МОТИВИ към
присъда
№20/11.03.2014г. по НОХД №97/2014г. по описа на АРС ІІІ, н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.В.С. *** и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл.195,
ал.1,т.3 и т.7
вр. чл.194, ал.1вр.чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода 05.07.2013 г. – 11.07.2013 г. в
с. Ахматово, обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, макар и
като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си, повторно, в немаловажен случай, като е
извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот, е отнел чужди движими вещи: на 05.07.2013 г. е отнел дамско портмоне
на стойност 2.00 лв. и парични знаци в размер на 3.00 лв., или вещи на обща
стойност 5.00 лв.от владението
на М.И.К.; на 11.07.2013 г.
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел
парични знаци в размер на 4.00 лв. от владението на В.А.Я.; в периода 05.07.2013 г. – 11.07.2013 г. чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот е отнел прахосмукачка, марка
„Ракета” на стойност 32.00 лв. и ръчна помпа за помпене на гуми на стойност
4.00 лв. или вещи на обща стойност 36.00 лв. от владението на Н.Т.Т.; или вещи на
обща стойност 45.00 лв. без съгласието на посочените лица с намерение
противозаконно да ги присвои.
Преди даване ход
на съдебното следствие се установи, че подс. С. изразява съгласие да се
възползва от процедурата предвидена в чл.371,т.2 от НПК, поради което му бяха
разяснени правата по чл.371 от НПК и същият се уведоми, че съответните
доказателства по досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371,т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подс. С.В.С.
се призна за виновен, като изцяло призна фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният
акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните
прения, представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е
повдигнато, като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото
доказателства, се е установила фактическа обстановка идентична с описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това, че съдебното
следствие по делото е преминало по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, след съобразяване с разпоредбата
чл.58а от НК, предлага на подсъдимия да се определи първо-начално наказание при
условията на чл.54 от НК, което да бъде „Лишаване от свобода“,в размер на девет
месеца, което да се редуцира с една трета или на подс. С. да се наложи
окончателно наказание от шест месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.
69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК,пледира изпълнението на така наложеното
наказание да се отложи с изпитателен
срок от една година, като подс. С. да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Защитника на подсъдимия,
счита делото за изяснено. По същество заявява, че извършеното от подс. С.
представлява маловажен случай, поради което пледира същия да бъде признат за
невинен и оправдан изцяло по така повдигнатото му обвинение.Алтернативно счита,
че ако подсъдимия бъде признат за виновен по това обвинение, то след
извършената редукция по чл.58а, ал.1 от НК на същия следва се определи
наказание „лишаване от свобода“ което да бъде за минимален срок.
Подсъдимият С.В.С. се
признава за виновен, като по същество подкрепя становището на своя защитник.
Съдът, след като
обсъди на основание чл.14 и чл.18, вр.чл.373, ал.2 и ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК всички доказателства по делото, признанието на фактите по обвинителния акт
от страна на подсъдимия, направено в
съдебно заседание, показанията на
свидетелите В.А.Я., Шанко В. Петков, М.И.К., Н.Т.Т., Боян В.С., Г.Б.С. и В.Г.С. от ДП, заключенията по
назначените СПЕ /листи 61-64 от ДП/ и и две стоково оценъчни експертизи /лист
68 и лист 71 от ДП/, приложените писмени доказателства: характеристична справка
/лист 74 от ДП/, справка за съдимост /листи 76-78 от ДП/, писмо
вх.№3055/06.03.2014г. на Инспектор ДПС при РУП Асеновград, ведно с приложени
към него писмо от Началник на ДВНМН Пловдив, писмо-справка от Началника на ПД
Бойчиновци и писмо от Директора на Дирекция „ Достъп до образование и подкрепа
на развитие“ при МОМН /листи от 27 о 30 от съд.дело/ и НОХД №18/2013г. на РС
Асеновград-ІІІ-ти н.с. и всички останали приложени по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.В.С. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, неграмотен, ученик в 8 кл. в с. Драгоданово, обл.
Сливен, с адрес в с. Ахматово, обл.
Пловдивска, ул. ”17-а” № 2, понастоящем в СПИ-с. Драгоданово, обл. Сливен, с ЕГН **********.
