Определение по дело №696/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                        №

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД   ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,Vс-в

в закрито заседание на деветнадесети април 2019г

в състав: Председател:  ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                   Членове:     ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                       ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа  докладваното от съдия Георгиева

ч.гр.д.№ 696 по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид:

       

Производството е по повод частната жалба на Ж.И.Д. с вх.№ 25942/9.04.2019 против Определението на ВРС-48с-в № 11415/15.03.2019, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащане на такси и разноски, на осн.чл.83 ал.2 ГПК, както и молбата й за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на особен представител, на осн.чл.24 ЗПрП.

Излага доводи за незаконосъобразността на определението. Поддържа изявлението, че няма доходи. Моли за отмяната му и вместо това бъде уважена молбата й.

        

Съдът, след като прецени, че подадената ч.жалба е депозирана в срок.

Разгледана по същество се явява неоснователна по сл. съображения:

Направено е искане от Ж.И.Д., ЕГН ********** като ищец за освобождаването й от внасяне на държ. такса и предоставяне на правна помощ чрез назначаване на служебен защитник.   Отправя и искане конкретно да й бъде назначен за процесуален представител адв. Десислава Георгиева от АК-Варна.

Ищцата е представила декларация и писмени доказателства относно имущественото си състояние.

Преценката на съда за наличието на предпоставките за освобождаване на съответното лице от заплащане на такси и разноски следва да се основава на критериите, посочени в нормата на чл.83 ал.2 ГПК към момента на депозиране на искането.

С молбата са представени писмени доказателства /л.л.16-27-І/.

От справката, издаден от МВР ОД-Варна, е видно, че лицето е осъществявало пътуване до Великобритания на 13.12.2018г, което се подкрепя и от изложеното от адв. Десислава Георгиева, извършваща процесуални действия от името на ищцата още преди да бъде назначена за особен представител.

Видно от представената от ищцата декларация /л.16-І/ за имотно състояние и представените справки от АВ-Варна се констатира несъответствие относно декларираните имоти.

Въпреки заявеното в декларацията, че има влошено здравословно състояние, от справката, издадена от НОИ се установява, че същата не е пенсионирана по болест и не получава пенсия. Представеното ЕР на ТЕЛК е било за установена временна неработоспособност от 31% за периода 15.06.2017-26.05.2018 с водеща диагноза увреждания на междупреш ленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. 

От представената от ищцата справка от Бюрото по труда е видно,че същата се води безработна към БТр –Вълчи дол.

Същевременно, след извършена служебно справка в Интернет-сайт ADVOKATIBG.INFO се установява, че Ж.Д. е вписана като сътрудник на адв.Силвия Славева от АК-Варна с личен номер ********** и със статут активен. Дори да се приеме, че същата не е на трудов, а на граждански договор, то очевидно отново е налице разминаване с декларираното от ищцата за липсата на каквито и да било доходи.

Предвид горното съдът приема, че е поставена под съмнение верността на декларираното за липса на парични средства към момента за заплащане на държавна такса за предявения иск като основание за ползване на предвидената в чл.83 ал.2 ГПК привилегия в полза на физическите лица-страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с необходимите парични средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото такси и разноски.

Освобождаването от задължението за заплащане на такси и разноски в производството е изключение от правилото, че такива се дължат и трябва да се заплащат, не може да се тълкува разширително и следва да се постановява само въз основа на безспорни доказателства. Фактът на недеклариране на коментираните по-горе обстоятелства е показателен за опит на страната да осуети изпълнението на законовото си задължение да заплати дължимата държавна такса.

Ето защо въззивният съд счита, че не се установява по категоричен начин наличието на предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на Ж.Д. от внасяне на държавна такса за подадената от нея искова молба и затова същата дължи заплащането й посочената сума.

 

По искането й за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на особен представител

За да бъде уважено, съдът следва да прецени дали лицето разполага със средства за заплащането на адвокат и дали интересите на правосъдието изискват това.

Изложеното по-горе мотивира съда за неоснователност и на тази молба, поради което следва да бъде оставена без уважение. Не се установи, че лицето не разполага със средства за заплащане на адв.възнаграждение, нито интересите на правосъдието налагат назначаването на такъв, на осн.чл.24 ал.4 от ЗПрПом.

 

        Воден от горното, съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС-48с-в № 11415/ 15.03.2019, с което е оставена без уважение молбата на Ж.Д. за освобождаването й от заплащане на такси и разноски по гр.д.№ 17398/2018 на ВРС-48с-в, на осн.чл.83 ал.2 ГПК, както и за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на особен представител, на осн.чл.24 ЗПрП.

 

         Определението не подлежи на обжалване, арг. чл.274 ГПК.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: