следствие били
събрани достатъчно доказателства за вината на подсъдимата и се прави искане за
отмяна на присъдата и връщане на делото на СРС за произнасяне по същество.
Постъпило е и Допълнение към
протеста, в което се прави подробен разбор на доказателствата и отново се прави
искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на СРС за произнасяне по
същество.
С оглед липсата на доказателствени
искания от която и да е било от страните настоящият въззивен съдебен състав не
е провел съдебно следствие.
В съдебното заседание по делото прокурорът
не поддържа протеста, но не го и оттегля. Заявява, че няма да сочи нови
доказателства.
Защитата на подсъдимата адв. К.
заявява, че оспорва протеста, като няма искания, касаещи доказателствата.
Подсъдимата Н. на свой ред също
оспорва протеста и не прави искания по доказателствата.
В хода по същество прокурорът от СГП
заявява, че не поддържа протеста и моли същият да бъде оставен без уважение,
тъй като първоинстанционната присъда счита за
правилна и законосъобразна. Моли
въззивният съд да я потвърди. Съображенията на държавното обвинение са, че нито
на досъдебното производство, нито в хода на съдебното следствие пред СРС са събрани достатъчно доказателства, които да
водят до несъмнен извод, че подсъдимата Н. е извършила престъплението, в което
е обвинена. Релевира, че протестът на прокурора от СРП и доводите му срещу
първоинстанционната присъда са бланкетни, като по никакъв начин не водят до
единствения възможен извод за виновността на подсъдимата и участието й в
инкриминираното деяние. След като прави анализ на относимите доказателства,
прокурорът заявява, че постановената първоинстанционна присъда, ведно с
мотивите към нея, е правилна и законосъобразна.
Адв.
К. моли присъдата на СРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Изцяло се присъединява към казаното от страна на държавното обвинение. Посочва,
че правилно СРС е признал подзащитната му за невиновна, доколкото съдът е
положил всички необходими усилия при събирането, проверката и анализът на
доказателствата и не е установил по категоричен начин авторството на деянието.
Подсъдимата
Н. лично в своя защита поддържа казаното от своя адвокат.
В последната си дума подсъдимата Н. заявява,
че не е взимала никакви пари и че не е виновна.
Съдът,
като обсъди доводите в протеста, както и изложените съображения в съдебното заседание
от страните, и след като служебно провери
изцяло правилността на атакуваната присъда съгласно разпоредбата на чл. 314 от НПК, намира следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата С.Г.Н.
е родена на *** ***, с ЕГН **********, българка, български гражданин, със
средно образование, неосъждана, омъжена.
На 13.10.2016 г.
вечерта свидетелят Н.К.се уговорил с
дъщеря си М. К. да се видят в казино „Анел“, находящо се в гр. София, на бул. *************.
Същите седнали да играят на игрални автомати в посоченото казино, като седнали
един до друг и заредили по 20 лева в машините.
Свидетелят К.
носел със себе си портмоне, в което имало лични документи, неустановена сума пари и телефон. Сядайки да
играе, той поставил цялото портмоне на рафт (или ниска масичка) между два от
игралните автомата, като той играел на единия, а дъщеря му – М. К. – точно до
него, от лявата му страна.
Малко по – късно
К. се преместил от автомата, на който играел, сядайки на друг, от дясната
страна на дъщеря си. Не е взел със себе си портмонето си, тъй като изхождал от
идеята, че се намира в охранявано и
снабдено с видеонаблюдение казино, и не подозирал, че е възможно някой да
посегне към него и да го открадне. Нямал видимост към оставените вещи, но
дъщеря му е имала.
Същата вечер в
казиното били и свидетелката З.Н.и подсъдимата С.Н.. Двете също играли на
автоматите, които били в близост до тези, на които играели К. и дъщеря му. Нито К., нито М. К. забелязали
някой от хората в непосредвената им близост да е взимал вещите на пострадалия К..
Но и двамата са забелязали присъствието на две жени, които седнали до тях, на
същите машини, на които преди това стоял и пострадалият К..
Известно време
след напускането на Н. и Н. на казиното, К. установил, че портмонето му липсва.
Насочил се към охраната на казиното и охранителите прегледали видеозаписите,
след което му казали, че записите от камерите посочвали, че портмонето е
откраднато, но лично на него не могат да
предоставят повече информация досежно обективираното във видеозаписите, затова го
посъветвали да се обърне към полицията.
Пострадалият така и сторил, подавайки жалба до правоохранителните органи, и
било образувано досъдебно производство.
По доказателствата :
Описаната по - горе фактическа
обстановка настоящата инстанция прие за установена въз основа на събраните,
проверени и анализирани поотделно и в
тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства, а именно :
Гласни: показанията
на свидетеля К. и дъщеря му М. К.; показанията на свидетелката Н..
Писмени: заключението
на СОцЕ; заключението на видеотехническата ескпертиза; от огледа на
видеозаписите, осъществен в хода на първоинстанционното съдебно следствие; от свидетелство
за съдимост на подсъдимата.
Софийски районен съд е направил подробен
анализ на събраните в хода на съдебното и досъдебното производство свидетелски
показания, като е преценил същите в тяхната съвкупност и поотделно, като е
извел от тях всички факти, относими към предмета на доказване, преценявайки, че
от тях не се доказва съпричастността на подсъдимата Н. към инкриминираното
деяние.
Настоящият състав подробно и
внимателно проучи и анализира доказателствата по делото и изцяло се съгласява с
анализа, извършен от първоинстанционния съд. Събраният доказателствен материал
в своята съвкупност съдържа доказателства, които са безпротиворечиви и взаимно
си кореспондират и допълват.
Интерпретацията на тези
доказателства, направена в мотивите на
първоинстанционната присъда, е вярна и се споделя от настоящата въззивна
инстанция. Настоящият състав счита, че
фактическите констатации на СРС са
правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал,
като в съответствие с изискванията на чл.
305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото
доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил
фактическите си констатации.
По делото са разпитани както пострадалия
К., така й дъщеря му – М. К., присъствали в процесното казино. От показанията на нито един от двамата не може
да се установи по категоричен начин момента на отнемането на портмонето, нито
самият извършител. И двамата, макар и стоящи един до друг, са били отдадени на
разговори помежду си и на играта на машините. Макар и да се установи, че и
двамата са забелязали две жени, които да
се настаняват до игровите машини до тях, не са им обърнали особено внимание и
не са забелязали някоя от тях да е отнела портмонето на К.. От показанията на
самия К. се установява, че след известно време на игра на една от машините, той
решава да се премести на друга такава, на която се застоял 15 – 20 мин., след
което решил да си тръгва. Именно тогава той установил, че му липсват както
личните документи, така и портмонето, в което твърди, че е имало 1700 лв. От
депозираните показания не може да се заключи, че свидетелят К. реално и непосредствено
е възприел момента на деянието и извършителя на същото. Дори да е възприел
намиращите се в непосредствената му близост жени, обективно той не може да ги
индивидуализира и свърже по несъмнен начин с изчезването на вещите си.
От показанията на свидетелката Н.,
приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл.281, ал.4 от НПК, може да се
направи извод, че свидетелката и подсъдимата са били в процесното казино в
посочената вечер, играли са известно време на игралните машини след което са си
тръгнали. Частта от показанията й, касаеща механизма и авторството на деянието,
правилно не е кредитирана от съда поради своята изолираност от всички други
факти и обстоятелства, събрани и проверени по съответния ред. Правилно
първоинстанционният състав е отчел императивното правило на чл. 281, ал.8 от НПК, забраняващо осъдителна присъда да се постановява единствено въз основа на
свидетелски показания, прочетени по реда
на чл.281, ал.4 от НПК. Съобразявайки се именно с тази забрана СРС не е
кредитирал показанията на Н. досежно факта, че е видяла подсъдимата да прибира
черно портмоне в чантата си. В тази си част показанията не намират никаква
рационална опора в което и да е било от другите доказателства по делото.
От наличните и
приложени по делото видеозаписи от процесното казино, прегледани лично и
непосредствено от първоинстанционния съд в съдебно заседание, не се установява,
че именно подсъдимата Н. е взела вещите на К.. СРС е установил, че няма заснети
кадри, които да удостоверяват действия по отнемане на чужди вещи от страна на
подсъдимата Н.. По делото има приложени записи от процесната вечер, които
обективират ситуацията от момента, в
който подсъдимата и приятелката й Н. са седнали да играят на автоматите, до
момента, в който и двете са напуснали самостоятелно казиното, една след друга –
първо подсъдимата, а малко след нея и
приятелката й, тъй като е имала да си доиграе.
От всичките налични и разгледани видеозаписи обаче освен присъствието на
подсъдимата в игралната зала, нейното влизане и излизане от нея, няма кадри, установяващи
какъвто и да е било акт на отнемане на вещи от страна на последната.
