Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11
гр. Перник, 11.01.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Наталия
Симеонова и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура –
Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД № 227 по описа
за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на „****“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****,
чрез адвокат Х.И.М.,*** против решение № 519 от 23.09.2022 г., постановено по
АНД № 1528 по описа за 2020 година на Районен съд – Перник.
С обжалвания съдебен акт е
потвърдено наказателно постановление (НП) № ПО-02-47 от 25.08.2020 г. на
директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР), с което на
основание чл. 200, ал. 1, т. 27, предл. второ от Закона за водите (ЗВ) във вр.
с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, на „****“ АД, ЕИК: ****, е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лв. ( хиляда и петстотин лева) за неизпълнение
на задължението по чл. 52, ал. 4 във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ.
В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). Излага доводи за направени от
районния съд погрешни правни изводи, поради неподлагане на преценка на всички
доказателства по делото и необсъждане възраженията на наказаното лице. Твърди,
че незаконосъобразно в решението не са обсъдени доводите на наказаното лице за
маловажност на нарушението. По същество излага доводи за нарушение на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН при съставяне на акта за процесното нарушение и издаване на
наказателното постановление, за несъобразяване на срока за издаване на НП, за
липса на посочена дата на извършване на процесното нарушение. Пледира
неизвършване на нарушението – недоказаност по делото на фактическата и реална
консумация на водни количества от язовир „****“, тъй като отчетите от
измервателните уреди, на които се
позовава наказващия орган, не доказват реално потребление на вода от язовир „****“.
В тази връзка твърди, че през месец януари, 2020 година дружеството е ползвало
вода единствено от алтернативни водоизточници, тъй като ВиК – Перник е
преустановило подаването на вода към промишлената зона от канала, идващ от
язовир ****, а собствените съоръжения на „****“ АД са затворени – савак на
разпределителната шахта на канала, идващ от язовир **** и спирателни кранове
преди и след водомера. Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да
постанови друг, с който да отмени издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба
– Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не
представя отговор.
В проведеното съдебно заседание
касаторът „****“ АД, редовно призован не изпраща представител.
В проведеното съдебно заседание
ответникът по касационната жалба – Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“, редовно призован не изпраща представител.
В проведеното съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Перник, намира касационната жалба за
неоснователна и предлага решението да на
районния съд като правилно да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Перник, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки
нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред
първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество
касационната жалба е основателна.
С НП № ПО-02-47 от 25.08.2020
година, директорът на БДЗБР, на основание чл. 200, ал. 1, т. 27, предл. второ
от ЗВ във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложил на „****“ АД, ЕИК: ****,
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за това, че
през месец януари, 2020 годна, в отклонение на Графика за ползване на водите на
комплексните и значими язовири през месец януари 2020 г., утвърден от министъра
на околната среда и водите, който не включва ползване на водни обеми от язовир
„****“ за нуждите на „****“ АД, дружеството ползва води от язовир **** за
охлаждане и промишлено водоснабдяване на съоръжения на „****“ АД, с което не е изпълнено задължението по чл. 52, ал. 1 във
вр. с чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ във вр. с Разрешително за водоползване №
3157/01.12.2003 г., последно изменено с решение № 222/29.10.2019 г.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 519 от 23.09.2022 г.,
постановено по АНД № 528 по описа на съда за 2020 г., го е потвърдил като
законосъобразно.
За да постанови този резултат
районният съд, въз основа на представените и събрани по делото писмени и гласни
доказателствени средства, възприел от фактическа страна изцяло отразената в
съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и издаденото въз основа на него
НП, а именно:
При извършена проверка от
служители на БДЗБР на 07.02.2020 г. в сграда с водомерен възел за измерване на
ползвани водни обеми от язовир „****“ за промишлено водоснабдяване, изградена
на място с посочени географски координати, при проверка и отчет на измервателно
устройство (ИУ) SONO 1000, било установено, че ИУ притежава здрава пломба, със
съответен знак, за извършен метрологичен контрол и стикер за изправност от
извършена метрологична проверка, валиден до месец ноември 2021 г. Показанието
на ИУ към момента на проверката било 57 265 360 м³ - ползвани водни
количества с натрупване. Отчетен е моментен разход 0.00 м³, съответно към
момента на проверката не се ползва вода от яз. ****. При проверка на дневника
със записите на месечните отчети на водомерното устройство за месец януари 2020
г. се установило, че в дневника е записано:
-към дата 02.01.2020 г.
отчетените показания на разходомера са 57 264 550м³;
-към
дата 03.02.2020 г. отчетените показания на разходомера са 57 265 200 м³.
При което от разликата между
двете показания е определено, че ползваният воден обем от яз. „****“ за м.
януари е 650 м³.
Показанията на разходомерното
устройство (РУ) се отчитат на всеки 10 дни, за което се съставя двустранен
протокол между двете страни: „ВиК“ ООД гр. Перник и „****“ АД, като доставените
водни обеми се фактурират също на десет дни.
За ползване на води от яз. „****“
за охлаждане и промишлено водоснабдяване на съоръжения на „****“ АД, гр.
Перник, има издадено Разрешително за водоползване № 3157/01.12.2003 г.,
последно изменено с Решение № 222/29.10.2019 г. от Министъра на ОСВ, съгласно
което водовземането се извършва в съответствие с месечен график за използване
на водите на комплексните и значими язовири, утвърждаван от Министъра на
околната среда и водите.
Графикът за използване на водите
на комплексните и значими язовири през месец януари 2020 година не включва
ползване на обеми от язовир „****“ за нуждите на „****“ АД, през месец януари
2020 г.
Ползването на води от язовир ****
през месец януари 2020 г. за охлаждане и промишлено водоснабдяване на
съоръжения на „****“ АД, гр. Перник, е в отклонение на Графика за използване на
водите на комплексните и значими язовири през месец януари 2020 г., утвърден от
Министъра на околната среда и водите, който не включва ползване на водни обеми
от яз. **** за нуждите на „****“ АД.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна районният съд е приел, че АУАН е съставен, а НП е издадено
от компетентни лица, обжалваното НП по същество е законосъобразно, както от
материалноправна, така и от процесуалноправна страна, наложено е
административно наказание в минимален законов размер, поради което НП е
законосъобразно и в частта относно наказанието. С тези мотиви районният съд е
потвърдил наказателното постановление.
Решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218,
ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на
материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК).
Без основание е оплакването в
жалбата за липса на яснота относно датата на извършване на процесното
нарушение.
Без съмнение в акта и НП е
посочен само период, в който е отчетено водовземане на промишлени води от
язовир „****“ – 02.01.2020 г. до 03.02.2020 г., съответно не е посочена дата на
извършване на нарушението. Датата на извършване на нарушението е от определящо
значение при проверката за съобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и
определя приложимия към съответните производство и нарушение, процесуален и
материален закон. С оглед спецификата на казуса обаче, предвид данните,
съдържащи се в доказателствата по делото, обосновали образуването на
производството, както и с оглед съдържанието на АУАН и НП, пропускът не се
преценява за съществен процесуален порок. Посочването в случая в акта и НП на
период, в който количеството от 650 м³ промишлени води е отчетено, е част
от обстоятелствата по извършване на нарушението, но от същия е изводима датата
му на извършване. Видно е от съдържанието на АУАН и НП, в същите е посочено, че
отчетеното количество от 650 м³ е формирано в периода 02.01.2020 г. до
03.02.2020 г., т.е. разликата е отчетена към 03.02.2020 г. Поради това,
непосочването изрично в случая на датата на извършване на нарушението, изводима
безспорно от доказателствата по делото и от съдържанието на АУАН и НП, не
препятства нито проверката относно приложимия процесуален и материален закон,
включително не рефлектира върху проверката относно спазването на сроковете по
чл. 34 от ЗАНН, както и не се установява това да е рефлектирало върху правото
на защита на наказаното дружество.
На следващо място обаче, като се
вземе предвид датата към която наказващият орган е приел, че е отчетено
процесното количество вода от язовир „****“ за промишлени нужди, то това
количество се явява неотносимо към вмененото нарушаване на графика за използване
на водите на комплексните и значими язовири през месец януари 2020 г. Липсват
доказателства по делото за конкретното количество използвани води за промишлени
нужди през месец януари 2020 г. Недопустимо е въз основа на предположения да се
приеме, че съответна част от това отчетено количество е използвано и през месец
януари 2020 година. Възможна е хипотеза, в която това количество е отчетено
през месец февруари 2020 г., което не би кореспондирало с вмененото на
дружеството нарушение, съставляващо ползване на води от язовир **** за
охлаждане и промишлено водоснабдяване на съоръжения на „****“ АД през месец
януари 2020 г., в отклонение от графика за ползване на водите на
комплексните и значими язовири през месец януари 2020 г., утвърдено от
министъра на околната среда и водите. По делото липсват доказателства, от които
да се установява конкретното количество води, отчетени от ИУ през м. януари,
2020 г. Следователно по делото не е
доказано, водоползване от язовир „****“ през месец януари 2020 г. в нарушение на утвърдения за същия месец
график.
Освен горното, по делото не е и
доказано безспорно, че соченото количество от 650 м³ е формирано в
резултат на реално ползване на води от язовир „****“. Още с възражение изх. № 170/04.03.2020 г. (л. 11 от
АНД) до БДЗБР, представител на наказаното дружество сочи, че „****“ АД през
месец януари е ползвало вода единствено от алтернативни източници и че
водоподаването се управлява и контролира от ВиК – Перник, а към момента на
проверката собствените съоръжения на дружеството са затворени – савак на
разпределителна шахта на канала, идващ от язовир **** и спирателни кранове
преди и след водомера. В подкрепа на това възражение е представено становище
(л. 14 от АНД) във връзка с извършено на 15.02.2020 г. измерване на място, от
специализирана лаборатория, в продължение на 18 минути, с ултразвуков
разходомер с външни датчици на водопровода, захранващ „****“ със сурова вода.
Съгласно констатациите в това становище, в рамките на отчетния период е отчетен
нулев разход, какъвто е разходът и на съществуващия разходомер, който по делото
не е спорно, също е ултразвуков (писмо на л. 19 от АНД), макар преки такива
доказателства за това да не се представят. Констатирано е, че показателите на
два от индикаторите, по които се оценява качеството на ултразвуковото измерване
са нулеви, което е ясен индикатор, че тръбата е празна или непълна. Посочено е,
че следва да се има предвид, че ултразвуковите сензори са изключително
чувствителни на температурни отклонения и физически е възможно съществуващия
разходомер да регистрира ниски стойности и в ситуация, при която през
разходомера реално не преминават водни количества. Дадена е препоръка, с цел
избягването на ситуации, при които разходомерът неправилно отчита минимални
стойности, да се извърши или температурна калибрация и/или да се монтират
устройства за елиминиране на сигнали, генерирани при нулева или нищожна
консумация. Посочено е в тази връзка, че следва да се има предвид, че при
подобни големи диаметри, измерена консумация от няколкостотин кубика за няколко
месеца е в рамките на чувствителността на измервателния уред. Изложените във
възражението обстоятелства и доказателствата, представени със същото, не са
взети предвид, нито са подложени на проверка от компетентните органи, като
вместо това съставен е акт за установяване на административно нарушение,
основан единствено в съставения в деня на проверката констативен протокол,
основан на свой ред само в данните от дневника със записите на месечните отчети
на водомерното устройство за месец януари 2020 г. Наказващият орган на свой
ред, вместо да извърши разследване на тези без съмнение спорни обстоятелства,
независимо въведени от наказаното лице преди съставяне на АУАН, за които са
представени и съответни доказателства (макар извършената на разходомера
проверка от специализирана лаборатория да не е в рамките на проведеното
административнонаказателно производство, съответно да не е инициирана от
органите на същото), включително като възложи извършването на разследването и
на други длъжностни лица, за каквото е задължен преди да се произнесе по
преписката по силата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН във връзка със задължението да
провери акта за неговата законосъобразност и обоснованост, издал процесното
наказателно постановление. По изложените съображения съставът счита, че
наказващият орган, приел съставения за процесното нарушение акт за обоснован, е
постановил незаконосъобразно наказателно постановление.
Районният съд е потвърдил
наказателното постановление без да направи пълен анализ на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Показанията на разпитания по делото свидетел
Василев не са анализирани, а от същите по недвусмислен начин се установява, че
саваците са затворени от „ВиК“, т.е. преустановено е подаването на вода за
промишлени нужди от води на яз. ****, а отчетените 650 м³ са по–малко от
1% от необходимото количество вода за
промишлени нужди. Успоредно с това сочи, че дружеството е ползвало и
вода от река Струма за производствени нужди. Възраженията по чл. 44 от ЗАНН
съпоставени и с тези свидетелски показания мотивират състава да приеме, че не е
доказано, че количеството, записано в дневника със записите на месечните отчети
на водомерното устройство за периода 02.01.2020 г. до 03.02.2020 г.,
действително е формирано в резултат на реално ползване на води от язовир „****“
за охлаждане и промишлено водоснабдяване на съоръжения на „****“ АД.
Предвид изложеното, касационният
състав приема, че по делото не е доказано, че през месец януари 2020 г. „****“
АД, гр. Перник, като титуляр на разрешително за водоползване от воден обект –
язовир „****“, за охлаждане и промишлено водоснабдяване, в отклонение от
Графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месец
януари 2020 г., утвърден от министъра на околната среда и водите, неразделна
част от цитираното разрешително, невключващ ползване на водни обеми от язовир „****"
за нуждите на „****“ АД, е използвало
през месец януари 2020 г. води от водния обект за охлаждане и промишлено
водоснабдяване на съоръжения на „****“ АД.
Наложена е имуществена санкция за
недоказано по несъмнен начин неизпълнение на задължение по чл. 48, ал.
1, т. 11 във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗВ във вр. с Условието по разрешителното –
водовземането да се извършва в съответствие с месечен график за използване на
водите на комплексните и значими язовири, утвърждаван от Министъра на околната
среда и водите, което има за последица
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
Въз основа на изложеното,
решението на районния съд ще се отмени като неправилно и вместо него ще се
постанови друго, с което ще се отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
При този изход на спора касатора
има право на съдебни разноски, но такива не се претендират и не се присъждат.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в
от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 519 от
23.09.2022 г., постановено по АНД № 1528 по описа за 2020 година на Районен съд
– Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ ПО-02-47 от 25.08.2020 г. на директора на Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 27,
предл. второ от Закона за водите (ЗВ) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, на „****“
АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. ****, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда
и петстотин лева) за неизпълнение на задължението по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ
във вр. с чл. 53, ал. 1 във вр. с.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/