Р Е
Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 2591 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С решение № 336837 от 12.02.2018 г.,
постановено по гр.д. № 1349/2017 г. на Софийски районен съд, 113 състав, е отхвърлен изцяло предявеният от К.С.Г.
ЕООД, ЕИК *******против „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******да заплати в полза на ищеца К.С.Г. ЕООД, ЕИК *******сумата от
184,33 лева, представляваща платена без основание от Г.Н.П.на ответника сума по
фактура № **********/07.12.2015 г., начислена служебно от ответника, вследствие
на едностранна корекция на сметка за електрическа енергия, като вземането е
прехвърлено от Г.Н.П.на ищеца К.С.Г.
ЕООД, ЕИК *******по силата на сключен на 14.12.2015 г. договор за цесия.
С решението и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК К.С.Г. ЕООД, ЕИК *******е осъдено да заплати в полза на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******сумата от 550 лева, представляваща разноски в производството
пред СРС.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца К.С.Г. ЕООД, ЕИК *******, чрез адв.
Д.Д.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, първоинстанционният
съд не е обсъдил доводите на ищцовото дружество свързани с метрологичната
негодно на средството за търговско измерване. Твърди се, че не са обсъдени и
доводите за техническата изправност и метрологичната годност на еталонния уред,
с който е извършена проверката, обективирана в процесния констативен протокол.
Излагат се съображения за неправилност изводите на съда, относно отговорността,
която следва да носи потребителя за неизмереното количество електрическа
енергия. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на
ищцовото дружество за неспазване, от страна на ответника, на изискванията на
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. В тази връзка се твърди, че съгласно чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ, общите условия на ответника задължително трябва да съдържат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, като се поддържа,
че в действащите общи условия на ответното дружество няма клауза, която да
съдържа ред за уведомяване на
потребителя при корекция на сметката му, следователно ответникът не е
изпълнил задължението, вменено му с разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ.
Поддържа се, че общите условия на ответника не са публикувани в местен
всекидневник за гр. София или за София – област.
Моли
се за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за уважаване на
предявения осъдителен иск. Претендират се разноски.
Ответникът
по жалбата - „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, чрез пълномощника си, е депозирал в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба по съображенията
изложени в него. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
съобразено със задължителната съдебна практика. Поддържа се, че по делото е
безспорно установено, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
манипулация върху средството за търговско измерване, обслужващо имота на ищеца,
която е довела до неизмерване, както и че корекцията е извършена правилно, по
установения в закона ред и математически вярно. Твърди, че в чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ и влезлите в сила към момента на извършване на процесната проверка ПИКЕЕ е
предвидено правото на едностранна корекция на количеството електрическа
енергия, доставено на потребителя за минал период, упражняването на което не е
обусловено от доказване вина на потребителя, а е достатъчно едно обективно
състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване на електрическа
енергия. Корекцията е извършена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. с ал. 2
ЗЕ и ПИКЕЕ, като в случая корекционната процедура е извършена в съответствие с тях.
Излагат се подробни съображения относно изпълнението на задълженията на ответника,
вменени му с разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ.
Моли
се за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо, но неправилно.
От фактическа
страна съдът приема следното:
По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е
търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Не
е спорно, че между „Ч.Е.Б.” АД и Г.Н.П.е съществувало валидно правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия с клиентски номер 300057592755,
сключен при Общи условия. Във връзка с извършена проверка от ответника е
установено, че е осъществено неправомерно въздействие върху средството за
търговско измерване чрез промяна в схемата на измервателната система на СТИ.
Спори се между страните в производството дали е налице основание за извършване
на преизчисление на количеството електрическа енергия от ответника или не.
От приет пред СРС констативен протокол № 1011926 от 09.03.2015
г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа
енергия, съставен от служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, в присъствието на двама
свидетели от Федерацията на потребителите се установява, че е извършена
следната констатация: „Липсват
пломба на щита на ел. таблото. Нарушени са пломбите на капачката на клемния
блок и на големия капак на електромера. Нарушени са холограмните стикери. С
еталонен уред ЕМСИСТ с фабричен № 0507225 и свидетелство за калибриране №
Е175-1 от 17.04.2013 г. е измерена грешката, с която електромера измерва
консумираната в момента на проверката
ел. енергия. Грешката е минус 81,98 % /процента/.
Начинът на извършване на проверката се установява и от
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Свидетелят В.Г.И.– служител при ответника, свидетелства,
че той е участвал в извършване на проверка в гр. Банкя. Заявява, че
проверявания обект бил къща, като таблото било близо до входната врата на
къщата. При проверката установили, че електромера е с нарушена пломба на
капачката на клемния блок, холограмните стикери на големия блок и двете оловни
пломби, с които е пломбиран големия капак на електромера. Извършили справка по
фабричния номер на електромера в базата данни на ЧЕЗ, от която установили името
и адреса на потребителя. Потърсили потребителя, на адреса, но не открили
никого. Бил съставен констативен протокол в присъствието на двама свидетели от
Федерация на потребителите. Било извършено измерване с еталонен уред и отчели с
какъв процент грешка електромерът измерва консумираната в момента на проверката
ел. енергия.
Свидетелят В.Н.Г.свидетелства, че присъствал при
извършване на проверка на електромер обслужващ къща. Посочва, че при отваряне
на ел. таблото е установено, че стикерите и оловните пломби на големия капак на
електромера били нарушени. Техниците извършили измерване на електромера с еталонен уред, за да се установи грешката,
която в момента на проверката електромера отчита и установили, че електромерът
мери с грешка в минус, т.е. частично измерване. Нарушението било описано в
констативен протокол, който свидетелят подписал..
За начислената сума ответникът е съставил Фактура № **********/07.12.2015 г. с
получател – Г.Н.П.на стойност 184,33 лв.
От заключението на вещото лице инж. В.ЕБ.по изслушаната
пред СРС съдебно-техническа експертиза,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че е осъществен
нерегламентиран достъп, респективно неправомерно въздействие до защитената
вътрешност на електромера.
Преизчисляването на консумираната ел.енергия, което е
извършено, отговаря на методиката по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“ от
ПИКЕЕ и за посочения там период от 90 дни назад от проверката. Преизчислението
на сметката в представената фактура е извършено по действащите за периода цени
на ел.енергия, утвърдени от ДКЕВР съгласно ПИКЕЕ. Установява се, че проверки от
служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД на изправността на СТИ в периода 90 дни преди
проверката на 09.03.2015 г. не са извършвани.
По делото е представен фискален бон от 09.12.2015 г., от
който се установява, че Г.П.е заплатил начислената по извършената корекция
сума, за която е издадена Фактура № **********/07.12.2015 г., в размер на
184,33 лева.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземане
от 14.12.2015 г., сключен между Г.Н.П., в качеството на цедент и К.С.г. ЕООД в
качеството на цесионер, по силата на който Г.П.е прехвърлил в полза на К.С.г.
ЕООД вземането си към Ч.Е.Б. АД в размер на 184,33 лева, представляваща платена
без основание сума на потребена електрическа енергия по констативен протокол,
въз основа на който е издадена Фактура № **********/07.12.2015 г.
Представено е уведомление от Г.Н.П.до Ч.Е.Б. АД, получено
от последния на 06.04.2016 г., съгласно което П.уведомява ответното дружество,
че с договор за прехвърляне на вземане от 14.12.2015 г. е прехвърлил в полза на
К.С.г. ЕООД вземането си към Ч.Е.Б. АД за сумата в размер на 184,33 лева,
представляваща платена без основание сума на потребена електрическа енергия по
констативен протокол, въз основа на който е издадена Фактура №
**********/07.12.2015 г.
При така
установените факти, СГС намира следното от правна страна:
По
предявената с исковата молба претенция в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че по силата на валиден договор за
прехвърляне на вземане е придобил от Г.Н.П./потребител на ответното дружество/
вземане срещу ответника „Ч.Е.Б.“ АД, представляващо недължимо заплатена сума по
констативен протокол, за която издадена Фактура № **********/07.12.2015 г. за
забава в размер на 184,33 лева, че ответникът е бил надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането, както и че е настъпил падежа на същото.
Настоящият
съдебен състав намира, че въз основа на събраните и обсъдени по-горе
доказателства се установи активната материално правна легитимация на ищеца като
носител на претендираното вземане по договор за цесия от 14.12.2015 г., сключен
с лицето Г.П., по който договор ищецът в качеството на цесионер е предявил
настоящия осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.
Страните
не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че Ч.Е.Б. АД и Г.П.били
обвързани от облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от
ответника за недвижим имот, находящ се, в гр. Банкя, ул. „********* с клиентски
№ 300057592755.
Във
връзка с извършена проверка от ответника е установено неотчитане на
електрическата енергия, която е потребена от цедента по процесния договор за
прехвърляне на вземане – Г.П.. Съдът възприема удостоверените в съставения
констативен протокол обстоятелства, доколкото пряко кореспондират с
ангажираните свидетелски показания от лицата, участвали при извършената
проверка и съставянето на констативния протокол.
Спори се между
страните
в производството дали е налице основание за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от ответника или не.
Настоящият
съдебен състав, намира, че от събраните доказателства не може да се направи
извод, че ответникът има основание да начисли сумите по корекцията. При
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява Г.П.да му е дължал исковата сума на основание предвидена отговорност
в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).
Следва
да се отбележи, че след измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2
ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА)
да приеме нов особен подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Законовата
делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ, урежда задължителното
съдържание на ОУ. Съгласно изменението
на т. 6 на ал. 2 от чл. 98а ЗЕ, в тях трябва да се изрично да се предвиди ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния снабдител за
потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
При
така очертаната уредба се налага извод, че по силата на делегацията е дадена
възможност за приемане на правила за осъществяване на процедура, чиято цел е
да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на
сметки за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на продавача да
предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както и
задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6
(ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща
право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за
минал период, е необходимо изпълнението
и на двете предвидени в закона кумулативно предпоставки – 1) изменение на
съдържанието на ОУ и 2) одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ.
По
въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при
действието на заварените Общи условия, е налице съдебна практика, намерила
израз в решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от
16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО и решение №
203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., според която е въведено законово основание крайният снабдител
да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в
Общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила
със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния
потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф
199, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни
актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД не съставляват подзаконов нормативен акт
или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД
ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в сила
от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните
редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на
ответника. В чл.17, ал.2 от действащите Общи условия е предвидено задължение на
последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо и с оглед разясненията,
дадени с горепосочената съдебна практика, снабдителят не е изпълнил
задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия,
чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в
заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при
наличие на основание за корекция.
Ако
се приеме, че второто условие - одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г.
(понастоящем изцяло отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017
г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят
и чл. 48, 49, 50 и 51), то не се установява да е реализирано първото условие -
изменение на съдържанието на ОУ. Въззивният съд намира, че в ОУ на ответника
липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на
сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата делегация по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, а също така ПИКЕЕ е изцяло отменен, поради което настоящият
въззивен състав намира, че не са налице и двете кумулативни предпоставки.
Относно необходимостта от едновременното наличие на посочените две
предпоставки се е произнесъл и ВКС в
решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение №
173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
Представените
по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с
Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат клауза, която да урежда реда
за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с
корекция на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на
ползваната ел. енергия. В чл. 17, ал. 2 от действащите ОУ на ответника е
предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17
от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен
срок за уведоми потребителя за сумите. В чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото
като в предходната норма: че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката поради грешка в
отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол. Тези норми не са нови
и не са съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ).
След
като ответникът не е доказал да е променил, съобразно изискването на чл. 98 а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ, Общите си условия, следва да се приеме, че е налице
неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената в закона процедура не
е завършена, от там - правото на ответника да коригира сметките на клиентите не
се е породило.
Независимо
от изложеното, дори задължението за изменение на ОУ да беше изпълнено от
доставчика, въззивният съд намира, че не са налице основания за ангажиране на
обективната отговорност на потребителя - ищец. Настоящият състав споделя
тезата, че предвидената с приемането на ПИКЕЕ обективна отговорност за потребителя на електрическа
енергия в хипотезата на неотчитане или неточно отчитане на електрическа енергия
е извън делегацията по чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, която ЗЕ дава на ДКЕВР (КЕВР)
за издаване на Правила. В закона е предвидено Правилата, които изработва ДКЕВР,
единствено да уреждат процедурата при констатирано неотчитане или неточно
отчитане на електрическа енергия, но не е предвидено, чрез тях да се променя
характера на договорната отговорност при неизпълнение. Обективната отговорност в договорните задължения е
изключение от общото правило, че отговорността за страните по договорното
правоотношение е за виновно неизпълнение на задълженията им. Поради това,
обективният характер на отговорността следва да е предвиден изрично от
законодателя, а не да се предполага или извежда чрез тълкуване. Въззивният съд
намира за необходимо да отбележи, че законодателят, в чл. 83, ал. 1 т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ, е
делегирал право на ДКЕВР (към онзи момент) само
да приеме правила, в които да се уреди въпроса, буквално: „за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия“, т. е. да се уредят единствено начините на извършване на проверката на
средствата за търговско измерване на електрическата енергия, но не и следващите
тази констатация действия. По силата на законовата делегация в приетите правила
(ПИКЕЕ) може да се създават само норми, уреждащи изчерпателно посочената в
закона материя.
Въззивният съд намира, че с чл. 48 ПИКЕЕ (действащ в
процесния период, понастоящем отменен - чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ са изцяло
отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879
от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се
надхвърлят рамките на определената законова делегация, като се въвеждат правила
за създаване на корекции, чрез въвеждане на фикция за потребена ел. енергия за
минал период от време, без действителната консумация да бъде установена. Както
се посочи и по – горе, въззивният съд намира, че ЗЕ делегира правомощия на
ДКЕВР да изработи правила, по които да се отчита и измерва неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, но не й правомощия да въвежда обективна отговорност за потребителите за заплащането й. Такава
отговорност, според настоящият състав, може да се уреди само по силата на закон
или по изрична законова делегация, не и с подзаконов нормативен акт.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че в процесния период
не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия
едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя.
Следва
да се отбележи също така, че доставчикът на електрическа енергия има задължение
да осигури измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и
поддържане в изправност на средствата за търговско измерване. При осъществяване
на тази дейност доставчикът на електрическа енергия следва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира надлежен отчет на подадената
електрическа енергия.
За
потребителя не е налице задължение да следи за техническата неизправност на
средството за техническо измерване, а контролът върху изправността и
функционалността на това измервателно устройство е в тежест на
разпределителното предприятие. След получаване на лицензия за определените
дейности в енергетиката, доставчикът на електрическа енергия - лицензиант, е
длъжен да осигурява както надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите с електрическа енергия, така и измерване и отчитане на
електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за
търговско измерване, назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане
на измервателните средства, предвид нормите на чл.69 ЗЕ, чл.116 ЗЕ, чл.120 ЗЕ,
чл.84 и чл.87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката. Следва да
се съобрази също така, че на основание чл.120, ал.1 ЗЕ средството за техническо
измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да
осигури правилното и коректно му функциониране, да констатира своевременно
грешката в измерването или неизмерването на потребената електрическа енергия
(решение № 134/20.10.2011 г. по т. д. № 1119/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО,
постановено по реда на чл.290 ГПК и др.).
По
изложените съображения съдът счита, че Г.Н.П.не е дължал заплащане на процесната
сума на ответника.
По
делото се установи, че Г.П.е заплатил начислената по извършената корекция сума,
за която е издадена Фактура № **********/07.12.2015 г., в размер на 184,33
лева, както и че по силата на договор за прехвърляне на вземане от 14.12.2015
г., сключен между него, в качеството на цедент и К.С.г. ЕООД в качеството на
цесионер, е прехвърлил вземането си към Ч.Е.Б. АД в размер на 184,33 лева,
представляваща платена без основание сума на потребена електрическа енергия по
констативен протокол, въз основа на който е издадена Фактура №
**********/07.12.2015 г. на ищеца К.С.г. ЕООД, за което е уведомил Ч.Е.Б. АД с
уведомление, получено от последния на 06.04.2016 г.. В случаите на първия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД /какъвто е процесния случай/ вземането
става изискуемо от момента на получаване на престацията, т.е. от извършване на
плащането – 09.12.2015 г.
Предвид
всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че в настоящото
производство се установиха всички изискуеми предпоставки за уважаване на
предявения осъдителен иск, поради което същият се явява основателен и следва да
бъде уважен.
В
упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна
да отметни обжалвания съдебен акт като уважи предявения осъдителен иск.
По разноските: При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцовото дружество следва да се
присъди сумата от 350,00 лв., представляваща сторени пред СРС разноски за
заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят и сторените
във въззивната инстанция разноски, чийто размер възлиза на 325,00 лева,
представляващи разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение
в производството пред СГС.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 336837 от 12.02.2018
г., постановено по гр.д. № 1349/2017 г. на Софийски районен съд, 113 състав,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ***, Бенч Марк
Бизнес център да заплати в полза на К.С.г. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 184,33 лева, представляваща платена без
основание от Г.Н.П.на ответника сума по фактура № **********/07.12.2015 г.,
начислена служебно от ответника, вследствие на едностранна корекция на сметка
за електрическа енергия, като вземането е прехвърлено от Г.Н.П.на ищеца К.С.Г. ЕООД, ЕИК *******по силата на сключен
на 14.12.2015 г. договор за цесия.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес: ***, Бенч Марк бизнес център, да заплати на К.С.г. ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, сумата
от 350,00 лв., представляваща сторени пред СРС разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес: ***, Бенч Марк бизнес център, да заплати на К.С.г. ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, сумата
от 325,00 лева, представляващи разноски за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
о.м.
Особено мнение на мл. съдия Светослав
Спасенов по в.гр.д. №
2591/2019 г. по описа на СГС, IV - Д въззивен състав.
Не съм съгласен със
становището на мнозинството по въпроса относно правната същност на реда за
уведомяване на клиентите за извършената корекция като предпоставка за
възникване правото на едностранна корекция. Причините за това са следните:
С разпоредбата на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е
предвидено, че общите условия на крайния снабдител на електрическа енергия
следва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Подобно
изискване е предвидено в ЗЕ. Безспорно с така въведената законова регламентация
е установено задължение за доставчика на елекртическа енергия да предвиди в
публично известните си общи условия предварително оповестен ясен и конкретен
ред, по който потребителите на доставяната от него електрическа енергия ще
бъдат уведомявани за извършените корекции на техните сметки в съответствие с
предоставеното правомощие по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ /отм./.
Не може да бъде споделено, обаче, становището, че предвиждането на такъв ред в
общите условия представлява предпоставка - част от необходимия фактически
състав, който следва да бъде завършен, за да възникне за доставчика правото на
едностранна корекция. Такова заключение не следва от цитираните по-горе
законови разпоредби при тълкуване на които се установява, че се урежда ред за
уведомяване за вече упражненото от доставчика право на корекция, а не че
установяването на този ред представлява предпоставка за възникване правото на
корекция. Последното е предоставено на доставчика по силата на новоприетата
разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приетите въз основа на нея ПИКЕЕ и не
зависи от съществуването в общите условия на нарочно определен специален ред за
уведомяване на потребителя. Не е аргумент в тази насока и обстоятелството, че и
двете разпоредби са приети със ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. - доколкото до датата на влизането му в сила не е съществувал
законоустановен ред за извършване на корекцията, то с предвиждането му е
необходимо да бъде уредено и задължение за доставчика да уведомява потребителя
за упражненото право. Това не означава, обаче, че редът за уведомяване по чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ обуславя по какъвто и да било начин възникването или
съществуването на правото на едностранна корекция - такава връзка на
обусловеност не следва от разпоредбите на ЗИДЗЕ.
На следващо място цитираната
законова разпоредба предвижда задължение за предвиждане на ред за уведомяване
на клиента, не и специална процедура под формата на извънсъдебно рекламационно
или друго производство, чието надлежно извършване да обуславя възникването на
вземането за корекцията. Целта на разпоредбата е единствено клиентът да бъде
уведомен, за да може да упражни своевременно законоустановените си права и да
организира защитата си /което е и сторил/, в случай че счита корекцията за
неправилна. В този смисъл основателно е възражението, че в т. 17, ал. 2 от
общите условия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е уредено задължението да изготви справка за
дължимите суми по корекцията и да уведоми клиента в седемдневен срок за сумите,
които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане,
което задължение в настоящия случай е изпълнено, видно от събраните по делото
доказателства. С така уреденото задължение в общите условия е постигната целта
на изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ клиентът да бъде уведомен за
корекцията. Действително, цитираната точка от общите условия не предвижда
начина, по който това уведомяване ще се извърши - с препоръчано писмо,
електронно съобщение, нотариална покана и т.н. - но това обстоятелство е
ирелевантно, стига клиентът да е бил уведомен своевременно по начин, който му
позволява да се защити.
Поради тези причини намирам, че следваше да бъде разгледан по същество
въпросът, дали редът за извършване на корекцията е спазен, дали е налице
правилно изчислена корекционна сума, респективно дали начислената сума се
дължи.
Мл. съдия: