№ 8957
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С.Д.Д
при участието на секретаря Д.П
като разгледа докладваното от С.Д.Д Гражданско дело № 20211110161573 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. Г. Б. срещу „.... – ..... ЕООД.
Ищецът твърди, че на 23.03.2021г. ..... е хоспитализиран в ответната болница с
предварителна диагноза Ковид-19, като при приема бил придружен от ищеца.
Ответникът преценил, че .... следвало да бъде приет при условията на свободен прием с
интензивни грижи с престой от 14 дни срещу сумата от 1400лв. Договорът бил
подписан от ищеца, като същият бил посочен в него като „поръчител“. Сумата от
1400лв. била заплатена веднага в брой. На 26.03.2021г. пациентът се влошил, като
лекар от ответната болница уведомил ищеца, че същият следва да бъде преведен в
друго лечебно заведение, което може да осигури интензивни грижи и лечение на
Ковид-19, тъй като ответникът не разполагал с такова интензивно отделение. С
информирано съгласие ответникът уведомил ищеца, че болницата не притежава
разрешение за лечение на Ковид-19, не притежава оборудване и квалифициран
персонал, но на основание Заповед № РД-01-619/23.10.2020г. на МС, разкрил такава
зона. Близките на пациента сами организирали приема на .... в друго лечебно
заведение, като същият бил изписан от ответната болница на 26.03.2021г. в 14:16ч. За
времето на престоя на .... в ответната болница, ищецът заплатил сумата от 91,28лв. за
памперси, медицински чаршафи и мокри кърпи. На 28.04.2021г. ответникът превел по
сметка на ищеца сумата от 740лв. с основание „възстановена сума“. Ищецът твърди, че
ответникът е предоставил на пациента медицински грижи за 3 от предплатените 14
дни, като същите следвало да бъдат на стойност 300лв., а непредоставените на
стойност 1100лв. и следователно имало сума за възстановяване от още 360лв. Счита, че
част от клаузите на сключения договор противоречат на императивни правни норми и
се явяват неравноправни. Счита, че чл. 2.2. от договора в частта „при направено
изрично писмено искане от пациента/поръчителя…. Цената се преизчислява на база
еднодневен престой на стойност от 229лв.“, се явява в противоречие с чл. 143, ал. 2, т.
6 и т. 13 от ЗЗП, а освен това ответникът включвал в тази клауза риска пациента да не
получи изцяло предварително плануваните и предплатени суми, което било
недопустимо по отношение на предоставяне на медицински услуги. Счита, че клаузата
на чл. 2.9 със следното съдържание „В случай че по време на престоя си в болницата
1
здравословното състояние на пациента се влоши, което налага преместването му в
активно лечебно заведение, последният и поръчителят се задължават да организират
транспортирането на пациента до съответното лечебно заведение, както и да
организират приемането му в активното лечебно заведение. Във всички случаи,
болницата не носи отговорност за произтичащите усложнения в здравословното
състояние на пациента.“ също се явява нищожна, тъй като ответникът представлява
лечебно заведение и има законово задължение за привеждане, транспортиране и
придружаване на пациенти в други ЛЗ. Същата била и неравноправна съгласно чл. 143,
ал. 2, т. 1 ЗЗП. Ищецът твърди, че клаузата на чл. 3.1., предл. 2, изр. 1 от договора „в
случай на забава на плащането на дължимите суми от страна на пациента и/или
поръчителя с повече от 7 дни, болницата има право да прекрати договора без
предизвестие и да изпише пациента“ също била нищожна, тъй като лечебно заведение
за болнична помощ не може да прекрати лечението на пациент и да го изпише преди да
е положил необходимите медицински грижи. С такова право разполагал единствено
пациентът. Също така, клаузата била и неравноправна съгласно чл. 143, ал. 2, т. 18
ЗЗП. Ищецът посочва, че и клаузата на чл. 2.8. от договора, гласяща „Когато за
обслужването на пациента се налага използването на консумативи (памперси, пелени,
мокри кърпи и т. н.) и медикаменти, които не са включени в пакета и не се заплащат от
НЗОК, трябва да бъде направен избор дали да бъдат предоставени от поръчителя или
от близките на пациента или от болницата, като в този случай ще бъдат фактурирани
допълнително“, също била неравноправна и нищожна, доколкото в представения
ценоразпис към пакета не било ясно включени ли са тези разходи или не. Оспорва да
са му връчвани ОУ към договора. Не било ясно и дали ответникът не е получил
финансиране от НЗОК за престоя на пациента, съответно и за такива консумативи.
Ищецът счита, че се явява единствена страна по сключения писмен договор с
ответника, а лицето .... се явява ползвател на услугите по него. Поддържа, че със
заплатените от негова страна суми от 360лв. и 91,28лв. за консумативи, ответникът се е
обогатил неоснователно, тъй като ги е получил без да е налице годно основание за
това.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
прогласени за нищожни следните клаузи от договора - чл. 2.2. в посочената по-горе
част, чл. 2.9., чл. 3.1, предл. 2, изр. 1 и чл. 2.8, както и ответникът да бъде осъден да й
заплати сумата от 360лв., представляваща разликата между първоначално
определената и неоснователно задържана сума по договора, и сумата от 91,28лв.,
представляваща заплатени допълнителни консумативи, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
От ответника са подадени в законоустановения срок два отговора на исковата
молба, с които се оспорват предявените искове. Излагат се съображения за
недопустимост на установителните искове поради липса на правен интерес за ищеца от
завеждането им, тъй като не е страна по сделката. Евентуално се поддържа
неоснователност на претенциите. Признава, че лицето .... е било хоспитализирано в
болницата на 23.03.2021г. и е изписан на 26.03.2021г., придружаван от ищеца, който е
подписал необходимите документи. Оспорва клаузите или част от тях да имат
неравноправен характер и като такива да се явяват нищожни, като счита, че договорът
съответства на всички нормативни изисквания. Поддържа, че в случая нормите на чл.
143, ал. 2, т. 6, т. 13 и т. 19 ЗЗП са неприложими. Изтъква, че от страна на болницата са
предприети необходимите действия за превеждане на пациента П. в друго лечебно
заведение, а от страна на ищеца е извършено неправилно тълкуване на договорните
клаузи.
Съобразно изложеното, моли за прекратяване на производството в недопустимата
2
част, евентуално за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 23.03.2021г. между „.... – ..... ЕООД, наречена „Болница“, и М. Г. Б., посочена
като „поръчител“, е сключен договор за предоставяне на услуги, незаплатени от НЗОК,
на лицето ...... Последният е посочен като „пациент“ и не е подписал договора.
Съгласно чл. 1.1 от договора пациентът и/или поръчителят възлага на болницата
настаняването му в болницата с и/или без наличие на клинична пътека, като предмет
на настоящия договор е оказването на професионални медицински, немедицински и
административни услуги, които не са заплатени от НЗОК, описани в индивидуална
оферта-пакет /Приложение № 1/, която е неразделна част от договора.
Съгласно чл. 1.2. пациентът и/или поръчителят доброволно поема задължението
да заплати на болницата услугите, описани по-горе, съгласно пакетна цена на
индивидуалната оферта, неразделна част от настоящия договор, в случай че няма
предвидено друго по договора.
Според чл. 2.1 от договора за пакета от услуги и грижи пациентът и/или
поръчителят се задължават да заплащат на болницата сумата в размер на 1400 лв. за
срок от 14 дни. Пакетът се избира по ценоразпис, неразделна част от договора.
Съгласно чл. 2.2 в случай на прекратяване на договора преди изтичането на
предплатения период на каквото и да е основание, при направено изрично писмено
искане от пациента/поръчителя, пациентът и/или поръчителят имат право на
възстановяване на предплатената сума, като цената се преизчислява на база
еднодневен престой на стойност от 229 лв. и разликата се възстановява на
пациента/поръчителя по банков път до 40 дни от прекратяването на договора.
В чл. 2.8 от договора е предвидено, че когато за обслужването на пациента се
налага използването на консумативи (памперси, пелени, мокри кърпи и т.н.) и
медикаменти, които не са включени в пакета и не се заплащат от НЗОК, трябва да бъде
направен избор дали да бъдат предоставени от поръчителя и близките на пациента или
от болницата, като в този случай ще бъдат фактурирани допълнително.
Според чл. 2.9 от договора в случай, че по време на престоя си в болницата
здравословното състояние на пациента се влоши, което налага преместването му в
активно лечебно заведение, последният и поръчителят се задължават да организират
транспортирането на пациента до съответното лечебно заведение, както и да
организират приемането му в активното лечебно заведение. Във всички случаи
болницата не носи отговорност за произтичащите усложнения в здравословното
състояние на пациента.
Съгласно чл. 3.1, предл. 2, изр. 1 от договора, в случай на забава на плащането на
дължимите суми от страна на пациента и/или поръчителя с повече от 7 дни, болницата
има право да прекрати договора без предизвестие и да изпише пациента.
В т. 12 от раздел „Права и задължения на пациента и/или поръчителя“ от ОУ е
посочено, че за извършени услуги, които не са заплатени от НЗОК, и които не са
включени в пакетната цена на пациента, се заплаща допълнително съгласно
ценоразпис, който е приложение към индивидуалния договор. Допълнителните услуги
се разделят в три групи – спешни, без предварително съгласуване и с предварително
съгласуване.
Според т. 9 от раздел „Цени и начин на плащане“ от ОУ цените за настаняване и
престой на пациенти и извършване на услугите в болницата са подробно описани в
3
индивидуална оферта, която е приложение към договора. Допълнителните услуги се
заплащат по ценоразпис, публикуван в интернет сайта на болницата, с който пациентът
се е запознал при подписване на договора и който е неразделна част от приложенията
към договора. Цената за ден престой покрива и настаняване, хранене 3 пъти дневно
(закуска, обяд и вечеря), денонощно медицинско наблюдение, както и индивидуално
догореният пакет от други услуги. Цената не покрива консумативи (памперси,
пелени и т.н.) и лекарствата, които пациентът приема според назначената му терапия,
медицински консултации и изследвания, направени по искане на неговите близки,
както и други услуги извън уговорения пакет.
От приложения по делото ценоразпис на пакети се установява, че същият
представлява списък с крайни цени на пакети по медицински специалности и свободен
прием, с дни на престой, разделени в три групи според режима за лечение на пациента
(лек, среден и интензивен). За свободен прием с интензивни грижи, с престой от 14 дни
цената възлиза на 1400лв., като е посочено, че всички цени са с включена отстъпка и
стандартната цена за престой по всички категории възлиза на 220лв.
По делото е приложен фискален бон за сумата от 1400лв., заплатена на
болничното заведение.
Видно от декларация за информирано съгласие с дата 23.03.2021г. ..... е уведомен,
че ще бъде лекуван в зона за лечение на пациенти с COVID-19 на основание Заповед №
РД-01-619/23.10.2020г. на министъра на здравеопазването независимо, че съгласно
издаденото разрешение за дейност на Медицински комплекс „..... няма право да
извършва такава дейност. Информиран е, че болницата не разполага с пълното
оборудване и квалифициран медицински персонал за лечение на пациенти, страдащи
от инфекциозни болести в това число такива, инфектирани със SARS-CoV2-2.
От приложена по делото епикриза се установява, че пациентът .... е приет на
23.03.2021г. и е изписан на 26.03.2021г. с диагноза COVID-19.
Приложени са 2 бр. фискални бонове от 24.03.2021г. на стойност 56,58 лв. и 34,70
лв. за закупуване на памперси, чаршафи и влажни кърпи.
От писмо изх. № 11-00-51#1/06.06.2022г. на Столична здравноосигурителна каса
се установява, че за лицето ..... няма отчетена, респ. заплатена хоспитализация от
МБАЛ „..... ООД.
В хода на делото е проведен разпит на свидетеля ..... -баща на ищцата. От
неговите показания се установява, че на 23.03.2022г. неговият баща ..... е бил закаран в
тежко състояние заради Ковид инфекция в МБАЛ „..... ООД, съпровождан от ищцата,
тъй като свидетелят също бил заразен с Ковид. Ищцата му се обадила да каже, че за да
бъде настанен, трябва да се подпише договор и да се заплати сума от 1200 лв., която
била взета назаем и заплатена на болничното заведение. Ищцата споделила, че от
болницата са поискали закупуването на консумативи, които тя осигурила на два пъти -
веднъж при постъпването и ден или два след това, но не знае дали същите са били
необходими за целия период на престоя или не. Свидетелства, че изпратил до
болницата свой близък приятел лекар, който да установи състоянието на ..... и да се
свърже с лекуващия му лекар, като последният заявил, че пациентът умира и близките
трябва да си го вземат. Заявява, че ищцата организирала транспортирането му в друга
болница с Ковид отделение, в което пациентът бил излекуван. Свидетелства, че
комуникацията с болницата по отношение на плащанията е била с ищцата, а не с него.
От показанията на свидетеля ..... - оперативен директор в „.... – ..... ЕООД, се
установява, че в болницата е имало Ковид зона, която била за пациенти, заразени на
територията на самата болница, а не за такива отвън. За да приемат пациент отвън е
следвало тя да бъде уведомена и рядко се давало разрешение, но преценили, че в
4
случая могат да настанят пациента П., тъй като нямало място в активните болници.
Свидетелства, че обяснили на близките му още в началото, че нямат интензивно
отделение, не могат да приложат реанимационна дейност и не са активна болница, като
в случай на влошаване състоянието на болния, ще следва близките да организират
транспорт и прием в друго болнично заведение, за което те били наясно и се съгласили.
Сочи, че на всеки клиент се предоставя ценоразпис, в който е посочено какво влиза в
услугите и какво не. Уточнява, че пациентът бил изцяло платен, като са му правени
вливания, давани антибиотици, кислород, както и е правена антикоягулантна терапия.
Свидетелства, че не е честа практика, но се е случвало да коментират условията в
договора с пациентите и да се правят корекции, но в конкретния случай това не се
случило. Уточнява, че още на регистратура се обясняват на пациентите и близките им
отделни точки от договора, свързани с прекъсване на престоя, транспортиране и
уреждане на болни в активни болници. Заявява, че цената на престой на ден е 220лв., а
консумативи като памперси се закупуват от близките или от се предоставят от
болницата, но след това стойността им се възстановява на болницата. Свидетелства, че
договорът е един за всички, но цената е различна, както и че екземпляри на договора са
предварително отпечатани и подписани от страна на болничното заведение, но ако
клиент оспори дадена точка, се разговаря със свидетеля, която разполага с копие на
договора на своя компютър и по преценка може да бъде коригирана. Уточнява, че
преди да се запише пациент се обяснява много подробно какво е необходимо да се носи
в болницата, като видът на консумативите зависи от състоянието на пациента.
При горните фактически данни, съдът прави следните изводи:
Предявени са за разглеждане в условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По тези искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между него и ответника е сключен договор, по силата на който ищецът
има качеството на уговарящ, ответникът на обещател, а .... на трето ползващо се лице
(бенефициер); че оспорените клаузи от договора противоречат на цитираните
материалноправни норми на ЗЗП, ЗЗ и ЗЛЗ, имащи императивен характер, както и на
добрите нрави; че е заплатил в полза на ответника сочените суми.
Ответникът следва да докаже наличието на годно правно основание за получаване
на платените от ищеца суми; валидно обвързващи страните договорни клаузи, които са
индивидуално уговорени /т.е. не са били предварително изготвени от болницата или
дори да са били, ищецът е имал възможност да ги обсъди с ответника и да влияе върху
съдържанието им/; както и всички обстоятелства, от които произтичат възраженията
му.
На първо място, следва да бъдат разгледани възраженията на ответната страна за
липса на правен интерес на ищцата от предявяване на настоящите искове, предвид че
не била страна по сключения договор с „.... – ..... ЕООД на 23.03.2021г., а поръчител.
Правната същност на договора не се определя от наименованието му, а от
съдържанието на уговорените права и задължения. В този смисъл наименоването на
ищцата като „поръчител“ в договора не означава, че същата има това качество. С
договора е уговорено предоставянето на медицински услуги от страна на „.... – .....
ЕООД на пациента ..... срещу заплащане. Договорът е подписан е от ищцата, а не от
пациента, което обстоятелство не се оспорва в настоящото производство, като никъде
не е обозначено, че тя действа като представител/пълномощник на пациента, а не в
собствено качество, за да се приеме, че той е страна по него, а не тя. По този начин
ищцата се явява страна по писмен договор, подписан от нея и от ответника, с който тя е
възложила като уговарящ, а болницата е поела задължение като обещател, да
5
предостави медицински услуги за лечението на нейния дядо - пациент, който се явява
трето лице - бенефициер. Този извод следва от тълкуване на договора съгласно чл. 20
ЗЗД с оглед цялостното му съдържание, отделните уговорки във връзка една с друга,
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Ето защо, в случая
процесният договор представлява такъв в полза на трето лице по смисъла на чл. 22
ЗЗД. Ищцата е поела задължението за плащане на възнаграждение и е заплатила
дължимата сума по договора, което обстоятелство не се оспорва и се установява от
приложения по делото касов бон. От своя страна, болницата е поела задължение да
проведе лечение на пациента П. съобразно избрания пакет, което също не се оспорва.
От това следва, че ищцата се явява страна по договора, а не „поръчител“, както е
посочено в договора, и има правен интерес от оспорване валидността на клаузите на
договора.
Но дори да се приеме, че ищцата има качеството поръчител по договора, което
според настоящия съдебен състав не притежава, същата пак се явява обвързана от
задълженията по договора и разполага с правен интерес да оспорва валидността както
на целия договор, така и на отделни клаузи от него /вж. Р. № 84/20.07.2017г. по т. д. №
1934/2015г. на ВКС/. Всеки правен субект, който има правен интерес, може да се
позове на нищожността на договора или на отделни клаузи от него и да черпи изгодни
правни последици от този факт. В случая ищцата има правен интерес от установяване
нищожността на посочените клаузи, доколкото това би обусловило основателност на
предявените осъдителни искове, почиващи на неоснователно обогатяване. Ето защо, тезата
на ответника за липса на правен интерес е напълно несъстоятелна.
От изложената фактическа обстановка, която съдът приема за категорично
установена по делото при съвкупната преценка на събраните доказателства, се налага
правният извод, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на медицински услуги в полза на третото
за спора лице – ..... В случая уговарящият е физическо лице, което действа извън
своята професионална или търговска дейност, а обещателят представлява търговско
дружество, предоставящо услуги срещу заплащане. От това следва, че ищцата има
качеството на потребител съгласно пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и нормите на ЗЗП
намират приложение.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че договорът не попада в
обхвата на ЗЗП - арг. чл. 46, т. 2, вр. чл. 4 от ЗЗП. Посочената от ответника разпоредба
регламентира, че условията, при които се сключват договори извън търговския обект и
договори от разстояние, както и че спрямо тях не се прилагат задълженията за
предоставяне на информация, визирани в чл. 4 от ЗЗП, не намират приложение спрямо
договори за здравни услуги. Това обаче не означава, че последните са изключени от
обхвата на ЗЗП и че останалите повелителни норми на закона не намират приложение
по отношение на тях.
Първата оспорена като нищожна клауза в сключения договор е чл. 2.2, в частта
„при направено изрично писмено искане от пациента/поръчителя…. Цената се
преизчислява на база еднодневен престой на стойност от 229лв.“. От цялостния текст
на клаузата се установява уговарянето на възможност за болничното заведение да
преизчисли стойността на дните престой в болничното заведение при прекратяване на
договора преди изтичането на неговия срок, без значение основанието за това, като в
този случай един ден престой възлиза на 229лв. Остатъкът се възстановява на
пациента, респ. поръчителя (разбирай уговарящия), но след преизчислението и само
при отправено изрично писмено искане. Според ищцата тази разпоредба противоречи
на императивните правила на закона, включително на чл. 143, ал. 2, т. 6 и т. 13 от ЗЗП,
6
както и на добрите нрави.
Според чл. 98, ал. 1 и ал. 3 от ЗЛЗ в случаите, когато медицинските услуги не се
оказват по договор с Националната здравноосигурителна каса и не се предоставят по
реда на чл. 82 от Закона за здравето, лечебните заведения формират цена, като са
длъжни да поставят на общодостъпни места в сградата си информация относно вида и
цената на всички предоставяни медицински и други услуги и за начина на заплащането
им. Информацията се публикува и на интернет страницата на лечебните заведения или
се оповестява по друг обичаен начин, както и на интернет страницата на
Министерството на здравеопазването. Изготвянето и публичното обявяване на
ценоразписа на предоставяните медицински услуги не представлява дейност по
извършване на болнична медицинска помощ, а средство за информиране на пациентите
за вида и цената на болничната помощ и кореспондира на правото на пациента на
зачитане на неговите икономически права, прокламирано в чл. 86 от Закона за
здравето.
По настоящото дело не се спори, че медицинските услуги не са оказани по
договор с НЗОК, а е осъществен платен прием на пациента в „.... – ..... ЕООД. Не се
спори и че в приемната на болничното заведение е бил поставен ценоразпис, включващ
крайни цени на пакети по медицински специалности и свободен прием, с дни на
престой, разделени в три групи според режима за лечение на пациента (лек, среден и
интензивен), като е посочено, че всички цени са с отстъпка и стандартната цена за
престой по всички категории възлиза на 220лв. Ищцата се е съгласила на пакет
свободен прием с интензивни грижи за период от 14 дни, възлизащ на 1400лв.
Установено е и че пациентът е приет в болничното заведение на 23.03.2021г. и е
изписан на 26.03.2021г. или престоят му е 3 дни, за които е направено преизчислението
по клаузата на чл. 2.2. от договора (220 лв. х 3 дни), в резултат на което на ищцата е
възстановена сумата от 740лв. (разликата между платените 1400лв. и удържаните
660лв.).
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП законодателят е предвидил няколко
критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на клауза в
договор, сключен с потребител: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е.
клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не
съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП включените в
потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Следователно, за да бъдат нищожни процесните клаузи, предмет на
иска, е необходимо наличието на две предпоставки: договорните клаузи да бъдат
неравноправни; същите да не са уговорени индивидуално.
Съдът не споделя възражението на ответника, че оспорените клаузи са
индивидуално договорени. Съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП, когато търговецът или
доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено,
тежестта за доказването пада върху него, тоест същият следва да проведе пълно и
главно доказване за това обстоятелство, каквото в случая не е сторено. Установява се
от показанията на свидетеля Ангелова, че договорът е по образец (бланка), която е
предварително изготвена и подписана от нея, тоест остава само да бъдат попълнени
индивидуализиращите белези на пациента и уговарящото лице (наречено поръчител),
дължимата сума за пакета, дните престой, дата на договора и подпис на
пациент/уговарящ. Цялото останало и съществено съдържание, съдържащо правата и
задълженията на страните, е предварително подготвено от болницата. Като се съобрази
7
и специфичната обстановка по сключване на договора, а именно тежкото здравословно
състояние на пациента и притеснението и загрижеността на ищцата във връзка с това,
се налага извода, че ищцата не е разполага с възможността да влияе върху
съдържанието на клаузите, като в случая става въпрос и за договор при ОУ – виж чл.
146, ал. 2 ЗЗП. Ето защо, не може да се приеме, че потребителската защита е
изключена поради наличието на индивидуално договаряне.
Съдът намира, че клаузата на чл. 2.2. в оспорената част от договора изпълва
характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е
уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие в правата и задълженията между страните.
В съответствие с разпоредбата на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори при
преценката за неравнопоставеност на дадена договорна клауза трябва да се отчита
характерът на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и да се вземат
предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото
сключване. Трябва да бъдат преценени и последиците, които съответната договорна
клауза може да има в рамките на приложимото към договора право /Решение № 86 от
17.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 616/2015 г., II т. о., ТК/.
В настоящия случай, договорът е сключен при необходимост от полагане на
медицински грижи за лице на 89 години с диагноза COVID-19. Т.е. в случая се е
изисквало неотложно приемане на болното лице в болничното заведение, за да се
окажат медицински грижи за него, доколкото се установява и липсата на алтернатива
за настаняването му другаде, видно от свидетелските показания. Съдът намира, че
клаузата за преизчисляване на дните престой противоречи на чл. 143, ал. 1, т. 6 и т. 13
от ЗЗП, определящи като неравноправни клаузите, позволяващи на доставчика на
услуги да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам
прекрати договора, както и даващи право на доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. В случая се постига именно такъв резултат, като
първоначално заплатената сума е 1400лв., но при прекратяване на договора
предсрочно, без за това вина да има потребителят, се предвижда стойността на дневния
престой значително да нарасне спрямо платеното предварително. Действително, в
ценоразписа е посочено, че стандартната цена без отстъпка възлиза на 220лв. на ден,
но следва да се отчете, че прекратяването на договора е било наложително и не по вина
на ищцата, доколкото медицинското заведение не е имало възможността да окаже
адекватни медицински грижи предвид липсата на интензивно отделение и влошеното
състояние на пациента, т.е. договорът е прекратен не по вина на ищцата, а поради
обективни обстоятелства и невъзможност за изпълнение от страна на болницата. При
това положение, да се прави такова увеличение и болничното заведение да задържи по-
голяма сума противоречи на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата и задълженията на страните. Още повече, от клаузите в
договора и ОУ не се установява какво точно е включено в цената, т.е. как е образувана
стойността от 220лв. на ден в рамките на периода 23.03.2021г.-26.03.2021г. Според
договора, медицинските услуги се определят от индивидуална оферта пакет –
Приложение 1, който, както беше посочено по-горе, включва само крайна цена на
пакета, а според ОУ услугите включват и настаняване, хранене 3 пъти дневно (закуска,
обяд и вечеря), денонощно медицинско наблюдение, както и индивидуално догореният
пакет от други услуги. По този начин, за ищцата остава неясно какво точно включва
заплатения от нея пакет, какви услуги следва да бъдат предоставени в грижа за болното
8
лице освен храна и наблюдение. Предвид това, предвиждането на възможност да се
прави преизчисление на предварително платеното, при съобразяване и на конкретните
обстоятелства, накърнява добросъвестността в отношенията между страните и тяхната
равнопоставеност, както и не позволява да се преценят икономическите последици от
сключването на договора – нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 19 от ЗЗП.
Налице е противоречие на ЗЗП и заради обвързването с възстановяване на
предплатената сума с писмено искане на страната. В потребителското право е напълно
изключен принципа на търговското право, че в определени случаи мълчанието може да
е равно на съгласие. В потребителската защита е абсолютно недопустимо, под каквато
и да е форма, от мълчание на потребител да следва неблагоприятна последица, каквато
е налице в случая - да не получи възстановяване на предплатена сума при прекратяване
на договора и то не по вина на страната.
Съдът намира и че уговорена по този начин, клаузата цели основно постигане на
неоснователно обогатяване за болничното заведение в случаите, в които пациентът не е
останал за целия предплатен период, поради което същата се явява нищожна и поради
противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Следва да се има предвид, че
тази клауза изпълва характеристиките на своеобразна неустойка за случаите, когато не
бъде осъществен пълният предварително уговорен престой на пациента. Неустойка
обаче се дължи от неизправната страна поради виновно нейно неизпълнение на
договорните задължения, каквото в случая не е налице, тъй като пациентът е изписан
преждевременно поради влошеното му състояние и невъзможност на ответника да
осигури необходимото лечение, тоест вина за това ищцата няма. Още повече, че към
момента на приемането му в болницата нейни служители с медицинско образование и
нужния капацитет са се запознали със състоянието му и са могли да изградят ясна
представа, че предвид конкретните обстоятелства състоянието на пациента може да се
влоши и да не позволява лечение в това лечебно заведение и въпреки това пациентът е
приет и болницата е поела задължението за лечение със сключения договор. Тоест,
налице е изначално знание, че престой от 14 дни би бил неосъществим.
На следващо място, този размер се явява и прекомерно завишен, доколкото
излиза, че ако пациентът напусне болницата след шестия ден, в промеждутъка от
седмия до тринадесетия ден същият вече би дължал пари на болницата (например 13
дни по 220лв. е равно на 2860лв., а първоначално уговорената цена за престой от 14
дни е 1400лв.), макар да е престоял по-малко от изначално уговореното и да е
освободил легло, човешки и материален ресурс, който да бъде реализиран за друг
пациент и от последния отново да бъде извлечена полза било чрез НЗОК, било чрез
платен прием. Тази клауза очевидно нарушава всякакви морални разбирания,
квалифицирани от закона като добри нрави, има недопустимо завишен размер и цели
не обезвреда на болницата, а нейното неоснователно обогатяване. Ето защо и след
преценка разясненията, дадени в ТР № 1/15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК
на ВКС, съдът я намира за нищожна и на това основание.
Предвид установяването нищожността на клаузата на чл. 2.2. в оспорената част,
съдът намира, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 360лв.
се явява основателен, тъй като тази сума е задържана от болницата при липса на годно
правно основание за това.
Следващата оспорена като нищожна клауза от договора е клаузата на чл. 2.9,
предвиждаща, че ако по време на престоя си в болницата здравословното състояние на
пациента се влоши, което налага преместването му в активно лечебно заведение,
последният и поръчителят (разбирай уговарящият) се задължават да организират
транспортирането на пациента до съответното лечебно заведение, както и да
организират приемането му в активното лечебно заведение. Във всички случаи
9
болницата не носи отговорност за произтичащите усложнения в здравословното
състояние на пациента.
Съдът намира, че тази клауза противоречи на императивни правила на закона.
Съгласно чл. 100, ал. 3 от ЗЗ при невъзможност за осигуряване на необходимия обем
дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото
лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. Според чл. 23, ал.
1 от Наредба № 49 от 18.10.2010г. за основните изисквания, на които трябва да
отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за
болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, пациент, настанен на лечение
в стационарния блок на лечебно заведение за болнична помощ, при който в хода на
диагностиката и лечението се установи необходимост от определен обем спешна
медицинска помощ, която не може да бъде осъществена в лечебното заведение, се
превежда своевременно в друго лечебно заведение, което може да осъществи тази
дейност. Според чл. 23, ал. 3 от Наредбата превеждащото лечебно заведение
осигурява подходящ транспорт и съпровождащи пациента медицински
специалисти в зависимост от състоянието и потребностите му. В този смисъл е и
дефиницията на „превеждане“ според пар. 1, т. 7 от ДР на Наредба за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ, а именно това е процедура, която включва
изписването на пациент от едно лечебно заведение за болнична помощ,
транспортирането и хоспитализацията му в друго лечебно заведение за болнична
помощ. Следва да бъде съобразена и нормата на чл. 94 от ЗЛЗ, която предвижда, че
когато интересите на обществото изискват провеждане на съвместни действия при
природни бедствия, епидемии и други извънредни обстоятелства, лечебните
заведения, независимо от формата на собственост, са длъжни да си взаимодействат
с ресурсите, с които разполагат. В тези случаи разходите на лечебните заведения,
направени по ал. 1, се възстановяват от държавата с решение на Министерския съвет.
Очевидна е законодателната тенденция да се дава превес на здравето и живота на
хората, вместо на организационни и финансови въпроси. Ето защо, клаузата в
договора, вменяваща в задължение на близки на пациента (в случая на ищеца като
уговарящ по договор по чл. 22 ЗЗД), да преведат пациента в друго лечебно заведение е
в пряко противоречие с императивни правни норми, въздигащи това задължение в
тежест на лечебното заведение, в което се намира към момента на влошаване на
състоянието му, и като такава се явява нищожна. Тази клауза противоречи и на
добрите нрави, доколкото именно болничните заведения и лекарския персонал,
работещ в тях, са тези, които разполагат с необходимите познания, подготвеност,
компетентност, апаратура, ресурс и опит и са длъжни да оказват медицинска помощ и
съдействие на всеки нуждаещ се, особено в момент на епидемия или друго извънредно
обстоятелство, изискващо лекарска намеса и съдействие.
Съдът не споделя възражението на ответната страна, че чл. 23, ал. 1 от Наредбата
касае спешна медицинска помощ, а клаузата на чл. 2.9 от договора не визира такава.
Съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на Наредба за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, спешното състояние е остро възникнала промяна в здравето на
човека, която може да доведе до тежки функционални и морфологични увреждания на
жизненоважни органи и системи. В този смисъл, посоченото в клаузата „влошаване“ на
състоянието на пациента не изключва настъпването на такова състояние, което изисква
предприемане именно на спешни медицински мерки. Ако „влошаването“ изключва
нуждата от такива, това е следвало изрично да бъде упоменато.
Обсъжданата клауза се явява нищожна и в частта й, че във всички случаи
болницата не носи отговорност за произтичащите усложнения в здравословното
състояние на пациента, доколкото нито болницата изначално може да се освободи от
10
отговорност, която в редица случаи произтича пряко от закона, нито пък е допустим
предварителен отказ от права на пациента или уговарящия, имащи качеството
потребител.
Като противоречаща на закона и на добрите нрави съдът намира и клаузата на чл.
3.1, пр. 2, изр. 1 от договора, а именно че при забава в плащането на дължимите суми с
повече от 7 дни, пациентът се изписва. Съгласно чл. 81, ал.1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗ всеки
български гражданин има право на достъпна медицинска помощ, като правото на
такава се осъществява при прилагане на принципа за своевременност, достатъчност и
качество на медицинската помощ. Действително, ответникът е болнично заведение,
което в случая е оказало медицински услуги, непокрити от НЗОК, срещу заплащане,
каквато възможност е предвидена в закона - арг. от чл. 2, ал. 3 от Наредба за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. В този смисъл е логично при
липса на плащане от ползващия услугите, респ. неговите близки, болничното
заведение да има възможност да прекрати договора и да преустанови предлаганите
медицински услуги. Така написана обаче клаузата в договора означава, че пациентът
може да бъде изписан без да се държи сметка за неговото състояние и дали е налице
необходимост от полагане на медицински грижи. Съдът намира, че задължението за
предоставяне на медицински грижи от лечебно заведение не може да бъде
ограничавано с подобна договорна клауза. Лечебното заведение е длъжно да изпълни
задълженията си за предоставяне на медицински грижи, като при изпълнение на това
законово задължение винаги следва да съблюдава здравословното състояние на
пациента и конкретната нужда от адекватно лечение, което да запази от увреждане
неговото здраве в максимална степен и във всички случаи да бъде избегнат летален
край. Следва да се има предвид, че плащането за предоставените медицински услуги е
облигационен и финансов въпрос, на който не може да бъде даван приоритет пред
здравето на хората. Ето защо, в противоречие на закона и добрите нрави се явява
клаузата в договора за предоставяне на медицински услуги, позволяваща болничното
заведение да изпише пациент, независимо от неговото състояние, заради неплащане на
дължимото.
Съдът не споделя възражението на ответника, че клаузата не визира изписване в
смисъл на „отпращане“ на пациента, а превеждането му в друго лечебно заведение.
Такова тълкуване на клаузата не може да бъде изведено с оглед съдържанието на
конкретната клауза и на целия договор. Договорът не предвижда превеждане на
пациента от страна на болницата в друго лечебно заведение в нито една хипотеза, в т.
ч. при влошаване състоянието му, видно и от изложението по-горе, свързано с чл. 2.9.
При това положение, не може да се направи извод, че именно в случай на неплащане на
дължимата сума ответникът ще предприеме действия по организиране и
транспортиране на болното лице в друго лечебно заведение, макар при рязко
влошаване на състоянието му, застрашаващо живота му, изрично да е предвидил в
договора, че няма задължение за това.
Оспорена като неравноправна и противоречаща на чл. 143, ал. 1, т. 18 от ЗЗП е и
клауза 2.8 от договора, предвиждаща, че когато за обслужването на пациента се налага
използването на консумативи (памперси, пелени, мокри кърпи и т.н.) и медикаменти,
които не са включени в пакета и не се заплащат от НЗОК, трябва да бъде направен
избор дали да бъдат предоставени от поръчителя и близките на пациента или от
болницата, като в този случай ще бъдат фактурирани допълнително.
Съдът намира, че тази клауза не противоречи на горепосочената разпоредба,
съгласно която е недопустимо поставянето на задължения в зависимост от спазването
на определено условие. В случая ответникът е предвидил разходите за определени
консумативи да бъдат поемани от близките на пациента или да бъдат заплащани от
11
болницата, а средствата да бъдат възстановявани от близките. Това е упоменато и в т. 9
от Раздел „Цени и начин на плащане“. Както бе вече уточнено, настоящият договор се
отнася до предоставяне на медицински услуги, непокрити от НЗОК, и в този смисъл е
нормално, обичайно, логично и законосъобразно заплащането на консумативи от
примерно изброените видове да бъде за сметка на пациента/уговарящия/близки.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че не е упоменато дали консумативите са
включени в пакетната цена или не. Действително, в договора е посочено, че се плащат,
когато не са включени в пакета, но в ОУ ясно е разписано, че консумативи като
памперси, пелени, мокри кърпи и т. н. се заплащат, тоест не са включени в пакетната
цена /виж л. 23, гръб/. В договора изрично е посочено, че ОУ са неразделна част от
договора, като самият ищец ги прилага към исковата молба, от което следва, че ги е
получил и се е запознал с тях. Това обстоятелство се признава от него и на стр. 2, абзац
последен от исковата молба – при хоспитализацията ответникът е предоставил на
ищеца ОУ. При съвкупната преценка на доказателствените източници, съдът счита, че
хипотезата на чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП в случая не е налице и ищецът е приел и е
обвързан от тези ОУ.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че тази клауза не
противоречи нито на императивни правни норми, нито на добрите нрави, валидна е и
обвързва страните, поради което искането за прогласяването й за нищожна е
неоснователно. Макар в договора да не е отбелязана нито едната от двете възможности
на чл. 2.8., която се избира – не е поставена отметка дали лично ще бъдат
предоставяни консумативите или болницата ще ги осигурява, а уговарящият ще ги
заплаща, с оглед последващите действия по уведомяването на ищцата, че следва да
предостави определени консумативи и извършването на това действие от нейна страна,
което се установява от свидетелските показания, съдът намира, че с конклудентни
действия е приет първият вариант – лично осигуряване на консумативите. Ето защо,
ответникът не следва да отговоря за стойността на закупените от ищцата консумативи
в размер от 91,28лв. и не се е обогатил неоснователно с тази сума за сметка на ищцата.
Поради това, този иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е сторил разноски в размер на 180лв. за държавна такса и 500лв. за
адвокатско възнаграждение. От общия размер на разноските – 680лв., съразмерно
следва да му се присъди сумата от 443,33лв.
Ответникът е сторил разноски в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение,
от които по съразмерност му се дължат 133,33лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Г. Б., ЕГН: **********,
адрес: гр. София, ул. „....“ № 16Б, ет. 1, ап. 1, срещу „.... – ..... ЕООД, ЕИК: *********, с
адрес: гр. София, бул. „....“ № 115А, ет. 3, ап. 18, иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, че клаузите на чл. 2.2. в частта „при направено изрично писмено искане от
пациента/поръчителя…. Цената се преизчислява на база еднодневен престой на
стойност от 229лв.“, чл. 2.9. и чл. 3.1, пр. 2, изр. 1 от договор за предоставяне на услуги
незаплатени от НЗОК, сключен между страните на 23.03.2021г., са нищожни, като
12
ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 2.8 от договора.
ОСЪЖДА „.... – ..... ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „....“ №
115А, ет. 3, ап. 18, да заплати на М. Г. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. „....“
№ 16Б, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 360лв.,
представляваща задържана без основание сума по договор за предоставяне на услуги
незаплатени от НЗОК, сключен между страните на 23.03.2021г., ведно със законната
лихва от 28.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. „....“
№ 16Б, ет. 1, ап. 1, срещу „.... – ..... ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул.
„....“ № 115А, ет. 3, ап. 18, иск за заплащане на сумата от 91,28лв., представляваща
закупени консумативи от ищеца за престоя на лицето ..... в болницата, с чиято стойност
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
ОСЪЖДА „.... – ..... ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „....“ №
115А, ет. 3, ап. 18, да заплати на М. Г. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. „....“
№ 16Б, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 443,33лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Г. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ул. „....“ № 16Б, ет. 1, ап.
1, да заплати на „.... – ..... ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „....“ №
115А, ет. 3, ап. 18, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 133,33лв., представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13