Р
Е Ш Е Н И Е
№
……………./………………..2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно закрито заседание, проведено на
18.05.2017 г., в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
№ 1448 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от
М.Л.Ж. против Прокуратурата на
Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, с
които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
на нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на на следствено дело № 7047/2001 г. на РУП Девня
в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
В
исковата молба и уточняващите такива, ищецът излага, че сл. дело № 7047/2001 г.
е образувано за престъпление по чл. 152, ал. 1 от НК, като с постановление от
01.08.2001 г. ищецът е привлечен като обвиняем и му взета мярка за неотклонение
„подписка“. Производството по същото дело било прекратено с постановление от
11.10.2001 г. на РП Девня, на основание чл. 237, ал. 1, вр.
чл. 21, ал. 1, т. 1 от НПК, което е потвърдено с постановление от 10.08.2005 г.
на ОП Варна. Впоследствие с постановление от 12.08.2005 . на АП Варна, на
основание чл. 237, ал. 7 и чл. 43, ал. 4 от НПК е отменено постановлението за
прекратяване на производството по сл. дело № 4047/2001 г. на ОСС Варна, като
същото било присъединено към сл. дело № 1022/2005 г. С постановление на ОСС
Варна ищецът бил привлечен като обвиняем а извършени престъпления по чл. 152,
ал. 1, т. 2 от НК на 01.08.1996 г. и 17.07.2001 г., за престъпление по чл. 116,
ал. 1, т. 6, пр. 3 и 4 от НК, извършено на 22.05.2000 г. и за престъпление по
чл. 116 от НК, извършено на 20.04.2004 г., като му била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 01.08.2005 г. Твърди се, че досъдебните
органи са допуснали нарушения, изразяващи се в неизвършване на допълнителни
следствени действия е непредявяване на материалите по делото в продължение на
една година и три месеца след задържането на ищеца под стража, вследствие на
което същият получил осъдителна присъда. Излага съображения, че от образуването
на сл. дело № 7047/2001 г. до постановяването на осъдителната присъда са
изминали повече от пет години, а от повдигането на обвиненията по сл. дело №
1022/2005 г. до постановяването на присъдата са изминали повече от 13 месеца,
като по този начин било нарушено правото на ищеца за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на
Република България, който излага съображения за недопустимост на предявения
иск, като твърди че фактическото разследване по ДП № 7047/2001 г. е продължило
два месеца, тъй като същото било прекратено с постановление от 11.10.2001 г.
Излага се, че МНО „Задържане под стража“ по отношение на ищеца е взета на
30.07.2005 г. по ДП № 1022/2005 г. След извършена служебна проверка на всички
заведени дела и преписки спрямо Ж. в прокуратурите в района на Апелативна
прокуратура Варна, с постановление от 12.08.2005 г. прокурор при ВАП, отменил
постановление на ВОП от 10.08.2005 г., с което е потвърдено постановление н ДРП
от 11.10.2001 г. за прекратяване на ДП № 7047/2001 г. С постановление от
17.08.2005 г. били обединени материалите по ДП № 7047/2001 г. на РУ Девня и по
ДП № 1022/2005 г. на ОСС Варна, като по този начин било водено едно наказателно
производство, с предмет извършени четири на брой изключително тежки
престъпления. На 01.12.2006 г. във Варненски окръжен съд бил внесен обвинителен
акт срещу М.Л.Ж., по който било образувано НОХД № 2244/2006 г., приключило с
присъда № 38/25.03.2008 г. С решение № 122/17.07.2008 г. на Варненски
апелативен съд, била потвърдена присъдата на първоинстанционния
съд по отношение на престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 4 вр.
ал. 1, т. 2 от НК с пострадала М. Д.. По този начин счита, че досъдебната фаза
на наказателното производство по това обвинение продължила една година и три
месеца, а съдебната фаза – две години. Направени са възражения за
неоснователност на иска, като се излага, че органите на досъдебното
производство не са бездействали, а са извършвали всички необходими действия,
свързани с разкриване на обективната истина по отношение на четирите
престъпления. Твърди се, че не се касае за бездействие на разследващите органи
по ДП № 7047/2001 г. по време на задържането на ищеца под стража, тъй като по
това време не е било водено досъдебно производство с този номер. Излагат се
съображения, че досъдебната фаза на наказателния процес по ДП № 1022/2005 г. е
продължила 20 месеца, което с оглед изключителната фактическата и правна
сложност на делото не е неразумен срок. Наведени са твърдения за липса на
причинна връзка между поведението на разследващите органи и претърпените от
ищец вреди. Оспорен е искът по размер, както и е направено възражение за изтекла
петгодишна погасителна давност.
В
съдебно заседание страните поддържат фактическите твърдения и правни изводи.
Съдът след като е указал
доказателствената тежест на страните и съобразно ангажираните от тях
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В молба с вх. Рег. № 4496 от 15.02.2017 г.
ищецът е уточнил, по кое от водените срещу него досъдебни производства е
претърпял вреди и това е воденото под № 7047/2001 г. по опис на РПУ Девня.
Съдът
след служебна справка в деловодната система на ВОС констатира, че срещу ищеца в настоящото производство са
образувани три наказателни дела № 1873/2008 г., 2244/2006 г. и 1137/2006 г.
По ЧНД № 1137/2006 г.:
Делото
е образувано по молба на М.Л.Ж. за изменение на марката за неотклонение
„задържане под стража“, взета по сл.д. №
1022/2005 г. по опис на ОСС Варна. Молбата е оставена без уважение с
протоколно определение от 06.06.2006 г. В мотивите на
съдебния акт са обсъдени следните факти: М.Л.Ж. е задържан е на
01.08.2005 г. за извършено
престъпление по чл.142, ал.1 от НК. С постановление от 20.12.2005 година по
отношение на Ж. са били възведени две обвинения по чл.152, ал.1, т.2 от НК и
две обвинения по чл.116, ал.1, съответно по т.6 и т.12 от НК.
По НОХД № 2244/2006 г.
Делото
е образувано възоснова на обвинителен акт, с който е
приключено досъдебното производство по сл.д.
№ 1022/2005 г. Постановена е присъда с която М.Л.Ж. е признат за виновен в
това, че
На
01.08.1996 г. при
условията на опасен
рецидив, в землището на с.
Климентово, Варненска област, се съвкупил с Л. В. Д., ЕГН **********, като я
принудил към това със сила и заплашване. За това престъпление му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 13 години, при първоначален строг
затворнически режим.
На 22.05.2000
г. в землището
на с. Долище,
Варненска област, умишлено умъртвил С. А. Д., ЕГН **********, като
деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост,
при условията на опасен рецидив. За това престъпление му е наложено наказание
доживотен затвор, без замяна.
На 17.07.2001
г., при условията
на опасен рецидив,
в
землището на гр. Вълчи дол, Варненска област, се съвкупил с
М. Т.Д., ЕГН **********, като я принудил към това със сила и заплашване. За
това престъпление му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10
години.
На 20.02.2004
г., в землището на с.
Осеново, Варненска област умишлено умъртвил Р. Г. Д. , ЕГН **********,
като убийството е
осъществено от Ж.
при условията на опасен рецидив и след като е извършил друго умишлено
убийство по чл. 116 от НК, за което не е постановена присъда. За това престъпление му е наложено наказание
доживотен затвор без замяна.
На основание
чл.23, ал.1 от НК, му е наложено най тежкото от тези наказания – доживотен затвор
без замяна, като е зачетено предварителното задържане, считано от 27.07.2005 г.
Присъдата по
обвиненията за извършени престъпления по чл. 116 от НК е била отменена и
върната за ново разглеждане. В останалата част потвърдена.
По НОХД № 1873/2008 г.
Делото
е образувано след отмяна на присъда по НОХД № 2244/2006 г. Постановена е нова
присъда, с която на 13.05.2009 г. М.Л.Ж.
е признат за виновен в това, че:
На 22.05.2000г.
в землището на с.Долище, Варненска
област, при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил С. А. Д., ЕГН **********,
като деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост. За
това престъпление му е наложено наказание доживотен затвор без замяна.
На 20.02.2004г., в землището на с.Осеново,
Варненска
област, при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил Р. Г. Д. , ЕГН **********,
като убийството е осъществено от подсъдимия след като е извършил друго
умишлено убийство по чл. 116 от НК, за което не е постановена присъда. За това
престъпление му е наложено наказание доживотен затвор без замяна.
Присъдата е влязла в законна сила на 22.03.2010 г.
Наказанието
от присъда по НОХД № 2244/2006 г. е групирано с наказанието от присъдата по НОХД № 1873/2008 г. и на М.Л.Ж.
е определено най-тежкото от тях – доживотен затвор, без замяна при първоначален
специален затворнически режим.
Съдът е
изискал материалите по НОХД № 1873/2008 г. и към тях са приложени всички
досъдебни производства възоснова на които са
постановени предходните осъждания.
Не е спорно
и от приложенията се установява, че:
С
постановление от 24.07.2001 г. разследващия полицай от РУП Девня е отказал
започване на полицейско разследване по заявителски материал № 2158 от
23.07.2001 г. на М. Т.Д..
С постановление № 612 от 26.07.2001
год. на Девненска районна прокуратура е образувано предварително производство
срещу М.Л.Ж. за престъпление по чл. 152, ал.1 от НК, за това че на 17.07.2001
г. в района на гр. Вълчи дол се е съвкупил с М. Т.Д., като я принудил за това
със сила и заплашване.
С
постановление от 01.08.2001 г. на
разследващия полицай е привлякъл като обвиняем М.Л.Ж., срещу когото е взета
мярка за неотклонение „подписка".
На
26.09.2001 г. материалите по предварителното производство са предявени на
пострадалата М. Т. Д. и на обвиняемия М. Л. Ж..
На същата
дата 26.09.2001 г. е изготвено заключително постановление за прекратяване на
сл.д. № 7047/2001 г. по описа на РУП Девня.
С
постановление от 11.10.2001 г. на РП -Девня, на основание чл. 237, ал.1, вр. чл.21, ал.Г, т.1 от НПК е прекратено производството по
сл. Д. № 7047/2001 г. по описа на ТО на ОСС-Варна срещу М.Л.Ж. за престъпление
по чл. 152, ал.1 от НК.
С
постановление от 10.08.2005 г. на Окръжна прокуратура - Варна е потвърдено
постановление от 11.10.2005 г. на РП Девня за прекратяване на наказателното
производство по сл.д. № 7047/2001 г. ТО Девня на ОСС-Варна.
С
постановление от 12.08.2005 г. на АП-Варна на основание чл. 237, ал.7 и чл. 43,
ал.4 от НПК е отменено постановление от 10.08.2005 г. на ОП-Варна по преписка №
2647/2005 г. за прекратяване на производството по сл.д. № 4047/2001 г. на
ОСС-Варна. С постановление от 20.12.2005 г. на ОСС-Варна М.Л.Ж. е привлечен
като обвиняем:
За извършено
от него престъпление по чл. 152, ал.1, т.2 от НК на 01.08.1996 г. срещу Л. В.
Д.;
За
престъпление по чл. 152, ал.1, т.2 от НК извършено на 17.07.2001 г. срещу М. Т.Д.;
За престъплуние по чл. 116, ал.1, т.6, пр.З и 4 от НК
извършено на 22.05.2000 г. в м-ст „Габъра" в
землището на с. Долище, за това, че умишлено е умъртвил С. А. Д., като деянието
е извършено по особено мъчителен начин и особена жестокост;
3а престъпление
по чл. 116 от НК извършено на 20.042004 г. в землището на с. Осеново срещу Р.
Г. Д. , като убийството е извършено след друго умишлено убийство, за което не е
постановена присъда.
С
постановлението от 20.12.2005 г. на ОСС-Варна е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 01.08.2005 г. По делото са налице
основателни предположения в авторството на деянията по повдигнатите обвинения,
включително и по новопредявените, като в тази насока
са разпитани множество свидетели, приобщени са две съдебно-медицински
експертизи, както и ДНК експертизи от НИКК-МВР-София, които косвено подкрепят повдигнатите
обвинения.
Предявеният иск от М.Л.Ж. в размер на 200 000 лева, се
основава се основава на твърдението че е налице бездействие от органа провеждащ
функция по обвинение в период от една година и три месеца след задържането му
под стража.
Други
доказателства в настоящото производство не са ангажирани.
При тази
фактическа установеност съдът извежда следните правни изводи:
В
настоящото производство, съдът е ангажиран да даде отговор на въпроса, дали
наказателното производство срещу М.Л. Тодоров е разгледано в разумен срок.
Законът не
дефинира понятието разумен срок.
Съдът
преценява разумността на срока с оглед на обстоятелствата по делото, като се
търси баланс между интересът на лицето възможно най-бързо да получи решение по
повдигнато обвинение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на досъдебното съдебното производство.
Съгласно
практиката на ЕСПЧ, всяко лице има правото на адекватен срок - подходящ, според
обстоятелствата, за приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго
и необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за цел
да гарантира общественото доверие в правораздаването. Ето защо,
при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от критериите,
заложени примерно в ал.2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а
именно общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора.
В тази
връзка съдът констатира, че първото извършено от ищеца престъпление е
осъществено на 01.08.1996 г. , второто е осъществено на 22.05.2000
г. , третото на 17.07.2001 г., четвъртото на 20.02.2004 г.
За тези
престъпления е внесен обвинителен акт на 01.12.2006 г. Досъдебното производство
е образувано с Постановление на Прокурор от РП Девня на 26.07.2001 г. възоснова на законен повод и достатъчно данни за
извършеното престъпление срещу М. Т.Д.,
т.е. за деянието извършено на 17.07.2001
г.
М.Л.Ж. е
бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 152, ал.1, т.2 от НК /това, за което е било образувано наказателното производство, като е била
прецизирана правната квалификация/.
Мярка
за неотклонение по това досъдебно производство не е била определяна.
На
26.09.2001г. разследването по делото е било приключено с мнение за
прекратяване.
Общата
продължителност на разследването е два
месеца.
На
11.10.2001г., с постановление на прокурор при ДРП, наказателното производство
по ДЛ № 7047/01г. по описа на РУП Девня е било прекратено. Постановлението не е
било обжалвано.
На
14.02.2005г. е било образувано ДП № 1022/2005г. по описа на ОСС Варна срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 142, ал.1 от НК, с пострадало лице
Р. Д. . На 28.07.2005г., М.Ж. е бил временно задържан по това досъдебно
производство. По същото дело, на 30.07.2005г., той е бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 142, ал.1 отНК. С
определение от 30.07.2005г., спрямо обв. Ж. е била
взета МНО „Задържане под стража" / по ДП № 1022/05г./. В хода на
разследването по това досъдебно производство е било установено, че Ж. е
извършител на убийството на Р. Д. .
Извършена
е била проверка на всички завеждани до този момент дела и преписки спрямо Ж. в
прокуратурите от района на Апелативна прокуратура Варна. В това число е била
извършена служебна проверка и на прекратителното
постановление РП Девня по ДП № 7047/01г. по описа на РУП Девня. С постановление
на ОП Варна от 10.08.2005г. е било потвърдено постановлението на ДРП от
11.10.2001г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 7047/01г. по
описа на ДРП. Извършена е била служебна проверка на постановлението на В ОП от
АП Варна.
С постановление от 12.08.2005г.,
прокурор при АП Варна е отменил постановлението на ВОП от 10.08.2005г., с което
е потвърдено постановлението на ДРП от 11.10.2001г. и е постановил ДП №
7047/01г. да се присъедини към ДП № 1022/05г. по описа на ОСС Варна.
С
постановление от 17.08.2005г., следовател при ОСС Варна е обединил материалите
по ДП № 7047/01г. по описа на РУП Девня и материалите по ДП № 1022/05г. по
описа на ОСС Варна в едно производство, което да се води под номер 1022/05г. по
описа на ОСС Варна.
От
този ден 17.08.2005г., в правния мир срещу М.Ж. се води едно единствено
наказателно производство - това по ДП № 1022/05г. по описа на ОСС Варна, при
това с предмет на разследване четири престъпления, извършени спрямо четири
различни лица.
Престъпленията
са две квалифицирани убийства и две квалифицирани изнасилвания, едно от които
спрямо М. Д. извършено през 2001 г.
Съдът
не приема тезата на ищеца, че разследващият орган не е извършвал следствени
действия по едно от обвиненията и с това нарушил изискването на Конвенцията за
разумен срок. Предметът на разследване
по делото е общ и за да бъде приключено разследването, по него следва да бъдат
извършени всички необходими действия, свързани с разкриване на обективната истина
по отношение на всичките четири престъпления. Освен това, видно от протоколите
за предявяване на разследването, обвиняемият не е сторил никакви искания и
възражения, касаещи обвинението му за изнасилване на Д., а възраженията и
исканията му са били свързани с обвиненията за двете убийства.
Относно
оплакването, че в продължение на 1г. и 3 месеца, по време на задържането
му не му били предявени материалите по
разследването: Материалите по разследването, при НПК, действащ към 2006г., а и
понастоящем, се предявяват на обвиняемия след приключване на разследването по
делото. В случая, по ДП № 1022/ 05г. по описа на ОСС Варна, материалите по
досъдебното производство са били предявени на Ж. през месец април 2006г. По
указания на наблюдаващият прокурор, делото е било върнато за допълнително
разследване, като след извършване на указаните действия, през месец август
2006г. материалите по делото отново са били предявени на обвиняемия.
На
01.12.2006г. е бил внесен обвинителен акт срещу Ж. за престъпления по чл.152,
ал.З, т.4, вр. ал.1, т.2 от НК с пострадала М. Д., за
престъпление по чл.152, ал.З, т.4, вр. ал.1, т.2 от
НК с пострадала Лора Димитрова, за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.З и
пр.4 и т.12, пр.1 от НК спрямо С. Д. и за престъпление по чл.116, ал.1, т.12,
пр.1 и пр.2 от НК- спрямо Р. Д. .
Относно
възражението, че на обвиняемият Ж. и до ден днешен никой не му бил посочил
мотиви, нови обстоятелства и т.н. за възобновяване на наказателното
производство по ДП № 7047/01г. по описа на РУП Девня: Постановлението на АП
Варна от 12.08.2005г. по пр. № 2431/05г. по описа на ВАЛ е приложено към
материалите по ДП № 1022/05г. по описа на ОСС Варна, които материали двукратно
са били предявявани през 2006г.
Разследването
по ДП № 1022/05г., водено срещу Ж. за две престъпления по чл. 116 от НК и две
престъпления по чл. 152 от НК, към което досъдебно производство с постановление
на следовател при ОСС Варна от 17.08.2005г. е било присъединено ДП № 7047/01 г.
по описа на РПУ Девня, е продължило от 14.02.2005г. до месец август 2006г.,
т.е. 18 месеца. Към този срок следва да
се прибавят и два месеца разследване по ДП № 7047/01 г. по описа на РУП Девня.
Следователно
общата продължителност на разследването
за четирите тежки умишлени престъпления е
общо 20 месеца. Това е периода, в който наказателното производство е
водено в досъдебната фаза.
Срокът
от 20 месеца съдът преценява като разумен с оглед вида и тежестта на извършените
престъпления. Не е налице факт от фактическият състав на претенцията за
обезщетение, а още по-малко са ангажирани доказателства за действително
претърпени от ищеца вреди.
Искът
е неоснователен.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Л.Ж. с ЕГН ********** с местопребиваване Затвор гр.Варна, III та група, представляван от служебно
назначения адвокат Б.Б. от ВАК против
Прокуратурата на Република България осъдителен иск за сумата от 200 000
/двеста хиляди/ лева, претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нарушаване
на правото му на разглеждане и решаване на следствено дело № 7047/2001 г. на РУП Девня
в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, на основание чл. 2б,
ал. 1 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА М.Л.Ж. с ЕГН ********** с местопребиваване
Затвор гр.Варна, III та група, представляван от служебно
назначения адвокат Б.Б. от ВАК да заплати
в полза на Окръжен съд Варна, сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща разноски в производството за процесуално представителство.
Да
се издаде РКО в полза на адвокат Б. Б. от ВАК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт до страните.
Съдия
в Окръжен съд: