Определение по дело №217/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С Решение № 69/01.08.2014г., постановено по Г.д. № 2937/2012г., Кърджалийският районен съд отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД от И. Петров П. от Г. Х. против С. Х. Ю. за обявяване спрямо И. Петров П. недействителността на направения от С. Х. Ю. отказ от иск по чл. 30 ЗН по Г.д. № 310/2011 г. по описа на РС-К., като неоснователен.

Въззивното производство е образувано по подадена жалба от И. П. П. от Г. Х., който обжалва така постановеното решение като незаконосъобразно и необосновано. Твърди се в жалбата, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът изградил неправилни правни изводи, а именно: издаденият в полза на жалбодателя запис на заповед не го правел привилегирован кредитор, нито обезпечавал по някакъв начин вземането му към ответника. То само облекчавало процедурата по снабдяването му с изпълнителен лист срещу ответника, елиминирайки съдебното доказване на вземането му. При липса на недвижимо и движимо имущество, влогове или доказани доходи, принудителното събиране на вземането можело да се насочи единствено към съдебно признатите права на ответницата с решенето по Г.д.№ 310/2011 год., а именно-съответните идеални части от апартамент №13 с административен адрес-У.”. блок №* в град К. или от съответстващата им парична стойност, от която тя се лишила чрез направения отказ от иска. Ползвател на последиците от отказа от иска бил нейният брат-ответник по г.д.№310/2011 год., който бил в обхвата на хипотезата на законовата презумпция по чл.135 ал.2 от ЗЗД-за знание за увреждането на кредитора с това действие на С. Х.. Отказът от иска бил съпроводен с отказ от наследството на нейната майка, което било индиция за възмездно уреждане на отношенията между брат и сестра по начин С. Х. Ю. да не придобие имущество, което да може да послужи за удовлетворяване на вземането на жалбодателя. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявеният иск по чл. 135 ЗЗД. Претендира присъждане на разноските, направени за двете съдебни инстанции. Жалбодателят, редовно призован за въззивното съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по въззивната жалба.

Отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С. Х. Ю. не е подаден. В съдебно заседание се представлява от адв. В.М. от АК-К. – особен представител, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да се потвърди като правилно.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването, а по същество е неоснователна.

Предявен за разглеждане е отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, с който ищецът-въззивник в качеството си на кредитор по отношение на ответника-длъжник цели да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията на последния - отказ от предявен иск по чл. 30 ЗН по Г.д. 310/2011г. по описа на РС-К., направен във въззивното производство по в.Г.д. № 314/2012г. по описа на ОС-К..

От фактическа страна по делото се установява, че с решение № 49/21.06.2012г. по Г.д. № 310/2011г. по описа на РС-К. е уважен предявен от С. Х. Ю. срещу С. Х. Р. от Г. К. иск по чл. 30 ЗН за намаляване на дарствено разпореждане в полза на ответника по този иск по отношение на наследствен недвижим имот-апартамент, направено приживе от майката на страните. С решение № 258/14.11.2012 г. по в.Г.д. № 314/2012г. по описа на ОС-К., поради отказ от иска, направен във въззивното производство от страна на ищцата С. Ю. на основание чл. 233 ГПК, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил въззивното производството. С определение № 354/13.06.2014г. по Г.д. № 1264/2014г. на ВКС, І г.о., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. В първоинстанционното съдебно производство е представено пълномощно за упълномощаването на адв. И. П. от АК-Х. /настоящ въззивник/ от ищцата по Г.д. 310/2011г. С. Ю. за процесуално представителство по делото, ведно с договор за правна защита и съдействие от 24.01.2011г. за сумата от 500 лв., платена в брой в деня на сключване на договора, видно от съдържанието на последния.

Със заявление от 30.08.2012г. по чл. 417 ГПК, въззивникът поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по посочения ред срещу С. Х. Ю. за сумата в размер на 2000 лв.- главница и лихва в размер на 300 лв., считано от 12.03.2011г. до 28.08.2012г., като е посочено, че вземането представлява „невърнат паричен заем” и документ, от който произтича вземането – „запис на заповед”. Приложен към заявлението е запис на заповед от 02.02.2011г., по силата на който С. Х. Ю. се задължила неотменно и безусловно, без протест и без разноски за приемателя да плати на предявяване срещу представяне на записа на заповед сумата от 2000 лв. на И. П. П. от Г. Х., с падеж 02.03.2011г.; както и разписка за предявяване на 11.03.2011г. на записа на заповед на С. Х. Ю.. По посоченото заявление е издадена заповед № 5086/18.09.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.Г.д. № 2563/2012г. по описа на РС-К..

При така установените факти по делото, се налагат следните правни изводи: от събраните по делото доказателства не се установява сумата в размер на 2000 лв., предмет на заповед № 5086/18.09.2012Ò. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.Г.д. № 2563/2012г. по описа на РС-К. срещу длъжника С. Х. Ю., да представлява нейно задължение във връзка с направени от жалбодателя в качеството му на представител по пълномощие съдебни разноски за нейна сметка във връзка с водене на Г.д. № 310/2011г. по описа на РС-К.. В заявлението, въз основа на което е издадена посочената заповед № 5086/18.09.2012г. по чл. 417 ГПК, заявителят е вписал като основание „невърнат паричен заем”, за което е издаден и запис на заповед от 02.02.2011г., с падеж 02.03.2011г. От друга страна, по Г.д. № 310/2011 по описа на РС-К. е приложен договор за правна защита и съдействие от 24.01.2011г. за сумата от 500 лв., платена в брой в деня на сключване на договора от упълномощителя, представляващ договореното между страните адвокатско възнаграждение. Доказателства, че освен така договореното възнаграждение между страните, са съществували и други парични взаимоотношения между тях във връзка с водене на делото по договор за поръчка така, както се твърди от ищеца-въззивник, и то оформени със записа на заповед от 02.02.2011г. като паричен заем, по делото не са събрани. Т.е., изводът, който се налага е, че взаимоотношенията между довереник-адвокат във връзка с воденето на Г.д. № 310/2011г. по описа на РС-К. са уредени съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.01.2011г., като договореното адв.възнаграждение в размер на 500 лв. е платено в брой в деня на подписване на договора.

На следващо място, действията, увреждащи кредитора във всеки от съставите по чл. 135, ал.1 и ал.3 ЗЗД в правната доктрина са определени като: договори между длъжника и трето лице-възмездни и безвъзмездни; едностранни правни сделки – отказ от наследство, отказ от давност, изявление за заличаване на ипотека и правни действия- напр. плащане. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД не може да се ползва за атакуване на сделки, които нямат имуществен характер или сделки с имуществени права, чието упражняване зависи от лична преценка на длъжника. Отказът от иска по чл. 233 ГПК, който се атакува от жалбодателя като увреждащо, представлява процесуално действие на ищеца по висящ исков процес, поради което изводът, който се налага е, че направеният по надлежния ред, форма и процесуален срок отказ от иска по чл.30 ЗН от С. Х. Ю. на основание чл. 233 ГПК във въззивното производство по в.Г.д. № 314/2012г. по описа на ОС-К., не може да се квалифицира и не представлява увреждащо кредитора – въззивник действие – сделка или правно действие в смисъла на изложеното по-горе, за да бъде обявено за недействително спрямо него. По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото, разноски на въззивника не се следват.

Воден от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 69/01.08.2014г., постановено по Г.д. № 2937/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2, предл. първо ГПК.

Председател: Членове:1. 2.