Мотиви на присъда N 57 / 06.11.13г.
по НОХД N 533/ 2013г. по описа на
Окръжен съд – Русе.
Русенска окръжна прокуратура е обвинила И.Ю.И. в това, че на *** в гр.Л.,
на ***. в гр.С., обл.Г. и на ***. в гр.Б., обл.Р., в условията на опасен
рецидив и в условията на продължавано престъпление, на три пъти, отнел чужди
движими вещи – пари на стойност 1274,86лв., валчери за мобилни оператори „МТел
„ ,”Глобул” и „Виваком” на стойност 200 лева, чекмедже на касов апарат марка
„АЛВЕС” – всичко на обща стойност 1582, 86
лева, от владението на Р. Т. К. ***, В.И.К. *** и В.И.Г. *** с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
Прокурора
поддържа обвинението.
Частният обвинител К.
поддържа обвинението.
Подсъдимият И.Ю.Ю. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тях по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Въз
основа на доказателствената съвкупност от досъдебното производство, съобразно
чл.372, ал.4 от НПК, съдът за приема установена следната фактическа обстановка:
Подс.И.Ю.И.
е роден на ***г. в гр.Т., със завършено начално образование, неженен, не
работи, осъждан е многократно за извършвани престъпления от общ характер.
Немного
след като изтърпял поредното наказание лишаване от свобода в затвор, на ***. в
следобедните часове подс.И. пристигнал с автобус от гр.Т. в гр.Л. Бил по
улиците на града докато се стъмни. Около 20.50ч. влязъл в хранителен магазин „***”,
който се намирал на бул.”***. Магазина бил собственост на ЕТ”В. А.”-гр.Л.,
управляван и стопанисван от св.В.А.Ц. от
гр.Л. В магазина на работа била само продавачката - св.Р.Т.К. ***. Подс.И. бил
облечен със сиво яке и суичер с качулка, която бил поставил на главата си.
Въпреки това св.К. успяла да го огледа. И. поискал уж да купи вафла и подал на
св.К. банкнота от 2лв. Тя взела банкнотата в ръка и отворила чекмеджето на
касовия апарат, за да му върне ресто. Като видял отвореното чекмедже, подс.И.
внезапно и неочаквано за св.К. я напръскал продължително с лютив спрей в очите
с цел да сломи нейна евентуална съпротива. Пострадалата била с очила, които до
голяма степен я предпазили и дали възможност частично да вижда какво върши подс.И..
Докато пострадалата се държала за очите и викала за помощ, подсъдимият
заобиколил и дошъл до касата. Бръкнал в чекмеджето и взел сумата от 388лв.
Отделно от парите взел и ваучери на стойност 200лв. за мобилните оператори
„МТел”, ”Глобул” и „Виваком”, които се намирали в близост до касата. Веднага
след това избягал от магазина, като се скрил в съседните улици. Пеша стигнал до
автогарата в града. Там прекарал нощта, като на сутринта се прибрал с автобус
до гр.Т., а от там до къщата си в село Б. Ваучерите на „МТел” подс.И.
изразходил, като ги заредил на своята СИМ карта с фабричен № ***, с абонатен № ***
която впоследствие предал доброволно и била приложена към делото като
веществено доказателство. Останалите ваучери продал на неустановено лице в гр.Т.
на половин цена. Парите взети от касата в магазина изхарчил. По време на
досъдебното производство било извършено разпознаване от страна на св.К. Същата категорично
разпознала подс.И. като лицето, което на 14.02.2013г. я нападнало и ограбило в
магазина. Съгласно изводите на изготвената съдебно-медицинска експертиза,
напръскването с лютив спрей в очите на свидетелката й е причинило химично
изгаряне на кожата на лицето, двата клепача на дясно око, кръвонасядане на конюктивата
на дясно око, което довело до временно и неопасно разстройство на здравето й,
т.е. била й причинена лека телесна повреда. Причинените от престъплението вреди
в размер на 588лв.. не са възстановени на пострадалата.
На ***.
подс.И. с автобус отишъл в гр.С., обл.Г. Разхождал из града и чакал да мръкне.
Бил решил отново да си набави пари по престъпен начин, като за целта имал
намерение отново да ограби продавачка в хранителен магазин. За постигане на престъпната си цел набелязал магазин, който се намирал на ул.”***.
Около 20.30ч. подсъдимият влязъл в магазина. По това време на работа била
собственичката – св.В.И.К. ***. Подс.И. бил облечен със същите дрехи, както при
нападението в магазина в гр.Л. Използвал същият механизъм на действие, като
отново формално си купил цигари и паста,
за които заплатил по-голяма сума. В момента, в който св.К. отворила чекмеджето
на касата, за да му върне ресто, подсъдимия внезапно и неочаквано я напръскал в
очите с лютивия спрей, който предварително носел със себе си. Пострадалата
започнала да крещи, като се хванала за лицето. Подс.И. я изблъскал с ръка в
гърба, за да му освободи пространството
пред касата. Бръкнал с ръка в чекмеджето, от където взел сумата от
115лв. Веднага след това избягал от магазина, като се скрил в съседните улици.
Случилото се било възприето от случаен минувач по улицата. Това бил св.Б.С.П.
от гр.С. Подс.И. пеша излязъл от града и с такси се прибрал първоначално до
гр.Л., след това до гр.Т. и накрая да с.Б. От всяко населено място сменял
таксиметровите автомобили, за да не разберат водачите им от къде е той в
действителност. Парите взети от магазина изхарчил за лични нужди.
На ***. подс.И. отишъл на гости в с.Д. С., обл.Р. на приятеля си – св.И. А. К.
от с.с. В продължение на два дена му гостувал, като през това време св.К. го
разхождал с автомобила си марка „***” с рег.№ *** из гр.Б., обл.Р. При едно от
посещенията в гр.Б., обл.Р., подс.И.
сам набелязал хранителен магазин, който
се намирал на ул.”***. Магазина бил собственост на „В. – Б.”ЕООД, управляван от
В. А. В. от гр.Б., обл.Р. Подс.И. имал намерение по идентичен начин като
изпълнение - чрез напръскване на продавачката с лютив спрей - да вземе намиращите се в касовото
чекмедже пари.
На ***., около 15.10ч. в изпълнение на това
решение, подс.И. посетил посоченият магазин в гр.Б., обл.Р. По това време на
работа в магазина била продавачката – св. В.И.Г. ***. Подсъдимия отново поискал формално да купи цигари и вафла, като
нарочно дал по-голяма сума пари във вид на монети. Тях разпилял по тезгяха с
цел да отвлече вниманието на продавачката. В момента, в който тя тръгнала да му
връща ресто от касовото чекмедже, подс.И. я напръскал със същият лютив спрей в
очите. Тя се развикала за помощ и се хванала за лицето. Той прескочил през
тезгяха, но преди това св.Г. успяла да затвори касовото чекмедже, което било
марка „Алвес”. В него се намирали парите от дневния оборот, които били в размер
на 771.86лв. Подс.И. не успял да отвори
чекмеджето. Взел го в ръце и тръгнал с него да излиза от магазина. През това
време св.Г. се опитала да му окаже съпротива въпреки нарушеното й зрение. В
двете си ръце взела два ножа от тезгяха. В момент, в който обвиняемият бягал с
чекмеджето покрай нея, тя го ударила с плоските страни на ножовете по главата,
но не успяла да го спре. Подс.И. успял да избяга, като скрил чекмеджето в гориста местност в близост до града. На
следващия ден отишъл до скривалището, като успял да разбие чекмеджето и да
вземе от него горепосочената сума пари. След това изхвърлил разбитото чекмедже,
дрехите с които бил облечен и спрея на неустановено място.
В хода на предприетите ОИМ подс.И. бил установен и
задържан.
Съгласно
изводите на изготвената по делото съдебно-ценова икономическа експертиза
стойността на касовото чекмедже „Алвес”
към момента на престъплението била 108лв. Причинените имуществени
вреди от престъплението не били
възстановени на пострадалите.
В хода
на разследване били изискани справки от мобилният оператор „МТел” ведно с магнитни носители за абонатният номер
ползван от подс.И. - № *** – от които се установява, че към момента на
извършване на всяко едно от деянията, подсъдимият се намирал в района на
извършване на деянията - в гр.Л., гр.С. и в гр.Б.
В хода
на досъдебното производство подсъдимия подсъдимия дал обяснения, като разказал
подробно за извършеното.
Тази
фактическа обстановка се установява несъмнено от цялата доказателствена
съвкупност, съобразно чл.373, ал.3 от НПК. Изложените обстоятелства в обясненията
на подсъдимия, не са изолирани като изхождащи от доказателствен източник с
пряко значение, а се потвърждават, по които начин установяват като достоверни
от всяко от постаралите лица по съответното деяние, допълнително за деянието,
извършено в гр.Л. и посредством факта, че същият бил разпознат от пострадалата К. като извършител на конкретното отнемане. Като косвен източник, внасящ
обстоятелство от значение за предмета на делото, допълнително потвърждаващ
истинността на обясненията на подсъдимия, се явява и установеното посредством
извършените справки за местонахождението на ползвания от него мобилен телефон
на установените дати и местоизвършване на деянията, за които е налице пълно
съвпадение, както бе посочено по-горе в приетата фактическа обстановка. Въз
основа на тези доказателствени източници и пълното съответствие за значимите
съобразно предмета на обвинението обстоятелства, следващи от тях, съдът е достигнал
до единствено възможния извод за виновността на подсъдимия И.Ю.И. и за
постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
Предвид изложеното съдът достигна следните правни
изводи:
Подсъдимия И.Ю.И. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост.
От обективна и субективна страна И.Ю.И. осъществил състава на
престъплението по чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, във връзка с
чл.26, ал.1 от НК, като в периода ***. в гр.Л., гр.С. и гр.Б., в условията на
продължавано престъпление – на три пъти, и в условията на опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи – пари на стойност 1274, 86 лева, ваучери за мобилни
оператори „МТел”, „Глобул” и „Виваком” на стойност 200 лева, чекмедже за касов
апарат марка „Алвес” – всичко на обща стойност 1582, 86лева от владението на Р.Т.К.,
В.И.К. и В.И.Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила.
Подсъдимият
И. извъшил три деяния, като всяко от тях осъществило
поотделно състав на едно и също престъпление – грабеж, били извършени в
непродължителен период от време – в рамките на по-малко от един месец, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, при което
последващите деяния се явявали от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, което обуславя извършването на посоченото продължавано
престъпление.
При всяко от отделните деяния подс.И., изпълнил
съставките на това сложно присвоително престъпление – упражнил принуда при една
от възможните й форми – приложил сила спрямо лицата, владяли набелязаните за отнемане вещи – напръсквайки
ги със спрей, с което оказвал върху тях физическо въздействие, за да успее по
този начин да отнеме вещите, които се окажело, че се намират в съответните
търговски обекти /целейки преди всичко да отнеме парични средства/. Всяко от
отделните деяния започвало с упражняване на принуда върху съответната
пострадала. Обективираните посредством показанията на всяка от свидетелките,
посочени във факт. обстановка, действия по принуда на подсъдимия при трите
процесни случая, несъмнено доказват, че били в преследване на целта да отнеме
от същите намиращи се в търговските обекти движими вещи, което и сторил, по
който начин всяко от деянията, самостоятелно осъществило един и същ състав на
престъпление, било довършвано.
Престъплението било извършено от
подс.И. в условията на "опасен рецидив" по смисъла на всяка от двете
хипотези - чл.29,ал.1,б.”б” и б.»а» от НК – достатъчно за първата е факта, че
извършил процесното престъпление, след като е бил осъждан два пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер (като се съобрази което и
да е от осъжданията на това наказание, извън тези, наказанията по които
обусловили налагане на общото наказание с определението по ЧНД№ 1277/10г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, съответно за което било постановено
впоследствие УПО), и
именно последното наказание, като и по двете осъждания не бил прилаган чл.66 от НК като
към времето на извършване на процесното продължавано престъпление, не били изтекли
пет години от изтърпяване на всяко от наказанията, наложени с тези актове.
От
субективна страна И. е извършил престъплението при пряк умисъл – при реализиране на всяко от трите деяния, съвкупното
наличие на които обуславя извършването на продължаваното престъпление, съзнавал противообществения характер на извършеното и
неговите общественоопасни последици, целял ие настъпването именно на това,
което е било обектнивирано в поведението му – отнемане на движими вещи, владяни
в търговските магазини от трите пострадали лица, посредством прилагане на
принуда спрямо тях, като по този начин именно реализирал намерението си за противозаконно
присвояване на тези вещи. Интелектуалният момент у него включвал определени
представи относно особеностите, както на въздействието въргху всяка от
пострадалите от принудата, която упражнил върху тях, така и на вредоносния
резултат.
Причини за извършването на престъплението –
незачитане на чуждата собственост, желание за облагодетелстване по неправомерен
начин, трайно изграден престъпен начин на живот.
Индивидуализация на
наказанието.
С оглед приложението института на
съкратеното съдебно следствие при хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, съобразно
чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а от НК, съдът съобразява на първо място, че в случая не е
налице основание за приложение на института на чл.55 от НК (съответно не подлежи на обсъждане
хипотезата на чл.58а ,ал.4 от НК), като не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо вината
обстоятелства, а освен това и най - лекото, а и по-тежко от
минималнопредвиденият размер на наказанието лишаване от свобода в състава, по
преценка на съда не се явява несъразмерно тежко за извършеното от процесният
подсъдим. При това положение, с оглед приложимостта на чл.58а, ал.1 от НК,
съдът за да определеи базисното наказание, подлежащо на законовопредвиденото
намаляване, взема предвид като смекчаващи вината обстоятелства направеното
признание за извършеното от И., останало като състояние от момента на
задържането му, до настоящата фаза на наказателното производство и изразената
самокритичност за извършените процесни грабежи, от правна страна обуславящи
продължаваното престъпление. Като отегчаващи вината обстоятелства отчита многократните
осъждания на подсъдимия /извън тези от значение за квалифициране на процесното
деяние като извършено в условията на опасен рецидив. В частност като белег в
насока по-високата от обичайната обществена опасност на този извършител факта,
че извършил настоящото престъпление малко време след поредно ефективно
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, наложено чрез интистута на групирането
за престъпления, едно от които било от същият вид /грабеж/, сочещо, че реално
тази предходна санкция не въздействала особено за превъзпитанието му, в насока
да спазва закона. Наред с това съдът отчита и в негативен за индивидуаризацията
аспект, спецификата на всяко от отделните дения, обуславящи процесното
подължавано престъпление, а именно, че били осъществени от И. посредством
несъмнено по-укоримата от възможните форми на осъществявана принуда спрямо сответните
лица, а именно сила, в случая такава, че довела и до кратковременни или
по-продължителни физически страдания за пострадалите (посл. например при св.К.). Също така и невъзстановяване на причинените
щети. Съобразявайте тези обтоятелства,
съдът приема за съответно размера на базисното наказание да бъде определен
малко под средата на предвиденото, а именно ДЕВЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като съобразно чл.58а, ал.1 от НК, намалява същото
на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Този размер съдът счита за адекватен за постигане целите
на наказанието и най – вече от тях, за този период от време на подс.И. да се
отнеме възможността да върши престъпления и в достатъчен период от време да
обмисли предстоящото си поведение. Наказанието ШЕСТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, предвид размера му, а и предвид наличието на
предходни осъждания на И., изключващи при какъвто и да е размер, приложениу на
условното осъждане, следва да се изтърпи ефективно, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от
закрит тип,
съгласно правилата
по чл.41, ал.6 от НК, вр. с чл.61, т.2,вр . с чл.60,ал.1 от ЗИНЗС.
Факултативно предвиденото
наказание конфискация, не подлежи на налагане, след като подс.И. /видно от
справки на л.26 и 28 от съд. п/во/, не притежава МПС и недвижимо имущество на
територията на РБ, които биха били обект на това наказание.
Следва на основание чл.59, ал.1
от НК, да бъде постановено приспадане при изтърпяване на наказание лишаване от
свобода от И., на времето, пред което същият е бил задържан и по отношение на
него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от
08.04.2013год. до началото на изпълнението.
Приложените по делото веществени
доказателства – СИМ карта с фабричен № ***, с абонатен № ***, пластика за СИМ
карта „Прима” на „Мтел” с № *** и пластика за СИМ карта № ***, следва да се
върнат на ксочствените им – подсъдимия, при липса на основания от кръга на
чл.53 от НК или особени, следващи от приложения състав на престъпление.
Подсъдимия следва да заплати
направените разноски в наказателното производство.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата.
Окръжен съдия: