№ 494
гр. Сливен, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230201028 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от С. С. П. с ЕГН
********** от с. Д., общ. Сливен, чрез процесуален представител, против НП
№ 22-0804-002962 от 15.08.2022 год., издадено от Началник Сектор в ОД на
МВР – Сливен, РУ - Сливен, с което е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл.
104б, ал. 2 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да
бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, не изпраща процесуален
представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило
писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в
което се изразява становището по съществото на делото, моли издаденото НП
да бъде потвърдено, прави възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение и моли да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
1
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 29.07.2022 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 459640 против
жалбоподателя за това, че на 29.07.2022 год. около 19,05 часа в с. Д., общ.
Сливен управлява лек автомобил „Ауди А6” с рег. № *****, негова
собственост, по ул. „Петко Д. Петков“ в посока път I-6, като използва пътя не
по предназначение, а за други цели, като рязко променя посоката на движение
и приплъзва гумите на автомобила без това да е необходимо. В акта било
посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил
връчен лично на жалбоподателя на 29.07.2022 год. (л. 9 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 22-0804-002962 от
15.08.2022 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ –
Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В НП било отразено, че за нарушенията
по този закон не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН. НП било връчено
лично на жалбоподателя на 30.08.2022 год. (л. 8 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от служебна бележка
издадена от „П. И. А. БГ“ ЕООД се установява, че процесният автомобил
имал фабрично монтирана ESP (електронна стабилизираща програма),
съставна част от оборудването на автомобила, както и че автомобилът бил
произведен с предно задвижване (л. 49 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В
настоящия случай тази доказателствена сила на акта не беше оборена от
събраните в хода на съдебното дирене доказателства.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Безспорно се установи от доказателствата по делото,
че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил като при
приближаването към полицейския автомобил рязко увеличил скоростта,
форсирал двигателя и приплъзнал гумите, след което продължил нормалното
си движение. Действията на жалбоподателя са били съзнателни, същият е
демонстрирал незачитане на правилата за движение по пътищата и
следователно управлението на процесния автомобил не представлява
използване на пътищата в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари.
Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че тъй
като автомобилът бил с предно задвижване обективно било почти
невъзможно да се извърши т.нар. дрифтене е неоснователно. Видно от
показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел по акта,
жалбоподателят е приплъзвал гумите на автомобила без това да е
необходимо.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, поради което
същият следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна
отговорност.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на
акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа
на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е
описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при
които е извършено.
Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения
от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото
нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП
като законосъобразно и обосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата
страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на чл. 63д
от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно
разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лева. С оглед гореизложеното
съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в
размер на 80,00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0804-002962 от
15.08.2022 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ -
Сливен, с което на С. С. П. с ЕГН ********** от с. Д., общ. Сливен, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал.
1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, ал. 2 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С. С. П. с ЕГН ********** от с. Д., общ. Сливен, да заплати
в полза на Областна дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00
(осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4