№ 4292
гр. Варна, 17.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502181 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано въз основа на
въззивна жалба от адвокат А. П. като процесуален представител на Г. М. Ч.
срещу решение № 260279 от 13.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 2991 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, 19-ти състав, с което е изменен по
иска на С. Й. П. срещу въззивницата, режима на лични отношения на ищеца в
качеството му на баща с детето Й Стойчев П., определен с решение № 2783 от
20.06.2019 г. по гр. дело № 750 по описа за 2019 г. на ВРС и решение № 1475
от 10.12.2019 г. по описа в. гр. дело № 1884 по описа за 2019 г. на ВОС и е
определен режим на личен контакт, като бащата С. Й. П. ще има право да
вижда детето Й Стойчев П. както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца за времето от 18 часа в четвъртък или след приключване учебните
занятия на детето до 08:00 часа в понеделник, с преспиване; през лятото – за
два периода от по двадесет дни, когато майката не е в платен годишен отпуск,
за времето от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на последния ден, с
преспиване; за Великденските празници и Новогодишните празници, с
преспиване – всяка четна година за времето от 10:00 часа на първия ден до
17:00 часа на последния почивен ден; за Коледните празници с преспиване –
всяка нечетна година за времето от 10:00 часа на първия почивен ден до 17:00
часа на последния почивен ден; всяка четна година – първите три дни от
1
зимната ученическа ваканция, така както е определена от МОН за времето от
10:00 часа за първия ден до 18:00 часа на третия ден с преспиване; всяка
година на рождения ден – 27.10 и именния ден – 27.12 на бащата за времето
от 10:00 часа до 19:00 часа; на рождения ден на детето - всяка четна година за
времето от 10:00 часа до 18:00 часа; на именния ден на детето – всяка нечетна
година за времето от 10:00 часа до 18:00 часа; на първия учебен ден - всяка
четна година за времето от 10:00 часа до 18:00 часа, на основание член 59 ал.
9 от СК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението. Същото било постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Сочи се, че иска е неоснователен, тъй
като няма промяна в обстоятелствата, както и не били разкрити нови такива,
които да обосноват изменение на режима. Навежда доводи, че определените
от съда срещи с бащата са в противоречие с най-добрия интерес на детето.
Аргументира се с нравствените и възпитателни качества на С. П., с начина му
на живот, неуважението към другия родител и настройване на детето срещу
него и други членове на семейството. Твърди се, че примерът на бащата е
неморален и отклонява детето Й от доброто образование и нормалното
умствено, психическо и социално развитие. С. П. се противопоставял на
установения от майката режим на социални и образователни дейности, като
вместо това водел детето на места и събития, които според Г. Ч. не били
подходящи за възрастта на Й. Доказано било, че бащата все още изпитва
чувства на реваншизъм към майката, което рефлектирало върху детето.
Същият бил настройвал Й срещу неговата майка, в резултат на което детето
предпочитало бащата, който му угаждал, глезел го със скъпи вещи,
позволявал му да отсъства от училище, да пропуска извънкласни дейности -
спортни събития и лагери. Според въззивницата целите на ищеца са основно
да я нарани. Твърди се, че детето трябвало да бъде възпитавано и насърчавано
да постига само целите си и да се образова, което доказано по делото не било
приоритет на бащата. Поради това се сочи, че определените срещи през
учебни дни не са в интерес на детето. Твърди се още, че както е заключено и в
експертизата, в резултат на непристойното поведение и лошо отношение на
С. П. към втория съпруг на майката и полубратята на Й, в детето са се
породили чувства на тревожност, притеснения и вина, че разочарова баща си.
За пример дава случка от 15.06.2022 г., когато ищецът е звънял на Ч. по
2
телефона, за да я заплашв, като искал детето да не бъде в присъствие на
нейния втори съпруг. Когато пристигнал на място, С. П. започнал да крещи,
гонел детето и дърпал майката. Сочи се още, че не само тогава, но и
многократно преди това бащата карал детето да избира между него и майка
му. Разказва се за поведението на С. П. на 27.10.2020 г., за когато се твърди,
че същият обиждал и отправял закани в присъствието на Й. Навеждат се
твърдения, че бащата не спазва определения режим. Експертизата била
категорична, че разширяването на режима следва да се направи след като се
преустанови травмата от раздялата и конфликта между родитиелите, които
доказва се били все още много обострени. Допълва се, че С. П. не осъзнава, че
желанието му за отмъщение към Г. въвлича детето в конфликтни ситуации и
го травмира. Доказано било, че ищецът не проявява желание да коригира
поведението си. Поради това намира, че установеният с решение №
2783/20.06.2019 г. по гр. Дело № 750/2019 г. по описа на ВРС и решение №
1475/10.12.2019 г. по описа на ВОС режим на лични отношения е подходящ и
адекватен, поради което и няма нужда от неговото изменение. Моли се съда
да отмени така постановеното решение и охвърли иска.
Направено е доказателствено искане, като се твърди нарушение на
съдопроизводствените правила посредством недопускането да се приобщат
към доказателствения материал съответните документи в съдебно заседание
на 13.04.2022 г. Обосновава се с оборване доказателствената стойност на
свидетелски показания на свидетелката Стефани Стоянова, както и на
показанията за заплащането на езиковия курс на детето Й, включително с
цел установяване твърденията на майката, че бащата е незаинтересован от
образованието на детето. В тази връзка посочва и моли да се приемат: договор
между Г. Ч. и Британика, фактура за заплатени такси, жалба до Държавна
агенция Закрила на детето и обратна разписка за подаването , както и
домашно по руски език от 23.05.2022 г.
Въззиваемият С. Й. П., чрез адвокат В. Д. в писмен отговор е оспорил
жалбата като нередовна и неоснователна. Излага се, че същата страда от
порок по смисъла на чл. 100а ал. 1 от ГПК. Използваните думи и изрази:
“плейбой –жени и алкохол“; такива с които се твърдяло , че С. П. проявявал
капризи, които били заплащани от баща му; бил „разглезен безделник“; както
и, че същият отправял към съда „жалейки“ били израз на излишна
емоционалност. Моли се съда да предприеме необходимите процесуални
3
действия. По същество посочва, че са налице множество изменения в
обстоятелствата, релевантни за режима на бащата с детето и категорично се
установявало неефективността в предходно определения такъв. Вещите лица
потвърдили, че С. П. е добър баща и е необходимо да му се позволи да полага
адекватни грижи, като се увеличи личния контакт. Аргументира се с по-
високата възраст на детето и заключението на вещите лица, което установило
сигурната и защитена среда, която му се осигурява от бащата. Моли съда
жалбата да се остави без уважение. Оспорва доказателствените искания,
счита че не са налице процесуални нарушения.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК С. Й. П., чрез адвокат Д. депозира и
насрещна въззивна жалба, в която намира решението за неправилно. Сочи
като нарушение на материалния закон начина, по който е определен режима
на личен контакт, което било в противоречие интереса на детето. Навежда, че
съда не е съобразил месеците с пета седмица, като така е ограничил срещите
му с Й, вместо да постанови всяка нечетна седмица от всяка календарна
година. Пропуск на съда било и невключването на личен контакт в
официалните празници и други поводи съобразно искания на стр. 13, буква
„Е“ от исковата молба. Обосновано с оглед най-добрия интерес на детето
било да се позволят срещи и през други ваканции освен постановените от
районния съд. Вещите лица заключавали, че има нужда от по-разширен
режим. Установено било, че детето иска да прекарва повече време с
жалбоподателя. Отправя се молба към съда да бъде изменено решението в
изложения смисъл, както и да бъдат присъдени сторените разноски.
Въвежда се доказателствено искане да бъде изслушано детето Й С П,
което се обосновава с установяване необходимостта от разширяване на
режима на лични отношения и да се докаже неговия интерес от това.
В отговор Г. М. Ч., чрез адв. П. оспорва изцяло насрещната въззивна
жалба. Намира я за бланкетна и необоснована. Относно описанието на
седмиците от месеца обръща внимание, че ВРС е запазил тази част от
режима, както е бил определен в предходните решения. За ваканциите и
официалните празници сочи, че срещи са определени и неоснователно се
твърди обратното. Отново излага, че експертизата и установеното поведение
на бащата обосновават единствен извод, че не е в интерес на детето да се
разширява режима. Отправя искане да се остави без уважение жалбата и моли
4
за присъждане на разноски.
Възразява против исканото събиране на доказателства. Сочи, че детето се
чувства зависимо от баща му и неговите сведения няма да бъдат достоверни.
Подадена е и частна жалба от С. Й. П., чрез адв. Д. срещу Определение
№ 260583 от 29.06.2022 г., постановено по гр. Дело № 2991 по описа за 2021
г. на ВРС, 19-ти състав, с което е оставена без уважение молба на частния
жалбоподател за изменение в частта за разноските на решение № 260279 от
13.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 2991 по описа за 2021 г. на ВРС, 19-ти
състав. Излага се нарушение на процесуалния закон. Твърди се и се цитира
практика на ВКС, че правилата на ГПК за възстановяване на сторените по
делото разноски са приложими и в производство по спорна съдебна
администрация, каквото е настоящото. Поради изложеното моли съда да
отмени обжалвания акт и да постанови осъждане на насрещната страна за
разноски съобразно представен списък.
В срок по чл. 276,ал. 1 от ГПК насрещната страна – Г. М. Ч., чрез адв. П.
депозира отговор, в който оспорва частната жалба като неоснователна.
Навеждат се подробни доводи и се цитира практика на ВКС в обратна насока
на изложеното от жалбоподателя – разноски се дължат само при обжалване.
В условията на евентуалност обосновава искане за редуциране на
претенцията съобразно уважената от ищеца част, като излага, че в настоящия
случай следва да се съобрази доколко съответства постановения извод на
първа инстанция с петитума на исковата молба.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ Варна не са
изразили становище по депозираните жалби.
По редовността на жалбите:
Всяка от жалбите е депозирана в законово установения срок, произтича
от процесуално легитимирана страна и съдържа необходимите реквизити по
чл.260 от ГПК и приложения по чл. 261 от ГПК, включително частната такава
по арг. На чл. 275, ал. 2 от ГПК. Що се касае до оспорването на въззиваемия
С. П. за наличието на нарушения по чл. 100а ал. 1 от ГПК в жалбата на Г.
Чаушава, то посочените думи и изрази не могат да се определят като заплахи,
обиди или нецензурирани думи. Неоснователно е възражението и поради
5
изключението на ал. 2 от същата разпоредба. При така изложеното жалбите се
явяват редовни.
По доказателствените искания:
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК, когато законът е възложил на съда служебно да следи за
интереса на някоя от страните в процеса /в случая това е детето/, негово
задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите
от страните допустими и относими доказателства без ограничения във
времето. Въпреки това посочените документи не са относими към предмета
на делото, както правилно е определил и първоинстанционния съд.
Ирелевантно е какво обучение или в какъв размер е таксата за него, както и от
кого от двамата родители е поет разхода. Относно искането за
присъединяване към доказателствата на жалбата срещу св. Стоянова, същата
не е годна да установи недостоверност на дадени показания. По същността си
тя съдържа изявления на жалбоподателката, които нямат доказателствена
стойност в търсения смисъл.
Относно доказателственото искане в насрещната въззивна жалба,
настоящият състав намира, че същото следва да бъде оставено без уважение,
тъй като по делото е налице комплексна психиатрична и психологична
експертиза, в която са коментирани родителските качества на бащата и дали
той може да се справя с обгрижването на детето. Провеждани са съответните
специализирани срещи и разпити с детето в контролирана и безобидна за него
среда, съответни на ниската му възраст. Допуснатите от съда комплекси
експертизи са именно по причина, че на съда са били необходими специални
знания за установяване каква е емоционалната връзка на детето с бащата,
какви са действителните чувства и усещания у детето, манипулирано ли е то,
тъй като именно експертиза може да установи посочените обстоятелства, а не
изслушването от съдията, който няма съответните теоретични познания и
практически умения. В тази връзка съставът намира, че направеното искане
не цели установяване на определени обстоятелства, които са от значение за
изхода на спора, а има за цел заместване решаващата дейност на съда, което е
недопустимо.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ:
1. ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 266392/21.06.2022 г., подадена от адвокат
А. П. като процесуален представител на Г. М. Ч. срещу решение №
260279 от 13.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 2991 по описа за 2021 г.
на Районен съд – Варна, 19-ти състав;
2. НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 267807/16.08.2022 г.,
подадена от С. Й. П., чрез адвокат Д. срещу решение № 260279 от
13.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 2991 по описа за 2021 г. на Районен
съд – Варна, 19-ти състав;
3. ЧАСТНА ЖАЛБА от С. Й. П., чрез адв. Д. срещу Определение № 260583
от 29.06.2022 г., постановено по гр. Дело № 2991 по описа за 2021 г. на
ВРС, 19-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата за събиране на
представените от нея доказателства: договор между Г. Ч. и Британика,
фактура за заплатени такси, жалба до Държавна агенция Закрила на детето и
обратна разписка за подаването , както и домашно по руски език от
23.05.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане във въззивната
жалба за изслушане на детето Й С П.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.12. 2022 г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7