Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през
2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Габриела Лазарова
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколеваа гражданско
дело № 8920 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 09.05.2019
г. на ответника П.на Р.Б.и по насрещна въззивна жалба от 17.05.2019 г. на ищеца
Г.Н.Д. против решението от 20.04.2019 г. по гр. дело № 74599/2018 г. на
Софийския районен съд, 161 състав.
Въззивникът – ищец обжалва решението в частта,
с която е отхвърлен предявения от него срещу П.на Р.Б.иск с правно основание
чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ за разликата над 4 000 лв. до пълния предявен размер
от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство за
престъпление по чл.319, предл.2 НК, по което вписледствие е оправдан с влязло в
сила решение по нахд № 1723/2017 г. на СРС, НО, 23 състав, ведно със законната
лихва от 10.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно, тъй като размерът на присъденото обезщетение е
занижен с оглед претърпените увреждания в резултат на привличането на ищеца
като обвиняем, като съдът не е взел предвид обстоятелството, че ищецът е на
почти 80 години по време на повдигане на обвинението, както и че до този момент
не му е повдигано обвинение за престъпление, поради което болките и
страданията, които са му причинени са по-силни и „нетипични”. Поддържа се, че
от събраните по делото докадателства-свидетелските показания и заключението на
съдебно-ппсихологична експертиза, безспорно се установява цялостно влошаване на
всички същуствуващи заболявания с психоматичен характер при ищеца – диабет,
стомашно-чревни и сърдечно-съдови заболявания, като са възникнали и
допълнителни такива, които са в пряка причинноследствена връзка с повдигане на
обвинението. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че за вредите от
полицейската регистрация ответникът не носи отговорност, тъй като такава е била
извършена през 2013 г., т.е. преди повдигане на обвинението през 2016 г. С
оглед изложеното моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част и
вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи до пълния предявен
размер.
П.на Р.Б.не
е депозирала отговор на въззивната жалба на ищеца. В
съдебно заседание, представителят й оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена
без уважение.
Въззивникът – ответник обжалва решението на
СРС в частта, с която е осъден да заплати на ищеца сумата от 4 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него
наказателно производство за престъпление по чл.319, предл.2 НК, по което
вписледствие е оправдан с влязо в сила решение, ведно със законната лихва от 10.10.2018
г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят поддържа, че решението на СРС
в атакуваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон – чл.52 ЗЗД, довело до необосновано завишен размер на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който не отговаря на събраните
по делото доказателства. Анализът на последните не обосновава присъждането на
обезщетение в определения от съда размер от 4 000 лв., доколкото не се
установяват страдания, извън обичайните такива, изведими от ситуацията, в която
се е намирал ищеца. По делото не са събрани доказателства в подкрепа на
твърдението на ищеца за влошено здравословно състояние по причина на
обвинението, като съдът неправилно е кредитирал допълненията, дадени в о.с.з.
от вещото лице по назначената психологична експертиза, относно физическото
здраве на ищеца, тъй като те са извън компетентността му, а освен това не са и предмет
на експертизата. Според въззивника-ответник определеният размер на
обезщетението не съответства не само на характера и интензитета на
претендираните и доказани по делото действително причинени неимуществени вреди,
които са непосредствена последица от повдигане на обвинение, но и на вида и
степента на упражнената наказателна репресия. Обективните обстоятелства сочат
на изключително ниска степен на увреждане, доколкото повдигнатото обвинение не
е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, като на ищеца не
е взета мярка за неотклонение , нито са налагани други мерки на процесуална
принуда и производството е приключило в рамките на 1 година и 10 месеца. От СРП
е изготвено постановление с предложение за освобождаването на ищеца от
наказателна отговорност поради наличие на предпоставките на чл.78а НК и
налагане на административно наказание по реда на чл. 375 НПК, поради което
преживените страдания по никакъв начин не могат да се сравняват по интензитет и
сила със заплахата от наказание за престъпление, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода” или друго по-леко наказание по НК. С оглед ниския
интензитет на причинените неимуществени вреди и краткия срок на наказателно
преследване, размерът на присъденото обезщетение се явява прекомерно завишен,
поради което ответникът моли решението на СРС в обжалваната от него част да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което размерът на
присъденото обезщетение да бъде намален.
Ищецът не депозирал отговор на въззивната
жалба на ответника, като в открито съдебно заседание поддържа неоснователност
на същата и моли да бъде оставена без уважение.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваните части. Същото е и правилно, като въззивният
съд споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което на основание
чл.272 ГПК препраща към същите. Във връзка с доводите за неправилност на
решението, изложени в жалбите на страните следва да се добави следното:
Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ /ред.
бр.98/2012 г./ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от съответното длъжностно лице, като процесуално легитимирани
да отговарят са съответните държавни учреждения в качеството им на процесуални
субституенти на държавата.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ – ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление
по чл.319, предл.2 НК, по което впоследствие е оправдан с влязло в сила решение
по нахд № 1723/2017 г. на СРС, НО, 23 състав.
Спорните въпроси по делото са за размера на
дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в т.ч. дали
претърпените от ищеца увреждания са над обичайните такива, дали обезщетението
следва да обхваща и вредите от полицейската регистрация.
В конкретния случай при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е отчел следните
факти и обстоятелства: от една страна - продължителността на наказателното
производство – 1 година и 10 месеца за две съдебни инстанции; повдигнато
обвинение за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 НК;
спрямо ищеца не са взети мерки за неотклонение; незначителния брой следствени
действия с негово участие в наказателното производство; а от друга страна –
напредналата възраст на ищеца – към момента на повдигане на обвинението-68
годишен; установените неблагоприятни последици в социално и психологическо
отношение и влошаване на част от заболяванията, от които вече е страдал, в
резултат на незаконно повдигнатото обвинение.
За установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства и е
прието заключение на съдебно психологична експертиза. От заключението,
изготвено след проведено изследване на ищеца, се установява, че от повдигане на
обвинението и от воденето на наказателното производство, ищецът е изпитал
притеснения, безпокойство, чувство за унижение, несигурност, тревожност, както
и психосоматично напрежение и нарушения в съня. Според вещото лице понастоящем
при ищеца не се отчита разстройство в психичното функциониране в смисъл на
заболяване, дистрес, социална дезадаптивност, но стресогенните събития,
свързани с наказателното производство са се отразили отрицателно върху
наличните заболявания у него с ясен психосоматичен характер – сърдечно-съдови,
стомашни и диабет. Именно с оглед заключението на вещото лице, СРС е приел, че
повдигането на обвинение и воденото наказателно производство не се е отразило
трайно на психическото състояние на ищеца, т.е. че не са налице вреди над
обичайните такива, които всеки човек търпи когато му е повдигнато обвинение. Същевременно
правилно първоинстанционният съд е приел, че психичните преживявания по време
на наказателното производство са допринесли за влошаване на част от наличните заболявания
на ищеца, който факт също следва да бъде отчетен при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, тъй като за да се ангажира отговорността
на П.за обезщетяване на вредите е достатъчно наказателното производство да е
една от причините за влошаване на здравословното състояние на ищеца. В тази
връзка неоснователни са доводите на ищеца, че освен влошаване на съществуващите
у ищеца заболявания с психоматичен характер – диабет, стомашно-чревни и
сърдечно-съдови заболявания, са възникнали и допълнителни такива, които са в
пряка причинно-следствена връзка с повдигане на обвинението. Неоснователно е и
възражението на ответника, че съдът не е следвало да кредитира заключението на съдебно-психологичната
експертиза в частта, с която вещото лице дава заключение, че наличните у ищеца
заболявания с психосоматичен характер, а именно стомашно-чревни,
сърдечно-съдови и диабет, са се влошили след повдигане на обвинението. За да
достигне до този извод вещото лице е взело в предвид освен данните от личното
изследване на ищеца и тези, съдържащи се в приетите по делото епикризи,
издадени в периода след повдигане на обвинението и преди оправдаването на
ищеца.
Основателен е доводът във въззивната жалба на
ищеца за необоснованост на изводите на СРС, че за вредите от полицейската
регистрация, ответникът не носи отговорност, тъй като такава е била извършена
през 2013 г., т.е. преди повдигане на обвинението през 2016 г. Видно от
приложеното по делото ДП №15033/2013 г. по описа на 07-РУП-СДВР, пр.пр. №
30140/2012 г. по описа на СРС, както и от писмото на СДВР до СРП от 07.12.2018
г., полицейската регистрация е извършена на 25.04.2017 г. именно във връзка с
повдигнатото на ищеца на 08.12.2016 г. обвинение по чл.319, предл.2 НК.
Съгласно чл.68, ал.1 и ал.3 ЗМВР, полицейските органи извършват регистрация на
лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено престъпление от общ
характер, като уредбата на полицейската регистрация сочи, че тя не може да бъде
извършена по преценка на органите на МВР, а само в рамките на започнало от П.наказателно
преследване за извършено престъпление, т.е. регистрацията е част от мерките,
които се предприемат срещу лицето, привлечено като обвиняем за извършено
умишлено престъпление от общ характер, поради което когато наказателното
преследване е приключило с оправдателна присъда или с прекратяване на
производството на едно от посочените в закона основания, П.на Р.Б.носи
отговорност по чл.2, ал.1 ЗОДОВ за претърпените неимуществени вреди и от
полицейската регистрация, в който смисъл е и решение № 201/22.07.2016 г. по
гр.д. № 1190/2016 г. на ВКС, в което е даден отговор на въпроса „отговаря ли П.по
чл.2, ал.1 ЗОДОВ за вреди от полицейска регистрация“. Обстоятелството, че
събираните при регистрацията данни нямат публичен характер не освобождава П.от
отговорността и за неимуществените вреди, когато по делото е установено, че
самите действия по извършване на регистрацията са причинили дискомфорт на
пострадалия от незаконно обвинение. Независимо от изложеното, настоящият
въззивен състав намира, че определеното от СРС обезщетение за претърпените от
незаконното обвинение неимуществени вреди в размер на 4 000 лева е
справедливо. При определянето му въззивният съд отчита от една страна фактите,
сочещи за относително разумния срок, през който е протекло наказателното
преследване, липсата на взети мерки на процесуална принуда, обстоятелството, че
на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление, които не е тежко, като от
страна на П.е внесено постановление, с което последният да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, по реда на
чл.78а НК, а от друга страна – факта, че незаконното обвинение, макар и да не е
довело до настъпването на вреди над обичайните такива, които всеки човек търпи
когато му е повдигнато обвинение, безспорно се явява една от причините за
влошаване на здравословното състояние на ищеца, чрез обостряне на съществуващи заболявания
с психоматичен характер, наред с напредналата му възраст. Този размер
удовлетворява и обществения критерий за справедливост при съществуващите в
страната обществено икономически условия и стандарта на живот в периода на
наказателното преследване /средномесечната работна заплата за 2017 г. е над
1000 лв./. В този смисъл, въззивните жалби на страните се явяват неоснователни.
С оглед изложеното и поради съвпадане на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Поради неоснователност и на двете въззивни
жалби, на страните не се дължат разноски за настоящото производство.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.04.2019 г. по гр.
дело № 74599/2018 г. на Софийския районен съд, 161 състав.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.