Присъда по дело №392/2018 на Окръжен съд - Плевен

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

№………

 

 

18.09.2018 година                                            град ПЛЕВЕН

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              наказателно отделение

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

На ОСЕМНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

                                       

                                                       ЧЛЕНОВЕ:   1. ЕМИЛ БАНКОВ

                                                                        2. КРИСТИНА ЛАЛЕВА

СЕКРЕТАР: Александра Сергева

ПРОКУРОР: ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД  №392 по описа за 2018  година и по данни делото и закона

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

Отменя на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК присъда №55/26.03.2018г. на ПРС постановена по НОХД№2856/2017г. по описа на съда и вместо нея постановява:

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.П.Н. за НЕВИННА в това, че за периода от м. 05.2008г до края на м. 02.2011г в гр.Плевен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „Ръководител сервизна база” гр. Плевен към „***” АД – София, присвоила чужди пари – сумата от 8 628,20лв, собственост на „***” АД – София, представляваща платени от клиенти, но неотчетени суми по издадени опростени фактури, проформа фактури и квитанции към приходен касов ордер, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, както следва:

1.     Сумата от 1000лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №15/19.05.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател бл.22, вх.В, ж.к. „***”;

2.     Сумата от 800лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №22/25.06.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател бл.22, вх.В, ж.к. „***”;

3.     Сумата от 400лв, представляваща сума по квитанция към ПКО от 01.08.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател бл.54 ДАП;

4.     Сумата от 587.20лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №32/08.08.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател бл.54 ДАП;

5.     Сумата от 600лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №39/02.09.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател бл.22, вх.В, ж.к. „***”;

6.     Сумата от 250лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №62/29.10.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател бл.22, вх.В, ж.к. „***”;

7.     Сумата от 800лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №73/28.11.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател бл.54 ДАП;

8.     Сумата от 542лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №75/05.12.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател бл.54 ДАП;

9.     Сумата от 150лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №5/19.02.2009г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател бл.22, вх.В, ж.к. „***”;

10.            На 30.03.2009г в гр.Плевен присвоила сумата от 152лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №3/30.03.2009г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател бл. 22, вх.В ж.к. „***”;

11.           Сумата от 12лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №7/22.04.2009г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател бл.22, вх.В ж.к. „***”;

12.           Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №106/02.09.2009г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

13.           Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №108/24.09.2009г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

14.           Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №113/27.10.2009г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

15.           Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №155/26.11.2009г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

16.           Сумата от 170лв, представляваща сума по опростена фактура №165/22.12.2009г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

17.           Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №173/26.01.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

18.           Сумата от 179лв, представляваща сума по проформа фактура №195/25.02.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

19.           Сумата от 56лв, представляваща сума по опростена фактура №109/18.03.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.311, вх.З в ж.к. „Дружба”;

20.           Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №204/29.03.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

21.           Сумата от 240лв, представляваща сума по проформа фактура №207/30.03.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.311, вх.З в ж.к. „Дружба”;

22.           Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №208/28.04.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

23.           Сумата от 220лв, представляваща сума по проформа фактура №211/12.05.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.311, вх.К в жк. „Дружба”;

24.           Сумата от 150лв, представляваща сума по проформа фактура №242/26.05.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

25.           Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №296/28.06.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

26.           Сумата от 180лв, представляваща сума по проформа фактура №309/28.07.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

27.           Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №315/26.08.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

28.           Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №327/27.09.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

29.           Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №416/26.10.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

30.           Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №428/25.11.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

31.           Сумата от 180лв, представляваща сума по проформа фактура №532/23.12.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

32.           Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №540/24.01.2011г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”;

          33. Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №591/25.02.2011г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.„Буря”, поради което и на основание чл.201 вр.чл.26 ал.1 от НК вр. чл.304 предложение първо от НПК я оправдава по повдигнатото обвинение.

         Присъдата може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.

 

МОТИВИ ПО ВНОХД  №392 по описа за 2018 година

С присъда №55/26.03.2018г. ПРС по НОХД№2856/2018г. е постановил:

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.П.Н. за ВИНОВЕН в това, че за периода от м. 05.2008г до края на м. 02.2011г в гр.Плевен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „Ръководител сервизна база” гр. Плевен към „***” АД – София, присвоила чужди пари – сумата от 8 628,20лв, собственост на „***” АД – София, представляваща платени от клиенти, но неотчетени суми по издадени опростени фактури, проформа фактури и квитанции към приходен касов ордер, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, както следва:Сумата от 1000лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №15/19.05.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В, ж.к. „***”;Сумата от 800лв, представляваща сума по квитанция към ПКО **/25.06.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В, ж.к. „***”;Сумата от 400лв, представляваща сума по квитанция към ПКО от 01.08.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател ** ДАП;Сумата от 587.20лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №32/08.08.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател ** ДАП;Сумата от 600лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №39/02.09.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В, ж.к. „***”;Сумата от 250лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №62/29.10.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В, ж.к. „***”;Сумата от 800лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №73/28.11.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател ** ДАП;Сумата от 542лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №75/05.12.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател ** ДАП;Сумата от 150лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №5/19.02.2009г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В, ж.к. „***”; На 30.03.2009г в гр.Плевен присвоила сумата от 152лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №3/30.03.2009г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В ж.к. „***”;Сумата от 12лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №7/22.04.2009г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В ж.к. „***”;Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №106/02.09.2009г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №108/24.09.2009г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №113/27.10.2009г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №155/26.11.2009г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 170лв, представляваща сума по опростена фактура №165/22.12.2009г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №173/26.01.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 179лв, представляваща сума по проформа фактура №195/25.02.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 56лв, представляваща сума по опростена фактура №109/18.03.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.З в ж.к. **”;Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №204/29.03.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 240лв, представляваща сума по проформа фактура №207/30.03.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.З в ж.к. **”;Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №208/28.04.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 220лв, представляваща сума по проформа фактура №211/12.05.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.К в жк. **”;Сумата от 150лв, представляваща сума по проформа фактура №242/26.05.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №296/28.06.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 180лв, представляваща сума по проформа фактура №309/28.07.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №315/26.08.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №327/27.09.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №416/26.10.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №428/25.11.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 180лв, представляваща сума по проформа фактура №532/23.12.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №540/24.01.2011г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;          33. Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №591/25.02.2011г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”, поради което и на основание чл.201 вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.54 от НК Я ОСЪЖДА на ЕДНА година лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание с ТРИ годишен изпитателен срок. ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Н.П.Н. да заплати направените деловодни разноски в полза на Районен съд – гр.Плевен в размер на 465лв. ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия Н.П.Н. да заплати направените деловодни разноски в досъдебното производство в полза на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 417,35лв.

Недоволна от постановената присъда е останала подсъдимата Н. П. Н., като я обжалва с твърдения за необоснованост и неправилност и се иска да бъде отменена, като се постанови оправдателна такава. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Представителят на ПОП изрази становище, че жалбата е неоснователна и атакуваният съдебен акт подлежи на потвърждаване.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си ПРС е приел следната фактическа обстановка, която се приема и от настоящата инстанция с минимални корекции, посочени по-долу: Подсъдимата Н.Н. била назначена на 20.02.1995г с трудов договор на длъжността „Ръководител звено на регионална сервизна база" гр.Плевен в дружеството „*** - София" АД. С допълнително споразумение към трудов договор №66/9.05.2007г. подсъдимата Н. продължила да изпълнява длъжността „Ръководител звено на регионална сервизна база" гр.Плевен. Съгласно т.1, 2 и 6 от длъжностната характеристика за тази длъжност, служебните задължения на подсъдимата Н. включвали: да ръководи, координира и организира дейностите по техническото, технологичното, организационно и финансово-икономическо състояние на звеното;  да осигурява изпълнението на финансовите разчети; съвместява и изпълнява длъжностни задължения и за: счетоводител, касиер, счетоводство в сервизната база, управител, склад, личен състав, отчетник, счетоводство в СБ и др.

„***" АД е вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК ******. То е регистрирано по реда на ДПК на 19.11.1993г, а за целите на ЗДДС - на 01.04.1994г. Като регистрирано по ЗДДС лице, е задължено да води подробна счетоводна отчетност, като води документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, ЗДДС и ППЗДДС и прилага задължително двустранно счетоводно записване. При извършване на облагаеми доставки е задължено да издава данъчни фактури, отговарящи на изискванията на чл.114 от ЗДДС.

За осъществяване на дейността си „*** - София" АД гр.София има подразделение в гр.Плевен. То разполага с две сервизни бази, а именно - първа сервизна база с адрес: бул.******А и втора сервизна база с адрес: ж.к. ***, **, вх.А. В първата сервизна база издаването на фактурите за плащане на месечни вноски за абонаментно обслужване и извършени ремонти и получаване на плащанията ставало от подсъдимата Н.. Във втората сервизна база било работното място на свидетелката К.М.. Същата била назначена с трудов договор от 04.08.1999г към „Асансьаорни сервизи - София" АД на длъжността „отчетник". Съгласно длъжностната й характеристика същата имала следните задължения: "да приема заявки за спрели асансьорни уредби и да ги подава на поддържащите ги монтьори, да издава фактури в брой за абонаментни такси за поддържаните асансьорни уредби, да води първична счетоводна отчетност, да отчита месечно разхода на материали и резервни части". Към подразделението в гр.Плевен имало назначени и асансьорни техници.

Подразделението на дружеството в гр.Плевен реализирало приходи от абонаментно обслужване и ремонт на асансьорни уредби. Абонаментното обслужване се извършвало по договори сключени между дружеството и представители на живущите в жилищни блокове или входове с асансьорни уредби. Ежемесечната такса се заплащала от касиера на входа, на служител /асансьорен техник/ от дружеството или на място в офисите на двете бази. При необходимост от извършване на ремонтни услуги на асансьорните уредби по предписаните от Инспекцията за технически надзор или за безопасност на съоръженията, от дружество „***" АД, подразделение гр.Плевен се изготвяли оферти за стойността на ремонтните работи, въпреки, че нямало нормативен акт, който да поставя изискване за задължително изготвяне на оферти за ремонтна дейност. Въз основа на представените оферти, средствата за ремонта са събирани от живущите и заплащани от касиера или друг представител на жилищния вход на асансьорния техник, извършил ремонта или в някоя от касите на двете сервизни бази.

Съгласно Вътрешния правилник на „***-София" АД, всяко подразделение /звено/, каквото е и в гр.Плевен води самостоятелно счетоводство до етап - обратна ведомост за месеца. Тъй като в подразделението в гр.Плевен не било назначено лице на длъжност „счетоводител“, подсъдимата Н., която заемала длъжността „ръководител звено" съвместявала длъжността и на „счетоводител“. Това било отразено и в длъжностната й характеристика. Като счетоводител подсъдимата Н.  носела отговорност за съставянето и счетоводното отразяване на издадените счетоводни документи.

През пролетта на 2008г, с цел да се разпореди противозаконно с поверените й в качеството на длъжностно лице парични суми в свой интерес, подсъдимата Н.Н. решила да не отчита всички приходи, реализирани от абонаментно обслужване и ремонт на асансьорни уредби/тази част от фактическата обстановка не се приема от настоящата инстанция/. Вместо оригинални данъчни фактури, както се изисквало по закон, за част от приходите започнала да издава квитанция от приходни касови ордери (ПКО), опростени фактури /без включено ДДС/ и „проформа фактури“. Подсъдимата Н. разпоредила и на свидетелката М., във втората сервизна база да се издават такива документи. Документирането на приходи по този начин било в нарушение на данъчното законодателство. Така те не се отразявали в счетоводството на подразделението, съответно на дружеството.

Към 2008г. асансьорната уредба на вх.В, на блок **, в ж.к. *** в гр.Плевен не работела в продължение на 12 години, поради което се нуждаела от възстановяване и ремонт. Касиер и домоуправител на входа към тази година била свидетелката М.С.. В същия жилищен вход живеел и свидетелят В.Б.. Той посетил базата и получил оферта от 11.03.2008г, изготвена от подсъдимата Н., като предложената стойност на ремонтната услуга била в размер на 2600лв без ДДС /л. 112, том I/. Сумата била заплатена от свидетелката С. разсрочено, като за всяко плащане С. посещавала втората база в кв.***. На място свидетелката К.М. се обаждала на подсъдимата Н., за да я пита какъв документ да състави за внесената сума и последната всеки път се разпореждала да се издават квитанции. Плащанията станали както следва:

- На 19.05.2008г свидетелката С. извършила плащане за ремонтната дейност на асансьорна уредба на сумата от 1000лв. Това било удостоверено с квитанция към ПКО №15/19.05.2008г, издадена от ДСП „***" РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В ж.к.***, която била подписана от свидетелката М.. Сумата от 1000лв била получена от свидетелката М., която предала същата изцяло и в брой, заедно със самия ордер на подсъдимата Н. в качеството и на ръководител на РСБ гр.Плевен.

- На 25.06.2008г в гр.Плевен, свидетелката С. извършила плащане за ремонтна дейност на асансьорна уредба на сумата от 800лв. Това било удостоверено с квитанция към ПКО **/25.06.2008г, издадена от ДСП „***-София" РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В жк. ***, която била подписана от свидетелката М.. Сумата от 800лв била получена от свидетелката М., която предала същата изцяло и в брой, заедно със самия ордер на подсъдимата Н. в качеството и на ръководител на РСБ гр.Плевен.

- На 02.09.2008г в гр.Плевен, свидетелката С. извършила плащане за ремонтна дейност на асансьорна уредба на сумата от 600лв. Това било отразено в квитанция към ПКО №39/02.09.2008г, издадена от ДСП „***" РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В жк. ***, която била подписана от свидетелката М.. Сумата от 600лв била получена от свидетелката М., която предала същата изцяло и в брой, заедно със самия ордер на подсъдимата Н. в качеството и на ръководител на РСБ гр.Плевен.

- На 29.10.2008г в гр.Плевен, свидетелката С. извършила плащане за ремонтна дейност на асансьорна уредба на сумата от 250лв. Това било удостоверено в квитанция към ПКО №62/29.10.2008г, издадена от ДСП „***" РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В жк. ***, която била подписана от свидетелката М.. Сумата от 250лв била получена от свидетелката М., която предала същата изцяло и в брой, заедно със самия ордер на подсъдимата Н. в качеството и на ръководител на РСБ гр.Плевен.

- На 19.02.2009г в гр.Плевен, свидетелката С. извършила плащане за ремонтна дейност на асансьорна уредба на сумата от 150лв. Това било удостоверено в квитанция към ПКО №5/19.02.2009г, издадена от ДСП „***" РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В жк. ***, която била подписана от свидетелката М.. Сумата от 150лв била получена от свидетелката М., която предала същата изцяло и в брой, заедно със самия ордер на подсъдимата Н. в качеството и на ръководител на РСБ гр.Плевен.

- На 30.03.2009г в гр.Плевен, свидетелката С. извършила плащане за ремонтна дейност на асансьорна уредба на сумата от 152лв. Това било удостоверено в квитанция към ПКО №3/30.03.2009г, издадена от ДСП „***" РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В жк. ***, която била подписана от свидетелката М.. Сумата от 152лв била получена от свидетелката М., която предала същата изцяло и в брой, заедно със самия ордер на подсъдимата Н. в качеството и на ръководител на РСБ гр. Плевен.

- На 22.04.2009г в гр.Плевен, свидетелката С. заплатила сумата от 12лв. Това било удостоверено в квитанция към ПКО №7/22.04.2009г, издадена от ДСП „***" РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В жк. ***, която била подписана от свидетелката М.. Сумата от 12лв била получена от свидетелката М., която предала същата изцяло и в брой, заедно със самия ордер на подсъдимата Н. в качеството и на ръководител на РСБ гр. Плевен.

Всички посочени суми, представляващи заплащане на ремонтна дейност на асансьорната уредба във вх.В на ** в ж.к. *** били предадени от свидетелката М. и получени от подсъдимата Н. в качеството и на длъжностно лице, не били записани в нарочната книга и не били отразени в счетоводството като приход.

Ремонтът бил осъществен от свидетеля И.С. – техник към сервизната база, който взимал необходимите части от склада на базата, както му разпоредила подсъдимата.

През 2008г възникнала необходимост от различни ремонтни дейности на асансьорната уредба на ** ДАП, в кв.*** в гр.Плевен. Касиер на блока през тази година бил свидетелят Х.Ц.. Като такъв той извършвал заплащане на няколко пъти на изискуемите суми за ремонта, общо в размер на 2329.20лв. Плащането направил във втората сервизна база в гр. Плевен, към „***" АД гр.София. Заплащането ставало както следва:

- На 01.08.2008г в гр.Плевен е извършено плащане за „аванс ремонт" на сумата от 400лв. Това било удостоверено в квитанция към ПКО от 01.08.2008г, издадена от ДСП „***" РСБ гр.Плевен, с получател ** ДАП, която била подписана от свидетелката М.. Сумата от 400лв била получена от свидетелката М., която предала същата изцяло и в брой, заедно със самия ордер на подсъдимата Н. в качеството и на ръководител на РСБ гр. Плевен.

- На 08.08.2008г в гр.Плевен било извършено плащане за „ремонт на асансьорна уредба" на сумата от 587.20лв. Това било удостоверено в квитанция към ПКО №32/08.08.2008г, издадена от ДСП „***" РСБ гр.Плевен, с получател ** ДАП, която била подписана от свидетелката М.. Сумата от 587.20лв била получена от свидетелката М., която предала същата изцяло и в брой, заедно със самия ордер на подсъдимата Н. в качеството и на ръководител на РСБ гр.Плевен.

- На 28.11.2008г в гр.Плевен било извършено плащане за „ремонт смяна флексир" на сумата от 800лв. Това било удостоверено в квитанция към ПКО №73/28.11.2008г, издадена от ДСП „***" РСБ гр.Плевен, с получател ** ДАП, подписана от свидетелката М.. Сумата от 800лв била получена от свидетелката М., която предала същата изцяло и в брой, заедно със самия ордер на подсъдимата Н. в качеството и на ръководител на РСБ гр.Плевен.

- На 05.12.2008г в гр.Плевен било извършено плащане за „Ремонт -смяна лагери, флексир" на сумата от 542лв. Това било отразено в квитанция към ПКО №75/05.12.2008г, издадена от ДСП „***" РСБ гр.Плевен, с получател ** ДАП, която била подписана от свидетелката М.. Сумата от 542лв била получена от свидетелката М., която предала същата изцяло и в брой, заедно със самия ордер на подсъдимата Н. в качеството и на ръководител на РСБ гр.Плевен.

Всички суми получени от живущите в ** в кв.“***“ били предадени от свидетелката М. на подсъдимата Н. в качеството и на длъжностно лице. Последната не ги отразила в счетоводството като приход, въпреки задължението си за това.

Подразделението на „*** - София" АД гр.Плевен имало сключен договор за абонаментно и сервизно обслужване и ремонт на асансьори с **** в гр.Плевен от 25.05.2006година /л.125, т. I/. Въз основа на сключения договор живущите във входа дължали такса за сервизно обслужване на асансьорите в сградата на месец в размер на 140лв, като за извършването на всички допълнителни необходими технически работи се дължало заплащане отделно от месечната такса. Касиер на **** през периода 2009-2011 г била свидетелката А.П.. Всеки месец тя предавала дължимите суми за месечните такси и възникналите допълнителни разходи във връзка с ремонтни дейности на свидетеля П.Д. - техник в „*** София" АД РСБ гр.Плевен. За целта подсъдимата Н. предварително съставяла опростени фактури, текста върху които лично изписвала, полагала печат и ги предавала на свидетеля Д.. След представянето на опростената фактура, свидетелката А.П. предавала сумата на свидетеля Д., а той от свой страна на подсъдимата Н.. За периода месец септември 2009г - месец февруари 2011 г плащанията станали както следва:

- На 02.09.2009г в гр.Плевен, свидетелката П. заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Това било отразено в опростена фактура № 106/02.09.2009г, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Същата била съставена и подписана от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Това било отразено в опростена фактура №108/24.09.2009г, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Същата била съставена и подписана от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Това било отразено в опростена фактура №113/27.10.2009г, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Фактурата била съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Това било отразено в опростена фактура №155/26.11.2009г, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Същата била изготвена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила сумата от 170лв., представляваща сума за абонаментна такса и материали. Плащането било отразено в опростена фактура №165/22.12.2009г, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Тя била изготвена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. За плащането била съставена опростена фактура №173/26.01.20 Юг, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Тя била изготвена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила сумата от 179лв, която се дължала за абонаментна месечна такса и материали. Това било отразено в проформа фактура №195/25.02.20Юг, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Фактурата била изготвена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Това било отразено в опростена фактура №204/29.03.20Юг, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Фактурата била съставена и подписана от подсъдимата Н.;***, свидетелката П. заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Това било удостоверено в проформа фактура №208/28.04.20Юг, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Фактурата била изготвена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила сумата от 150лв, представляваща дължима такса поддръжка и сума за материали. Това било удостоверено в проформа фактура №242/26.05.20Юг, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Фактурата била съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Това било удостоверено в проформа фактура №296/28.06.20 Юг, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Фактурата била съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила сумата от 180лв, представляваща сума дължима месечна такса и сума за материали. Това плащане било удостоверено в проформа фактура №309/28.07.20Юг, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Фактурата била съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Тава било отразено в проформа фактура №315/26.08.20Юг, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Фактурата била съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Това било отразено в проформа фактура №327/27.09.20Юг, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Фактурата била съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Това било удостоверено в проформа фактура №416/26.10.20Юг, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Фактурата била съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила абонаментна такса в размер на 140лв, представляваща сума по проформа фактура №428/25.11.20Юг, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Фактурата била съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила сумата от 180лв, представляваща сума по дължима месечна такса и материали. За плащането била изготвена проформа фактура №532/23.12.20Юг, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Фактурата била съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила абонаментна такса в размер на 140лв. Това било удостоверено в проформа фактура №540/24.01.2011г, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Фактурата била съставена от подсъдимата Н..***, свидетелката П. заплатила абонаментна такса в размер на сумата от 140лв. Това било отразено в проформа фактура №591/25.02.2011г, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател ****. Фактурата била съставена от подсъдимата Н..

Всички получени суми от живущите в ****, представляващи месечни такси и суми за материали, свидетелят П.Д. е предавал на подсъдимата Н., в качеството й на ръководител на РСБ гр. Плевен и в качеството й на длъжностно лице. Тези чужди пари, подсъдимата Н. в качеството си на длъжностно лице не отчела като приход в счетоводството на дружеството. В някои от случаите, подсъдимата Н. отчислявала получените от свидетеля П.Д. суми от неговата заплата, което отразявала на гърба на фишовете му за работна заплата.

Подразделението на „*** - София" АД гр.Плевен имало сключен договор за абонаментно и сервизно обслужване и ремонт на асансьори с вх.З, на бл.№311 в кв.**** в гр.Плевен от 01.06.2002г /л.166, том I/. Въз основа на сключения договор, живущите във входа дължали месечна такса за сервизно обслужване на асансьорите в сградата, като отделно от нея се дължало заплащане на всички допълнителни необходими технически работи. През 2010 година възникнала необходимост от ремонтни дейности по асансьорната уредба. Такъв ремонт бил извършен, за което се заплатили и съответните суми, както следва:

- На 18.03.2010г в гр.Плевен, била заплатена сумата от 56лв дължаща се за „Буфер АВЗ Vcn.". Това било отразено в опростена фактура №109/18.03.2010г, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.ЗП, вх.З в жк.“****“. Тази фактура била съставена и подписана от подсъдимата Н..*** била заплатена сумата от 240лв за „смяна на въже ф6,3 за скоростен ограничител". За плащането била изготвена проформа фактура №207/30.03.2010г, издадена от „*** София" АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.ЗИ, вх.З в жк.****. Фактурата била съставена и подписана от подсъдимата Н..

И двете суми по тези фактури били получени от длъжностното лице, а именно подсъдимата Н.. Същите не били отразени като приход в счетоводството на дружеството.

През 2011г възникнала необходимост от ремонтна дейност по асансьорната уредба във вх.К на ** в ж.к..**** в гр.Плевен. Ремонта включвал смяна на въже за скоростен ограничител, съгласно предписание на технически надзор. За него се дължала сумата от 220лв. Същата била заплатена от живущите във вх. „К" на 12.05.2011га, за което била съставена проформа фактура №211/12.05.2010 година, издадена от „*** София" АД РСБ гр. Плевен, с получател **, вх.К в ж.к.****. Фактурата била изготвена и подписана от подсъдимата Н.. Сумата била получена от нея в качеството и на длъжностно лице. Платената стойност в размер на 220 лева не била отразена в счетоводството.

От заключението на вещото лице В. В. по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че  „***” АД е вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК:******, като дружеството е регистрирано по реда на ДПК на 19.11.1993 год., а за целите на ЗДДС - на 01.04.1994 год. Според вещото лице като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството е задължено да води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите, като регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, ЗДДС и ППЗДДС и прилагат задължително двустранно счетоводно записване. Според вещото лице подразделението на дружеството в гр.Плевен реализира приходи от абонаментно обслужване и ремонт на асансьорни уредби, като за дейността си подразделението разполага с две сервизни бази: първа сервизна база - фактурите за плащане на месечни абонаментни вноски и ремонтни услуги се издават от управителката Н.Н. и паричните средства се събират от нея; втора сервизна база - издаването на фактурите и събирането на таксите се извършва от К.М.. От заключението на вещото лице се установява, че при необходимост от извършване на ремонтни услуги на асансьорна уредба по предписание на Инспекцията за технически надзор или за безопасност на съоражението, от обслужващото дружество "***" АД, клон Плевен са изготвени оферти за стойността на ремонтните работи, като в офертите са включени: стойност на необходимите за ремонта резервни части и материали; стойност на вложения труд за ремонт; стойност на цехови разходи; начислен ДДС. Според вещото лице няма нормативен документ изискващ задължително изготвяне на оферти за ремонтните дейности извършвани от дружеството, като въз основа на представените оферти, средствата за ремонта са събирани от живущите и внасяни в касата на клона от касиерите на входа. Според вещото лице за счетоводното отчитане на приходите от абонаментно обслужване и ремонтни дейности в дружеството се използват счетоводна сметка 703 „Приходи от услуги” и счетоводна сметка 411 "Клиенти“, а дружеството издава данъчни фактури, отговарящи на изискванията на чл.114, ал.1 от ЗДДС, отпечатани от лицензирана печатница в гр.София. Издадените фактури се отразяват в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за данъчния период в който са издадени. Събраните парични средства по издадените фактури се заприходяват по сметка 501 „Каса”. Когато в касата на клона се съберат по големи суми парични средства, те се внасят в банковата сметка. Съгласно вътрешен правилник на дружество "***“ АД София, всеки клон /подразделение/ води самостоятелно счетоводство до етап - оборотна ведомост за месеца. Всички първични документи се съхраняван в подразделенията. Като регистрирани по ЗДДС лица, клоновете изготвят месечните дневници за покупки и дневници за продажби за всеки данъчен период, предават ги в ЦУ за включване в обобщените отчети и превеждат по банкова сметка ***, ако резултата за периода е „ДДС за внасяне”. Ежемесечно всеки клон на дружеството изготвя ведомости за работни заплати за наетите по трудово правоотношение лица и съставя изискуемите по КСО декларации за дължими и платени осигурителни вноски и данъци /обр.1 и обр.б/, предава данните в ЦУ за включване в обобщения отчет и превежда по банкова сметка ***ки и удържан данък по ЗДДФЛ. Съгласно вътрешния правилник, клоновете на дружеството са задължени да правят отчисления в размер на 15% от общите месечни приходи на клона за издръжка на ЦУ. Отчисленията се превеждат по банкова сметка ***, два пъти месечно. Според вещото лице за документиране на приходите от извършени ремонти на асансьорни уредби, от клона на дружеството в гр.Плевен са издадени следните документи:

1. Данъчни фактури

 

 

3. Проформа - фактури

 

5	09.02.2009	150.00
3	30.03.2009	152.00
7	22.04.2009	12.00
1	2012	276.00	Стругарска услуга,втулка за шайба
139	11.02.2011	300.00	Авансова плащане ремонт скоростен ограничетел
Общо:		5869.20

 

 

 

Според вещото лице В. В. документирането на приходи от ремонтни дейности с опростени фактури, „проформа-фактури”, ПКО и касови бележки е в нарушение на данъчното законодателство.

Общо получените парични средства за извършени ремонтни дейности на асансьорни уредби по описаните документи са в размер на 9788.70 лв.

От заключението на вещото лице В. В. се установява, че в периода от м.05.2008 год. до м.08.2012 год. Въз основа на направени предписания от Инспекцията за технически надзор, дружество „***“ АД, клон Плевен е извършило ремонти на асансьорни уредби и не е отразило получените парични средства в счетоводството на следните обекти:

1. Блок **”

А.Б.П. - касиер на входа е заплащала месечните такси за абонаментно обслужване и ремонтни дейности на асансьора в брой на асансьорния техник П. в периода от м.09.2009 год. до м.02.2011 год., от който е получавала фактура за платената сума: На въпроса "защо липсва касов бон" - получавала отговор - "няма проблем - така се работи, всичко е редовно".

За периода от 02.09.2009 год. до 26.01.2010 год. дружеството е издало опростени фактури, а за периода от 5.02.2010 год. до 24.01.2011 год. - "проформа- фактури", както следва:

 

Платената стойност в размер на 2779.00 лв. по издадените опростени фактури и „проформа-фактури“ не са отразени в счетоводството на "***" АД, клон Плевен.

 

2. ЖК „***”, блок 22,вх.В

Асансьорната уредба във входа на блока, не е работила в продължение на 12 години, поради което се е нуждаела от основен ремонт и възстановяване.

М.Н. С., касиер и домоуправител на входа получила от управителката на "***" АД, клон Плевен, Н.Н. оферта за ремонт и възстановяване на същия.

Предложената стойност на ремонтната услуга е 3542.40 лв. в т.ч. 2952.00 лв. данъчна основа и 590.40 лв. ДДС.

С. е заплатила ремонта разсрочено в периода от м.05.2008 год. до м,04.2009 год. срещу издадени квитанции от ПКО по дати:

-         Квитанция **/25.06.2008      год.   - 800.00лв.

-         Квитанция №15/19.05.2008  год.   - 1000.00лв.

-         Квитанция №39/02.09.2008  год.   - 600.00лв.

-         Квитанция №62/29.10.2008 год.   - 250.00лв.

-         Квитанция № 5/09.02.2009 год.    - 150.00лв.

-         Квитанция № 3/30.03.2009 год.    - 152.00лв.

-         Квитанция № 7/22.04.2009 год.    - 12.00лв.

Общо:        2964.00лв.

 

Платената стойност в размер на 2964.00 лв. по издадените квитанции от ПКО не са отразени в счетоводството на "***" АД, клон Плевен.

 

3.    ЖК „***”. блок 54 ДАП

По предоставена калкулация за ремонт на асансьорната уредба на блока, през 2008 год. Х.Ц.Ц. в качеството си на касиер, заплатил в офиса на дружеството сума в размер на 2329.20лв. срещу издадени квитанции от ПКО:

- квитанция         без номер / 01.08.2008 год. - 400,00 лв.

- квитанция         №32/08.08.2008 год. - 587.20 лв.

- квитанция         №73/28.11.2008 год. - 800.00 лв.

- квитанция         №75/05.12.2008 год. - 542.00 лв.

През 2012 год. за ремонт на асансьора са заплатени общо 528.00 лв. от които 252.00 лв. срещу издадена данъчна фактура № **********/31.08.2012 год. с прикрепен касов бон и 276.00 лв. по квитанция от ПКО №1/2012 год. и фактура №**********/30.07.2012 год. от доставчика ЕТ *******.

Платената стойност в размер на 2329,20 лв. по издадените квитанции от ПКО не са отразени в счетоводството на "***" АД, клон Плевен.

 

4.    ЖК ”***, блок 44, вх.В

П. К. М. - касиер на вход В е заплатил 432.00 лв. за

извършен ремонт на асансьорната уредба от „***” АД, клон Плевен през 2011 год. по издадени документи:

- квитанция от ПКО №139/11.02.2011 год. - 300.00лв. - „авансово заплащане ремонт скоростен ограничител”

- касова бележка от 24.03.2011 год. - 132.00лв. - „ремонт скоростен ограничител”.

Платената стойност в размер на 432.00 лв. по издадените квитанция от ПКО и касова бележка не са отразени в счетоводството на „***“ АД, клон Плевен.

 

5. ЖК **”.****, вх.З

За извършен ремонт на асансьора - смяна на буфер и смяна на въже от Т.В.В. - касиер на входа са представени документи за разплащане в размер на 296.50 лв. по фактури издадени от „***” АД, клон Плевен:

- опростена фактура №**********/18.03.2010 год. - 56.50лв.

- проформа - фактура №207/30.03.2010 год. - 240.00лв.

Към описаните фактури не са прикрепени касови бонове.

Платената стойност в размер на 296.50 лв. по издадените опростена фактура и „проформа-фактура" не са отразени в счетоводството на "***" АД, клон Плевен.

 

6. ЖК **”.****, вх.К

От касиера на входа П.Б.И. е предоставен документ за платен ремонт на асансьорната уредба, извършен от „***” АД, клон Плевен:

- проформа-фактура №**********/12.05.2011 год. - 220.00 лв. Към фактурата не е прикрепен касов бон.

Платената стойност в размер на 220.00 лв. по издадената „проформа- фактура” не е отразена в счетоводството на “***" АД, клон Плевен.

От заключението на вещото лице В. В. се установява, че общо платената от клиентите сума за извършен ремонт на асансьорните уредби във входовете, която не е отразена в счетоводството на „***” АД, клон Плевен е 9020.70 лв. и по клиенти:

 

Според вещото лице в качеството си на управител и счетоводител на клона на „Асансьор ни сервизи” АД в гр.Плевен, отговорността за съставянето и счетоводното отразяване на издадените документи е на Н.Н..

От заключението на вещото лице В. В. по назначената допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установява, че  „***” АД е вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК: ******. Дружеството е регистрирано по реда на ДПК на 19.11.1993 год., а за целите на ЗДДС - на 01.04.1994год. Дружеството се управлява от съвет на директорите. Като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството е задължено да води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите. Регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, ЗДДС и ППЗДДС и прилагат задължително двустранно счетоводно записване. Подразделението на дружеството в гр.Плевен реализира приходи от абонаментно обслужване и ремонт на асансьорни уредби, като за дейността си подразделението разполага с две сервизни бази - първа сервизна база - фактурите за плащане на месечни абонаментни вноски и ремонтни услуги се издават от управителката Н.Н. и паричните средства се събират от нея; - втора сервизна база - издаването на фактурите и събирането на таксите се извършва от К.М..

Според вещото лице при необходимост от извършване на ремонтни услуги на асансьорна уредба по предписание на Инспекцията за технически надзор или за безопасност на съоражението, от обслужващото дружество "***" АД, клон Плевен са изготвени оферти за стойността на ремонтните работи. В офертите са включени: стойност на необходимите за ремонта резервни части и материали; стойност на вложения труд за ремонт; стойност на цехови разходи; начислен ДДС. Няма нормативен документ изискващ задължително изготвяне на оферти за ремонтните дейности извършвани от дружеството. Въз основа на представените оферти, средствата за ремонта са събирани от живущите и внасяни в касата на клона от касиерите на входа. За счетоводното отчитане на приходите от абонаментно обслужване и ремонтни дейности в дружеството се използват счетоводна сметка 703 „Приходи от услуги” и счетоводна сметка 411 "Клиенти". Дружеството издава данъчни фактури, отговарящи на изискванията на чл.114, ал.1 от ЗДДС, отпечатани от лицензирана печатница в гр.София. Издадените фактури се отразяват в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за данъчния период, в който са издадени. Събраните парични средства по издадените фактури се заприходяват по сметка 501 „Каса”. Когато в касата на клона се съберат по големи суми парични средства, те се внасят в банковата сметка. Съгласно вътрешен правилник на дружество "***”АД София, всеки клон /подразделение/ води самостоятелно счетоводство до етап - оборотна ведомост за месеца. Всички първични документи се съхраняван в подразделенията. Като регистрирани по ЗДДС лица, клоновете изготвят месечните дневници за покупки и дневници за продажби за всеки данъчен период, предават ги в ЦУ за включване в обобщените отчети и превеждат по банкова сметка ***, ако резултата за периода е „ДДС за внасяне”. Ежемесечно всеки клон на дружеството изготвя ведомости за работни заплати за наетите по трудово правоотношение лица и съставя изискуемите по КСО декларации за дължими и платени осигурителни вноски и данъци /обр.1 и обр.6/, предава данните в ЦУ за включване в обобщения отчет и превежда по банкова сметка ***ки и удържан данък по ЗДДФЛ. Съгласно вътрешния правилник, клоновете на дружеството са задължени да правят отчисления в размер на 15% от общите месечни приходи на клона за издръжка на ЦУ. Отчисленията се превеждат по банкова сметка ***, два пъти месечно.

Според вещото лице за документиране на приходите от извършени ремонти на асансьорни уредби, от клона на дружеството в гр.Плевен са издадени данъчни фактури, опростени фактури, проформа-фактури, квитанция от приходен касов ордер и касова бележка за сумата общо в размер на 9788.70 лв. Според вещото лице документирането на приходи от ремонтни дейности с опростени фактури, „проформа-фактури”, ПКО и касови бележки е в нарушение на данъчното законодателство.

            От заключението на вещото лице В. В. по назначената в хода на съдебното следствие допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установява, че  с индивидуални трудови договори от 01.03.1993г. на основание чл.119 от Кодекса на труда свидетелите Л.П.И., П. Н. Д. и И. К. С. са били наети по трудово правоотношение в „***“ АД, РСБ Плевен за неопределено време на длъжност „работник по ремонт и поддържане на АУ”. Според вещото лице размера на трудовото възнаграждение на свидетелите е отразен в точки 2 и 3 от трудовите договори, както следва:

1. За Л.П.И. - „Договорена месечната работна заплата 2500,0лв на база текущия резултат от трудовата дейност на отделния работник или служител.

Така установената сума се коригира в зависимост от изпълнение/неизпълнение на:a/ обем на поставените задачи;б/ срок и качество на поставените задачи.

В точка 3 от договора е уговорено доплащане по КТ за продължителна работа - 12%.

С допълнителни споразумения към индивидуалният трудов договор размера на основната работна заплата е променян, както следва:

-               От 13.11.2006г - ОРЗ - 250.00лв и доплащане за продължителна работа - 22.2% или 55.50лв.

-               От 01.03.2010г - ОРЗ - 240.00лв. доплащане за продължителна работа - 24% или 57.60 лв.

-               От 01.09.2011г - ОРЗ - 270.00лв.

-               От 02.05.2012г - ОРЗ - 290.00лв. доплащане за продължителна работа - 25.2% или 73.08 лв.

Със заповед №11/13.08.2012г трудовия договор е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.10 от Кодекса на труда - поради придобиване право на пенсия.

2.                За П. Н. Д. – „Договорена месечната работна заплата 1900.00лв на база текущия резултат от трудовата дейност на отделния работник или служител”.

Така установената сума се коригира в зависимост от изпълнение/неизпълнение на: а/ обем на поставените задачи; б/ срок и качество на поставените задачи.

В договора е уточнено, че изпълнение/неизпълнение са „неплатени такси за месеца и отпадане на асансьорни уредби”.

В точка 3 от договора е уговорено доплащане по КТ за продължителна работа - 9%.

С допълнителни споразумения към индивидуалния трудов договор размера на основната работна заплата е променян, както следва:

-               От 13.11.2006г - ОРЗ - 250.00лв и доплащане за продължителна работа - 19.2% или 48.00лв.

-               От 01.03.2010г - ОРЗ - 240.00лв доплащане за продължителна работа - 21% или 50.40лв.

-              От 01.09.2011г - ОРЗ - 270.00лв.

-               От 02.01.2013г - ОРЗ - 310.00лв доплащане за продължителна работа - 22.8% или 70.68лв.

Със заповед от 01.07.2015 год. трудовият договор е прекратен на основание чл.325, ал.1 от Кодекса на труда.

3.                За И. К. С. - „Договорена месечна работна заплата 2500.00лв на база текущия резултат от трудовата дейност на отделния работник или служител.

Така установената сума се коригира в зависимост от изпълнение/неизпълнение на:а/ обем на поставените задачи;б/ срок и качество на поставените задачи.

В точка 3 от договора е уговорено доплащане по КТ за продължителна работа -12%.

С допълнителни споразумения към индивидуалният трудов договор размера на основната работна заплата е променян, както следва:

-               От 13.11,2006г - ОРЗ - 250.00лв и доплащане за продължителна работа - 22.2% или 55.50лв.Според вещото лице В. брутните работни заплати на персонала за всеки месец се формират от:

1.             Основна работна заплата по трудов договор

2.             Доплащане за продължителна работа - % от ОРЗ

3.             Доплащане съгласно трудови договори и вътрешни правила за РЗ в зависимост от изпълнението/неизпълнението на „неплатени такси за месеца и отпадане на асансьорни уредби“.

Според вещото лице В. за определяне размера на доплащането по точка 3, ежемесечно се изготвя Справка в която се отразяват следните данни:

1 .Общ обем приходи от продажби /такси и ремонтни услуги/ за месеца общо и за всяка Сервизна база поотделно;

2.            Разходи за издръжка на Централно управление на „***” АД/определен процент за годината/;

3.            Разходи за издръжка на РСБ — Плевен /РЗ и осигурителни вноски на управител база/;

4.             Неплатени такси за абонаментно обслужване на асансьорни уредби за текущия месец;

5.             Платени такси за абонаментно обслужване на асансьорни уредби дължими за предходен месец;

6.             Разходи за вложени материали;

7.             Разходи за командировки на персонала;

8.            Други непреки разходи;

Според вещото лице В. от общия обем приходи от продажби се приспадат разходите за издръжка на „***” АД - централно управление и ***” АД - РСБ-Плевен. От получения остатък се приспадат неплатените такси за поддръжка на асансьорни уредби за текущия месец и се прибавят платените такси дължими за предходен месец. От така получената сума се приспадат разходите за вложени материали, командировки на персонала и други непреки разходи. Полученият остатък се разпределя за работна заплата. За периода от м.05.2008г. до м.02.2011г. на свидетелите са начислени брутни работни заплати по месеци и по елементи на трудовото възнаграждение, отразено в таблици 1, 2 и 3 в констативната част на експертизата. От таблиците е видно. че размера на брутните работни заплати на свидетелите е в пряка зависимост от общия обем на реализираните приходи от такси за абонаментно обслужване на асансьорни уредби и извършени услуги на РСБ-Плевен за всеки отчетен период.

От заключението на вещото лице се установява, че за периода от м.05.2008г до м.04.2009г на свидетелите П. Н. Д., Иван К. С. и К.И. М. не са начислени допълнителни трудови възнаграждения във връзка с ремонта на асансьорната уредба на вход В, блок 22 в ЖК „***”, поради факта, че приходите от извършените ремонтни услуги не са включени в общия обем на реализираните приходи от РСБ-Плевен. Според вещото лице В. във връзка с този ремонт, на свидетелите не са изплатени и други възнаграждения, различни от тези по трудови правоотношения.

От заключението на вещото лице Г.Г. по назначената графическа експертиза се установява, че ръкописният текст в 19 броя фактури с номера: №540/24.01.2011г; №591/25.02.2011г; №532/23.12.2010г; №428/25.11.2010г; №416/26.10.2010г; №327/27.09.2010г; №315/26.08.2010г; №309/28.07.2010г; №296/28.06.2010г; №242/26.05.2010г; №208/28.04.2010г; №204/29.03.2010г; №195/25.02.2010г; №173/26.01.2010г; №165/22.12.2009г; №113/27.10.2009г; №155/26.11.2009г; № 108/24.09.2009г и №106/02.09.2009г издадени от „***” АД РСБ - Плевен на бл. **” гр.Плевен, Е изписан от лицето Н.Н.Н. - ЕГН **********.

Според вещото лице Г.Г. съгласно т.2 от изследователската част НЕ Е възможно да се отговори на въпроса: подписите за „Съставил:” в 10 броя във фактури с номера: №540/24.01.2011г; №591/25.02.2011г; №532/23.12.2010г; №315/26.08.2010г; №309/28.07.2010г; №428/25.11.2010г; №416/26.10.2010г; №327/27.09.2010г; №296/28.06.2010г; и №173/26.01.2010г издадени от „***” АД РСБ - Плевен на бл. **” гр.Плевен, положени ли са или не са положени, положени ли са или не са положени от лицето Н. П. Н. с ЕГН **********.

Според вещото лице Г.Г. подписите за „Съставил:” в 6броя фактури с №242/26.05.2010г; №208/28.04.2010г; №195/25.02.2010г; №165/22.12.2009г; №113/27.10.2009г и №155/26.11.2009г издадени от „***” АД РСБ - Плевен бл.**” гр.Плевен, НЕ СА годни за извършване на сравнително графическо идентификационно изследване.

Според вещото лице Г.Г. подписът за „Съставил:” в 1брой фактура с №204/29.03.2010г издадена от „***” АД РСБ - Плевен бл.**” гр.Плевен, Е изписан от лицето Н. П. Н. - ЕГН **********.

Според вещото лице Г.Г. подписите за „Съставил:” в 2броя фактури с №106/02.09.2009г и №108/24.09.2009г издадени от „***” АД РСБ - Плевен бл. **” гр.Плевен, СА положени от Н. П. Н. - ЕГН **********.

Според вещото лице Г.Г. ръкописният текст в 1брой Фактура с номер №211/12.05.2010г издадена от „***” АД РСБ - Плевен на ****, вх. „К”, жк. „****” гр.Плевен, Е изписан от Н. П. Н. - ЕГН **********.

Според вещото лице Г.Г. подписът за „Съставил:” в 1брой Фактура с номер №211/12.05.2010г издадена от „***” АД РСБ - Плевен на ****, вх. „К”, жк. „********” гр.Плевен, Е положен от лицето Н. П. Н. - ЕГН **********.

         Според вещото лице Г.Г. подписите за „Съставил:” в 1брой Квитанция от 24.03.2011г. без номер и в 1брой Квитанция с №139/11.02.2011г. издадени от „***” АД РСБ - Плевен на бл.44, вх.„В”, жк. „***” гр.Плевен, НЕ СА положени от лицето Н. П. Н. - ЕГН **********.

Според вещото лице Г.Г. подписите за „Съставил:” в 1брой Квитанция от 24.03.2011г. без номер и в 1 брой Квитанция с №139/11.02.2011г издадени от „***” АД РСБ - Плевен на бл.44, вх. „В”, жк. „***” гр.Плевен, НЕ СА положени от лицето И.И.Н. - ЕГН **********.

Според вещото лице Г.Г. ръкописният текст в 2броя Фактури с номера: №109/18.03.2010г. и №207/30.03.2010г. издадени от „***” АД РСБ - Плевен на ****, вх, „3”, жк. „****” гр.Плевен, Е изписан от лицето Н. П. Н. - ЕГН **********.

Според вещото лице Г.Г. подписите за „Съставил:” в 2броя Фактури с номера: №109/18.03.2010г. и №207/30.03.2010г. издадени от „***” АД РСБ - Плевен на ****, вх. „3”, жк. „****” гр.Плевен, СА положени от лицето Н. П. Н. - ЕГН **********.

Според вещото лице Г.Г. подписите за „Касиер:” в 3броя Квитанции с № 32/08.08.2008г.; №73/28.11.2008г. и №75/05.12.2008г. издадени от „***” АД РСБ - Плевен на ** ДАП гр.Плевен, СА положени от лицето К.И. М. - ЕГН **********.

Според вещото лице Г.Г. подписът за „Касиер” в 1 брой Квитанция от 01.08.2008г. без номер издадена от „***” АД РСБ - Плевен на бл. 54 ДАП гр.Плевен, Е положен от лицето Н. П. Н. - ЕГН **********.

Според вещото лице Г.Г. подписите за „Касиер:” в 7броя копия на Квитанции с номера: №3/30.03,2009г.; № 5/19.02.2009г.; №7/22.09.2009г.; №15/19.05.2008г.; **/25.06.2008г.; №39/02.09.2008г. и №62/29.10.2008г. издадени от „***” АД РСБ - Плевен на **, вх. „В”, жк. „***” гр.Плевен, СА положени от лицето К.И. М. с ЕГН **********.

Като писмени доказателства са изискани и приложени,  предадените чрез протоколи за доброволно предаване от 24.11.2014г, 25.11.2014г, 26.11.2014г, 06.01.2015г /листове от 189 до 199 от том І/ оригинали на опростени фактури, „проформа-фактури” и приходни касови ордери, по които са заплатени парични суми, но не са постъпили в касата на дружеството.

От Централното управление на дружеството в гр. София са изискани заверени копия от всички счетоводни документи, които са изпращани от звеното в гр. Плевен през инкриминирания период. След извършен анализ на получените документи и назначена допълнителна съдебно-икономическа експертиза, се констатира липсата на отразяване на инкриминираната сума, получена от подсъдимата Н., в дневниците за продажба на регионалното звено в гр. Плевен и в изпратените му отчети до централното управление.

За да обоснове крайният си извод ПРС е изложил следните мотиви от фактическа и правна страна:

От така събраните доказателства съдът приема за установено, че подсъдимата Н. в периода м. 05. 2008г до края на м. 02. 2011г в гр. Плевен е владеела чужди пари – сумата от 8628,20лв – собственост на „*** София” АД, получени от нея в качеството й на длъжностно лице, представляваща платени от клиенти, но неотчетени суми по издадени опростени фактури, проформа фактури и квитанции към приходен касов ордер. Подсъдимата Н. е била длъжна да отчете получените, в резултат на реализирани приходи от абонаментно обслужване и ремонт на асансьорни уредби, суми в счетоводните сметки на дружеството, но не го е направила, като по този начин се е разпоредила с тях, без да има правно основание за това. Подсъдимата не се признава за виновна, което е видно от дадените от нея обяснения, но по същество, не отрича установените обстоятелства, а именно, че  не е издавала необходимите счетоводни документи по ЗДДС, които са бъдат отразени с счетоводството на представляваната от нея сервизна база, че е получила сумите по приложените документи по делото отразяващи извършени плащания, че е правила оферти за ремонт, без да се начислява ДДС, както е било необходимо. Видно от показанията на свидетелката М. и свидетеля Д., тя е получавала от тях сумите които са били плащани от клиентите, но твърди, че сумите получени за **, кв.*** и ** в същия квартал са изразходени за закупуване на части и за заплащане на труд. Тези нейни твърдения не се подкрепят от свидетелските показания на свидетеля И. Д. и от заключенията по съдебно – счетоводните експертизи. Последния в показанията си посочи, че частите са вземани от склада на дружеството, а заключението по допълнителната съдебно счетоводна експертиза сочи, че допълнително възнаграждение  за труд на асансьорния техник за ремонт на тези блокове не е получавано. Липсват и доказателства, които да удостоверят плащания от страна на подсъдимата за части. Такива не са били представени и в хода на досъдебното производство, което се е водело в един по близък момент до инкриминирания период. Не са били отразени и счетоводно направени разходи в тази насока, които да потвърдят твърдението на подсъдимата.

По отношения на плащанията отразени по опростена фактура №109/18.03.2010 г. и №207 /30.03.2010 година с получател **, вх.З, кв. **“ и опростена фактура 211812.05.2010 година с получател **, вх.К, кв. **“, съдът приема за безспорно установено, че подсъдимата е получила сумите по тях лично и в брой, като това се доказва от заключението на вещото лица по графическата експертиза, според което ръкописният текст върху тях е изписан от подсъдимата Н., както и че подписът е положен от нея. Това обстоятелство не се оспорва и от подсъдимата. Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелката М., от които категорично се установява, че тя по устно разпореждане на подсъдимата Н. е издавала нередовни документи за плащанията. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетелката С., която също заяви, че в нейно присъствие свидетелката М. е звъняла на подсъдимата и е питала какъв документ да издаде. Показанията на свидетелката М. кореспондират както със заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, така и със свидетелските показания на свидетеля П.Д., който разказва за същия начин на работа утвърден от страна на подсъдимата Н.. Установено е безспорно от събраните гладни доказателства, чрез разпитите на свидетелката М., свидетеля П.Д. и свидетеля Л.И., че събраните от тях суми са били предавани изцяло на подсъдимата Н. в качеството й на ръководител на звеното, т.е. в качеството й на длъжностно лице.

Анализът на фактическата обстановка, сочи за безспорно установено осъществяването от страна на подсъдимата Н.Н. на деяние, което от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на престъпния състав по чл. 201, вр. чл. 26, ал.1от НК. 

Доказано е безспорно, от обективна страна, че в периода м. 05.2008г. до края на м. 02.2011г. подсъдимата е имала особеното качество на субекта, релевантно за съставомерността на деянието, а именно да е длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б ”б” от НК. По отношение на подсъдимата е категорично установено от приложените писмени доказателства, че същата е заемала длъжността „ръководител звено на регионална сервизна база“. Установено е, че осъществяваната от нея работа е  ръководна, свързана с пазене и управление на чуждо имущество на юридическо лице, видно от приложената по делото длъжностна характеристика. Тъй като в подразделението в гр. Плевен не било назначено лице на длъжност ”счетоводител”, подсъдимата Н., която заемала длъжността „ръководител звено” съвместявала длъжността и на „счетоводител”. Това било отразено и в длъжностната й характеристика. Като такава носела отговорност за съставянето и счетоводното отразяване на издадените счетоводни документи.

Съгласно разпоредбата на чл. 201 НК, присвояването е налице когато длъжностно лице, присвои чужди пари или други ценности, връчени в това му качество или поверени му, да ги пази и управлява, като с Решение на КС №19 от 1995г /обн. в ДВ, бр.97/1995г/ е обявен за противоконституционен § 19 от ЗИД, с който се изменя и допълва чл.201 от НК, като след думите ”поверени му да ги пази и управлява” е добавено „като се разпореди с тях в свой или чужд личен интерес”- т.е. допълнението „като се разпореди с тях в свой или в чужд личен интерес” е обявен за противоконституционен и не се прилага от влизане в сила на решението на КС. Съгласно същото решение същността на престъплението длъжностно присвояване не се свежда до това кой се е обогатил, а до факта, че деецът се е разпоредил с чуждо имущество, като със свое и по този начин  увредил интересите на титуляра на правото на собственост. Точно както се е получило и в конкретния казус: чрез неиздаването на необходимите счетоводни документи за получени приходи, се е стигнало до ощетяване на дружеството. А обстоятелството дали, кога и за какво са били изразходвани впоследствие посочените суми, както сочи практиката е без значение /в този смисъл е и съдебната практика Р-е №458/04.12.2009 година на ВКС по н..д. №506/2009 година III-то н.о. и цитираното решение на КС/. Т.е. твърденията на подсъдимата, че сумите са вложени за части и  труд,  приспадане от работни заплати и т.н. е без значение за съставомерността на деянието.

Съществен обективен елемент от състава на изпълнителното деяние  по чл.201 НК, се явява и отношението на дееца към предмета на престъпното посегателство – чуждо /обществено или частно/ имущество - пари, вещи и други, които се намират в негова фактическа и/или юридическа власт и въздействието което той оказва върху тях. Установено е от събраните писмени и гласни доказателства по делото, което обстоятелство не се отрича и от подсъдимата в дадените от нея обяснения, че е владеела тези пари, с изключение на таксите за обслужване които св. П.Д. е събирал за бл. Буря. Самото разпореждане най-често се осъществява, чрез действие, но в практиката се приема, че то може да стане и чрез бездействие, например да не отчете поверено имущество, както е налице в конкретния случай. Действително ВКС няколкократно е посочвал, че не всяка липса се дължи на престъпление, а още по- малко на длъжностно присвояване. Както е посочено в Решение № 429/2001 година за престъплението по чл. 201 от НК трябва да бъдат доказани разпоредителните действия, защото наказателната отговорност не може да се носи по предположение. В случая обвинителната теза е конкретизирана, че тези разпоредителни действия на Н. се изразяват в неотчитането на приход в касата на дружеството. Тя е доказана по безсъмнен начин, защото чрез събраните писмени доказателства и констатацията на вещото лице по счетоводната експертиза, се доказва фактът на получаване и неотчитане на процесни суми.

Престъплението „длъжностно присвояване“ е резултатно и обективно е вярно настъпването на ощетяване на имуществото на  друго лице - правен субект /в случая „***“ АД“/. В типично проявление на изпълнителното деяние, с действията си подсъдимата Н. в качеството на длъжностно лице и в пряко нарушение на служебните си задължения да пази и управлява повереното й чуждо имущество се е разпоредила противоправно с него, като не го е отчела и в това именно се е изразило и длъжностното му присвояване.

Всички деяния са извършени при условията на продължавано престъпление /чл. 26 от НК/ - в непродължителен период от време – месец май 2008г до края на месец февруари 2011г, при една и съща фактическа обстановка, при еднородност на вината – пряк умисъл, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните. С всяко деяние обвиняемата  е осъществила  състава на чл. 201 от НК, тъй като в качеството си на длъжностно лице, на което са и поверени парични средства да ги пази и управлява, тя е присвоявала получените суми.

Пряко и категорично е установено авторството на деянието, както и  неговата изпълнителна форма, при даденост в съвкупните си обективни признаци. Ето защо съдът е счел действията на подсъдимата за съставомерни  от обективна страна и покриващи състав на длъжностно присвояване, съобразно правната квалификация на обвинението - чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК, т.е., безспорно е установено, че тези суми са получени от подсъдимата Н., в качеството й на длъжностно лице по смисъла, вложен в чл.93, ал.1, б”б”от НК, за да ги пази и управлява: да ги отчете в счетоводството на дружеството и да фактурира постъпленията. При осъществяване на дейността, би следвало за всяко получено плащане за ремонт или поддръжка да се издаде първичен счетоводен документ, който да удостовери плащането. Постъпилите суми е следвало да бъдат отчетени и осчетоводени в касата и счетоводството на дружеството. Вместо това, получените от подсъдимата суми от извършените продажби, не са внесени от нея в касата, не са осчетоводени и не са влезли в патримониума на юридическото лице. Чрез неиздаване на необходимите документи по ЗДДС е било и невъзможно от страна на ръководството на „***“ да констатира липсите, тъй като проверките се извършвали само по счетоводни документи по ЗДДС.

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че не е в тежест на обвинението и съда да установяват къде и за какво точно е изразходвано присвоеното имущество. Установено е отклоняване на поверено на подсъдимата имущество от патримониума на „***“, без правно основание и във вреда на собственика на предмета на престъпното посегателство.

От субективна страна, деянието подсъдимата Н. е извършила виновно, при пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 НК. При наличие на интелектуалния, волевия елемент, същата е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите последици и пряко е целяла тяхното настъпване. Умисълът от нейна страна е явно и несъмнено обективиран в действията и проявите й, включително и съставяне на конкретните ПКО, опростени фактури и проформа фактури, за да прикрие присвояването. Н. е съзнавала, че позволените и действия, които може да извършва с паричните суми, са тяхното събиране и отчитане. Предвиждала е, че в резултат на нейните действия парите ще излязат от патримониума на „*** София” АД, както и че това излиза извън предоставените й правомощия за разпореждане с тях.

От тук и изводът, че е съзнавала естеството и значението на фактическото си деяние, следователно и признаците на престъплението  и неговите обществено опасни последици, достатъчно за обосноваване на пряк умисъл.

Оплакванията на жалбоподателя се свеждат до следното:

1. Общата сума, получена от К.М. за асансьорната уредба на ** вх.В в ж.к.*** е 2964лв и тя е издала ПКО на живущите там. С тази сума са закупени части за възстановяване на асансьорната уредба. От това, че уредбата е възстановена и работи и до момента се налага извода, че парите, за които е обвинена са похарчени за възстановяване на тази уредба, а не са присвоени от подсъдимата. По подобен начин стоят нещата и с другите деяния по обвинението;

2. Не е изследван въпроса дали предприятието има констатирани липси и неотчетени суми, съответстващи на посочените в обвинителния акт;

3. Събраният доказателствен материал за извършените проверки от НАП на подсъдимата не съдържат и намек за извършено присвояване;

4. Съдебно-счетоводните експертизи по делото не установяват нито липси, нито присвояване;

5. П.Д. е подал доноси до НАП, на лична основа и това е в основата на делото срещу подсъдимата.

Преди да се пристъпи към отговора на оплакванията на жалбоподателя следва да се изложат основни теоретични бележки по приложението на материалния закон – чл.201 от НК.

Съгласно т.І.4 от Постановление № 3 от 25, 26, 27.06.1970 г. по н. д. № 3/70 г., Пленум на ВС присвояване по смисъла на чл. 201 НК има както когато длъжностното лице се разпореди с обществени или частни пари, вещи, ценности или излишъци връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява като със свои, така и когато по същия начин с имуществото на учреждението, предприятието или организацията се разпореди ръководно длъжностно лице с тях.

От състава на престъплението по чл.201 от НК и от практиката на ВКС недвусмислено се налага изводът, че обективна предпоставка на престъплението е липсата на „чужди пари, вещи или други ценности“. Това означава, че за да се приеме, че едно деяние реализира състава на престъплението длъжностно присвояване е необходимо да се установи от обективна страна липса на някакви ценности. Установяването на липса не е достатъчно, за да се приеме, че е налице престъпление по ч.201 от НК защото законът изисква да е извършено „присвояване“ на тези ценности. Последното означава, че длъжностното лице се разпорежда с това имущество в свой личен или чужд личен или колективен интерес, без да има право за това, т. е. разпорежда се с него като със свое. Така то преустановява разпоредителните действия с имуществото съобразно неговото предназначение, определено с акта за връчване на имуществото. Деецът превръща държането на имуществото от името и за сметка на лицето или организацията - собственик, посочените в чл. 93, т. 1, б. "б" НК, във владение за себе си, като отнема възможността на собственика да се ползва от имуществото и сам извлича облаги за себе си, а чрез фактически или правни действия се разпорежда и в полза на друго физическо или юридическо лице, без да има право за това. В тази връзка следва да се направят някои уточнения във връзка със смисъла на разсъжденията на КС на РБ в Решение № 19 от 12.X.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 17/95 г. Извършени противоправни действия на разпореждане на дееца следва несъмнено да са предмет на изясняване в процеса. Правно необоснована е конструкцията - установени липси, следователно е извършено длъжностно присвояване. В тази връзка не следва превратно да се тълкува, решение № 19/12.10.1995 г. по конституционно дело № 17/1995 г. (обн., ДВ, бр. 97/03.11.1995 г.), с което се обявява за противоконституционна разпоредбата на § 19 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с която се изменя и допълва чл. 201 НК, като след думите "поверени му да ги пази или управлява", се добавя "като се разпореди с тях в свой или в чужд личен интерес" (ДВ, бр. 50/1995 г.). Не следва да се  приема, че е обявен за противоконституционен текстът относно действията на противоправно разпореждане, и на тази база да се прави незаконосъобразен извод, че този признак е изключен от състава на престъплението. От обстоятелствената част на решението на КС е видно, че съображенията на Конституционния съд за противоконституционност се отнасят единствено до обхвата на разпореждането, като е направен изводът, че с извършеното допълнение "в свой или чужд личен интерес" се изключват хипотезите, когато противоправното разпореждане е в колективен интерес (в полза на юридическо лице), каквито случаи биха били останали ненаказуеми след извършеното допълнение на текста по чл. 201 НК. Следователно с решението на Конституционния съд не се обявява за противоконституционно изискването, свързано с необходимите за съставомерност на деянието действия на противоправно разпореждане, с които се променя основанието, на което имуществото е връчено за пазене или управление на длъжностното лице. Затова и след постановяване на решение № 19/1995 г. на Конституционния съд действията на длъжностното лице, с които се е разпоредило в свои или чужд интерес, като признак от състава по чл. 201 НК, задължително подлежат на установяване по предвидения в НПК процесуален ред. В тази връзка следва да се отбележи, че обратното разбиране би довело и до незаконосъобразен извод, че всеки акт за начет, съставен по реда на чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол, в сила от 1.01.2001 г. (обн., ДВ, бр. 92/10.11.2000 г.) за реализиране имуществената отговорност на длъжностното лице за констатирани липси е достатъчно основание да се реализира и наказателната му отговорност по чл. 201 НК. Очевидно такъв подход е в противоречие с основни принципи на наказателния процес, прогласени с чл. 12, 14, 16 НПК, поради което не може да бъде споделен от настоящия състав.

Другите елементи на състава/длъжностно лице, връчени, поверени за пазене и управление/ не се коментират по-горе с оглед на това, че няма възражения от подсъдимата и са установени несъмнено и безспорно.

На фона на горните теоретични бележки се налагат следните основни изводи:

1. По делото следва да е категорично установена липса;

2. Липсата следва да е установено, че е в резултат на противоправно разпореждане от страна на подсъдимата.

Във връзка с т.1 следва да се подчертае, че установена липса с категоричност няма. ПРС е посочил, че „чрез неиздаването на необходимите счетоводни документи за получени приходи, се е стигнало до ощетяване на дружеството.“ Следва да се има предвид, че счетоводното отчитане е документиране на движението на материалните ценности и стопански операции по смисъла на чл.4 от Закона за счетоводството. Това означава, че документирането и стопанските операции са нещо различно и няма как да бъдат приравнени. Едното е извършване на реална стопанска дейност, а другото е регистриране на тази дейност. Липсата не може да следва пряко от нарушения в счетоводното отчитане, а тя следва е реално съществуващ факт – снижен размер на активите - щета/под съответната форма – пари, материални ценности и др./ на предприятието. В настоящото дело има счетоводна експертиза и същността на извода й е, че инкриминираната сума по съответните пера не е отчетена в счетоводството на предприятието като постъпила в касата или по сметки на предприятието. Този счетоводен факт, обаче не е пряко, а косвено доказателство за наличие на липса. Напълно е възможно сумата да е постъпила в касата на предприятието или по сметки, но да не е отразена счетоводно и да са разплатени материали и заплати с тази сума. Казано по друг начин липсата е факт от обективната действителност, а не от счетоводното отчитане. На практика изготвените експертизи по делото не са дали отговор на най-съществения и основополагащ въпрос при преценката на фактическия състав на престъплението по чл.201 от НК – установена ли е липса. Съдът е направил опит да замести този съществен доказателствен пропуск, като се е мотивирал с това, че дружеството е ощетено защото документално няма оформяне на постъпване на съответните суми в касата на дружеството. Фактът на лошото счетоводно отчитане, обаче е само косвено доказателство за липси, а не и пряко доказателство. Освен това е необходимо да се подчертае, че установяването на липса по обвинение по чл.201 от НК следва винаги да е пряко и несъмнено със съответната експертиза. Това е така защото това е факт, който винаги може да бъде установен, като се съпоставят наличностите, приходите и разходите на предприятието – какво е налично, какво е постъпило, какво е разходено и какво е останало в активите на дружеството. Съществено е, че за да се приеме в случая, че има липса на сумата от 8628,20лв тази сума да е налична като приход над разходите и наличностите. Казано по друг начин инкриминираната сума следва да е част от прихода на предприятието и да е останала след приспадане на разходите за труд, материали и други възнаграждения на персонала и наличностите. В противен случай тя няма от къде да се получи. За по-голяма яснота е необходимо да се посочи, че съдът като е направил извод въз основа на експертизата, че липсата на осчетоводяване на сумата е извод за липса на съответна сума е следвало да изясни въпроса дали в действителност инкриминираната сума не е постъпила в активите на дружеството и дали не е разходена по предназначение. Тук е необходима да се подчертае, че ПРС в мотивите си в частта, с която приема, че „твърденията на подсъдимата, че сумите са вложени за части и  труд,  приспадане от работни заплати и т.н. е без значение за съставомерността на деянието“ допуска съществена грешка. Това е така защото ако сумите са изхарчени по предназначение/ а не извършено противоправно разпореждане, с които се променя основанието, на което имуществото е връчено за пазене или управление на длъжностното лице/ в полза на собственика и по предназначението им няма да има присвояване. Това е така и защото същността на присвояването е точно това – съответното имущество да е разходено в свой или чужд личен или колективен интерес, а не по предназначението му определено от собственика му.

На фона на горното се налага изводът, че както на досъдебното производство, така и на съдебното е изместен фокусът на доказване. Той неправилно е съсредоточен върху факта дали има счетоводно отчитане на съответните/получени от подсъдимата/ суми и е пренебрегнат съществения факт дали има въобще липса. Тук е необходимо /за по-голяма яснота/ да се посочи, че е придаден абсолютен характер на факта, че липсва счетоводно отчитане, като само въз основа на него е направен извод, че е налице липса. Това е недопустимо защото стопанската дейност е съвкупност от операции и движение на материални ценности и е неприемливо при обвинение за присвояване да се изяснява само един фрагмент от тази дейност и то само счетоводен/без да се обхване в пълнота/. При установените факти по никакъв начин не може да се изключи възможността инкриминираните суми да са изразходени за заплати, части и материали и би се получил абсурда, че има осъждане за присвояване, а липса няма/защото приходите, разходите и наличностите на клона на дружеството си съответстват/. Така се е стигнало и до недопустимо доказване на престъплението присвояване само въз основа на едно косвено доказателство – липса на счетоводно отчитане/на съответната сума/.

За изясняване на основния въпрос по делото – налице ли е липса в съответния размер за инкриминирания период беше назначена експертиза със съответната задача. Видно е, че заключението на експерта е, че към настоящия момент не може да се установи липса, поради изтеклия срок за съхранение на счетоводните документи. Освен това е видно, че от извършените инвентаризцации за годините от 2008 до 2011г. не е налице липса или излишъци на материали. Следва да се има предвид и това, че липса не е установена и в по-ранен момент, въпреки назначаваните експертизи през годините, когато все още не са били изтекли сроковете за съхранение на счетоводните документи. Към това като се добави и фактът, че Централното управление на *** АД-София не е имало и няма констатация за липси, няма претенции към подсъдимата нито към момента, нито към предходен момент, се налага извода, че възражението на последната, че е вложила инкриминираните суми обратно за труд и материали не е оборено от прокурора. Всъщност се получава, така че от една страна основния факт при обвинение по чл.201 от НК за липса на ценности не е установен пряко и същевременно възражението на подсъдимия за това, че инкриминираните средства са изразходвани по предназначение не е оборено. На практика обвинението се базира единствено на безспорно установения факт, че сумите са получени от подсъдимата/което тя не отрича/, но не са отчетени счетоводно/по документи/. Действително  тези факти сочат за извършено присвояване, но не го доказват с нужната по закон несъмненост. Както се посочи по-горе установяването на липсата е основополагащо за обвинението по чл.201 от НК, но дори и установената липса не е пряко доказателство за присвояване/според цитираната по-горе практика на ВКС на РБ/. При това положение при не установена липса да бъде призната подсъдимата за виновна в извършване на деянието по чл.201 от НК е недопустимо. Приложима е първата хипотеза на чл.304 от НПК – „не се установи, че деянието е извършено“, тъй като на фона на изложеното по-горе не се установява да е налице присвояване на инкриминираната сума.

На фона на горното атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и се постанови оправдателен такъв, като се отмени на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК присъда №55/26.03.2018г. на ПРС постановена по НОХД№2856/2017г. по описа на съда и вместо нея се постанови: ПРИЗНАВА подсъдимия Н.П.Н. за НЕВИННА в това, че за периода от м. 05.2008г до края на м. 02.2011г в гр.Плевен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – „Ръководител сервизна база” гр. Плевен към „***” АД – София, присвоила чужди пари – сумата от 8 628,20лв, собственост на „***” АД – София, представляваща платени от клиенти, но неотчетени суми по издадени опростени фактури, проформа фактури и квитанции към приходен касов ордер, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, както следва: Сумата от 1000лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №15/19.05.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В, ж.к. „***”;Сумата от 800лв, представляваща сума по квитанция към ПКО **/25.06.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В, ж.к. „***”;Сумата от 400лв, представляваща сума по квитанция към ПКО от 01.08.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател ** ДАП;Сумата от 587.20лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №32/08.08.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател ** ДАП;Сумата от 600лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №39/02.09.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В, ж.к. „***”;Сумата от 250лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №62/29.10.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В, ж.к. „***”;Сумата от 800лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №73/28.11.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател ** ДАП;Сумата от 542лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №75/05.12.2008г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател ** ДАП;Сумата от 150лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №5/19.02.2009г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В, ж.к. „***”; На 30.03.2009г в гр.Плевен присвоила сумата от 152лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №3/30.03.2009г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В ж.к. „***”;Сумата от 12лв, представляваща сума по квитанция към ПКО №7/22.04.2009г, издадена от ДСП „***” РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.В ж.к. „***”;Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №106/02.09.2009г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №108/24.09.2009г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №113/27.10.2009г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №155/26.11.2009г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 170лв, представляваща сума по опростена фактура №165/22.12.2009г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №173/26.01.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 179лв, представляваща сума по проформа фактура №195/25.02.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 56лв, представляваща сума по опростена фактура №109/18.03.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.З в ж.к. **”;Сумата от 140лв, представляваща сума по опростена фактура №204/29.03.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 240лв, представляваща сума по проформа фактура №207/30.03.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.З в ж.к. **”;Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №208/28.04.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 220лв, представляваща сума по проформа фактура №211/12.05.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател **, вх.К в жк. **”;Сумата от 150лв, представляваща сума по проформа фактура №242/26.05.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №296/28.06.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 180лв, представляваща сума по проформа фактура №309/28.07.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №315/26.08.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №327/27.09.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №416/26.10.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №428/25.11.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 180лв, представляваща сума по проформа фактура №532/23.12.2010г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”;Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №540/24.01.2011г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”; 33. Сумата от 140лв, представляваща сума по проформа фактура №591/25.02.2011г, издадена от „*** София” АД РСБ гр.Плевен, с получател бл.**”, поради което и на основание чл.201 вр.чл.26 ал.1 от НК вр. чл.304 предложение първо от НПК я оправдава по повдигнатото обвинение.

При този изход на делото направените разноски по смисъла на чл.190 от НПК остават за сметка на държавата.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.