№ 6
гр. Кърджали , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина А. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20215100500049 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 437, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е жалба от ЗД „Б.” АД, чрез представител по пълномощие, в
качеството му на длъжник по изпълнително дело № * г. (изпълнително дело
№ *) по описа на ЧСИ с рег. № *, против отказ на ЧСИ Р.С. да намали размера
на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя по
делото. Жалбодателят счита, че адвокатското възнаграждение на взискателя е
прекомерно предвид правната и фактическа сложност на конкретното
изпълнително производство. ЗД „Б.” АД било лицензирано застрахователно
дружество, с клонове в много населени места в Б., с публични сметки и под
контрола на Комисията за финансов надзор, и не му била достъпна
възможността нито да се укрива, нито да избягва принудителното
изпълнение. Достатъчно било да се поиска запор на банкови сметки, за да се
удовлетвори изцяло и бързо взискателя по изпълнителното дело. По делото
липсвали данни процесуалния представител на взискателя да е извършвал
каквито и да е действия по него, освен подаване на молбата за образуване на
делото. Във връзка с това, не следвало да му се дължи и претендираното
1
възнаграждение за водене на делото, а само за неговото образуване, съгласно
Наредба №1 на ВАдвС. Също така сочи, че по делото липсват доказателства
за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед
правната и фактическа сложност на изпълнението моли да бъде намален
адвокатския хонорар, претендиран от взискателя по делото, до 200 лв. -
размер, съобразен с Наредба №1 на ВАдвС за размера на адвокатските
възнаграждения, чл. 10 във връзка с чл.7 ал.2 и с Тълкувателно решение №
6/2012 от 06.11.2013г на ОС на ВКС. Алтернативно моли, ако не бъде
уважено това искане, да бъде намалено претендираното адвокатско
възнаграждение до минималния размер, дължим се съгласно Наредба №1 на
ВАдвС за образуване и водене на изпълнително дело. Претендира
направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение
в минимален размер по Наредба № 1 на ВАдвС.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирано възражение от адв. Ф.С., като
пълномощник на взискателя Я. А. К.. В същото се излага, че процесната
жалба е неоснователна, а обжалваното постановление на ЧСИ Р.С. е правилно
и законосъобразно. В конкретния казус, с оглед извършените изпълнителни
действия и при интерес по изпълнителното дело в размер на 44 480,09лв., се
следвало адвокатско възнаграждение в размер на 932,20лв., 200лв. за
образуване на изпълнително дело, плюс 20% ДДС или общо в размер на 1
358,64лв. Поради това, договореното и изплатено от взискателя по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 1400лв., в т.ч.
ДДС, не се явявало прекомерно. Също така посочва, че при наличие на влязло
в сила осъдително решение; предоставени данни за начина, по който следва
да се изпълни задължението (банкова сметка на кредитора); изминал
достатъчен период от време, преди образуване на изпълнителното дело, в
който длъжникът е могъл да изпълни задължението си доброволно, но не е
сторил това; и изпълнение от страна на длъжника в срока за доброволно
плащане след поканата от ЧСИ, искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение до размер на 200лв., т.е. само за образуване на изпълнително
дело, е неоснователно. Моли жалбата да се остави без уважение, както и
намира за неоснователно искането на жалбодателя за присъждане на
разноски.
Частният съдебен изпълнител с рег. № * е изложил мотиви, съгласно
2
разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които излага съображения за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:
От приложеното копие на изпълнително дело № *г. (№ *) по описа на ЧСИ с
рег. № * се установява, че изпълнителното дело е образувано на 23.02.2021г.
на основание чл.426 ГПК по молба на адв. Ф.С. - САК, като пълномощник на
Я. А. К., ЕГН **********, и въз основа на изпълнителен лист от 20.01.2021г.,
издаден от Окръжен съд - Кърджали на основание чл.404, т.1, във връзка с
чл.405-408 от ГПК по Решение от 12.03.2020г. по т. д. № 54/2019г. на КОС и
Решение № 260046 от 22.10.2020г. по в. т. д. № 399/2020 на АС - П., против
ЗД „Б.” АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С. *, район Л.,
бул. „Д.Б.” №*
Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, видно от който между взискателя и
неговия пълномощник адв. Филип Сариев от Адвокатска колегия –
Кърджали, е било договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 1 400 лева с ДДС, за „образуване и извършване на изпълнителни
действия с цел удовлетворяване на парични вземания против ЗД „Б.” АД”.
По молба на взискателя, за удовлетворяването му са направени справки за
имущественото състояние на длъжника и са наложени обезпечителни мерки.
Наложени са запори върху 39бр. МПС-та, собственост на длъжника.
За образуваното изпълнително дело на 24.02.2021 година е изготвена Покана
за доброволно изпълнение с изх. №12919, която е получени от длъжника на
26.02.2021г.
На 01.03.2021г. е постъпила молба с вх. № 8658 от ЗД „Б.” АД, в която
длъжникът иска приетото адвокатско възнаграждение да бъде намалено до
200лв.; алтернативно - да бъде намалено до минималния размер, дължим се
съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На 17.03.2021г. с Констативен протокол с изх. № 18839, молбата на длъжника
е оставена без уважение.
3
На 29.03.2021г. е постъпила процесната жалба с вх.№ 12948, в която
длъжникът твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер
на 1400лв. с ДДС е завишено и като такова следва да бъде намалено.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира, че актът на съдебния изпълнител, с което възражението на
длъжниците по изпълнението против размера на адвокатското
възнаграждение е оставено без уважение, е правилен и законосъобразен.
Според чл. 79, ал. 1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи,
които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по
изпълнението. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя,
съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако
дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се
задържа от съдебния изпълнител (така т. 11 на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на
изпълнителното дело, поради което дължи таксите по ТТРЗЧСИ за
извършените по делото изпълнителни и други действия (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ).
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК
е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство (в този смисъл Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр. д. №
1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ,
като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2,
предл. последно ГПК. При произнасянето по искането за намаляване на
разноските за възнаграждение за адвокат, съдебният изпълнител следва да
приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно същата, при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
4
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да
бъде присъден по-нисък размер, но той не може да бъде по-малък от
минимално определения, съобразно чл. 36 ЗАдв и Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата)
определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна
помощ.
Спорът в настоящото производство е за това дали в конкретния случай се
дължат разноски освен по чл. 10, т. 1, така и по т. 2 на същия текст от
Наредба № 1/2004 г. при твърдения за липса извършени други допълнителни
действия от процесуалния представител на взискателя, и второ - налице ли е
прекомерност и в тази връзка предпоставка за намаляване на адвокатското
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съобразно действителната
правна и фактическа сложност по делото.
В конкретния случай сумата е събрана едва след като ЧСИ е предприел
действия по налагане на запори, т.е., след като са извършени изпълнителни
действия във връзка с активното поведение на взискателя.
Също така, видно от приложеното пълномощно, ведно с договор за правна
защита и съдействие /л.3 от изп. дело/, сумата в размер на 1 400лв., посочена
като договорено възнаграждение, е била платена в брой, което е надлежно
отразено в същото.
Във връзка с горните фактически констатации, неоснователен е доводът на
жалбоподателя, че в случая се дължат разноски за адвокат единствено в
размер на 200 лева, на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
посочената разпоредба, за образуване на изпълнително дело минималното
възнаграждение на процесуален представител е в размер на 200лв., а за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 – в случая, вземането е в
размер на 44 291,65лв. /35 000лв. обезщетение за неимуществени вреди,
703,08лв. - за имуществени вреди, и 8 588,57лв. – лихви/. Или, минималният
размер на адвокатското възнаграждение, съобразено с конкретиката на
5
настоящия случай, е 1 129,38лв. /200лв. за образуване на ИД + 929,38лв. за
защита и съдействие по ИД/. С ДДС, размерът на тази сума се очертава като
1 355,26лв. Платеното от взискателя адвокатско възнаграждение по
цитирания по-горе договор за правна помощ е в размер на 1 400лв., който е
незначително по-висок от минимално предвидения, и не навежда на извод за
основателност на жалбата.
Ето защо, постановеният от ЧСИ отказ да намали размера на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение, обективиран в констативен протокол
от 17.03.2021 г., е законосъобразен, а подадената жалба – неоснователна, и
като такава същата следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото на жалбодателя не се следват деловодни разноски.
Водим от изложеното, окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗД „Б.” АД, чрез представител по
пълномощие, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № * г. по
описа на ЧСИ с рег. № * (изпълнително дело № *), против отказ на ЧСИ Р.С.
да намали размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение
на взискателя по делото, обективиран в констативен протокол от 17.03.2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6