№………./14.06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдия Маринов,
т.д.№ 473 по описа на
ВОС за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба вх.№12419/18.02.2019г., подадена от адв. М. Н.,
в качеството си на особен представител на И.В.Г., против Решение №
344/30.01.2019 г., постановено на 30.01.2019г . по гр.д.№ 11342/2018г. 46-ти
състав по описа на ВРС, с което е прието за установено по иска на „Агенция за
събиране на вземания” АД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
против И.В.Г., ЕГН ********** ***, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 578.46 лева, представляваща главница по договор за кредит „Бяла
карта“ № 471074/15.06.2016г., сключен между И.В.Г. и „Аксес Файнанс” ООД, като
вземането е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 07.11.2014 г, сумата от 34,71 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 09.11.2016г. до 12.06.2017г. за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6148/2018г. по описа на ВРС, ведно със
законната върху главницата от датата на подаване на заявлението 30.04.2018г. до
окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК,
като е отхвърлен иска за приемане за установено в отношенията между страните
съществуването на вземания за договорна
лихва в размер на 55.78 лева, начислена за периода 21.06.2016г. до
09.09.2016г., неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на
обезпечение чрез поемане на поръчителство в размер на 115.70 лева, начислена за
периода от 06.08.2016 г. до 09.09.2016 г., разходи и такси за извънсъдебно
събиране в размер на 87.50 лева, такса разходи за дейност на служител в размер
на 120.00 лева, мораторна лихва върху главницата в размер над 34,71 до претендираните
95.21 лева, и за периода след 12.06.2017г. за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 6148/2018г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал.1
от ГПК. Със същото решение въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна
съдебно-деловодни разноски в размер на 550, 43 лева за исковото производство и
43.68 лева за заповедното.
Сочи
се в жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно,
като на първо място въззивника оспорва извода на съда за наличието на
легитимация на ищеца по договор за цесия от 07.11.2014г. както и че
уведомлението за прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ал. 3 от ЗЗД е
достигнало до знанието на ответника И.В.Г., тъй като особения представител не
разполага с представителна власт да получава подобни изявления. Сочи, че съдът
не е обсъдил възражението му, че вземането не е било изискуемо към датата на
подаване на заявлението. Твърди още, че от представените по делото две
уведомителни писма на Български пощи се
установявало, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия и за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК, поради което моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне
на исковете. Отправено е искане за определяне на възнаграждение за особения
представител на въззивника.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
представен отговор от насрещната страна „Агенция за събиране на вземания” АД, с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна по съображения, че фикцията
на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от ГПК е приложима, когато ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес, поради което се твърди, че оспорването на
въззивника за недоказаност на легитимацията на ищеца е необосновано. На
следващо място въззиваемият се противопоставя на възраженията на насрещната
страна относно обявяването на предсрочната изискуемост, излагайки че кредитора
по договора за кредит „Аксес Файнанс“ ООД е небанкова институция, поради което
по отношение на него са неприложими изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ,
относима единствено към банките. Клаузата за предсрочна изискуемост била
проявление на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД и включването и́ в
договора за заем за потребление допускало автоматичното настъпване на нейните
последици при осъществяване на предвидените в договора условия. С оглед
гореизложеното моли за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна :
Производството
е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕИК
*********, със седалище гр. София, с която срещу И.В.Г., ЕГН ********** *** е
предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 578.46
лева, представляваща главница по договор за кредит „Бяла карта“ №
471074/15.06.2016г., сключен между И.В.Г. и „Аксес Файнанс” ООД, като вземането
е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
07.11.2014 г, договорна лихва в размер на 55.78 лева, начислена за периода
21.06.2016г. до 09.09.2016г., неустойка за неизпълнение на задължение за
осигуряване на обезпечение чрез поемане на поръчителство в размер на 115.70
лева, начислена за периода от 06.08.2016 г. до 09.09.2016 г., разходи и такси
за извънсъдебно събиране в размер на 87.50 лева, такса разходи за дейност на
служител в размер на 120.00 лева, законна лихва върху главницата в размер на
95.21 лева, начислена за периода 09.11.2016г. до 30.04.2018г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6148/2018г. по описа на ВРС, ведно
със законната върху главницата от датата на подаване на заявлението
30.04.2018г. до окончателното изплащане на задълженията.
В
исковата молба се излага, че по силата на Договор за кредит „Бяла карта“ №
471074/15.06.2016г., сключен между „Аксес Файнанс” ООД и И.В.Г. на ответника е
предоставен платежен инструмент- кредита карта с № 471074. Съгласно договора на
ответника е предоставен револвиращ кредит с кредитен лимит от 600 лева, който
лимит се усвоява по картата. При извършени транзакции, надвишаващи размера на
остатъка по кредита, с извършените транзакции се увеличава размера на лимита. Заедно с договора страните са
подписали и Приложение № 1 към договора за условия за ползване на международна
платежна карта Access Finance/iCard/Visa и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитна карта Access Finance/iCardlVisa. Страните са фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 43,2% върху усвоената и непогасена главница
и годишен процент на разходите /ГПР/ на заема: 45,9 %. Поддържа се, че
уговорения падеж на задължението е 2- ро число, на месеца следващ усвояването.
Страните са предвидили още, че в случай, че Кредитополучателят не заплати
текущото си задължение на падежа, същият се задължава срок от 3 дни след падежа
да предостави обезпечение под формата на поръчителство. Обезпечение следва да
се осигури за всеки отделен случай на неизпълнение. На следващо място при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на
Кредитополучателя, същия дължи на Кредитополучателя неустойка в размер на 10%
от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за
месеца. Твърди се, че при неизпълнение на уговорената падежна дата, длъжникът
следва да заплати и сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която
да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния срок до
предоставяне на обезпечението. При забава за заплащане на 15% от максималния
кредитен лимит, кредитополучателят дължи заплащането на разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на
сумите. Отново съгласно разпоредбите на договора случай, че кредитополучателят
не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два
последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 на 100
от сумата по одобрения кредитен лимит, то кредитора има право да обяви цялото
задължение по процесния договор за предсрочно изискуем. Позовава се на
автоматична предсрочна изискуемост настъпила автоматично на 09.11.2016 г., като
считано от тази дата ответникът дължи заплащането на законна лихва за забава за
всеки ден забава върху общия размер на задължението.Ответникът дължи още и
разходи за дейността на лице, което администрира дейността по извънсъдебно събиране.
Поддържа се, че кореспонденцията между страните, съгл. условията по договора,
се осъществява на личния акаунт на Кредитополучателя, който същият се е
задължил да създаде на посочена в договора интернет страница. Ищецът твърди, че
ответникът не е заплатил дължимите суми по договора, поради което ги
претендира. По силата на Приложение № 1/ 12.06.2017г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от дата 07.11.2014г ищецът е придобил
вземанията от кредитора „Аксес Файнанс" ООД. Твърди, че длъжникът е
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането
от страна на „Аксес Файнанс" ООД с Уведомително писмо, изпратено с
известие за доставяне, евентуално се позовава, че исковата молба следва да се
счита за уведомление за цесията. Твърди се, че за дължимата сума ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като поради
депозирано в срока по чл. 414 от ГПК възражение, за ищеца е възникнал интерес
от предявяване на настоящия иск.
В
срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от ответника. Оспорва легитимацията на ищеца като кредитор по договора
за цесия с твърдения, че длъжникът не е уведомен за извършената цесия. Оспорва
длъжникът да е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на дълга преди
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Счита, че начислените
такси за разходи за събиране на дълга и за дейността на служител противоречат
на повелителни разпоредби на ЗПК, поради което клаузите от договора, които ги
уреждат са нищожни. Настоява за отхвърляне на исковете.
След
преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Предявената
искова претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 79 от ЗЗД, като с оглед момента на началното договаряне, процесната
сделка се урежда от специалния Закон за потребителския кредит. Заемът е
предоставен на физическо лице като обявената основна цел изключва то да е
действало като професионалист и съответно следва да се приеме за потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК
За
успешното провеждане на исковата защита следва да бъде установено в условията
на главно и пълно доказване от ищеца съществуването на валидно облигационно
отношение между страните по делото с характера на договор за кредит, изпълнение
на поетите от ищеца задължения по договора, размера на претендираното вземане
по отделни пера, прехвърляне на вземането, както и обявяването на предсрочната
изискуемост на задължението.
Не
се спори между страните, а и се установява от представения Договор за кредит
„Бяла карта“ от 15.06.2016 г., че „Аксес Фаийнанс“ ООД и
И.В.Г. са обвързани от валидно договорно правоотношение, по
силата на което банката се е задължила да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит с кредитен лимит от 600 лева. В чл. 3,
ал. 1 е уговорено, че кредитополучателят може да усвоява суми от главницата до
достигане на кредитния лимит, като усвоения ресурс под формата на текущо
задължение следва да бъде възстановен до
втори число на текущия месец. Постигнато е съгласие главницата да бъде
олихвявана с договорна лихва в размер на 43.2% при ГПР от 45,9%.
Не
е налице спор и относно усвояването на процесната главница, като от
заключението на проведената ССчЕ, кредитирана от съда като обективно и
компетентно дадена, се установява, че кредитополучателят
е усвоил кредитен ресурс на дати 20.06.2016г. и 21.06.2016г. в общ размер на 578,46 лева.
Особеният
представител на въззивника на първо място релевира възражение за липса на
надлежно връчване на уведомлението за извършена цесия, което настоящият
въззивен състав намира за неоснователно. Съгласно клаузата на чл. 28, ал. 1 от
договора, страните са уговорили всички писма, покани и съобщения да се считат
за узнати от другата страна ако бъдат доставени на адресите за кореспонденция.
Видно от титулната част на същия длъжникът е посочил като адрес за
кореспонденция постоянния си и настоящ адрес ***. Именно на него упълномощеният
цесионер с писмо изх. № УПЦ-С-АФ/471074 е изпратил уведомление за смяна на
кредитора по задължението. Извършени са два опита уведомителното писмо да бъде
връчена на адресата на предоставения от него адрес, като видно от известие за
доставяне PSSDTS006WOXU на
Български пощи и приложената обратна разписка към товарителница № 67893688 от
куриерска фирма „Лео експрес“ същите са се оказали неуспешни поради отсъствие
на получателя. От гореизложеното следва, че цедентът добросъвестно е извършил
всички необходими действия по извършване на уведомяването за прехвърляне на
задължението, като последиците от неизпълнението на задължението на длъжника по
чл.28. ал. 2 от договора да го уведоми за смяна на адреса не следва да бъдат
поставяне в негова тежест. Съобразно фикцията на ал. 1 от посочената клауза,
следва да се приеме уведомлението е достигнало до адресата, доколкото същото
двукратно е изпращано на посочения от него адрес за кореспонденция.
Въззивникът не е ангажирал
доказателства, а и не твърди да е извършвал плащания за погасяване на
задължението си. Както вече беше
посочено, главницата по кредита е усвоена на 20.06.2016
г. и на 21.06.2016 г., поради което по силата на уговорката на чл. чл.3, ал.3,
.т 3 вр. ал.2 от договора вземането на кредитора е станало изискуемо на
02.07.2016 г., без да е необходимо той да дава допълнителен срок за изпълнение.
След посочената дата не се претендират други непадежирали погасителни вноски,
следователно кредиторът не е бил задължен да обявява дълга за предсрочно
изискуем, тъй като не е претендирал
вземането с ненастъпила изискуемост.
Заявлението му за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 30.04.2018 г., към който момент всички процесни суми
са били с настъпил падеж.
Предвид
всичко гореизложено се установява, че И. Г. е усвоил и не е погасил главница по
кредит в размер на 578,46 лева, върху
която по силата на чл.21, ал.3 от договора следва да бъде начислена мораторна
лихва в размер на законната такава за периода от 09.11.2016г. до датата на
цесията 12.06.2017г. в размер на 34,71 лева,
като за посочените суми предявения срещу него установителен иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед съвпадението в решаващите
изводи между двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, като валидно, допустимо и правилно.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство. Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК то не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ на МС от 01.01.2016 г. По силата на
чл. 25, ал. 1 от Наредбата възнагражденията на юрисконсулта за
процесуално представителство по дела с определен материален интерес следва да бъде
от 100 до 300 лева, като с оглед фактическата и правна сложност на настоящия
спор в полза на юридическото лице следва да бъде присъдена сума, съответстваща
на максимално предвидения размер, а именно 300 лева. Съдът не е сезиран с
искане за присъждане на други разноски, поради което такива не подлежат на
възстановяване.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
344/30.01.2019 г., постановено на 30.01.2019г . по гр.д.№ 11342/2018г. 46-ти
състав по описа на ВРС, в частта с която е прието за установено по иска на
„Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 против И.В.Г., ЕГН ********** ***, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 578.46 лева, представляваща главница по договор за кредит „Бяла
карта“ № 471074/15.06.2016г., сключен между И.В.Г. и „Аксес Файнанс” ООД, като
вземането е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 07.11.2014 г, сумата от 34,71 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 09.11.2016г. до 12.06.2017г. за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6148/2018г. по описа на ВРС, ведно със
законната върху главницата от датата на подаване на заявлението 30.04.2018г. до
окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК.
В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА И.В.Г., ЕГН ************* да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” АД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 300,00 /триста/ лева,
представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение в производството, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.