Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Ловеч,……..2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански
състав, в публично заседание на осми август две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
При секретаря Дарина Петрова, като
разгледа докладваното от съдията т.д.№32 по описа за 2017г. и за да се
произнесе съобрази:
Постъпила е искова молба от „Агрохимическо
обслужване – 2000”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр************************,
представлявано от управителя М.Г.В. против Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол, гр.*****************, представлявана от Изпълнителния
директор Е.К., с искане да бъде установено, че поради настъпила погасителна
давност не дължат на ответника, следните суми, присъдени с Решение №196 от
11.07.2006г. по в.т.д.№171/2006г. на Апелативен съд – Велико Търново:
43 200 лева – неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост
за 2001 година по Приватизационен договор от 28.01.2000г., ведно със законната
лихва от 20.12.2004г.; 23 280 лева – неустойка за неизпълнение на програмата
за трудова заетост за 2002г. по Приватизационен договор от 28.01.2000г., ведно
със законната лихва от 20.12.2004г. и 107 352 лева – неустойка за неизпълнение
на програмата за трудова заетост за 2003г. по Приватизационен договор от
28.01.2000г., ведно със законната лихва от 20.12.2004 година, както и следните
суми по Решение №117 от 20.07.2004г. по гр.д.№50/2004г. на Ловешкия окръжен
съд: 2 500 лева на основание чл.92, вр. чл.79 от ЗЗД, сумата от 574.03
лева, обезщетение да забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху главницата 2 500
лева за периода 15.03.2002г. до 12.12.2003г. и сумата от 115 лева за деловодни
разноски.
Ищецът излага, че на 14.11.2016г.
е получил Уведомление от Частен съдебен изпълнител В.П., че е образувано ново изпълнително дело
№20168790401607 на прекратените на основание чл.433, ал.1, т. от ГПК изп.дело
№444/2016г. и изп.дело №445/2016 година. Позовава се на разпоредбата на чл.117,
ал.2 от ЗЗД – „Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години, затова счита, че вземането по съдебно решение
№117 от 20.07.2004г. по гр.д.№50/2004г. на Ловешкия окръжен съд и изпълнителен
лист №118 от 22.07.2005г. е погасено по давност, както и вземането по решение
№196 от 10.07.2006г. постановено по в.гр.д.№171/2006г. на Великотърновския
апелативен съд и изпълнителен лист №107 от 11.08.2006 година.
Сочи, че с молба с
изх.№92-00-23-816 от 01.07.2011г. Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол е поискала от Държавен съдебен изпълнител информация за имущественото
състояние на длъжника по изп.дело №355/2006г. и изп.дело №386/2005 година.
С молба с изх.№92-00-10-534 от
08.09.2016г. Агенция за приватизация и следприватизационен контрол е направила
искане Държавен съдебен изпълнител да прехвърли изп.дело №355/2006г. и изп.дело
№386/2005г. на Частен съдебен изпълнител В.П., като твърди, че в период от
време /без да уточнява същия/ не са предприети изпълнителни действия за
прекъсване на давността.
Сочи, че изп.дело №355/2006г. и
изп.дело №386/2005г. били преобразувани в изп.дело №444/2016г. и изп.дело
№445/2016г. и насрочен опис на недвижимото имущество собственост на
„Агрохимическо обслужване”ООД, ЕИК *********, но в последствие изпълнителните
дела били прекратени на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Ищецът твърди, че в периода от
подадената до ДСИ молба с изх.№92-00-23-816 от 01.07.2011г. до момента на
подаване на молба с изх.№92-00-10-534 от 08.09.2016г., са изминали повече от
пет години и следва да се приложи разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, тъй като
от страна на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол не са
предприети никакви действия, с които да се прекъсне давността, в следствие на
което е изтекъл предвидения от закона давностен срок и Агенцията ни бе следвало
да има отношение към вземанията по новообразуваното изпълнително производство.
Към
исковата молба ищецът е приложил следните писмени доказателства: Копие от молба
на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол с изх.№92-00-23-816 от
01.07.2011г. и Копие от молба на Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол с изх.№92-00-10-534 от 08.09.2016г.;
копие от изпълнителен лист №118 от 22.07.2005г.; копие от изпълнителен лист
№107 от 11.08.2006г.; копие от вносна бележка от 28.09.2008г.; уведомление за
опис на недвижим имот по изп.дело №1607/2016 година.
Ищецът моли да се изиска от ЧСИ В.П. заверка на молба с
изх.№92-00-23-816 от 091.07.2011г. до молба с изх.№92-00-10-534 от 08.09.2016г.
в насока, че в този период от време няма предприети изпълнителни действия и по
изпълнителните дела.
На основание чл.367, ал.1 от ГПК с Разпореждане №410 от 11.04.2017г., съдът
е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответника с
указанията по чл.367 – чл.370 от ГПК.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол, *******, представлявана от Изпълнителния директор Е.К.,
чрез юрисконсулт В.С.е постъпил отговор на исковата молба, с който моли предявения иск да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.Сочи,
че е неоснователно твърдението на ищеца за погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение. Излага, че Агенцията е образувала изпълнителното дело
/би следвало да е посочено изпълнителните дела/ пред ДСИ при Ловешкия районен
съд незабавно след получаване на оригиналите на изпълнителните листа.
Моли да се изискат от ЧСИ В.П. прекратените изпълнителни дела №386/2005г. и
№355/2006 година.
Ответникът сочи, че в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол
са налични следните документи: изх.№92-00-23-553 от 12.05.2011г.; отговор от
10.12.2007г., №26-00-773 от 20.09.2011г.;
вх.№2763 от 16.09.2011г.; разписка от 21.10.2011г.; жалба №53918/2007г.;
вх.№07-00-250 от 16.08.2011г.; съобщение от 23.06.2011 година.
От страна на ищеца, с
вх.№3941 от 26.05.2017г., в срока по чл.372, ал.1 от ГПК, е постъпило становище /с характер на допълнителна искова молба/, с
което ищецът отново прави искане на основание чл.397, ал.1, т.3, прил.трето от ГПК да се допусне обезпечение, чрез спиране на изпълнението по
изп.д.№1607/2016г. на ЧСИ В.П.. Моли да бъдат изискани и приложени като
доказателства по делото изп.д.№386/2005г. и изп.д.№355/2006г. на ДСИ при
Районен съд – Ловеч и изп.д.№20168790401607 на ЧСИ В.П. с рег.№879 с район на
действие Окръжен съд – Ловеч. Сочи, че с прилагане на посочените изпълнителни
дела ще докаже, че е изтекла петгодишната погасителна давност на основание
чл.117, ал.2 от ЗЗД на вземанията, който са присъдени с посочените решения.
Възразява, че приложените от ответника доказателства са неотносими към
процесния период от време. Твърди, че на основание чл.172, ал.2 от ЗЗД е
заличена вписаната ипотека на недвижими имоти собственост на „Агрохимическо
обслужване”ООД.
Към
допълнителната искова молба ищецът прилага:
съобщение от 21.06.2011г.; молба
с вх.№2312 от 28.07.2011г.; съобщение от 08.09.2011 година.
С Разпореждане №625 от 06.06.2017г. съдът е изпратил препис от
допълнителната искова молба на ответника Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол, на когото е указал, че в двуседмичен срок от
получаването й може да подаде допълнителен отговор.
С вх.№4884 от 22.06.2017г. от Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол е постъпил допълнителен отговор. Твърди, че не е вярно, че по силата на
закона е заличена вписаната ипотека в тяхна полза. Прилага копие от молба за
подновяване на ипотеката, вписана в парт.Книга №297, том 1, акт №47, вх.№423 от
31.01.2017г. в Служба по вписванията – Ловеч и молба вписана в парт.Книга №
310, том 1, акт №50, вх.№436 от 31.01.2017г. в Служба по вписванията – Ловеч.
Ответникът не се противопоставя да бъдат приети като доказателства тези
приложени към становището на ищеца.
Съдът
след преценка на всички събрани по делото доказателства и като съобрази
доводите на страните, приема за установено следното:
С
изпълнителен лист №107 от 11.08.2006г. издаден по Решение №196 от 10.07.2006г.
постановено по в.т.д.№171/2006г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново
ищецът е осъден да заплати на Агенция за следприватизационен контрол гр.София: 43 200 лева – неустойка за неизпълнение на
програмата за трудова заетост за 2001 година по Приватизационен договор от
28.01.2000г., ведно със законната лихва от 20.12.2004г.; 23 280 лева –
неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2002г. по
Приватизационен договор от 28.01.2000г., ведно със законната лихва от
20.12.2004г. и 107 352 лева – неустойка за неизпълнение на програмата за
трудова заетост за 2003г. по Приватизационен договор от 28.01.2000г., ведно със
законната лихва от 20.12.2004 година.
С изпълнителен лист №118 от
22.07.2005г. издаден по Решение №117 от 20.07.2004г. постановено по
гр.д.№50/2004г. по описа на ловешкия окръжен съд ищецът е осъден да заплати на
Агенция за следприватизационен контрол гр.София: сумата 2 500 лева на
основание чл.92, вр. чл.79 от ЗЗД, сумата от 574.03 лева, обезщетение да забава
по чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху главницата 2 500 лева за периода 15.03.2002г.
до 12.12.2003г. и сумата от 115 лева за деловодни разноски.
Въз основа на изпълнителен лист №107 от 11.08.2006г. Агенция
за следприватизационен контрол с вх.№1706 от 04.05.2006г. е подала молба до ДСИ при Ловешкия районен съд за образуване
на изпълнително дело за принудително събиране на присъдените суми. С молбата е
направено искане в случай, че длъжникът не изплати доброволно дължимите суми да
се запорират, опишат и продадат движимите вещи собственост на длъжника; да се
впише възбрана, опишат и продадат недвижимите имоти собственост на
длъжника; да се впише запор върху
банковите сметки на длъжника. ДСИ е образувал изп.д.№355/2006 година. От
15.09.2006г. са предприети са действия за проучване имущественото състояние на
длъжника.
Въз основа на изпълнителен лист №118 от 22.07.2005г.
Агенция за следприватизационен контрол с вх.№1757 от 11.08.2005г. е подала
молба до ДСИ при Ловешкия районен съд за
образуване на изпълнително дело за принудително събиране на присъдените суми. С
молбата е направено искане в случай, че длъжникът не изплати доброволно
дължимите суми да се запорират, опишат и продадат движимите вещи собственост на
длъжника; да се впише възбрана, опишат и продадат недвижимите имоти собственост
на длъжника; да са насочи принудителното
изпълнение към 869.60 дружествени дяла, представляващи 80% от капитала на
„Агрохимическо обслужване”ООД; да се впише запор върху банковите сметки на
длъжника. ДСИ е образувал изп.д.№386/2005 година. От 16.08.2005г. са предприети
са действия за проучване имущественото състояние на длъжника.
С
вх.№1540 от 16.05.2011г. е постъпила молба от Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол до ДСИ при Ловешкия районен съд изп.д.№355/2006г.
да се присъедини към изп.д.№386/2005г., като в молбата е посочено, че и по
двете дела, като взискател на мястото на
Агенция за следприватизационен контрол на основание чл.227 от ГПК във
вр. с §23, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗПСК е конституирана Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол.
С
вх.№2191 от 14.07.2011г. Агенция за приватизация и следприватизационен контрол
е направил искане ДСИ да му предостави информация относно имущественото
състояние на длъжника по изп.д.№355/2006г. и по изп.д.№386/2005г., какви
принудителни действия са предприети, както и какви суми са събрани в
изпълнителното производство. С изх.№5455 от 11.08.2011г. Агенцията е уведомена за наложените възбрани
и постъпилата сума.
С
вх.№2312 от 28.07.2011г. ищецът е направил искане изпълнителните дела да бъдат
прекратени на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК. Във връзка с така постъпила
молба, ДСИ е уведомил ищеца, че по
изп.д.№386/2005г. с присъединено към него изп.д.№355/2006г. последното
изпълнително действие „...е от м.юни 2011 год.”.
С
вх.№2888 от 10.09.2016г. на ДСИ ответникът е поискал висящите изп.д.№386/2005г.
и изп.д.№355/2006г. срещу „Агрохимическо обслужване 2000”ООД да бъдат
препратени на ЧСИ В.П., с рег.№879 с
район на действие ОС – Ловеч.
С
Постановление от 12.09.2016г. ДСИ на основание §3 от ПЗР на ЗЧСИ е прекратила
изп.д.№386/2005г. по описа на СИС – Ловеч и изпратила същото на ДСИ за
продължаване на изпълнителните действия.
С
Постановление от 12.09.2016г. ДСИ на основание §3 от ПЗР на ЗЧСИ е прекратила
изп.д.№355/2006г. по описа на СИС – Ловеч и изпратила същото на ДСИ за
продължаване на изпълнителните действия.
С
Протокол за предаване на изпълнително дело ДСИ е изпратил изп.д.№386/2005г. на
ЧСИ В.П., като е посочил, че изпълнителното дело съдържа 170 листа.
Изпълнителното дело е преобразувано под №20168790401445.
С
Протокол за предаване на изпълнително дело ДСИ е изпратил изп.д.№355/2006г. на
ЧСИ В.П., като е посочил, че изпълнителното дело съдържа 135 листа.
Изпълнителното дело е преобразувано под №20168790401444.
С
Постановление от 13.10.2016г.
изпълнителното производство по изп.д.№ 20168790401445 е прекратено на
основание чл.433,а .1, т.8 от ГПК.
С
изх.№14556 от 18.10.2016г. на ищеца е изпратено Постановление за прекратяване
на изп.д. №20168790401444.
С
№19618 от 31.10.2016г. е входирана молба от ответника до ЧСИ с искане да му
бъдат върнати оригиналите на изпълнителните листа по изп.д.№1444/2016г. и по
изп.д.№1445/2016 година.
На
31.10.2016г. е входирана молба от Агенция за приватизация и след
приватизационен контрол да ЧСИ В.П. с искане на основание чл.426, ал.1 от ГПК,
въз основа на представени оригинали на изпълнителни листа №107 от 11.08.2006г.
и №118 от 22.07.2005г. да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжника
„Агрохимическо обслужване 2000”ООД, по който повод е образувано
изп.д.№20168790401607/16.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от
правна страна.
Предявен е отрицателен
установителен иск - да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите присъдени с
Решение №196 от 11.07.2006г. по в.т.д.№171/2006г. на Апелативен съд – Велико
Търново: 43 200 лева – неустойка за неизпълнение на програмата за трудова
заетост за 2001 година по Приватизационен договор от 28.01.2000г., ведно със
законната лихва от 20.12.2004г.; 23 280 лева – неустойка за неизпълнение
на програмата за трудова заетост за 2002г. по Приватизационен договор от
28.01.2000г., ведно със законната лихва от 20.12.2004г. и 107 352 лева –
неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003г. по
Приватизационен договор от 28.01.2000г., ведно със законната лихва от
20.12.2004 година, както и следните суми по Решение №117 от 20.07.2004г. по
гр.д.№50/2004г. на Ловешкия окръжен съд: 2 500 лева на основание чл.92,
вр. чл.79 от ЗЗД, сумата от 574.03 лева, обезщетение да забава по чл.86, ал.1
от ЗЗД, върху главницата 2 500 лева за периода 15.03.2002г. до
12.12.2003г. и сумата от 115 лева за деловодни разноски, при хипотезата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД – вземане установено със съдебно решение при изтекла нова
погасителна давност от пет години.
Разгледан по същество искът е
основателен. Предмет на предявения иск е да бъде признато за установено
недължимост на посочените суми. По делото не се спори относно влезлите в сила
Решение №196 от 11.07.2006г. по в.т.д.№171/2006г. на Апелативен съд – Велико
Търново и Решение №117 от 20.07.2004г. по гр.д.№50/2004г. на Ловешкия окръжен
съд и присъдените с тях суми, за които са издадени изпълнителен лист №107 от
11.08.2006г. и изпълнителен лист №118 от 22.07.2005 година. По молба на Агенция
за следприватизационен контрол са образувани изп.д.№355/2006г. и
изп.д.№386/2005г. на ДСИ при ловешкия районен съд.
Ищецът основава своето искане на
изтекла пет годишна погасителна давност
по отношение на процесните вземания.
По изп.д.№355/2006г. проучване
имущественото състояние на длъжника е предприето от 15.09.2006г., като
последната постъпила молба от ответника е с вх.№203 от 06.02.2009г. с която се
иска ДСИ да извърши по делото всички
необходими за изпълнението действия.
С вх.№1540 от 16.05.2011г. е
постъпила молба с искане да се присъедини изп.д.№355/2006г. към
изп.д.№386/2005г., с искане да се насрочи опис на недвижими имоти. Следващата молба постъпила от ответника е с вх.№2888 от
10.09.2016г. с искане изп.д.№355/2006г. и изп.д.№386/2005г. да бъдат препратени
на ЧСИ, която молба не е валидно изпълнително действие.
По изп.д.№386/2005г. проучване
имущественото състояние на длъжника е предприето от 16.08.2005г., като
последната постъпила молба от ответника е с вх.№203 от 06.02.2009г. с която се
иска ДСИ да извърши по делото всички
необходими за изпълнението действия.
С вх.№1540 от 16.05.2011г. е
постъпила молба с искане да се присъедини изп.д.№355/2006г. към
изп.д.№386/2005г., с искане да се насрочи опис на недвижими имоти. С молба с
вх.№2191 от 14.07.2011г. ответникът е
поискал да му бъде предоставена информация относно имущественото състояние на
длъжника, предприетите принудителни действия и събраните суми, която молба не е
валидно изпълнително действие. Самият ДСИ със съобщение от 08.09.2011г. е
отговорил на ищеца, че последното изпълнително действие по изп.д.№386/2005г. и
изп.д.№355/2006г. „...е от м.юни 2011год.”.
С молба входирана от ЧСИ В.П. на
31.10.2016г. отново са представени оригиналите на процесните изпълнителните
листа и на основание чл.18 ЗЧСИ е поискано да се проучи имущественото състояние
на длъжника, да се направят справки, да се набавят документи и книжа и да се
„определи начина на изпълнение, с цел успешното реализиране на вземането” или
взискателят не е посочил конкретен изпълнителен способ. Едва на 12.12.2016г. е
съставен протокол за опис на недвижимо имущество.
Съгласно чл.116, б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. С Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по
тълк.д.№282013г. на ВКС, ОСГТК, т.10 е посочено, че изпълнителния процес не
може да съществува сам по себе си, той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи, като е посочено и точно с кои действия се счита, че
се упражнява правото на принудително
изпълнение и се прекъсва давността за погасяване на вземането, което се събира
принудително. Посочено е изрично, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, на книжа,
извършването на експертиза за определяне на непогасения остатък и други кои
действия. С оглед на изложеното последното действие, което прекъсва давността в
изпълнителното производство по изп.д. № 386/2005г. и изп.д.№355/2006г. е молба
с вх.№1540 от 16.05.2011г. постъпила от Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол до ДСИ при Ловешкия районен съд, като освен искането
изп.д.№355/2006г. да се присъедини към изп.д.№386/2005г., като изпълнителен
способ е посочен опис на недвижими имоти. След тази дата е прекъсната давността
в изпълнителните производства и е започнала да тече нова давност.
С изтичането на 5-годишен давностен срок
се погасява вземането или към 16.05.2016г. вземането е било погасено по давност.
По отношение на останалите предприети действия – искане за препращане на
висящите изпълнителни дела на ЧСИ, искане за връщане на оригинали на
изпълнителни листа, нова молба за образуване на изпълнително дело – всички те не
са конкретни изпълнителни способи и не могат да доведат до спиране на
давността, но са и извън 5-годишния давностен срок.
След изтичане на давността, действията
които е предприела Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол, по
който повод е образувано изп.д.№20168790401607/16 на ЧСИ В.П., не е налице
възможност за законосъобразно принудително изпълнение, още повече като се вземе
предвид, че от страна на длъжника са правени възражения в тази насока –
вх.№18297 от 10.10.202016г. на ЧСИ.
Съдът намира, че не следва да обсъжда
като доказателство по делото писмо на Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол изх.№92-0023-658 от 11.06.2012г., което не е
представено в оригинал или да е сверено от страна на ответника, същото не се
намира към документите съдържащи се в изпълнителните дела №386/2005г. и
№355/2006г., които са описани с протоколите за предаване на делата на ЧСИ, при
което този документ няма доказателствена сила.
За пълнота на изложението съдът счита, че
с оглед изложените в исковата молба твърдения, не обсъжда хипотезата на чл.111,
б.”б” от ЗЗД за погасяване на вземанията с изтичането на тригодишна давност.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 7 155.32
лева държавна такса и 1 200.00 лева адвокатско възнаграждение или общо
сумата 8 355.32 лева
По така
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК във връзка с чл.117, ал.2 от ЗЗД, че „Агрохимическо обслужване – 2000”ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр************************, представлявано
от управителя М.Г.В. не дължи на Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол, гр.*****************, представлявана от
Изпълнителния директор Е.К., поради погасяване по давност на сумите присъдени с
Решение №196 от 11.07.2006г. по в.т.д.№171/2006г. на Апелативен съд – Велико
Търново: 43 200 лева – неустойка за неизпълнение на програмата за трудова
заетост за 2001 година по Приватизационен договор от 28.01.2000г., ведно със
законната лихва от 20.12.2004г.; 23 280 лева – неустойка за неизпълнение
на програмата за трудова заетост за 2002г. по Приватизационен договор от
28.01.2000г., ведно със законната лихва от 20.12.2004г. и 107 352 лева –
неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2003г. по
Приватизационен договор от 28.01.2000г., ведно със законната лихва от
20.12.2004г., за които е издаден изпълнителен лист №107 от 11.08.2006г., както
и следните суми по Решение №117 от 20.07.2004г. по гр.д.№50/2004г. на Ловешкия
окръжен съд: 2 500 лева на основание чл.92, вр. чл.79 от ЗЗД, сумата от
574.03 лева, обезщетение да забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху главницата
2 500 лева за периода 15.03.2002г. до 12.12.2003г. и сумата от 115 лева за
деловодни разноски, за което е издаден изпълнителен лист №118 от 22.07.2005г.,
въз основа на които са образувани изп.д.№355/2006г.
на ДСИ при Ловешкия районен съд и изп.д.№386/2005г. на ДСИ при Ловешкия районен
съд, преобразувани в изп.д.№.20168790401444 и изп.д. №20168790401445 на ЧСИ В.П.
с рег.№879 с район на действие ОС – Ловеч и новообразувано изп.д.№20168790401607/16
на ЧСИ В.П. с рег.№879 с район на действие ОС – Ловеч.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Агенция за
приватизация и следприватизационен контрол, гр.*****************,
представлявана от Изпълнителния директор Е.К. да заплати на „Агрохимическо обслужване – 2000”ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр************************, представлявано от управителя М.Г.В.
направените по делото разноски в общ размер на 8 355.32 /осем хиляди
триста петдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: