Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 22.12.2020 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
18.11 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА
КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1553 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 890/27.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 3696/2019г. по описа
на Районен съд – гр. С.З., с което са отхвърлени като неоснователни предявените
от „В.” ЕООД, с ЕИК ***, искове по чл. 422, ал.1 ГПК за признаване за
установено по отношение на М.Г.К., с адрес ***, че му дължи сумата от 653,77
лева за главница от неплатена цена на доставена питейна и отведена канална вода
за периода от 15.03.2018г. до 01.04.2019г. по всяка една от квитанциите за
периода с 50.49 лева мораторна лихва от 28.05.2018г. до 11.06.2019г., и законна
лихва върху главницата от 17.06.2019г. до изплащането й, за които е издадена
заповед № 1690/18.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д № 3203 по описа за 2019г. на Старозагорския районен съд и са присъдени разноските по делото.
Въззивникът „В.” ЕООД излага съображения за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановеното решение. Направено е искане да се отмени обжалваното решение и
вместо него да се постанови ново, с което да се уважи изцяло предявения иск.
Претендират се разноските пред двете инстанции, като е представен списък.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, чрез
особения представител на страната, с който се взима становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените
във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият
състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с
правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че с М.Г.К., ЕГН **********
се намирали в договорни отношения, по силата на които „В." ЕООД било
открило партида на името на М.Г.К., с партиден № 000179 за имот, находящ се в
село Б.И., Община О., във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и
пречистването на отпадъчни води.
Посочва, че през периода от месец март 2018 г. до
април 2019 г. „В." ЕООД гр. С.З. е доставяло питейна вода по партиден № 000179
и е отвеждала канална вода, за която били издадени 12 броя квитанции/фактури
със стойността на предоставената услуга от страна на „В." ЕООД гр. С.З. и
не била заплатена, като общата стойност на горепосочените квитанции била в
размер на 653.77 лева.
Съгласно чл.44 от Общите условия за уреждане на
отношенията между „В." ЕООД гр. С.З. и потребителите на предоставяните
водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължал на В. оператора
обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване
на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В. оператора. В
тази връзка, ответницата М.Г.К. дължала
на „В." ЕООД гр. С.З. по горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 50.49
лева, по всяка една от квитанциите, за периода 28.05.2018 г. до 11.06.2019 г.,
съобразно падежа на всяка квитанция и фактура.
Заявява, че поради обстоятелството, че
не били заплатени дължимите суми към ищеца „В." ЕООД, подали заявление по
чл.410 ГПК против наследниците на С.Г.Х. до Районен съд С.З. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението било
образувано ч.гр.д. №3203/2019 г., по което била издадена заповед за изпълнение
№1690/18.06.2019 г. Срещу заповедта за изпълнение, М.Г.К. била подала в срок
възражение, предвид на което съда им бил указал да предявят иск за вземането
си, предвид на което, неизплатеното и дължимо задължение към ищцовото дружество
било в размер на 653.77 лева, сумата от 50,49лв., представляваща общ размер на
лихва по всяка от квитанциите и фактурите, както и законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае за
установено, че М.Г.К., ЕГН ЕГН **********, дължи на „В." ЕООД сумата от 653.77
лева /шестстотин петдесет и три лева и 77 стотинки/, представляваща цената на
доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода, сумата 50,49лв./петдесет
лева и 49 стотинки/, представляваща общ размер на лихва по всяка от квитанциите
и фактурите, както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата
на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК и направените по ч.гр.д. №3203/2019
по описа на Районен съд С.З. разноски.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3203/2019 г. на СтРС,
по което на 18.06.2019 г. е издадена исканата от „В." ЕООД заповед за
изпълнение, съгласно която съдът е разпоредил длъжницата М.Г.К., с ЕГН **********
да заплати на кредитора сумата от 653.77 лева, както и сумата от 50.49 лева
мораторна лихва от 28.05.2018 г. до 11.06.2019 г. и законна лихва върху
главницата от 17.06.2019 г. до изплащането й.
В законоустановения срок по чл. 414 ал. 2 от ГПК М.Г.К.
е депозирала възражение, поради което съдът указал на „В.” ЕООД, че може да
предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, по
отношение на длъжника М.Г.К.. Ищецът „В." ЕООД
изпълнил указанията и предявил настоящия установителен иск в срок.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза,
от чието заключение се установява, че за
процесния период има открита партида с номер 000179, която се води на М.Г.К.,
но не може да се посочи дата на откриването ѝ, тъй като не е представен
договор между страните. Количествата на доставена питейна вода за процесния
период и по процесните квитанции са отчетени посредством таблет на база водомер
със статус „изправен“. Вещото лице сочи, че отразените в издадените квитанции
количества доставена вода съответстват на количествата по карнетите при ищеца.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
Спорният по делото въпрос е
дали ответникът – въззиваем дължи претендираните от ищеца суми за консумирани
количества питейна вода, във връзка с изправността на доставчика, съгласно Общи
условия относно отчитане показанията на средството за измерване на уговорени
правила, условия и срокове.
След като по делото не е представен сключен
индивидуален договор между страните за уреждане на отношенията им по повод
предоставяната от ответника услуга, то следва в отношенията между тях да се
прилагат общите условия за предоставяне на В. услуги по доставка на вода,
пречистване и отвеждане на канални води, важащи за всички клиенти на В.
Визираните общи условия регламентират правата и задълженията на страните по
договорите за предоставяне на В. услуги и съответстват на дадената на тези
отношения нормативна регламентация с Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В. системи и със Закона за водите.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, услугите В. се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Според ал. 2 на чл. 32 от цитираната наредба, датата и часът на отчитане на
индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо
място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на
отчитането. Отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на водомера и подписа на потребителя или
негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път – ал. 4 на
чл. 32.
По делото ищецът е представил единствено 9 броя квитанции
и 3 броя фактури за начислените суми, всички издадени за идентични или сходни суми и количества вода
за целия процесен период. Ето защо,
настоящият съдебен състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че
от представените доказателства може да се направи единствения извод, че реален
отчет на процесния водомер не е извършван, а липсват основания за служебно
начисляване на количествата. Отчетените от оператора данни за изразходваните за
процесния период количества вода, следва да се установят съгласно чл. 32, ал. 4
от Наредба 4/14.09.2004 г. - от карнетите при ищеца. По делото обаче ищецът не е
предоставил тези карнети, а други доказателства за измереното от водомера на
ответницата количество изразходвана вода за посочените в процесните
фактури/квитанции периоди, ищецът, чиято е тук доказателствената тежест, не е
представил и липсват по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК). Предвид горното, съдът
намира искът за недоказан по основание.
Следва да се посочи още, че представеният от ищцовото
дружество опис на квитанции не би могъл да послужи като годно доказателство
относно конкретните видове задължения на посочения абонат за процесния период, доколкото
представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата
го страна данни. Заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза също не
е в състояние да установи наличието на претендираните вземания, тъй като тя
изхожда единствено от счетоводните записвания при ищеца, направени на база
първични счетоводни документи, които не могат да обвържат надлежно другата
страна по спора. За разлика от официалните удостоверителни документи, частните
притежават единствено формална доказателствена сила. Тя се изразява в това, че
лицето, подписало документа, се счита за негов автор. В настоящия случай този
вид доказателствена сила на представените документи е ирелевантна. От значение
по делото е единствено неполагането на подпис от страна ответницата, което от
своя страна води до заключението, че липсва съгласие от нея по отношение на
фактите, изложени с процесните квитанции и фактури от ищеца.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба
следва да се остави без уважение.
С оглед цената на иска, настоящото въззивно решение не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 890/27.07.2020г.,
постановено по гр.д. № 3696/2019г. по описа
на Районен съд – гр. С.З..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: