О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 10.12.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на десети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕВИН ШАКИРОВА
МЛ.С.
ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 2213 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 130 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на „ПАРМА“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Определение № 14234 от 30.10.2019г. по гр.д. № 13890/2019г.
по описа на ВРС, 51-ви състав, с което на
основание чл. 130 от
ГПК е прекратено
производството по делото.
В частната жалба са наведени оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради формирани
грешни правни изводи относно допустимостта на иска. Изложени са доводи, че независимо
от отречените с влязло в сила решение по гр.д. № 8713/2015г. на ВРС права на праводателя на ответницата, то тя се легитимира като
собственик на имота понастоящем. Независимо от липсата на вещен ефект на придобивната за нея сделка, с оглед публичния характер на
вписванията в Имотния регистър, пред третите лица тя се явява собственик.
Действително след допускане на обезпечението, между страните е постигнато
извънсъдебно споразумение, с което ответницата се е задължила да върне имота.
Независимо от това и волята на страните за доброволно уреждане на спора обаче,
прехвърлянето не може да се извърши поради отказ на СГКК – Варна да впише ответницата
като собственик на имота, поради отречените права на праводателя
й. В този смисъл за ищеца е налице правен интерес от отричане на правата на
ответницата със СПН, поради което моли да се отмени обжалваното определение, а
делото се върне с указание за продължаване на действията по разглеждането му на
ВРС.
Препис от жалбата не е връчен на
другата страна на основание чл. 130, пр. II от ГПК.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК,
от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод предявен от „ПАРМА“ ЕООД срещу Д.К.Д. отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответницата не е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. Приселци, Община Аврен, м. „Комлука“, представляващ ПИ с ид. 58445.8.7, с площ от 1162 кв.м.
и при граници: ПИ №№ 58445.8.6, 58445.8.353, 58445.8.8 и 58445.9.196.
Искът е основан на следните
фактически твърдения: на основание договор за покупко
продажба, оформен с НА № 55/15.12.2007г. дружеството е придобило правото на
собственост върху процесния недвижим имот. На
16.02.2015г. е сключен договор за покупко продажба,
по силата на който „ПАРМА“ ЕООД, като продавач продало на „Интерпартньор“
ООД, като купувач собствения си недвижим имот, съставляващ ПИ с ид. 58445.8.7. Договорът е обективиран
в НА № 30, вписан на 17.02.2015г. На 17.03.2015г. с договор за покупко продажба по НА № 127/2015г. „Интерпартньор“
ООД от своя страна продал имота на ответницата Д.К.Д.. С влязло в сила на
15.05.2018г. решение по гр.д. № 8713/2015г. на ВРС между „ПАРМА“ ЕООД и „Интерпартньор“ ООД, сключеният между тях на 16.02.2015г.
договор е прогласен за нищожен. Независимо от това, доколкото ответницата
формално е придобила права се легитимира понастоящем като собственик на имота,
независимо от прогласената след придобивната й сделка
нищожност на придобивното основание на праводателя й по договора. Между ищеца и ответницата е
сключено споразумение, по силата на което Д. признала, че не е придобила права
и се е съгласила доброволно да предаде имота на ищеца. Прехвърляне обаче не
може да се извърши поради отказ на СГКК да впише същата в КР и да издаде скица,
поради отричане правата на праводателя й. Отправил
искане в тази връзка за постановяване на решение, с което със СПН в отношенията
му с ответницата се приеме за установено, че последната не е собственик на
имота.
В обжалваното определение ВРС
приел, че липсва спор между страните относно правото на собственост на ищеца по
отношение на имота, а признание за правата на ищеца от ответницата се съдържа в
сключено между тях извънсъдебно споразумение, както и готовност за предаване на
фактическата власт върху имота. Срещу неизпълнението на поети задължения въз
основа на споразумението, ищецът може да се защити чрез предявяване на иск за
реално изпълнение, което го лишава от правен интерес от отрицателния установителен иск за собственост. С тези изводи върнал
исковата молба и прекратил образуваното въз основа на нея исково производство.
За да се произнесе, ВОС съобрази
следното:
Съгласно уредената в чл. 124, ал. 1
от ГПК възможност, всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването
на едно право, когато има интерес от това.
Ирелевантно значение за правния интерес от ОУИ
има обстоятелството, че правото на собственост на ищеца не се оспорва от
ответника, а неотносимо към въпроса за наличие на
правен интерес от този иск въобще е поетото от ответника извънсъдебно
задължение. Това е така, доколкото претендираното от
ищеца право, което е обусловило и интереса от предявяване на ОУИ се включва в
предмета на доказване, но не и в предмета на иска. Признатото право на ищеца съдът
следва да съобрази при доклада на делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
от ГПК, което ще се отрази на доказването в процеса. Предмет на отрицателния установителен иск е отричаното от ищеца право на ответника,
а правен интерес от провеждането му е налице в хипотеза, когато ответникът
формално се легитимира като собственик на недвижимия имот и решението за
отричане на правото му, ще има правопредпазващо
действие относно субективното право на ищеца, какъвто именно е настоящият
случай с оглед фактическите твърдения, на които е основан иска. При уважаване
на ОУИ за собственост формираната с решението СПН има правопредпазващо
действие. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право,
защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца,
чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното
решение право. Възможността за предявяване на иск за реално изпълнение на
договорно задължение не лишава собственика от интерес да предяви иск за
собственост, с който да отрече със СПН правото /формално в случая/ на
ответника. СПН на ОУИ за собственост има по-широки
обективни предели – отрича правото на ответника, предмет на иска на всички
възможни до приключване на устните състезания основания. Провеждането на иск за
реално изпълнение няма да защити правото на собственост на ищеца срещу последващ приобретател на
ответника, който легитимирайки се формално като собственик пред третите лица,
може да се разпореди с правото на собственост върху имота.
По тези съображения, съставът на
ВОС приема, че ОУИ на лице, заявяващо свое право на собственост върху недвижим
имот срещу ответник формално легитимиращ се като такъв върху същия имот на
основание сделка, вписана в АВп, е предявен при
наличие на правен интерес от провеждането му, поради което е процесуално
допустим и следва да се разгледа по същество.
Обжалваното определение е
неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
по частна жалба на „ПАРМА“
ЕООД, ЕИК ********* Определение № 14234
от 30.10.2019г. по гр.д. № 13890/2019г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по
делото.
ВРЪЩА
делото с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на същото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване по
аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.