Р Е Ш Е Н И Е
№……....………....…....……….2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл. с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА
при секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА,
като разгледа докладваното от мл. с. ДИМИТРОВА
въззивно гражданско дело № 957 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД
срещу Решение № 723 от 14.02.2020 г., постановено по гр.д. № 13143/2019 г. по
описа на ВРС, XXX с-в, с което e ПРИЕТО
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците М.Б.Н., ЕГН **********, Р.В.Г., ЕГН **********, и А.В.Н., ЕГН **********, и и ответника „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., че М.Б.Н. не дължи на ответника
сумата от 6733.66 лева, че Р.В.Г. не дължи на ответника сумата от 1683.41 лева
и че А.В.Н. не дължи на ответника сумата
от 1683.41 лева, всяка от тях представляваща припадаща се част от начислена корекция
на сметка за електроенергия за обект на потребление - къща, находяща се в ***,
по клиентски № **********, по фактура № ********** от 26.07.2019 година на обща
стойност от 10 100,48 лева, издадена от „Енерго Про Продажби“ АД на общия
наследодател на ищците В.А.Н., ЕГН **********, на осн. чл. 124 от ГПК.
Жалбоподателят „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД счита постановеното първоинстанционно решение за частично недопустимо,
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като моли за неговата отмяна и
присъждане на разноски. По недопустимостта твърди, че не е установено по делото
процесният обект да е придобит в режим на СИО, поради което по отношение на
ищцата М.Н. липсва правен интерес от предявяване на иск за разликата над 2/6
ид.ч. до 4/6 ид.ч. По отношение на неправилността на решението сочи, че е
налице правно основание за съществуването на вземането на ответника, а именно
чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички
предпоставки за възникване на правопораждащия фактически състав – наличието на
договорно отношение между страните, изпълнение от страна на ответника на
задълженията му по договора, надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и
документирането и́, законосъобразно изчисляване на количеството потребена
ел.енергия, остойностяването и фактурирането и́. Твърди, че към момента на
проверката електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел
изразходваната електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.3. в размер
на 54256 квтч, на стойност 10100,48 лв. Счита, че в случай че се приеме, че чл.
50 ПИКЕЕ е неприложим, то тогава сумата се дължи на основание чл. 183 ЗЗД.
Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите М.Б.Н.,
Р.В.Г. и А.В.Н., чрез адв. С.С., депозират писмен отговор, с който оспорват
жалбата. Твърдят, че по отношение на възражението, че процесният имот не е
придобит по време на брака, не са релевирани възражения от страна на ответника
в хода на първоинстанционното производство. Излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на проведената корекционна процедура. Молят за
потвърждаване на първоинстанционото решение.
В съдебно заседание въззивната страна
„Енерго-Про Продажби“ АД, чрез представляващ П.С.С., редовно призован, не се
явява, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемите М.Б.Н., Р.В.Г. и А.В.Н.,
редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат С.С.. Оспорва
жалбата като неоснователна, поддържа отговора. Моли за присъждане на
разноските.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е образувано по искова
молба на М.Б.Н., ЕГН **********, Р.В.Г., ЕГН **********, и А.В.Н., ЕГН **********,
в качеството им на наследници на В.А.Н., ЕГН **********, срещу „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, представлявано от П.С.С., Я.М.Д.
и Г.К., за признаване за установено между страните, че М.Б.Н. не дължи на ответника сумата от 6733.66 лева, че Р.В.Г.
не дължи на ответника сумата от 1683.41 лева и че А.В.Н. не дължи на ответника сумата от
1683.41 лева, всяка от тях представляваща припадаща се част от начислена
корекция на сметка за електроенергия за обект на потребление - къща, находяща
се в ***, по клиентски № **********, по фактура № ********** от 26.07.2019 г.
на обща стойност от 10100,48 лева, издадена от „Енерго Про Продажби“ АД на
общия наследодател на ищците В.А.Н., ЕГН **********, на осн. чл. 124 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество
чрез адвокат Л.М. – ВТАК, преупълномощен от Адвокатско дружество ***. Ответникът оспорва предявения
иск като частично недопустим по отношение на ищцата М.Б.Н. тъй като според него
тя притежава 1/2 ид. част от
наследството, а не 2/3. Навежда, че ищците не са активно легитимирани да
предявят настоящия иск, тъй като процесната фактура е издадена след смъртта на
наследодателя им и следователно не е била включена в наследствената маса, а
ищците основават правния си интерес с възникналото наследствено правоприемство.
Не оспорва, че праводателят на ищците и ответното дружество се намират в облигационно
правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Заявява, че изпълнява
задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи, че на 4.07.2018 г. е
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищците от
служители на „Електроразпределение Север“ АД, като изтъква, че посоченото
дружество няма вменено нормативно задължение предварително да известява
потребителите за проверките, които извършва, тъй като подобно предизвестяване
би обезсмислило усилията по предотвратяване на неправомерни въздействия върху
измервателните системи и средствата за
търговско измерване. Излага, че при проверката, при замервания с еталонен
калибриран уред, е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. на
електромера има показания в размер на 54256 кВтч., които не са отчетени и
заплатени от абоната. Твърди, че процесният електромер е демонтиран, подменен с
нов такъв и изпратен в Български институт по метрология, Регионален отдел -
Варна за експертиза, при която е установено, че е осъществявана външна намеса в
софтуера на електромера с цел част от консумираната ел. енергия да бъде
отклонявана в невизуализиран регистър. Поддържа, че е налице правно основание
за възникване на вземането – а именно чл. 50 ПИКЕЕ, чл. 200, ал. 1 ЗЗД. В
случай че бъде счетено, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим към конкретната
хипотеза, моли искът да бъде отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в
случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието
заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация
по покупко-продажба на ел. енергия. Настоява за допускане на съдебно-техническа
експертиза по делото. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищците, редовно
призовани, не се явяват, представляват се от адвокат С.С.. Поддържа исковата
молба. Оспорва отговора като неоснователен.
В съдебно заседание ответникът
„Енерго-Про продажби“ АД, редовно призован, се представлява от адвокат Н.Г.,
преупълнимощен от Адвокатско дружество ***. Поддържа отговора на исковата
молба. Оспорва исковата молба. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Настоящият
съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото е обстоятелството, че ответното дружество и наследодателят на ищците са
обвързани от валидно договорно правоотношение преди смъртта на последния, по
силата на което ищците са потребители на електроенергия за битови нужди и клиенти на ответното
дружеството за описания в исковата молба обект на потребление.
Видно от констативен протокол № 1042759, на 8.10.2015 г. на процесния обект
от служители
на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1114 0215 6436
4984 и нулеви показатели за дневна и нощна тарифа. В протокола не е отразено
какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетни регистри
1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0.
От
приложен към делото Констативен протокол № 1301469 се установява, че на
4.07.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта на ищците, при която
са отчетени следните показания: по тарифа 1.8.1 /нощна/ – 5734 кВтч; по тарифа 1.8.2
/дневна/ – 20106 кВтч; по тарифа 1.8.3 – 54256 кВтч; по тарифа 1.8.4 – 0000
кВтч, и по тарифа 1.8.0 /сумарна/ – 80097 кВтч. Електромерът е демонтиран и
подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка,
запечатана с пломба № 508662, и изпратен
за експертиза в БИМ - Варна. Протоколът е подписан от двама свидетели.
От
Констативен протокол № 1706/16.07.2019 г. – АУ – Е – 000029-38157/05.07.2018 г.
на БИМ – Варна, от метрологичната експертиза на електромера, е видно че при
извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки
извън допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики, отговаря на
изискванията за точност при измерването на електроенергия и до вътрешността му
не е осъществяван достъп. Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса
в тарифната схема на електромера, която за типа електромер ISKRA ME 162 трябва да
се състои от две тарифи T1 и T2, като
действително потребената енергия се разпределя
и върху невизуализираната тарифа: Т3 – 054256,8 кВтч.
Въз
основа на горния протокол, на 24.07.2019 г. е издадено становище на „Електроразпределение Север“ АД за начисление
на електрическа енергия, с което е одобрено начисляването на допълнително
количество ел. енергия в размер на 54256 кВтч за периода 5.07.2017 г. – 4.07.2018
г. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура № ********** от дата
26.07.2019 г. за сумата от 10100,48 лева с вкл. ДДС.
От
заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът с фабричен № 1114021564344984, монтиран на обекта на ищците, е от одобрен тип - ISKRA EMECO ME 162, произведен през 2015 г., с нанесена маркировка за съответствие „СЕ“ и допълнителна метрологична маркировка М15,
като 15 са последните две цифри на годината, когато тя е поставена. Срокът на
метрологичната му годност е шест
години. Според констатациите в КП № 1706
от 16.07.2019 г. на БИМ – Варна, е установена намеса в тарифната схема на електромера,
която е довела до натрупване на действително потребена електроенергия за
определени часове на денонощието в невизуализираната на дисплея тарифа - Т3 или
1.8.3. Прочитането на невизуализираните регистри е възможно само със специални
технически средства. От данните в протокола за монтаж на процесния електромер е
видно, че той е монтиран с нулеви показания за регистри 1.8.1 и 1.8.2. Монтажът
е проведен в годината на извършената оценка за съответствие, от което може да
се предположи, че електромерът не е бил използван преди монтажа и стойностите
на всички регистри към тази дата са били нулеви. Математическите изчисления по
извършената корекционна процедура са аритметично точни, като количеството
натрупана електроенергия
в невизуализирания
регистър е разпределено в два подпериода пропорционално на продължителността
им, причината за разделянето е промяната
в цените на КЕВР за съответния подпериод. В отговор на въпрос в съдебно
заседание на 16.01.2020 г., вещото лице изяснява, че според него в паметта на
електромера няма информация кога е започнало натрупването в невизуализирания
регистър. Уточнява, че СТЕ е изготвена единствено на базата на предоставените
му документи по делото.
От Нотариален акт № 141, том II, дело 725/1995 г. се
установява продажбата на недвижим имот, включващ едноетажна жилищна сграда с
адрес ***, която А.Н. А.и Р.В. А.продават на сина си В.А.Н. – наследодател на
ищците.
Видно от Удостоверение за граждански
брак № 259154 В.А.Н. и М. Б. Д.са сключили граждански брак на 26.11.1978 г. , от
Удостоверение за наследници на В.А.Н. изх. № АУ081999МЛ/21.08.2019 г., е видно,
че наследници са: М.Б.Н. – съпруга, Р.В.Г. – дъщеря, и А.В.Н. – син. От
горецитираните доказателства се потвърждават заявените от ищците квоти в
наследството на къщата – процесен обект на потребление на електроенергия, според
които определят и участието си в задължението по процесната фактура №
********** от дата 26.07.2019 г.
С
оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Служебното
начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е
извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013
г., изм. ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Цитираните правила
имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е
задължителен за страните. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. и към момента на извършване на
проверката на електромера на обекта на ищците на дата 4.07.1918 г. не са част
от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение №
2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV о., обн. ДВ, бр.
97 от 23.11.2018 г., следователно към момента на извършване на проверката на
електромера са били част от действащото право.
Твърдението на жалбоподателя, че направената корекция намира правно
основание в нормата на чл. 50 ПИКЕЕ, съдът счита за неоснователно.
Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ /публ. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г./, в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване
на използваните от
клиента количества електрическа
енергия, операторът на
съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика
между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година.
Натрупаното количество електроенергия в
невизуализирания регистър 1.8.3 по същество се явява именно разлика между
отчетената и неотчетена електроенергия. За да бъде вменено в отговорност на
ищеца обаче, то трябва да е установено по законосъобразен ред и действително да
е потребено от абоната.
Законовата делегация, регламентираща правото на ответното дружество да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
ел.енергия, предвидена със ЗИД на Закона за енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от
17.07. 2012 г.), съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
изисква като задължителна предпоставка за това „наличие на правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електроенергия“. Т.е., при липсата на
процедурни правила в ПИКЕЕ, възможността за служебно начисляване на
допълнителни количества електроенергия по партидите на абонатите за минало
време не би могла да бъде осъществена. Разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, определяща
процедурните правила, по които се извършват проверките на СТИ, както е указано
по-горе, е отменена, считано от 14.02.2017 г. По силата на чл. 98а, ал. 2, т. 6
и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, въпреки че чл. 48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. са все още част
от действащото право, това ги прави неприложими.
При
такава липса на специални правни норми, по които ответното дружество да търси
правата си, остава възможността да го направи, позовавайки се на общите
норми.
Препращането
към общата норма на чл. 183 ЗЗД води към чл. 200 ЗЗД, относно задълженията на
купувача, и чл. 187 ЗЗД, третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната
съвкупност, трите норми обуславят извода, че договорът за продажба вменява
задължения на продавача и купувача, като купувачът е длъжен да плати цената единствено
ако продавачът действително му предаде вещта. В конкретния казус, ищците са
длъжни да платят за констатираното в невизуализирания регистър 1.8.3. на
електромера количество електроенергия в размер на 54256 кВтч само ако то
действително им е доставено от ответното дружество и потребено от тях.
По делото липсват безспорни доказателства, от които да се установи при
условията на пълно доказване, че количеството
ел. енергия в невизуализирания регистър 1.8.3 е натрупано след като
електромерът е монтиран в процесния обект. Съгласно изслушаното заключение
на вещото лице по изготвената пред първа инстанция СТЕ, в паметта на този тип
електромери няма информация кога е започнало натрупването в невизуализирания
регистър. По делото няма представен констативен протокол или друг документ от
предшестваща проверка, който да удостоверява, че в даден момент след монтажа на
електромера на обекта на ищците показателите за регистър 1.8.3 са били нулеви. Липсва и протокол от
задължителната първоначална проверка за годност, проведена през 2015 г., преди
монтажа на електромера, която да сочи нулево количество електроенергия в
регистър 1.8.3.
В
констативния протокол № 1042759 за монтажа през 2015 г. са отразени нулеви
показатели за дневна и нощна тарифа на електромера, но липсват показания по
отчетни регистри 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. Видно от констативен протокол № 1301469 от 4.07.2018 г., показанията в тези
регистри е възможно да бъдат измерени от служителите на оператора на
електроразпределителната мрежа и съответно вписани в протокола, както това е
направено при монтажа на новия електромер. Липсата им в протокола от 2015 г.
оставя въпроса какви са били стойностите в тях по това време неизяснен, а
твърдението на жалбоподателя, че натрупаната електроенергия в неактивирания за търговски отчет регистър
1.8.3 в размер на 54256 кВтч е действително доставена от доставчика и потребена
от абоната – недоказано.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищцата М.Б.Н. не дължи на ответника сумата от 6733.66 лева, че ищцата Р.В.Г. не
дължи на ответника сумата от 1683.41 лева и че ищецът А.В.Н. не дължи на ответника сумата от 1683.41
лева, всяка от тях представляваща припадаща се част от начислена корекция на
сметка за електроенергия за обект на потребление - къща, находяща се в ***, по
клиентски № **********, по фактура № ********** от 26.07.2019 година на обща
стойност от 10 100,48 лева, издадена от „Енерго Про Продажби“ АД на общия
наследодател на ищците В.А.Н., ЕГН **********.
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а решението на първоинстанционния съд - да се
потвърди.
Относно съдебно-деловодните
разноски:
Поради съвпадащ резултат от
разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да преразглежда
произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото,
претенцията на въззиваемите за компенсация на разноските, направени за защита
във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде
уважена.
По възражението за прекомерност на
възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна
е неоснователно. Претендираното адвокатско възнаграждение от 1560,00 лева с вкл. ДДС е справедлив
и адекватен на положените усилия при водене на делото. Въззивникът претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 1992,00 лева с вкл. ДДС. В тази хипотеза
приложение намира и практиката на ВКС, изразена в Определение № 3 от 5.01.2015
г. по ч.гр.д. № 7153/2014 г., IV гр.о. на ВКС, според което възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е
неоснователно, когато направилата го страна сама е оценила високо фактическата
и правна сложност на делото и е поискала по-високо адвокатско възнаграждение за
своя процесуален представител. Водим от горното, на основание чл.
271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 723 от 4.03.2020
г., постановено по гр. д. № 13143 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XХХ състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.Н.,
ЕГН **********, сумата в размер на 1400,00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд
съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.Г.,
ЕГН **********, сумата в размер на 260,00 лева, представляваща сторени пред въззивния съд
съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 10353369, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Таурс – Г“, ДА ЗАПЛАТИ на А.В.Н.,
ЕГН **********, сумата в размер на 260,00
лева, представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски,
включващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията
на чл. 280 ГПК, в частта относно
предявения от М.Б.Н., ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за
приемане на установено в отношенията между ищцата
М.Б.Н., ЕГН **********, и ответника „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, „Варна Таурс – Г“, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., че М.Б.Н. не
дължи на ответника сумата от 6733.66
лева, представляваща припадаща се част
от начислена корекция на сметка за електроенергия за обект на потребление -
къща, находяща се в ***, по клиентски № **********, по фактура № ********** от
26.07.2019 г. на обща стойност от 10100,48 лева, издадена от „Енерго Про
Продажби“ АД на общия наследодател на ищците В.А.Н..
В
останала част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.