№ 39330
гр. София, 03.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110123301 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявени от „Лено“ АД, ЕИК *********, представлявано от
Александър Георгиев Тонков- изпълнителен директор /ищец/, срещу ЕТ „Ели-Е. Щ.“
/ответник/ и Е. С. Щ. /ответник/ положителни установителни искове, за сумите по които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 20.12.2022г. по ч.гр.д.№ 54449/2022г. по описа на СРС, 55 състав както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 626.49 евро - непогасена главница,
дължима по договор за заем - бизнес кредит с клиентски № 6687 от 21.05.2020г., за
месечни вноски под № 2 до № 28 от погасителен план към договора, за периода от
21.07.2020г. до 21.09.2022г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 5700.18 евро - договорна лихва за
периода 22.06.2020г. – 21.09.2022г.
В исковата молба се твърди, че на 21.05.2020г. ищецът, като заемодател, и ответникът
ЕТ „Ели-Е. Щ.“, като заемополучател, и Е. С. Щ., като солидарен длъжник, бил сключен
договор за заем - бизнес кредит с клиентски № 6687, вземанията по който били обезпечени с
учредена в полза на заемодателя договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 100, том II, peг. № 3616, дело №
274/ 2020 г.
Заявява се, че ищецът предоставил на заемополучателя в заем сумата от 10 000.00
евро, като същата била предоставена и усвоена на етапи: при първи етап преди учредяване
на необходимите обезпечения предоставил на заемополучателя сумата от 646.47 евро, с
левова равностойност от 1 264.38 лева, която сума се удържала при подписване на договора
1
за погасяване на такса за юридическо и административно обслужване, за която сума
заемополучателят изразил съгласие посочената сума да се приспадне от отпуснатия заем и
да покрие юридически и административни разходи свързани със заема и обезпеченията; при
втори етап след учредяване на необходимите обезпечения ищецът предоставил на
заемополучателя сумата от 9 353.53 евро, с левова равностойност от 18 293.92 лева, която
сума е предоставена по посочената в договора за заем сметка на заемополучателя за
оборотни средства, като страните постигнали съгласие сумите да бъдат предоставени в
срока по чл. 2.2 (а) от договора чрез нареждане на сумата по заема от заемодателя, дори и
сметката по чл. 2.2 (b) да не е заверена. Поддържа се, че ищецът изпълнил задълженията си
по договора, а заемополучателят имал задължението да върне предоставените суми
съобразно погасителния план на вноски, всяка в размер на 241.74 евро, дължими на 21-во
число от всеки месец, считано от 21.06.2020г. Твърди се, че по договора са извършени
непълни плащания на месечни вноски. Ищецът обосновава правен интерес от предявяване
на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
20.12.2022г. по, срещу която длъжникът е възразил. Представят се писмени доказателства и
се прави искане за допускане на счетоводна експертиза. Претендират се разноски.
Ответникът ЕТ „Ели-Е. Щ.“ и Е. С. Щ., редовно уведомен за исковата молба, в
едномесечния срок по чл. 131 ГПК подават писмен отговор на исковата молба. В отговора
на исковата молба се твърди, че в рамките на преддоговорните отношения между страните
ищецът поставил условие кредитът да е фирмен и да е обезпечен с лично имущество, като
цялата кореспонденция между страните се водела по телефон, а от страна на ищеца не била
представена необходимата преддоговорна информация. Сочи се също, че ищецът поставил
условие за отпускане на заема - ответникът Е. С. Щ. да бъде регистрирана като едноличен
търговец, както и че ищецът съдействал за вписването й като такъв.
Релевират се възражение, че процесният договор е нищожен поради противоречието му
със закона, при евентуалност - поради заобикаляне на закона, при евентуалност – поради
противоречието му с добрите нрави. Поддържа се, че договорът е потребителски, доколкото
лицето, сключило процесния договор, е действало в лично качество, а не в качеството си на
едноличен търговец, тъй като последният не е извършвал търговска дейност, поради което
спрямо процесния договор са приложими нормите на ЗПК и ЗЗП.
Навежда се възражение, че договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като в
нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК при сключването му не били спазени изискванията за размер
на шрифт, поради което се дължала единствено чистата стойност на предоставения кредит.
Оспорва се клаузата на чл. 2.1. (b). (с) от процесния договор като нищожна поради
противоречието й с императивната разпоредба по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с управление на кредита, така и в
нарушение с чл. 16 ЗПК се прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за
изпълнение на задължението на ищеца за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващия, с оглед на което се навежда, че таксата в размер на 1264.38 лева, която е
2
удържана от ищеца за такса за юридическо и административно обслужване, следва да се
приспадне от дължимите вноски за главница.
Поддържа се, че договорът е нищожен и поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като изискването за посочването на годишния процент на разходите не е
изпълнено от кредитора, така и възнаградителната лихва е фиксиран процент - 27%
годишно, но не са посочени другите разходи по кредита като размера на административни
разходи по чл. чл. 2.1. (b). (с) от договора, така и били нищожни клаузите на чл. 2.3. (с) и
чл.4.1. (к) поради накърняване на добрите нрави, с оглед на което била недължима
претендираната в настоящото производство договорна лихва.
Твърди се, че със заплатените по договора суми били погасени всички задължения за
главница по договора, с оглед недължимостта на възнаградителна лихва, такси и неустойка
по договора.
Искането към съда е исковете да бъдат отхвърлени. Представят се доказателства и се
прави искане по чл. 190 ГПК. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са предявени насрещни отрицателни установителни искове
от ЕТ „Ели-Е. Щ.“ и Е. С. Щ. срещу „Лено“ АД с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
за прогласяване нищожността на чл. 2.3., (с) и чл. 4.1., (k) от договор за заем - бизнес кредит
с клиентски № 6687 от 21.05.2020г. поради противоречие с добрите нрави.
В насрещната искова молба се твърди, че съобразно договорната клауза на чл. 2.3., (с)
от процесния договор за заем - бизнес кредит с клиентски № 6687 от 21.05.2020г. ищците
поели задължение за заплащане на неустойка за забава от 0, 27 % на ден, като месечната база
възлизала на 8, 21 %, а за година неустойката се равнявала на 98, 55 %. Поддържа се, че
уговореният размер на неустойка надвишавал близо десет пъти размера на законната лихва,
служеща за критерий при определяне размера на очакваните вреди за кредитора, с което
дългът по договора нараснал повече два пъти в рамките на една година. Поддържа се, че
така посоченото съотношение между размера на очакваните вреди и уговорената неустойка,
както и наличието на учредена в полза на кредитора договорна потека, водело до
нищожност на посочената договорна клауза, доколкото било налице значително
надхвърляне на присъщата за неустойка обезщетителна и санкционна функции и създавала
възможност за неоснователно обогатяване на кредитора, доколкото надвишавала размера на
предвидимите вреди за кредитора, така и наличието на вещно обезпечение по договора било
гаранция за кредитора, което налагало уговаряне на по-нисък размер на неустойка. Посочва
се, че в договора било предвидено вземането за неустойка да се погасява преди главницата
чл. 2. 4 (d), начислява се върху непадежирала главница, съгласно чл. 2.3., (с) и чл. 2.3., (g) е
предвидено да се кумулира и с договорната лихва, които клаузи на договора противоречали
на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
Твърди се, че клаузата по чл. 4.1. (к) предвиждала кредитополучателят да дължи
неустойка във фиксиран размер от 2000 евро, което да обезщети кредитора за вредите, които
той претърпява при неизпълнение на задължението на заемателя да застрахова ипотекирания
3
имот, предмет на обезпечението по заема, и да поддържа застраховката за периода на
договора, а в чл. 4.1. (g) се твърди, че било уговорено, че кредитополучателят освен
неустойката от 2000,00 евро дължи и трикратния размер на стойността на направената от
заемодателя служебно застраховка.
Поддържа се, че посочената уговорка, предвиждаща кредиторът да застрахова вещта и
да претендира трикратния размер на застрахователната премия от кредитополучателя, била
в противоречие с добрите нрави, доколкото задължението било за заплащане на тази сума
наред с договорна лихва дори и при редовно погасяване на дълга, а също и наред със
задължението за заплащане на неустойка за забава, с оглед на което плащането на неустойка
не било обвързано с настъпването на вреди за кредитора от неизпълнение на задължението
за застраховане.
Искането към съда е насрещните искове да бъдат уважени.
Ответникът по насрещните искове- „Лено“ АД, е депозирал в срока по чл. 131 ГПК
отговор на насрещната искова молба, в който намира предявените искове за недопустими,
при евентуалност - неоснователни. В тази връзка се поддържа, че с оглед предмета на
предявените по реда на чл. 422 ГПК главни искове и наличието на уговорка между страните
относно поредността на погасяване на задължения по договора, при предявен иск за
заплащане на суми за главница и възнаградителна лихва, предявените насрещни искове били
недопустими. Твърди се, че по предявен от дружеството осъдителен иск било постановено
решение от 14.06.2023 г. по арбитражно дело № 63/ 2023 г. по описа на Арбитражния съд
при Асоциация Български арбитражен съд - гр. Пловдив, с което исковата претенция била
уважена в предявения размер от 21 698.13 евро за периода от 22.07.2020 г. до 13.04.2023 г., с
оглед на което било установен със сила на пресъдено нещо действителността на клаузата на
2.3 буква (с) от процесния договор за заем, доколкото и насрещната страна се позовавала на
нищожността на оспорената клауза, което възражение арбитражният съд приел за
неоснователно.
Релевира се възражение, че процесният договор бил сключен между търговци, поради
което намаляването на неустойка поради прекомерност не било допустимо, а и уговореният
размер на неустойка не бил прекомерен. Поддържа се, че с оглед обстоятелството, че
заемополучателят, солидарният и ипотекарен длъжник не били разполагали с друго
имущество, което да обезпечи задължението по кредита, застраховането на ипотекирания
имот, който било единственото обезпечение по договора, било от съществено значение за
кредитора, така и размерът на неустойката бил съобразен с риска за кредитора. Искането
към съда е насрещните искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Исковата претенция е допустима, тъй като исковата молба е депозирана в срока по
чл.415 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещни искове, които
4
отговарят на изискванията на чл. 211, ал. 1 ГПК, поради което следва да бъдат приети за
съвместно разглеждане.
Неоснователни са възраженията на ответника по насрещните искови претенции за
недопустимост на исковете, предвид постановеното решение от 14.06.2023 г. по арбитражно
дело № 63/ 2023 г. по описа на Арбитражния съд при Асоциация Български арбитражен съд
- гр. Пловдив. Производството по арбитражно дело № 63/ 2023 г. е имало за предмет,
съобразно наведените от ответника твърдения и представените доказателства към отговора
на исковата молба, дължимостта на вземания за неустойка за период от 22.07.2020г. до
13.04.2023г. Предметът на насрещните искове по настоящето дело е за нищожност на
оспорената от ищците по насрещния иск клаузи по процесния договор, предвиждащи
задължение за заплащане на неустойка. Предявеният насрещен иск е допустим, тъй като
предметът на двете претенции не е еднакъв, доколкото по осъдителното решение между
страните не се формира сила на пресъдено нещо по спорния въпрос за действителността на
клаузите, въз основа на които е претендирано вземането по арбитражното дело, като този
въпрос, съобразно възраженията на ответника, единствено е бил разгледан като
преюдициален в мотивите на решението. В тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на
ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, в т. 18 от същото е посочено, че със сила на присъдено
нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда
фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се
ползуват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението представлява
източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него. В
посочения смисъл е и решение № 416 от 20.01.2015 г. по гр. д. № 2198/2014 г. на ВКС, IV
г.о. Видно от приложеното арбитражно решение, същото е постановено по отношение на
парично задължение на ЕТ „Ели-Е. Щ.“. Пределите на силата на пресъдено нещо по чл. 298,
ал. 1 във вр. с чл. 297 ГПК са очертани единствено за влязло в сила решение между същите
страни, за същото искане и за същото основание, като в този смисъл е решение № 193 от
22.12.2015 г. по т. д. № 912/2015 г. на ВКС, II т.о. Насрещните искове в настоящото
производство са предявени от ЕТ „Ели-Е. Щ.“, в качеството на заемополучател по договора,
както и от Е. С. Щ., в качеството на последната на солидарен длъжник, и са с предмет
твърдяна нищожност на клаузи от договора, поради което не е налице идентичност в
предмета на делата. С оглед горното, съдът намира възраженията за недопустимост на
насрещните искови претенции за неоснователни.
Съдът намира, че следва да укаже на страните, че съгласно чл. 7 ГПК следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като предоставя на
страните възможност да изразят становище по тези въпросит, каквото вече е изразено.
Въпросът дали договорът е сключен с потребител, ще бъде решен с крайния съдебен акт.
Ищецът носи тежестта да установи наличието на валиден договор за заем, по силата на
който е предоставил заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата
изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, както и че ГПР е
5
изчислен законосъобразно.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да
докаже изпълнение, т.е. че е погасил вземането, както и да докаже обстоятелствата, на
които основава възраженията си, вклюително че има качеството на потребител и е сключил
договора, действайки в лично качество.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателния установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да докаже сключването на
процесния договор за заем с посоченото в насрещната искова молба съдържание на
договора, вкл. и на оспорените неустоечни клаузи, че клаузите от договора, посочени в
исковата молба, са нищожни на заявените основания, а именно поради накърняване на
добрите нрави, както и че същите имат неравноправен характер. В тежест на ответника е да
установи обстоятелствата, на които основава възраженията си, респ. че клаузите от
процесния договор са били индивидуално уговорени и са действителни.
С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е
сключен договор за заем - бизнес кредит с клиентски № 6687 от 21.05.2020г., вземанията по
който били обезпечени с учредена в полза на заемодателя договорна ипотека, обективирана
в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 100, том II,
peг. № 3616, дело № 274/ 2020 г., както и че първоначалният ищец е предоставил на
ответника ЕТ „Ели-Е. Щ.“, заем в размер на сумата от 10 000 евро при описаните условия за
връщането му на вноски, за задълженията по който договор Е. С. Щ. е поела задължение за
отговаря солидарно.
Приложените към исковата молба, отговора на исковата молба и отговора на
насрещната искова молба документи са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
Съдът намира за необходимо по делото да се допусне съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която, след като се запознае с материалите по настоящото дело и по ч.гр.д
№ 54449/2022г. по описа на СРС, 55 състав, както и със счетоводните документи на ищеца,
да даде отговор на поставените в исковата молба и на следните, формулирани от съда,
въпроси: усвоена ли е заемната сума от заемополучателя, като се посочи как е усвоена; как е
изчислен посоченият в договора ГПР, какви са неговите компоненти /разходи/, какъв е
неговият размер и какъв би бил размера на ГПР при включена в него неустойка по чл. 2.3.,
(с) и чл. 4.1., (k) от договор за заем - бизнес кредит с клиентски № 6687 от 21.05.2020г.; да се
посочи има ли направени плащания, ако има – кога са извършени, в какъв размер са и как са
отнесени към погасяване на задълженията извършените от ответника плащания; какъв е
размера на дължимата главница и възнаградителна лихва при съобразяване на тези
плащания, като се даде заключение в два варианта - с и без отнасянето на плащанията към
погасяване на възнаградителната лихва и неустойките по договора за заем - бизнес кредит с
клиентски № 6687 от 21.05.2020г., както и да се посочи какъв би бил размера на
възнаградителната лихва, ако същата се изчислява в размера на законната лихва.
6
Основателно е доказателственото искане на ответника за допускане събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, при
условията на чл. 159, ал. 2 ГПК за установяване на обстоятелства относно начина на
отпускане на кредита, както и за какви нужди и какви разходи.
Искането на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да се
отхвърли, доколкото не се сочат конкретни документи, които се намират в държане на
ищеца, като редът по чл.190 ГПК не е приложим, когато се изисква от ищеца да съставя
документи, а по отношение на относимите за спора обстоятелства е допусната поисканата от
ищеца счетоводна експертиза.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „ЕТ „Ели-Е. Щ.“ и Е.
С. Щ. срещу „Лено“ АД насрещни отрицателни установителни искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 2.3., (с) и чл. 4.1., (k)
от договор за заем - бизнес кредит с клиентски № 6687 от 21.05.2020г. поради противоречие
с добрите нрави.
ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д.№ 54449/2022г. по описа на СРС, 55
състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба, отговора на исковата молба и отговора на
насрещната искова молба документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба и в настоящото определение задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Елисавета Владова Асенова, телефон: **********,
**********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500 лева, вносими
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
ответника при режим на довеждане, за установяване на посочените в подадения от него
отговор на исковата молба обстоятелства – начина на отпускане на кредита, за какви нужди
и разходи е отпуснат, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на втори
свидетел за същите обстоятелства, по арг. от чл. 159, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че следва да води допуснати му свидетел в насроченото по
делото открито съдебно заседание, в противен случай свидетелят ще бъде заличен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
7
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по
медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност
от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би
било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и
предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.01.2024г. от
14:40 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца по главния иск се
изпрати препис от писмения отговор на ответника, а на ответника - ищец по насрещния иск
– се изпрати препис от отговора на „Лено“ АД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8