О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, III въззивен състав, в закрито съдебно заседание на пети
януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Тачева ВНЧД № 4533 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и втора на НПК.
Образувано е по повод частна жалба,
подадена от адв. И.Ц., в качеството й на упълномощен повереник на частния
обвинител и граждански
ищец В.И. и частния обвинител П.И., срещу определение от 10.08.2020
г. по НОХД № 659/2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6-ти
състав, с което е оставена без уважение молбата с вх. № 1036803/30.07.2020г. на
адв. Ц. за присъждане на разноски по делото в полза на В.И. и П.И..
В частната жалба са наведени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. В подкрепа на
това се твърди, че СРС е възложил на подсъдимия разноските за първата
инстанция, заплатени единствено по двата анекса от 15.05.2017г., но не и тези
направени по основните договори за правна защита и съдействие. Според
жалбоподателя за да бъде правилно определени разноските, извършени от всеки от
пострадалите, двата договора за правна защита и съдействие от 15.02.2017г.,
двата анекса към тях от 15.05.2017г. и двете разписки е следвало да бъдат взети
предвид в тяхната съвкупност, което не е сторено от съда. По тези съображения
се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на съдебен акт, с
който на В.И. и П.И. да бъдат присъдени и извършените от тях разноски в първоинстанционното
съдебно производство от по 800 лв. за всеки от тях, съгласно двата договора за
правна защита и съдействие от 15.02.2017г., приети и приложени по делото от СРС
в открито съдебно заседание от 31.05.2017г.
Препис от частната жалба е изпратен и
връчен на насрещните страни, но до момента писмено възражение не е постъпило.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на частния жалбоподател, въз основа на събраните по делото
доказателства и закона приема за установено следното:
Подадената частна жалба е процесуално
допустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, частната жалба е
и основателна.
От материалите по делото се
установява, че НОХД 659/2017г. по описа на СРС е образувано по обвинителен акт
срещу Б.И.М.за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. 3 и т. 12
вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Производството по делото
е приключило с присъда от 03.06.2019 г., потвърдена с решение № 464 от 16.07.2020
г. по ВНОХД № 40/2020 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, II - ри въззивен състав, с която
подсъдимият М.е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. С
присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на В.И. и
П.И. направените от тях разноски по
делото в размер на 1100 лв. за всеки от тях /паричната сума е посочена като
обща единица/. С решението съставът на СГС е постановил в полза на И.,
направените от тях пред въззивната инстанция разноски в размер на 800 лв. за
всеки от тях.
С молба с вх. № 1036803/20.07.2020г. по описа на СРС е депозирано искане от адв. И.Ц.
за присъждане в цялост на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция.
Софийски районен съд се е произнесъл по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК с определение от 10.08.2020 г. по НОХД №
659/2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6-ти състав, с
което е оставена без уважение молбата на адв. Ц.. За да постанови атакувания понастоящем съдебен акт,
районният съд е приел, че въпросът за разноските е разрешен правилно от
съдилищата. Цитирал е осъдителните диспозитиви в тази част на постановените
съдебни актове и е достигнал до крайния извод за неоснователност на молбата.
Настоящият състав на СГС не споделя
този извод на съдията – докладчик от първата инстанция.
С въззивното решение е потвърдена
осъдителна присъда на Софийски районен съд, поради което в случая е налице
визираната в чл. 189, ал. 3 от НПК хипотеза, при която подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати сторените по делото разноски. При решаване на въпроса на
кого да се възложат разноските единственото изискване е по делото да са налични
доказателства за размера на разноските и за това, че те действително са
заплатени. При извършване на проверка се установява, че в производството по НОХД
№ 659/2017г. на СРС правилно са определени направените разноски по делото за
изготвяне на експертни заключения, но не и тези, касаещи размера на осъщественото
процесуално представителство. Първоинстанционният съдебен състав е възложил на
подсъдимия разноските, заплатени единствено по двата анекса от 15.05.2017г. /л.
210 и л. 212 от НОХД/, които анекси обаче касаят само допълнителното заплащане
от по 100 лв. от всяко едно от представляваните от адв. Ц. лица за участие във
всяко открито съдебно заседание по делото, след второто. Видно от текстовете на
двата анекса останалите уговорки, постигнати от страните по основните договори
от 15.02.2017г. остават непроменени и запазват своето действие. В настоящия случай,
от приложените два броя договори за правна защита и съдействие, находящи се на
л. 50 и л. 53 от НОХД се установява, че В.И. и П.И. действително са заплатили в
брой възнаграждение за адвокат в размер на 800, 00 лева за всеки поотделно. Така
направените от тях разноски също е следвало да им бъдат присъдени съгласно
изискванията на чл. 189, ал. 3 от НПК, каквото е било и искането на адв. Ц.
пред СРС, което обаче неправилно и незаконосъобразно е оставено без уважение.
По посочените аргументи определението
на СРС следва да се отмени, като подсъдимият следва да бъде осъден да заплати
на В.И. и П.И. направените от тях разноски за процесуално представителство пред
СРС в размер на 800 лв. за всеки поотделно съгласно договорите за защита и
правно съдействие. Или казано по друг начин, подсъдимият следва да заплати общо
сумата от 1900 лв. на всеки един от пострадалите, представляваща разноски за
процесуално представителство пред СРС, съгласно договорите за защита и правно
съдействие 15.02.2017г. и двата анекса към тях от 15.02.2017г..
По гореизложените съображения и на
основание чл. 345, ал. 2 от НПК, въззивният съдебен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 10.08.2020 г.
по
НОХД № 659/2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 6-ти състав.
ОСЪЖДА подсъдимия Б.И.М.да заплати на П.В.И.
направените от него разноски за процесуално представителство пред СРС в размер
на 800лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.