Настоящият въззивен състав изцяло
споделя извода на първоинстанционния съд за недоказаност на авторството на
деянието, тъй като по делото не са налични нито преки, нито косвени
доказателства в тази насока. И двамата свидетели К.и изрично са посочили пред съда, че не са забелязали някой
да взима процесните вещи - т.е. те нямат преки възприятия за извършителя на
деянието, въпреки че са били на мястото, от което сочат, че са откраднати
посочените вещи. Т.е. техните показания дават на съда информация единствено
досежно обстоятелството, че те двамата са били въпросната вечер в процесното
казино, както и че в даден момент К. е установил липсата на вещите си, като
веднага е сигнализирал надлежните охранителни органи в казиното, а след това и
органите на МВР.
От събраните по делото писмени
документи и назначената видеотехническа експертиза не може да се направи извод
за участие от страна на подсъдимата Н. в
каквито и да е било действия по отнемане на вещите на К.. Самата
видеотехническа експертиза и последвалият оглед на видеозаписите са годни
доказателствени средства, относими към предмета на доказване по настоящото
дело, спомагат за изясняване на обективната истина по същото, но не установяват
съпричастността на подсъдимата Н. към
деянието, за което й е повдигнато обвинение, а единствено констатират обстоятелството,
че същата в процесната вечер се е намирала в казиното, където се е намирал и
пострадалият.
Въз основа на
посочените по - горе доказателства настоящият състав възприе фактическа
обстановка, която не се отличава от възприетата от СРС, която може да бъде
приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчна пълнота. Не се съзират пороци при обсъждане на доказателствата, въз основа на които
СРС е формирал вътрешното си убеждение по
фактите и приложимия закон. Изводите му са основани на съвкупна оценка на
доказателствените материали и няма основание да се счита, че произволно е била
игнорирана една група доказателствени средства и е отдаден приоритет на друга.
От правна
страна :
Въз основа на правилно изяснената фактическа
обстановка СРС е извел и правилният
извод, че подсъдимата С.Г.Н. не е осъществила от обективна страна състава на
престъплението по чл. 195, ал.
1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
По делото не се доказа подсъдимата
на 13.10.2016 г., около 23:50 ч., в гр. София, в казино „Анел“, находящо се на
бул. „*************да е отнела чужди движими вещи - 1 брой портфейл на стойност 6.00 лв. и
сумата от 1 700 лв., или всичко на обща стойност 1706.00 лв., от владението на
Николай Д.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като отнетите вещи не са били под постоянен надзор — престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Не бяха доказани по реда на НПК
посочените от прокуратурата действия на подсъдимата Н. и нейното участие в изпълнителното
деяние, поради което и правилно СРС я е оправдал.
За да бъде
постановена осъдителна присъда следва да бъде установен по несъмнен и
категоричен начин фактът на извършване на престъпление, вината на подсъдимия и авторството на
инкриминираното деяние. Това означава в конкретния случай, че при
преценката на доказателствения материал
следва да бъде изключено всякакво съмнение в авторството
на деянието,
а по настоящото дело това не е така. Доколкото
за съставомерността на едно деяние е необходимо същото да съответства пълно
и точно с всички обективни и субективни признаци на
състава на даден вид престъпление, взети
в тяхната съвкупност, то по аргумент от противното, неосъществяването или
недоказването му по категоричен начин на
който и да е от признаците на състава на престъплението - в случая на неговото авторство,
означава, че не е извършено престъпление по този законов текст от конкретния
подсъдим. С оглед на възприетата от
настоящата инстанция недоказаност на авторството,
съдът не намира за необходимо да излага съображения за съставомерността на деянието
от субективна страна.
С оглед
на нормата на чл.
303, ал. 1 от НПК - присъдата не може да почива на
предположения, когато, въпреки предприетите от съда възможни и необходими
процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина и
приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението е останало
недоказано, единствено законосъобразен краен акт на съда се явява
оправдателната присъда. Правилно районният съд е постановил такава за
подсъдимата Н., след като твърдяната в обвинителния акт на прокуратурата
фактическа обстановка и участието на Н. са останали недоказани от събраните и
проверени по делото писмени и гласни доказателствени средства, при съблюдаване
на принципа на чл. 13, ал. 1 от НПК за
разкриване на обективната истина.
Предвид изложеното настоящата
инстанция намира, че присъдата на СРС като правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
от 14.06.2018г., постановена по НОХД 13142/2017г., от СРС, НО, 112 - ти състав.
Решението не
подлежи на обжалване и протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.