Подс. С.В.С. призна изцяло фактите
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
В началото на месец Юли
2013г. подс. С.С. живеел с родителите си в с. Ахматово, обл. Пловдивска. На
05.07.2013 г. вечерта около 22.00 ч. св. Г.Б.С. – майка
на подс. С.С. отишла до къщата на св. М.И.К.,*** в същото населено място. По същото време св.К. се намирала в дома си, като
след позвъняването на св. С., се показала на вратата. Двете провели разговор, по
време на който, намиращия се наблизо подс. С.С.,
успял да влезне през вратата в къщата на св. К.. После влезнал в
една от стаите, в която обикновено стояла
св. М.К.. Там на шкафче подс. Сименов видял оставеното от св.К. дамско портмоне в което имало сумата от 3.00 лв. Подс.
С.С. взел портмонето с парите и се насочил към входната врата на къщата. В същия
момент св. М.К. влезнала в дома
си, за да вземе яйца и да ги даде на св. Г.С..
Тя видяла как подс. С.С. излиза от
стаята, обитава от нея, а след това и от къщата. Уплашена, св. К. се свързала с тел.112 и
съобщила за случилото се и за кражбата. Така отнетата сума подсъдимия изразходвал за лични нужди.
Няколко дни по-късно, за времето 19.00 ч. до 23.00 ч. на 11.07.2013 г. подс.
С.С. проникнал в къщата на
св. В.А.Я.,***. Той успял да проникне в
сградата след като скъсал мрежа против насекоми, поставена на един от
прозорците, който в онзи период от време е бил отворен. След влизането си в имота, подс. С.
отнел сумата от 4.00 лв.,
която се намирал в портфейла на св. Я.. Така отнетата сума подсъдимия изразходвал за лични нужди.
В периода от 05.07.2013 г. до 11.07.2013 г.
подс. С.С. проникнал и в друга къща в с.Ахматово, която се оказала собственост на св. Н.Т. ***. В тази къща подс. С. влязъл през покрива след като разместил няколко
керемиди, като по този начин се образувал
отвор. След
като преминал през отвора той влязъл в постройката. После разбил вратите на стаите, които св. Н.Т. бил заключил. След като обиколил
всички помещения на къщата, подс. С.С. взел оттам прахосмукачка марка
„Ракета” на стойност 32.00 лв. и ръчна помпа за помпене на гуми на стойност
4.00 лв. С тези вещи деецът напуснал къщата на св. Н.Т.. По-късно подс. С.
продал прахосмукачката на св. Шанко В. ***, като не му обяснил как се е сдобил с
нея.
За извършените от страна
на подс. Сименов кражби било образувано досъдебно производство №813/2013г. по
описа на РУП Асеновград. В
хода на
разследването св. Шанко Петков предал с протокол за доброволно
предаване от 24.07.2013г. / лист 13 от ДП/ продадената му от подс. С. прахосмукачка. С разписка от 04.01.2014г. /
лист 73 от ДП/ прахосмукачката била върната на св. Н.Т..
От заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза /листи 61-
64 от ДП / се установява, че подс. С. не се води на учет в „ЦПЗ-Пловдив” ЕАД и
не е лекуван там. Същия е могъл е да
възприема правилно обстоятелствата и фактите, които имат значение за делото и
може да дава достоверни обяснения за тях. Могъл е да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според вещото лице, деянията на подс.Сименоов не са извършени поради увлечение или лекомислие и
той може да участва в наказателния процес.
Отразено е също така, че
личностовите тенденции при подс. С.С. са трайно формирани и се
изразяват в асоциално поведение, намалена критичност, импулсивност и понижен
самоконтрол. Емоционалната, волевата и моралната незрялост го ангажират в
социално неодобрявано поведение. С него са
провеждани множество беседи за противообществения характер на проявите му и е
бил предупреждаван за последствията от подобно поведение. Въпреки това с времето не са наблюдавани
положителни промени, като възпитателните мерки спрямо него не са в състояние да
окажат трайно въздействие върху поведението му.
От заключението на назначената по делото стоково оценъчна експертиза /на лист 68 от ДП / се установява, че стойността на отнетте вещи е както следва: малко дамско портмоне на стойност-2.00 лв. И прахосмукачка „Ракета“ на стойност -32.00 лв.
От заключението на назначената по делото допълнителна стоково оценъчна експертиза /на лист 71 от ДП / се установява, че стойността на отнетата ръчна помпа за
помпене на гуми възлиза на сумата от 8.00 лв.
Описаната фактическа
обстановка съдът приема за установена изцяло от направеното от подс. С. самопризнание,
от показанията на свидетелите дадени в хода на досъдебното производство и от
приложените по делото писмени и веществени доказателства и експертните
заключения.
Съдът кредитира заключенията
на вещите лица, тъй като те са изготвени с необходимите знания и опит в
съответните области на науката, които заключения се потвърждават от останалия доказателствен
материал по делото.
От правна страна:
Подсъдимият С.В.С.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл.194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 28,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно за това, че в периода 05.07.2013 г. –
11.07.2013 г. в с. Ахматово, обл. Пловдивска, в условията на продължавано
престъпление, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, повторно, в
немаловажен случай, като е извършил престъплението след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи: на 05.07.2013
г. е отнел дамско портмоне на стойност 2.00 лв. и парични знаци в размер на
3.00 лв., или вещи на обща стойност 5.00 лв.от владението на М.И.К.; на
11.07.2013 г. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот
е отнел парични знаци в размер на 4.00 лв. от владението на В.А.Я.; в периода
05.07.2013 г. – 11.07.2013 г. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот е отнел прахосмукачка, марка „Ракета” на стойност 32.00 лв. и
ръчна помпа за помпене на гуми на стойност 4.00 лв. или вещи на обща стойност
36.00 лв. от владението на Н.Т.Т.; или вещи на обща
стойност 45.00 лв. без съгласието на посочените лица с намерение противозаконно
да ги присвои.
По тази правна квалификация, съдът призна подсъдимия
за виновен.
От доказателствата по
делото безспорно се установи, че за периода от 05.07.2013 г.-11.07.2013
г. в с. Ахматово, обл. Пловдивска, подс. С. общо на три пъти е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по
чл.194 ал.1 от НК, изразяващо се в прекъсване на досегашната фактическа власт
върху вещите, предмет на престъплението и установяване на трайна такава върху
тях от негова страна, като това му е дало възможност да се ползва от вещите и
да се разпорежда с тях.
По отношение на
извършените от подс. С. на 11.07.2013г. и това за времето от 05.07.2013 г. – 11.07.2013 г. две деяния са налице
квалифициращите признаци на чл.195, ал.1, т.3 от НК,а именно, те са извършени чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот.
По отношение на трите деяния осъществени от
подсъдимия от 05.07.2013 г. до 11.07.2013 г., се касае за продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като отделните деяния описани
по-горе, осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление-кражба, извършени
са през непродължителни периоди от време – в рамките на около седмица, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, при което
последващото се явява продължение на предшестващото от обективна и субективна
страна. В случая съдът съобрази извършените от подс. С. три деяния с текста на чл.26, ал.3 от НК,
като квалифицира продължаваното престъпление по тежкия състав,който се явява
този във вр. чл.195, ал.1,т.3 от НК.
По отношение на подс. С.
се установи, че престъплението е осъществено при наличие и на квалифициращия
признак на чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.28, ал.1 от НК т.е. в условията на
повторност в немаловажен случай, като той е извършил престъплението след като е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
Видно от приложената по
делото справка за съдимост, по отношение на подс. С. са налице няколко съдебни
акта, като от значение по настоящето дело се явява неговото първо осъждане. С присъда
№13/13.03.2013г.
по НОХД №18/2013 г. по описа
на РС Асеновград, той е бил признат за виновен в
това, че в периода от месец Март 2012г. до 12.09.2012г. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението по чл.195, ал.1, т.3
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3
вр.чл.26, ал.1 от НК, за което във вр.чл.55,
ал.1,т.2,б.“б“ от НК, му е било наложено наказание „Пробация” включваща следната съвкупност от пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 год. и 6 месеца,с периодичност за явяване и
подписване от три пъти седмично, както и мярката „задължителни срещи с пробационен служител” за срок
от 1 год. и
6 месеца. Определението е влязло в сила на 29.03.2013г. С определение №64/ 31.07.2013г. по ЧНД №370/2013 г. по описа на ОС Сливен е заменена неизтърпяната част от посоченото
наказание „Пробация” с наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца и
шест дни, чието изтърпяване на основание чл.69, ал.1 във вр.чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от една година.
Определението е влязло в сила на 07.08.2013 г. Видно е, че от влизането в сила
на първото цитирано определение на съда, не е изтекъл иа предвидения в чл.30,
ал.1 от НК 5годишен срок. В същия срок, деецът е извършил ново престъпление,
след като вече е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, което даде основание на съда да квалифицира извършеното от подс. С.
и във вр. с т.7 на чл.195, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК. Действително общата сума
на отнетите вещи е значително под минималната работно заплата за онзи период,
която за месец Юли 2013г. и била в размер на 310лв. В случая обаче по отношение
на подс. С. са налице множество последващи осъждания, най-вече за извърешни
кражби, налице е една продължавана престъпна дейност, като по отношение на него
за лоши характеристични данни свързани с постоянни бягства от СПИ Драгоданова
съпътствани с извършване на престъпления, които обстоятелства изключват извода
за маловажност на деянието и на случая.
Общата стойност на отнетото
от подс. С. се установява от заключенията на вещите лица по назначените две СОЕ
и от свидетелските показания.
Престъплението е извършено
от подс.С. при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено
опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите обществено
опасни последици.
Мотивите на подсъдимия за
извършване на престъплението се коренят в желанието му да се облагодетелствува
по непозволен начин, неговата ниска правна култура, както и в незачитане на
установения в страната правов ред.
По наказанието:
Съобразно принципа на
законоустановеност на същото съдът взе предвид визираната в закона санкция за
извършено престъпление по чл.195, ал.1 от НК и предвидената в чл.63, ал.1,т.3
от НК, редукция за отнасяща се за непълнолетните извършители на престъпления.
Съобразно принципа на индивидуализация на наказанието следва да се отчете
степента на обществена опасност на деянието и дееца. Съдът, като взе предвид
степента на обществената опасност на деянието – висока, с оглед предвиденото за
него наказание, а именно, че то се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
както и с оглед обществените отношения и разпространеността на този вид
престъпления и степента на обществената опасност на извършителя – не толкова
ниска, предвид наличието на други съдебни актове, невлияещи върху
квалификацията на извършеното престъпление предмет на настоящето дело, факта че
извършеното е при условията на чл.26, ал.1 от НК, липсата на данни, че лицето се
е поправила и че си е взело поука от досега наложените наказания и от престоя
си в СПИ и ПД Бойчиновци,като отчете наличието на отегчаващите отговорността
обстоятелства, каквито се явяват неговата детска възраст и все пак ниската
стойност на отнетите вещи, като се съобрази с целите на наказанието предвидени
в чл.36 от НК, както и обстоятелството, че в настоящото наказателно
производство бе приложена, процедурата на съкратеното съдебно следствие, при
което подсъдимият изцяло призна вината си, както и фактите изложени в
обстоятелствената част но обвинителния акт, а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК, като отчете всички по-горе изложени обстоятелства, съдът счете, че
спрямо подсъдимия следва да се определи
първоначално наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде „лишаване от свобода“ в размер на девет месеца. Съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, същото бе редуцирано с една трета, като подс. С. бе осъден да изтърпи наказание
„Лишаване от свобода” в размер на шест месеца. В случая безспорно по отношение
на подс. С. са налице смекчаващи вината обстоятелства, но те не са явяват
изключителни и многобройни, поради и което съдът не определи наказанието при
условията на чл.55,ал.1,т.2, б.“б“от НК и не замени предвиденото след
редукцията за непълнолетните наказание „лишаване от свобода“ за което няма
минимум с „Пробация“ или „Обществено порицание“.
При преценка на начина на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, съдът счете, че изпълнението на
същото следва да се отложи на основание чл.69, ал.1 вр. 66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от една година, тъй като към момента на извършване на престъплението
подсъдимия не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, а и за постигане целите на наказанието не е необходимо той да изтърпи реално наложеното му наказание.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда,
съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия С.В.С. да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив
сумата от 85лв., представляваща направени по делото разноски.
По изложените съображения
от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: