МОТИВИ към решението по
НАХД № 5134 по описа на
Варненския
районен съд за 2020
година, ХХІII състав.
Производсвото е
образувано по внесен от прокурор при
Районна Прокуратура-Варна по реда на чл.375-чл.379 от НПК предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл. 78 “а” от НК на В.Н.И.- ЕГН ********** , за това че на 02.10.2016
г. в град Варна, като управител и представляващ „ВИП Фешън
Груп" ЕООД, в 30-дневен срок от спиране на плащанията, не е поискала от
Окръжен съд-Варна да открие производство по несъстоятелност- престъпление
по чл.227”б” ал.2 вр. ал.1 от НК
С предложението
прокурорът счита фактическата обстановка по делото за изяснена от събраните на
досъдебното производство доказателства и
изразява становище за наличието на основанията на чл.78 “а” от НК.В съдебно
заседание ВРП, редовно уведомени, не изпращат представител и не ангажират
становище по постановлението.
Обв. В.И., редовно призован, се явява лично
. В хода на досъдебното производство се
възползвал от правото си да не дава обяснения.В хода на съдебното
следствие отново не дава обяснения и моли за минимално наказание. В последната си дума обв. И. отново признава вината си и изразява
съжаление за постъпката си .
Не се оспорва обективната и
субективна съставомерност на деянието.
След преценка на събраните в
производството релевантни гласни и
писмени доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, първоинстанционният съд намира за
установено от фактическа страна следното:
М.Б.
била едноличен собственик на капитала на
„Вип Фешън Груп“ ЕООД.
Между това дружество и „Държавен куклен театър“ – Варна на 30.07.3008г. бил
сключен договор за наем на недвижим имот, собственост на театъра, а именно –
част от сутуренен етаж, преустроен в кафе клуб с площ
от 205 кв. м. , в едно с прилежащата към кафенето тераса с площ от 200 кв. м. с
административен асрес гр.Варна, ул.“Драгоман“ №
4. Договорът бил сключен за срок от 5
години или до 31.07.2013г.
С
договор за покупко-продажба на дружествен дял по реда на чл.129 от ТЗ, на
16.09.2010г. М.Б.продала собствените си
50 дяла от дружеството на св.Тодор Христов.Въз основа на проведен търг за
отдаване под наем, между „Държавен куклен театър“-Варна и „Вип
Фешън Груп“ ЕООД, представлявано от св.Христов, на
02.08.2013г. бил сключен нов договор за наем на същия недвижим имот с уговорена
наемна цена от 3 000лв. месечно без ДДС.Договорът бил със срок на действие
три години или до 30.07.2016г. Първоначално уговорените задължения за заплащане
на наем и разходи за консумативи били изпълнявани в цялост и своевременно от
страна на наемателя.
Освен това
заведение в този период дружеството било наемател и на заведение, намиращо се
на пл. „Независимост“, във филиала на Театър „Стоян Бъчваров“.
На 11.12.2015 г. с договор за
продажба на дружествени св.Х.продал на
обв.И. всичките си 50 дружествени дяла
на „ВИП Фешън Груп" ЕООД На същата дата тя встъпила и в правомощията на
нов управител на дружеството. Седалището и управлението на дружеството се
намирали в град Варна, ул."Драгоман" № 4, който адрес се запазил,
след закупуване на дружеството от обв.И.. Запазила се и развиваната от
дружеството дейност, свързана със стопанисване освен на кафенето в Кукления
театър, и на още едно заведение в сградата на филиала на театъра. През месец май 2016 г. обаче възникнали
финансови затруднения, в резултат на които дружеството не могло да изплаща
задълженията си към своите кредитори, което принудило обв.И. да преустанови
неговата дейност през месец август 2016г. Тя обаче не открила производство по
обявяване на несъстоятелност на дружеството пред ВОС, въпреки че не можела да
покрива текущите задължения.
През 2017г. директора на „Държавен
куклен театър“-Варна подал жалба до ВРП във връзка с неизплатени от дружеството
наемни вноски и суми за използвана ел.енергия и вода.По този повод била
извършена проверка, а в последствие и образувано досъдебно производство.В хода
на разследването били изискани необходимите банкови и счетоводни документи.
За правилното изясняване на фактическата
обстановка били назначени съдебно-счетоводни експертизи. Заключението на
първата от тях било, че дружеството е изпаднало в трайна неплатежоспособност на
02.11.2015г. Поради това и доколкото към него момент управител на юридическото
лице бил св.Христов, той бил привлечен към наказателна отговорност.След
допълнително приобщени финансови документи била отново била изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, според чието заключение дружеството е изпаднало
в трайна неплатежоспособност на 13.01.2016г.
С оглед установените противоречия в
заключенията на експертизите и въз основа на допълнително приобщени счетоводни
документи, в хода на разследването била назначена повторна съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло. От него се установява, че в периода до
02.11.2015 г., дружеството е било
платежоспособно и е нямало затруднения да извършва разплащания по текущите си
задължения. През 2016 г. то постепенно започнало да изпада в състояние на
неплатежоспособност поради трайна фактическа невъзможност да плаща парични
задължения, свързани с търговската му дейност. Вещото лице установило, че
наемът за помещение в сграда „Филиал" за месец май 2016 г. в размер на 1
140 лева бил неплатен, като от договор между наемодателя ТМПЦ-град Варна и
наемателя „ВИП Фешън Груп" ЕООД било видно, че наемателят
бил длъжен да заплащал наемната цена най-късно до 20 число на предходния месец.
Това било първото изискуемо задължение, породило неплатежоспособността на „ВИП Фешън Груп" ЕООД. Дружеството осъществявало дейност до
26.08.2016 г., когато бил изготвен последния месечен отчет, като поради
недостатъчни приходи управителят му бил заставен да затвори наетия обект,
прекратявайки наемния договор с ТМПЦ-град Варна. Последната доставка на стока
от дружеството била от 22.08.2016 г. за сладолед на стойност от 80,60 лева, а
последната фактура за задължение на дружеството било към „БТК" ЕАД,
дължима към 01.09.2020 г., но останала незаплатена, като на 01.09.2020 г.
дружеството е спряло плащанията си, като е изпаднало в трайна
неплатежоспособност на следващия ден.
След установяване на тези обстоятелства, с
Постановление на ВРП от 19.06.2020г. наказателното производство против Х.било
частично прекратено по отношение на повдигнатото му обвинение по чл.227 „б“
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Обв.В.Н.И.
е родена на *** г. в гр. Плиска, живее в гр. Варна, със средно образование, омъжена, не работи. Към момента на извършване на деянието и към
настоящият момент тя не е била осъждана за престъпления от общ характер и не е
бил освобождавана от наказателна отговорност.
Горната фактическа
обстановка, принципно безспорна между страните, съдът намира за установена въз
основа на обясненията на обв. И., дадени
в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства по досъдебно
производство № 304/2017г. по описа на ОД на МВР –Варна, - жалба, молби, заверени копия от платежни
документи, банкови извлечения, договори,
нотариална покана, описи, данъчни
документи, годишни данъчни декларации, годишни финансови отчети, справки от банкови институции, заключение на
съдебно-счетоводни експертизи, протоколи за разпит на свидетели и обвиняем,
справка за съдимост и други,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК,
чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по
делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Обв. В.Н.И. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 227Б, ал. 2 вр. с ал.
1 от НК, тъй
като на
02.10.2016 г. в град Варна,
като управител и представляващ „ВИП Фешън Груп"
ЕООД, в 30-дневен срок от спиране на плащанията, не е поискала от Окръжен
съд-Варна да открие производство по несъстоятелност.
От обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие от страна на управителя и представляващия на
търговското дружество. В настоящото
производство, от всички събрани по делото доказателства
по безспорен и категоричен начин се установява, че за „ „ВИП Фешън Груп“ ЕООД с управител и представляващ обв. И.
са били
налице изискуеми
и ликвидни парични задължения
към страни по договори за наем
и и други правни субекти. Плащане по тях не е било
извършено. Поради
това и за обв. И., именно в качеството й
на управител и представляващ на търговско дружество е било налице задължение
, след като е спряла
плащанията, да поиска в 30 дневен срок от
съда откриване на производство по несъстоятелност, което тя не е сторила.Следва да се отбележи
и обстоятелството, че искането за откриване
на такова производство не е еквивалент на обявяване
на дружеството в несъстоятелност, доколкото в развитието на тази
законова процедура се установява дали
са налице постоянни или временни
затруднения в плащанията.
Първоинстанционният
съд приема, че от субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с
оглед знанието на обв. И. , че
е спряла плащанията , но въпреки това не е поискала откриване на
съответното производство.
С оглед
горното, и тъй като прие че обвинението против обвиняемия е доказано по
несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството
доказателства, съдът призна обв. И. за виновна за предявеното й обвинение по
чл.227 „б” ал.2 вр. ал.1 от НК.
При определяне вида и
размера на наказанията съдът взе
предвид следното:
На първо място ВРС
съобрази кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл.78 “а “от НК-
обвиняемата е пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по
чл.227 “б” ал.2 вр. ал.1 от НК законова санкция е „лишаване от свобода” до 3
години или „глоба” до 5 000лв, И. не е осъждана и не
е бил освобождавана от наказателна
отговорност по реда на чл.78”а” от НК , от деянието й не са причинени
имуществени вреди.При горните констатации съдът освободи обв. В.И. , от наказателна отговорност и й наложи
административно наказание “Глоба”.
При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази на
първо място невисоката степен на обществена опасност на деянието. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на
личността на обвиняемата, която е с чисто съдебно минало. Мотивиран от изложеното, като взе предвид
подбудите за извършване на деянието , при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства на основание чл.78 „а” от НК, съдът наложи на обв. И.
административно наказание “глоба” от 1 000 лв. - специалния минимум по приложимия законов
текст.
Съдът счете, че с така наложеното по вид и
размер наказание ще бъдат реализирани адекватно целите както на
генералната,така и преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
В хипотезата на чл.189
ал.3 от НПК съдът осъди обв. И. да заплати направените по делото разноски в
размер на 767,97лв. в полза на ОД на
МВР-Варна.
Като причини за
осъществяване на деянието съдът прие незачитането на установеният в страната
правов ред.
Мотивиран от изложеното,съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :