Р Е Ш Е Н И Е № 323
гр. ВРАЦА, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 23.10.2019 г. в състав:
Председател:Мария Аджемова
Членове:Пенка Т. П.
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Христина
Цекова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 419 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по жалба вх. № 2989/1.06.19 г. на С.А.Х. с ЕГН ********** ***
срещу решение на районен съд гр. Козлодуй № 358/23.05.19 г. постановено втора
фаза на делбено дело № 1095/18 г. по описа на същия съд в ЧАСТТА, с която
районен съд е изнесъл на ПУБЛИЧНА ПРОДАН сгради, които според жалбоподателя са
негова индивидуална собственост, находящи се в съсобствения недвижим имот в гр.
Козлодуй с кадастрален идентификатор 37798.502.65., а именно: сгради с кад.
идентификатори - 37798.502.65.3, 37798.502.65.4, , 37798.502.65.5, 37798.502.65.7, 37798.502.65. 9.
Според жалбоподателя, останалите съделители Д.В.Х., А.В.Х. и Н.П.Х. не
оспорват, а и по делото са събрани доказателства, от които се установява, че
той е индивидуален собственик на описаните по-горе сгради и 600/1650 ид. ч. от
поземления имот. А те /посочените съделители/ са собственици на останалата част
от имота - 1000/1650 ид. ч., заедно с построените сгради с кадастрални
идентификатори, както следва: - 37798.502.65.1, 37798.502.65.6, , 37798.502.65.8, 37798.502.65.10
При това положение, според въззивника С.Х. изнасянето на сградите на публична
продан от районен неправилно е необосновано, постановено в абсолютно
противоречие с материалния закон и съдебната практика. Според жалбоподателя, с
решението по втората фаза на делбата, районен съд не е следвало да изнася на
публична продан всички сгради изградени в имот кад. идентификатор 37798.502.65. в гр. Кодлодуй, а само тези сгради,
които действително са съсобтвени между съделителите Д.В.Х., А.В.Х. и Н.П.Х., но
не и сградите които са негова индивидуална собственост, защото само по този
начин ще се ликвидира съсобствеността, което е и целта на делбеното
производство.
При изложените оплаквания, въззивникът С.А.Х. моли за отмяна на
атакуваното решение, в частта с която от
районен съд гр. Козолдуй е допуснал публична продан по отношение на сгради,
които са негова еднолична собственост - 37798.502.65.3, 37798.502.65.4, , 37798.502.65.5, 37798.502.65.7, 37798.502.65. 9. Въззивникът
претендира съдебни разноски.
От ответниците по жалба, отговор представя само Д.В.Х.. Той не оспорва,
че въззивникът С.А.Х. е собственик на 600/1650 ид. ч. от поземления имот и също
така и че е индивидуален собственик на изградените в имота сгради с кад.
идентификатири 37798.502.65.3, 37798.502.65.4, , 37798.502.65.5, 37798.502.65.7, 37798.502.65.9. Въпреки това, намира, че всички
разположени в съсобствения имот сгради следва да се изнесат на публична продан,
тъй като това е единствения начин да се прекрати съсобствеността. Според
въззиваемия Д.Х., "самостоятелната собственост върху отделни сгради, които
са разположени в съсобствения имот, по начин който изключва обособяването им
като самостоятелни такива" сочи те следва да бъдат изнесени на ПП за да си
ликвидира съсобствеността. При изложеното становище, въззиваемият намира, че
решението на районен съд следва да бъде оставено в сила.
Страните нямат доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано
лице-ответник съделител в първоинстанционното производство, по реда и в срока
по чл. 259 ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията по 260, т. 1, 2, 4 и 7 от
ГПК и чл. 261 от с. з., поради което е редовна и допустима.
Обжалваното с нея въззивно решение постановено по втора фаза от
делбено дело е валидно.
За да се произнесе на осн. чл. 269 от ГПК по допустимостта на
решението в обжалваната част, окръжен съд съобрази следното:
Първостепенния районен съд гр. Козлодуй е бил сезиран от Д.В.Х.
с иск за делба на недвижим имот находящ се в гр. Козлодуй с идентификатор по
подобрената кад. карта на града 37798.502.65 с площ от 1662 кв. м. В исковата
молба ясно е посочено, че изградените в имота сгради с кад. идентификатор по
придружаващата исковата молба скица /стр.3 от делото на районен съд/
37798.502.65.3,4,5,7 и 9 са индивидуална
собственост на съделителя-ответник С.А.Х.. Ответниците-съделители Н.П.Х., А.В.Х.,
съответно майка и брат на ищеца и С.А.Х., чичо на ищеца, не са представили
отговор по чл. 131 от ГПК. В изготвения на осн. чл. 140 от ГПК от районен съд
проект за доклад по делото отразен определение № 1000/18.10.18 г., връчено на
страните, е посочено, че ответникът С.А.Х.
е собственик на изградените в делебения имот в гр. Козодуй постройки с кад.
номера 37798.502.65.3,4,5,7 и 9, а
наследодателя на останалите съделители - покойният техен съпруг и баща В.А.Х.,
е бил собственик на останалите изградени в имота гради с кад. идентификатори
37798.502.65.1, 6, 8 и 10. Изготвеният
проект за доклад е обявен за окончателен в проведеното на 21.11.18 г. открито
съдебно заседание по делото, като съделителите не са заявили възражения по
доклада, не са направили нови доказателствени искания и делото е обявено за
решаване по същество.
Съобразявайки конкретните обстоятелства по дело изложени по-горе
и диспозитивното начало в гражданския процес, според което защитата на
накърнените права се обуславя от волята на лицата легитимирани да ги търсят, с
постановеното решение по първа фаза от процесното делбено дело № 409/18.12.18
г. първостепенният районен съд не се е произнесъл по иска за делба на
изградените в процесния имот в гр. Козлодуй сгради с кад. идентификатор 37798.502.65.3,4,5,7 и 9, доколкото не е бил сезиран
с такава претенция от страна на ищеца Д.В.Х., нито някой от останалите
съделители е въвел като предмет на делбата тази сгради на осн. чл. 342 от ГПК в
първото проведено по делото съдебно заседание. Съделителите не са обжалвали
постановеното решение по първа фаза от делбеното дело и то е влязло в законнна
сила. Вярно е, че диспизитивът на
решение № 409/18.12.18 г. е формулиран недостатъчно прецизно от правна страна.
Въпреки това, след запознаване със съдебния акт, съставът на окръжен съд
намира, че в него не се обективира воля на районен съд за делба на сгради с
кад. идентификатор 37798.502.65.3,4,5,7 и 9.
При това положение, атакуваното в настоящото производството
решение по втората фаза на делото за делба № 358/29.05.19 г. в частта, с което
сградите с посочения кадастрален идентификатор са изнесени на публична продан
се явява недопустимо, като постановено по непредявен иск. В тази част решението
на районен съд следва да се обезсили, като производството се прекрати.
В подкрепа на формираното от окръжен съд становище по
допустимостта на обжалваното решение, следва да се посочи, че в отговора на
въззивнита жалба съделителят Д.В.Х. отново ясно заявява, че изградените в
делбения имот в гр. Козлодуй сгради с кад. идентификатор 37798.502.65.3,4,5,7 и 9 са индивидуална собственост
на ответника С.А.Х..
Разноските, които страните на осн. чл. 355 от ГПК дължат да
заплатят съобразно дяловете си, следва са се определят с оглед изложеното
по-горе и при съобразяване заключението на изслушаната пред районен съд
оценителна експертиза. Ето, защо обжалваното решение следва да се отмени в
частта, с която съделителите са осъдени да заплатят съдебни разноски на осн.
чл.355 от ГПК в полза на районен съд гр. Козлодуй.
Вместо това следва да се постанови съдебен акт, с който
съделителите се осъдят да заплатят съдебни разноски в полза на окръжен съд гр.
Враца в размер на 4% върху стойността на дяловете си, както следва: Частта от дворното място за С.А.Х. е с оценена
на 18 600 лв., при което той дължи д. т. от
744 лв.; дворното място с допуснатите до делба сгради с кад.
идентификатор 37798.502.65.1, 6, 8 и 10 е
общо в размер на 65 940 лв., при което Д.В.Х. дължи държавна такса според
размера на дела си от 439.60 лв.; А.В.Х. дължи държавна такса според размера на
дела си също от 439.40 лв.; Н.П.Х. дължи държавна такса според размера на дела
си от 1 758.40 лв.
Доколкото във въззивното производство съделителят Д.В.Х. е
оспорил въззивната жалба застъпвайки становище, че следва да се извърши
публична продан по отношение на всички изградени в имота сгради, включително и
тези за които не оспорва, че са индивидуална собственост на въззивника С.А.Х.,
според окръжен съд на осн. чл. 78 от ГПК той следва да понесе направените от
въззивника С.А.Х. съдебни разноски за настоящата инстанация в размер на 2 529.60
лв., която сума включва д. т. от 1 269.60 лв. и адв. хонорар от 1 260 лв. В
този смисъл са указанията по приложение на процесуалния закон дадени в т. 9 от
П № 7/1973 г. на Пленума на ВКС, в този смисъл е и опр. № 252 по ч. гр. д. №
2024/14 г. на І г. о. на ВКС.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение на районен съд гр. Козлодуй № 358/29.05.19 г.
постановено по втора фаза на делбено дело № 1095/18 г. по описа на същия съд в
ЧАСТТА, с която районен съд е изнесъл на ПУБЛИЧНА ПРОДАН изградените в имот
находящ в гр. Козлодуй с кад. идентификатор 37798.502.65 сгради от основното и
допълващо застрояване с кад. идентификатори както следва: - 37798.502.65.3, 37798.502.65.4, , 37798.502.65.5, 37798.502.65.7, 37798.502.65. 9, като
постановено по непредявен иск за делба на тези сгради и в тази част ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОТМЕНЯ цитираното решение на районен съд гр. Козлодуй в ЧАСТТА, с която
съделителите са осъдени да заплатят на осн. чл. 355 от ГПК в полза на районен
съд гр. Козлодуй съдебни разноски съобразно стойността на дяловете им и вместо
това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОСЪЖДА Д.В.Х. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на окръжен съд
гр. Враца държавна такса върху стойността на дела с в размер на 439.60 лв.
ОСЪЖДА Н.П.Х. *** да заплати в полза на окръжен съд гр. Враца държавна
такса върху стойността на дела с в размер на 1 758.40 лв.
ОСЪЖДА А.В.Х. *** да заплати в полза на окръжен съд гр. Враца държавна
такса върху стойността на дела с в размер на 439.60 лв.
ОСЪЖДА С.А.Х. *** да заплати в полза на окръжен съд гр. Враца държавна
такса върху стойността на дела с в размер на 744 лв.
ОСЪЖДА Д.В.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на С.А.Х. *** сумата 2
529.60 лв. представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при предпоставките на чл. 280, ал. и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ..... ЧЛЕНОВЕ
1...... 2.......