Решение по дело №4330/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 284
Дата: 4 февруари 2020 г. (в сила от 17 юни 2020 г.)
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20191720104330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№284 / 4.2.2020г.

гр. Перник, 04.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Теодора Тодорова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №04330 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

              По изложените в исковата молба обстоятелства,  ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, е поискало да бъде установено по отношение на К.А.В., че дължи на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ********** сумата в общ размер на 2121.60 лв. /две хиляди сто двадесет и един лева и шестдесет стотинки/, от които главница в размер на 852.67 лв. /осемстотин петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 321.91 лв. /триста двадесет и един лева и деветдесет и една стотинки/ и възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 947.02 лв. /деветстотин четиридесет и седем лева и две стотинки/, както и направените разноски в настоящето и заповедното производство. 

Ответника не е подала отговорна исковата молба и не е изразил становище по така предявените искове.  

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното: 

             Видно от приложените по делото писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че на 18.07.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и К.А.В. като длъжник, за сума от 1000 лв., на вноската по кредита, 61.82 лв., при годишен процент на разходите (ГПР); 49.89 %, годишен лихвен процент: 41.17%. Посочено е, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги, ответника дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1200.48 :лв. с размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 50.02 лв., с дата на погасяване: 15 ден от месеца.

                Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

                Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

              „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е изпълнил задължението си по договора, като на 19.07.2017г. е превел парична сума в размер на 1000.00 лв. по посочена от длъжника К.А.В. банкова сметка, *** документ за кредитен превод с банкова референция: 067029970010637, от дата 19.07.2017г.

              От своя страна ответникът е поел задължение по Договор за потребителски кредит № *** да заплати  за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 111.84 лв. и падежна дата 15-то число на месеца.

              Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № **********  К.А.В. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план и е в размер на 483.68 лв. Страните по този ДПК са се споразумели договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Ищеца твърди, че неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер на 321.91 лв. /триста двадесет и един лева и деветдесет и една стотинки/, тъй като са били наличие частични плащания.

              Също така ищцовата страна твърди, че съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, ответникът дължи възнаграждение в плащания от страна на длъжника неизплатеното възнаграждение по закупения пакет от допълнителни услуги е в размер на 947.02 лв. /деветстотин четиридесет и седем лева и две стотинки/. Също така се твърди, че ответникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 5 пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които дата 28.02.2018г., като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит: В случай, че клиентът/съответникът просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента/съдлъжника уведомление, покана, предизвестие или други.“. ДПК е прекратен от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на 02.05.2018г. На 03.05.2018г. на длъжника е изпратено уведомително писмо, с което той е информиран, че ДПК № ********** е едностранно прекратен, а задължението по заема е обявено за предсрочно изикуемо. Към настоящия момент размерът на погасеното от К.А.В. по ДПК № ********** е в общ размер на 620.30 лв. /шестстотин и двадесет лева и тридесет стотинки/. С плащанията си длъжника е погасил част от номинала по заема в размер на 562.56 лв. /петстотин шестдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/. Сумата от 7.74 лв. /седем лева и седемдесет и четири стотинкии/ е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.“. На основание чл. 17.4 от Обшите условия за такси по тарифа е платена сума в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.

                В настоящето производство „ ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се отказало да търси претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 8.67 лв. /осем лева и шестдесет и седем стотинки/ и такси по тарифа в размер на 30.00 лв. /тридесет лева/, поради липса на материален интерес. Претендира се само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

              Предвид всичко изложено съдът приема, че е установено по делото наличието на сключен  договора за заем, по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД, поради което ищеца е доказал съществуването на такъв договор, както и че сумата е получена от ответника.

Налице са предпоставките за уважаване на предявеният по чл.79 от ЗЗД иск. Ищцовата страна е следвало да докаже съществуването на договора и факта, че е изправната страна по него . Последното се установява с предаването на сумата, като по този начин ищеца е изпълнил задължението си по чл.240, ал.1 от ЗЗД. Същия не е длъжен да доказва неизпълнението, тъй като то е отрицателен факт и не би могло да се докаже от твърдящия го. На доказване подлежи положителния факт на изпълнението,  но доказателства в тази насока е следвало да представи ответника, нещо което той не е направил. От изложеното следва, че исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени, относно главница и възнаградителна /договорна/ лихва, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си по договора между страните. 

 Относно искането за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на  947.02  лева, съдът намира следното :

 Неразделна част от Договора е и Споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, в което са включени  пет допълнителни услуги, а именно:

1.приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит

2.възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски

3.възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски

4.възможност за смяна датата на падеж

5.улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства

  Общият размер на задължението по кредита и по пакета за допълнителни услуги е в размер на 947.02 лева., която сума е била включена в месечната погасителна вноска .

   Настоящият състав намира, че предоставянето от ищеца на така наречените „допълнителни услуги“ накърнява общите принципи на добросъвестността и добрите нрави, тъй като по съществото си не могат да доведат до придобиване на икономическа полза за ответника, която да е еквивалентна на заплащаната цена. Това от своя страна дава възможност за неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая на търговеца за сметка на потребителя. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията и на закона.

  Предоставените допълнителни услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая в Договора за потребителски кредит не са посочсни нито вида, нито размера, нито действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги само са изброени услугите.

  В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 947.02  лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.

  В Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е  посочено, че изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги е в размер на   3601.44 лева, като  настъпва от датата на сключване на самото Споразумение. Следователно възнаграждението се дължи независимо от това дали някоя от услугите е ползвана с включването на размера му във всяка от 24- те месечни погасителни вноски по кредита, като това обстоятелство се установява от представения по делото Погасителен план.

  Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на 947.02 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/. Ето защо възражението за нищожност на това споразумение е основателно и следва да бъде уважено.

  Предвид гореизложеното съдът намира, че по процесния Договор за потребителски кредит ответникът следва да дължи само уговорената главница и възнаградителна лихва,   тъй като само същите са действителни и обвързващи страните. Същевременно доколкото съдът намира уговорката за допълнителен пакет усулуги за нищожна и с оглед  на обстоятелствотож, че ищеца сочи, че ответника по нищожната клауза е заплатир сумата от 253.46 лева, следва от претендираната договорна лихва да се приспаднат сумите внесени от ответника, като иска за договорна /възнаградителна/ лихва бъде уважен за сумата от 68.45 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 321.91 лева иска бъде отхврлен като неоснователен и недоказан.

Следва да бъде уважено и искането по реда на чл.86 от ЗЗД, като се присъди и законната лихва за забавено плащане върху главницата считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –  25.01.2019г., до окончателното и  изплащане.   

Съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат присъдени и разноските сторени от ищеца в заповедното производство, както и направените разноски в настоящето производство изчислени съобразно уважената част на исковите претенции в общ размер на 128.35 лева, за заплатена държавна такса, и юристконсултско възнаграждение, като в настоящето производство съдът определя такова в размер на 100.00 лева. 

  Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

            

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.А.В.   ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на  ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,  на основание Договор за потребителски кредит № *** от 18.07.2017г., сумата в размер на 852.67 лв. /осемстотин петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща главница, договорно възнаграждение в размер на 68.45 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 852.67 лв. считано от датата на подаване на ЗИЗИ – 25.01.2019г., до окончателното и  изплащане на сумата, като иска до пълния размер от 321.91 лв.  - договорно възнаграждение  и иска за заплащане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 947.02 лв. /деветстотин четиридесет и седем лева и две стотинки/   ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА   К.А.В.   ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на  ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от  128.35 лева, направени разноски по настоящето дело и направени разноски в заповедното производство по гр.дело №  00532/2019г., по описа на ПРС, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.                                

              След влизане на решението в сила, частно гражданско дело  № 00532/2019г.,  по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: