ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
………………/08.02.2021 г.
гр. Варна
РАЙОНЕН СЪД
– ВАРНА, Гражданско отделение, 50 състав, в закрито заседание на 08.02.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 539 по описа за 2021 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.С.З.,
С.С.И. и З.С.И. срещу наследниците на Петра Томова Б..
В исковата
молба се излага, че ищците са наследници на А. Куртев, б.ж. на с. Голица, който
притежавал право на собственост върху дворно място, представляваща УПИ XIV-164,
кв.48 по плана на селото. Излага се, че в имота се намирала двуетажна къща,
която през 2019 г. била премахната, съборена изцяло, заличена от плана на с.
Голица през 2020 г. и е закрита партидата на имота. Твърди се, че това действие
е извършено от баща им Стоян Баев, с когото не били в добри отношения. Сочи се,
че по плана на селото премахнатата къща се намирала в имота на Петра Б. –
сестра на А. Куртев. Поради това се иска да се установи, че към минал момент
наследниците са притежавали право на собственост върху сградата и че тя е била
премахната и не съществува в нито един от двата имота.
С Разпореждане № 262263 от 20.01.2021 г., постановено
по настоящото дело, са дадени конкретни указания на ищците за отстраняване на нередовностите в депозираната искова молба.
С молба от 05.02.2021 г. ищците обосновават наличието
на правен интерес с довод, че собствениците на съседния имот желаели
премахването на сградата. Иска се установяване на правото на собственост върху
къщата в дворното място към минал момент, тъй като същата не съществувала към
момента нито физически, нито юридически. Интересът се пораждал от евентуалната
възможност да предявят иск за вреди. Намират, че е налице грешка в
регулационния план на с. Голица и къщата погрешно е отразена в имота на Петра Б..
С оглед така изложените от ищците твърдения и
отправения петитум на исковата молба, съдът намира
предявените искове за недопустими, поради следните съображения:
Предявения от ищците установителен
иск с правно основание чл. 124 от ГПК - за установяване право на собственост върху процесния
имот – жилищна сграда, на наследниците на А. Томов Куртев към един минал момент, е недопустим. Правото на собственост се
установява към този момент, в който възникне спор за принадлежността му, а за
това на кого е принадлежало правото в минал момент искът е допустим по изключение,
само когато от това могат да се черпят права понастоящем - например иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ,
по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ (в този смисъл Решение
№ 1222 от 25.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 460/2007 г., I г. о.).
Съгласно трайната съдебна практика с установителния иск по чл. 124 от ГПК се дава защита на
правото на собственост към настоящия момент, като възможността за установяване
на правото на собственост към един минал момент е изрично уредена в закона- чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл.
13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, чл. 53,ал.2 от ЗКИР /отм./ (така Решение № 194 от 14.07.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1101/2010 г., I г. о., Решение № 293 от 28.III.1994 г. по гр. д. №
537/1993 г., IV г. о., Решение № 231 от
6.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5679/2007 г., I г. о.).
В случая ищците заявяват, че към настоящия
момент не съществува обекта – процесната жилищна сграда, чиято право на
собственост иска да се установи и изрично се настоява установяването на правото
на собственост върху несъществуващата сграда да се установи в минал момент.
Последното обуславя недопустимостта на производството, доколкото не са налице
предвидените в закона изключения. Доводите за наличие на правен интерес, поради
възможността да се предяви иск за обезщетение за вреди, не могат да обосноват
наличието на такъв. Още повече, в едно евентуално бъдещо производство по
предявен осъдителен иск при твърдения за нанесени вреди въпросът за
принадлежността на собствеността към датата на вредата от конкретно лице може
да се изследва преюдициално, но не и да се заявява като
самостоятелен иск.
От друга страна, не може да се приеме, че
съдът е сезиран и с иск за установяване на граници, доколкото в случая се цели
не установяване на границата на дворното място между собствения на ищците и
наследниците на собственика на съседното такова, а на вече несъществуваща
сграда и нейната площ, което е недопустимо.
Установяването на факта на премахването на
жилищната сграда не е предвиден от закона факт, който да подлежи на
установяване в предвиден от закона случай по смисъла на чл. 124, ал.4 от ГПК,
поради което производството и по този иск се преценява за недопустимо.
Предвид изложеното и на основание чл. 130 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д.
№ 539/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 50 състав, на основание чл. 130
от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на
ищците.
ПРЕПИС от настоящото определение
да се връчи на ищците чрез адв. Ч..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: