№ 30332
гр. София, 26.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20241110108623 по описа за 2024 година
Подадено е заявление от ,бл. София (столица), ), за издаване на заповед за изпълнение
срещу Б. Г. О. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ,.24, общ. Столична, обл. София
(столица) - за вземания по договор за паричен заем, и договор за поръчителство, сключени с
потребителя.
Съдът намира, че следва да откаже издаването заповед за изпълнение за следните
суми:
сумата 41,70 лева (четиридесет и един лева и 70 стотинки), представляваща
договорна лихва за период от 28.01.2019 г. до 20.04.2019 г., сумата 310,74 лева (триста и
десет лева и 74 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 28.01.2019 г. до
09.02.2024 г., 193,11лева (сто деветдесет и три лева и 11 стотинки), представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство , ведно със законна лихва за
период от 14.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 94,06 лева (деветдесет и четири
лева и 06 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 28.01.2019 г. до
09.02.2024 г.
Мотивите на съда са следните:
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на договора за кредит,
а на самостоятелно основание – и на отделни клаузи от договора за него, както и на
договора за поръчителство.
На първо място, от извършена служебно справка в Агенция по вписвания –
Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че принципал на
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, е „Кредисимо“ ЕАД (с предишна правноорганизационна
форма АД). Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от
ДР на ТЗ.
На второ място, въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства и
ангажираните доказателства, настоящият съдебен състав приема, че уговореното
възнаграждение за предоставеното поръчителство, трябва да се разгледа, като разход по
договора за кредит (включително с оглед изложеното, че е налице хипотеза на свързани
1
лица), който разход следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите, който е индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1
и ал. 2 ЗПК.
В разглеждания случай, при цялостният анализ на договора за кредит, съдът намира,
че неговото сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от
предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.
Според съда, невключването на възнаграждението за поръчител в годишния
процент на разходите, на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4
ЗПК, във вр. § 1 ДР ЗПК и прави целия договор за кредит вероятно недействителен на
основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не е посочен действителният годишен
процент на разходите по кредита, което прави невъзможно за потребителя да прецени
икономическите му последици.
На трето място, трябва да се вземе предвид и обстоятелството, че поръчителството e
безвъзмездна и едностранна сделка, като това обстоятелство се променя в зависимост от
главния договор, поради акцесорността на поръчителството, но тази промяна не води до
възможност за уговаряне на възмездно поръчителство. Законът не допуска възможност за
учредяване на възмездно поръчителство и промяна на неговия едностранен и безвъзмезден
характер чрез променянето му в двустранна и възмездна сделка.
В заключение, предвид обстоятелството, че договорът за кредит се основава на
неравноправни клаузи и съществува обоснована вероятност същият да е недействителен на
основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по него се дължи връщане на чистата
стойност на кредита (чл. 23 ЗПК), а възнаградителна лихва и други лихви, както и
възнаграждение по договора за поръчителство не се дължат.
Съдът намира, че независимо, че договорът на поръчителство е недействителен,
поръчителят е погасил задължението за главница, дължимо от длъжника по договора
за кредит, което вземане е цедирано на заявителя и на основание чл. 59, вр. чл. 99 от
ЗЗД последния се явява кредитор на длъжника по заявлението за същата сума.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от заявител ,бл. София
(столица), ), за издаване на заповед за изпълнение срещу Б. Г. О. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. София, ЖК ,.24, общ. Столична, обл. София (столица), за следните вземания: сумата
41,70 лева (четиридесет и един лева и 70 стотинки), представляваща договорна лихва за
период от 28.01.2019 г. до 20.04.2019 г., сумата 310,74 лева (триста и десет лева и 74
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 28.01.2019 г. до 09.02.2024 г.,
193,11лева (сто деветдесет и три лева и 11 стотинки), представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство , ведно със законна лихва за период от 14.02.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 94,06 лева (деветдесет и четири лева и 06 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 28.01.2019 г. до 09.02.2024 г. и съразмерно
разноски.
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето
разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното
производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
2
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3