Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
гр.Плевен, 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито
съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело № 556 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от А.Р.Е. с ЕГН **********,***,
чрез адвокат М.И. - ВТАК, срещу: Ревизионен акт /РА/ №
Р-04000419006537-091-001/25.03.2020 г., издаден от В. П., орган по приходите
при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в частта, потвърдената с Решение №95 от
11.06.2020г. Директор на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново. Сочи, че с тази част
са установени задължения за 689.36 лв. и съответните им лихви за 2007 г., а за
2008 г. е установен данък в размер на 43995.50 лв. и лихви в размер на 49422.64
лв.
Сочи, че ревизионното производство, разбирано като
правоотношение, се поражда от фактически състав, който включва издаването на
заповед за възлагане на ревизия (чл.112, ал.1 ДОПК) и връчването на тази
заповед на ревизираното лице (арг. чл.114, ал.1 ДОПК), т.е. ревизионното
правоотношение се поражда от момента на връчването на заповедта за възлагане на
ревизия. Позовава се та съдебна практика, която приема, че началният момент на
ревизионното производство е моментът на връчване на заповедта за възлагане на
ревизия. С оглед на връчването на заповед за ревизия от 2019 г. ревизионното
производство се явява незаконосъобразно образувано след изтичане на петгодишния
преклузивен срок по чл.109. ал.1 ДОПК. Нарушението на административно производствените
правила с образуване и провеждане на ревизията след изтичане на срока по
чл.109, ал.1 ДОПК е особено съществено според жалбоподдателя, защото с
изтичането на преклузивния срок се погасява самото субективно право на
държавата, поради което само на това основание обжалваният ревизионен акт
следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Позовава се на чл. 110, ал.2 от ДОПК и сочи, че принципът
на "Законност", установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК изисква при
осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в рамките
на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и
еднакво спрямо всички лица. Принципът за "Обективност", възведен в
чл. 3 от ДОПК, безусловно налага задължението, органите по приходите в
производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата
от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като
административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на
действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се
установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Относно принципа на
служебното начало, възведен в чл. 5 от ДОПК според който - "Органите по
приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от
заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за
установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на
определените в закона облекчения", сочи, че този принцип възлага
доказателствената тежест в ревизионното производство на данъчните органи. Точно
тези основни принципи счита, че не са спазени при определяне на паричната сума
като начално салдо, тъй като от събраните в хода на ревизионното производство
доказателства са обсъждани само тези, които са в полза на тезата на данъчните
органи.
Счита за необосновани
констатациите на органите по приходите, че има достатъчно доказателства
в хода на ревизията, за да протече същата по реда на чл. 122 от ДОПК. Счита
този извод на органите по приходите за необоснован. Единствено при наличие на
обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122,
ал.2 и ал.7 ДОПК, законът дава възможност според жалбоподателя на органите по приходите
да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от
тях основа. За целта, основанията по чл.122, ал.1 ДОПК следва да са безспорно
установени и да е спазена предвидената от закона процедура за преминаване и
извършване на ревизии по реда на чл.122 ДОПК - връчването на уведомление по
чл.124, ал.1 ДОПК и предоставянето на възможност за сочене на доказателства и
представянето на възражения. В конкретния случай, органите по приходите не са
предприели никакви действия по установяване на твърденията си. С оглед
горепосоченото напълно незаконосъобразно според жалбоподателя ревизионното
производство е проведено по реда на чл.122 и сл. от ДОПК.
Възражения по същество на установените задължения за
отчетната 2007 г. с РА: Органите по приходите необосновано игнорират
констатациите, направени в хода на предишното производство, приключило с РА
№Р-04-1 101 1310-091-001 от 28.06.2019 г., който акт не е обжалван за 2006 г. и
според неговите констатации, Е. към 31.12.2006 г. е разполагал с налични
парични средства в размер на 88 486 лв. Оспорва констатацията, че през 2007 г.
същият е предоставял заеми в размер на 750 лв. на лицата В. К. и И. Н., тъй
като доказателства в тази насока не са ангажирани в хода на ревизионното
производство. Позовава се на легалната дефиниция на заема за потребление,
дадена в чл. 240 ЗЗД, , като сочи, че изразът "заемателят предава в
собственост” е основание да се приеме, че договорът е реален, т.е. сключва се с
предаването на парите или вещите. Ето защо, подобно на нищожността поради
неспазване на формата, недоказването в условията на производство по чл.121 и
сл. от ДОПК води до неосъществяването на
предаването при реалните договори и до непораждане на правните последици, но по
друг механизъм - като неизвършен фактически състав. Според жалбоподателя, съгласно
чл.240, ал.2, предл.1 от ЗЗД заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено
писмено, т.е писмената форма на договора е задължителна, когато се отнася за
договорена лихва.
Сочи още, че органите по приходите, извършили ревизията,
не са се съобразили с императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДФЛ, съгласно които, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята
за придобит на датата на: 1. плащането - при плащане в брой 2. заверяването на
сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично
плащане. Оспорва констатациите, направени в таблицата за съпоставката на
доходите за 2007 г. на л.36 и л.37 от РД. Там под т.21 е посочена цифрата от 76
965.04, за която се твърди, че представлява сума за предоставени заеми на трети
лица. Оспорва констатацията като напълно необоснована и неподкрепена с
доказателства, тъй като в констативно
съобразителната част на РД, който е неразделна част от обжалвания РА е
посочено, че общо предоставените заеми за 2007 г. са в размер на 750 лв. /стр.36
от РД/, дори и да се приеме и тази невярна констатация излиза, че органът по
приходите, издал обжалваният РА, е завишил разходите над 100 пъти. Счита, че при
така установената фактическа обстановка няма да е налице недостиг на парични
средства, а ще е формирано превишение на паричните средства към 31.12.2007 г.
със сумата в размер на 70 571.69 лв. (384.56 + 101019.23) - [(81333.56-76215.04)
- 25713.79]
Възражения по същество на установените задължения за
отчетната 2008 г. с РА: Оспорва констатацията, че през 2008 г. Е. е предоставял
заеми в размер на 92 560 лв. на лицата, посочени в таблица на л.21-22 от РД,
тъй като доказателства в тази насока не са ангажирани в хода на ревизионното
производство.
Прави възражение за погасени по давност задължения,
които са установени с процесния РА. Счита, че напълно необосновано в хода на
ревизионното производство са прегледаните доказателствата и материалите по дело
НОХД 1400/2014 г., в което е установено, че ревизираното лице в съучастие и съизвършителство
с друго лице е придобило доходи от лихви. Ревизията приема за установено, че
получените доходи от лихви, за периода 01.01.2008 година - 31.12.2008 година,
следва да бъдат обложени при А.Р.Е.. Получените доходи от лихви не са
декларирани и представляват облагаем доход по ЗДДФЛ, тъй като съгласно чл.12,
ал.1 от ЗДДФЛ, облагаеми са доходите от всички източници, придобити от ДЗЛ през
данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по този закон.
Прави извод, че РА е издаден при
съществени нарушения и на материалния, и на процесуалния закон за установяване
на данъчни задължения и права: в нарушение на чл. 3, 5 и 6 на ДОПК не са
събрани и изследвани всички изискуеми от закона факти и обстоятелства от
значение за определяне на задълженията и правата на задължените лица; липсват
доказателства за твърденията на ревизиращите органи; игнорирани са събрани и
приложени към ревизията доказателства; направени са изводи в РА, които не са
подкрепени с доказателства или пък противоречат на установеното с
доказателствата към РА. По този начин ревизиращият орган е упражнил
правомощията си превратно или изобщо не ги е упражнил, което е попречило за
обективното установяване на данъчните задължения и права на жалбоподателя.
Моли въз основа на изложеното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК да се прогласи за НИЩОЖЕН РА № Р-
04000419006537-091-001/25.03.2020 г., издаден от В. П., орган по приходите при
ТД на НАП - гр. Велико Търново, в частта потвърдената с Решение №95 от
11,06.2020 г. Директор на Дирекция „ОДОП” Велико Търново, алтернативно да се отмени РА като незаконосъобразен и необоснован, поради допуснати редица
нарушения на материалните и процесуалните правила в производството по
издаването му и непълнота на доказателствения материал.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. И. от Адвокатска
колегия – гр. Велико Търново с пълномощно по делото- л.11. Моли да
се отмени обжалвания ревизионен акт. На първо място счита, че същият е нищожен
съгласно подробни мотиви, изложени в жалбата. Ако се счете, че не са налице
тези основания, по отношение на основателността на обжалвания РА,
счита, че в хода на ревизионното производство, органите по приходите не са
събрали доказателства, които да мотивират и обосноват прилагането на особения
ред на чл. 122 от ДОПК. Съществува константна практика на ВАС, че за
да се приложи този особен ред за облагане, органите по приходите във фаза на
административното производство, следва да докажат тези констатации подробно и
мотивирано. По делото не се съдържат такива констатации. От приобщените
документи, насрещните проверки на различни физически лица, не се установява същите
да заявяват, че са плащали лихви, в какъвто смисъл е актът в
процесните години 2007 – 2008 г. Моли да се отмени обжалвания ревизионен акт.
Счита, че напълно необосновано органите по приходите не са кредитирали
представените от жалбоподателя документи за получени парични средства. Претендира
разноски съобразно приложен списък – адвокатско възнаграждение, държавна такса
за настоящото дело и за ВАС. Счита, че констатациите на данъчните органи
се базират единствено на едно заключение на една експертиза,
изготвено отново от икономисти. Би следвало и самите органите по приходите,
които са икономисти, да могат да изготвят анализ на паричния поток и не следва
това заклъчение да се приобщава като доказателство.
Ответникът по жалбата, директор на Дирекция
"ОДОП" – В. Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л.
с пълномощно на л.777 от делото моли да се отхвърли
жалбата като неоснователна и недоказана и да се потвърди обжалвания ревизионен
акт като правилен, законосъобразен и обоснован. Подробни съображения за
неговата законосъобразност са изложени в потвърдителното решение на директора
на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, което моли да се вземе предвид. Счита, че
действията на органите на приходите са мотивирани и обосновани и съобразно
събраните доказателства, същите са изградили и обосновали своите констатации
и изводи. Моли в полза на Дирекция „ОДОП“ – да се присъдят разноски в
размер на 3379,58 лв., за което представя списък.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен
акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
С определение №1066/22.07.2020 г. /л.765/ съдът е
оставил жалбата без разглеждане като недопустима поради липса на правен
интерес, доколкото за всички задължения е посочено, че са погасени по давност.
С определение № 13687/04.11.2020 г. по адм. д.
№11116/2020 ВАС е отменил прекратителното определение и е върнал делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбата е подадена в срока по чл.
156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на задължителния
административен контрол. Ревизионния акт, в частта му, която се обжалва пред
административния съд, е потвърден с Решение № 95/11.06.2020 г. на Директора на
Дирекция "ОДОП"-гр. Велико Търново. С оглед на изложеното, жалбата е
процесуално допустима за разглеждане по същество.
Обжалваният Ревизионен акт №
Р-04000419006537-091-001/25.03.2020 г. е издаден на основание чл.
119, ал. 3, т.1 от ДОПК/ в сила до 31.12.2012 г./, въз основа на Ревизионен доклад (РД) №
Р-04000419006537-092-001/02.03.2020 г., като РА е връчен на пълномощник
на ревизираното лице на 30.03.2020 г. /обратна разписка на л.31/. Същият е
издаден в резултат на извършена ревизия на А.Р.Е., и с него са установени в
потвърдената му и обжалвана пред съда част задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. в
размер на 689,36 лева и лихви в размер на 878,37 лева, за 2008 г. в размер на
43995,50 лева и лихви в размер на 49422,64 леваq представляващи определени
допълнителни задължения за данък върху доходите на ФЛ – свободни професии,
граждански договори и др. по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Посочено е, че същите са
погасени по давност, и като такива следва да се отразят в данъчно-осигурителната
му сметка.
Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № 1101310/18.04.2011 г.
(връчена на 18.04.2011 г.) на А.Р.Е. за определяне на задълженията му, които са
в обхвата и на настоящата ревизия, а именно за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
за периода 2007 г. и 2008 г. Ревизионното производство е приключило с
издаването на РА № Р-04-1101310-091-001/28.06.2019 г., който е обжалван от А.Р.Е.
по реда чл. 152 от ДОПК пред директора на Дирекция ОДОП Велико Търново. На
основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК, с Решение № 139/27.09.2019 г. на директора на
Дирекция ОДОП Велико Търново PA № Р-04-1101310-091-001/28.06.2019 г. е отменен
в обжалваната част и преписката е върната на органа по приходите, издал
заповедта за възлагане на ревизия, със задължителни указания за възлагане на
нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт за определяне на задължения за
данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. по
ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. Повторната ревизия на
жалбоподателя, приключила с обжалвания в настоящото производство РА№
Р-04000419006537-091-001/25.03.2020 г., е образувана със ЗВР № Р- 04000419006537-020-001/10.10.2019
г., връчена на 21.10.2019 г., изменена със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-04000419006537-020-002/15.01.2020 г.
Ревизионен акт № Р-04000419006537-091-001/25.03.2020
г. е издаден от компетентните за това органи съгласно чл.
119, ал. 3, т.1 от ДОПК /в сила до 31.12.2012 г./, вр.§35, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ДОПК (ДВ, бр.
82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), отговаря на изискванията на чл.
120 от ДОПК и при постановяването му е спазена процедурата по Глава ХV
от ДОПК.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство
е РА в частта му, в която е потвърден, и
в която са определени допълнително задължения за данък върху доходите на ФЛ -
свободни професии, граждански договори и др. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007
г. в размер на 689,36 лв. и лихви в размер на 878,37 лв., за 2008 г. в размер
на 43 995,50 лв. и лихви в размер на 49 422,64 лв.
За да потвърди РА в оспорената част, решаващият орган
е приел за установено следното:
В хода на ревизията на А.Р.Е.
е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) №
Р-04000419006537-040-001/24.10.2019 г., с което са изискани: налични парични
средства към началото на всеки от ревизираните периоди, както и документи за
техния произход; справка за предоставени заеми през 2007 г. и 2008 г. по дати,
лица и суми, заедно с договори и платежни документи и справка за върнати суми и
получени лихви и неустойки; писмени обяснения от чие име и за чия сметка е
извършвано предоставянето на заемите; писмени обяснения относно превод в размер
на 24 259,29 лв., осъществен на 17.01.2008 г. от банкова сметка *** „Юнионбанк“
ЕАД/ПИБ АД; писмени обяснения относно основанието за вноската на 17.08.2007 г.
по банковата сметка на Ивайло Георгиев Конов в ЦКБ АД в размер на 5000,00 лв.
В отговор, с вх. №
29656/11.12.2019 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, Е. е представил
единствено писмени обяснения, в които е посочено че ревизията се извършва
неправомерно, тъй като задълженията са погасени по давност и е налице забраната
на чл. 109 от ДОПК. На следващо място, моли да бъдат приобщени доказателствата,
представени в хода на първата ревизия, приключила с издаването на РА №
Р-04-1101310-091-001/28.06.2019 г. Декларира начално салдо към 01.01.2007 г. -
88 486,53 лв. и към 01.01.2008 г. (съответно към 31.12.2007 г.) - 87 503,00
лв., без да представя никакви доказателства и обяснения за произход на
средствата.
При ревизията са отправени
искания и са извършени насрещни проверки на Б. Г. Д., Г. Т. Л., П. Ц. Ц., А. Г.
Ц., С. Г. Б., В. Л. К., М. Т. Н., Р. В. Б., П. Х. Л., М. С. Д., Л. И. Д.. В. Д.
В., Д. А. А., В. Д. Д., А. Й. Д., Р. И.Д. Г. С. Д., М. Й. И., Г. А. С., Д. В. П.,
А. Р. Д., П. Ц. М. П. В. М. Р. С.С., Р. Л. С., Р. Н. П., Д. С.Д., Т. А. Х., С. Е.
Д., В. Р. Н., Д. М.З., Н. П. Н., Х. С. И., И. Р. Н., Р. П. Р., В. И. П., Р. П.
П., Г. К. Н., Е. Е. Т. и „КРЕДИТ ЕКСПРЕС“ ООД с ЕИК *********.
С Протокол №
Р-04000419006537-ППД-001/21.01.2020 г. към ревизията са приобщени доказателства
от предходното ревизионно производство, приключило с PA № Р-04-
1101310-091-001/28.06.2019 г.: връчени искания и представени документи от
ревизираното лице; представени доказателства от ОД на МВР Велико Търново,
Служби по вписванията Велико Търново и Плевен, Община Велико Търново, Община
Плевен, „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК *********, „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с
ЕИК *********, „Водоснабдяване и канализация Йовковци“ ООД с ЕИК *********,
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК *********, „А1 България“ ЕАД с ЕИК *********,
„Теленор България“ ЕАД с ЕИК *********, „Българскателекомуникационна компания“
ЕАД с ЕИК *********, лицензирани търговски банки в страната, ЕТ „Дем Д. С. Е. С.“,
Е.Д. С., Ш. А. Е., Е. Р.Е., Е. Е. Т., ЧСИ П. Г. Д., А. М. К.; Протокол №
1537817/08.04.2019 г. с приложения към него - Присъда от 28.11.2018 г. по НОХД
№ 1400/2014 г., постановена от Специализирания наказателен съд, Мотиви по НОХД
№ 1400/2014 г. по описа на СНС, Съдебно- икономическа експертиза по ДП № 6/2013
г. по описа на Специализираната прокуратура.
След анализ на събраните и
приобщени доказателства е установено, че А.Р.Е. през 2007 г. и 2008 г. е
реализирал доходи от лихви по предоставени заеми на различни физически лица,
подробно описани в Присъда от 28.11.2018 г. по НОХД № 1400/2014 г., постановена
от Специализирания наказателен съд, Мотиви по НОХД № 1400/2014 г. по описа на
СНС и Съдебно-икономическа експертиза по ДП № 6/2013 г. по описа на
Специализираната прокуратура. Тъй като тези доходи не са декларирани, органите
по приходите са преценили, че за 2007 г. и 2008 г. са налице обстоятелства по
чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК, а именно до започването на ревизията не е
подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и са налице данни за укрити приходи или доходи. Предвид
това на ревизираното лице е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК с №
Р-04000419006537-l 13-001/03.12.2019 г., е което същото е уведомено, че
годишните данъчни основи за облагане с подоходен данък за 2007 г. и 2008 г. ще
бъдат определени по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Едновременно с това е връчено
ИПДПОЗЛ № Р-04000419006537-040-002/03.12.2019 г., с което са изискани
декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В отговор, с писмено обяснение вх. №
33697/23.12.2019 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, отново е изразено
становище, че ревизията се извършва неправомерно, както и че не са налице
обстоятелства по чл. 122 от ДОПК. Относно декларациите е посочено, че
многократно била декларирана информация, която се съдържа в материалите по
предходното ревизионно производство.
При анализа на
доказателствата е извършена съпоставка между имуществото на А.Р.Е. и
извършените от него разходи от една страна и неговите доходи и източници на
финансиране от друга страна. При съпоставката е установено, че имуществото и
направените разходи надвишават получените доходи и финансирания за 2007 г. с 5
643,56 лв., за които е прието, че представляват облагаем доход от друг източник
по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, което е в съответствие с чл. 123, ал. 1,
т. 2 от ДОПК. Предвид това е прието, че в случая за 2007 г. е налице и
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансово състояние за ревизирания период.
С РА са определени данъчни
основи за облагане с подоходен данък, както следва:
- 2007 г. - за доходи от
лихви в размер на 1 250,00 лв. и за доходи от други източници по чл. 35, т. 6
от ЗДДФЛ в размер на установеното несъответствие от 5 643,55 лв.;
- 2008 г. - за доходи от
лихви в размер на 439 955,00 лв. и за доходи от други източници по чл. 35, т. 6
от ЗДДФЛ в размер 22 011,00 лв., която сума представлява сбор от вноски по
банкова сметка ***.
Решаващият орган е приел за частично основателни
направените от жалбоподателя възражения.
По отношение на
възражението, че образуването на ревизионното производство е незаконосъобразно
поради изтичането на 5-годишния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК към момента на
връчване на ЗВР № Р-04000419006537-020-001/10.10.2019 г. е посочил следното:
Съгласно чл. 108, ал. 1 ДОПК
данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се
установяват с ревизионен акт. Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК не
позволява да се образува производство за установяване на задължения за данъци,
когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена
декларация или е следвало да бъде подадена такава. Този срок е преклузивен и с
изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да
установяват данъчни задължения. Като се има предвид, че на основание чл. 53,
ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация за 2007 г. и за 2008 г. се подава в
срок до 30 април на следващата година, срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за
образуване на ревизия за установяване на задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ
започва да тече: за 2007 г. от 01.01.2009 г. и изтича на 31.12.2013 г.; за 2008
г. от 01.01.2010 г. и изтича на 31.12.2014.
Със ЗВР № 1101310/18.04.2011
г. (връчена на 18.04.2011 г.) на А.Р.Е. е била възложена ревизия за определяне
на задълженията му, които са в обхвата и на настоящата ревизия, а именно за
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 2007 г. и 2008 г. Ревизионното
производство е приключило с издаването на РА № Р-04-1101310-091-001/28.06.2019
г., който е обжалван от А.Р.Е. по реда чл. 152 от ДОПК пред директора на
Дирекция ОДОП Велико Търново. На основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК, с Решение №
139/27.09.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново PA №
Р-04-1101310-091-001/28.06.2019 г. е отменен в обжалваната част и преписката е
върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизия, със
задължителни указания за възлагане на нова ревизия и издаване на нов ревизионен
акт за определяне на задължения за данък върху доходите на ФЛ - свободни
професии, граждански договори и др. по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007 г. до
31.12.2008 г. Повторната ревизия на жалбоподателя, приключила с обжалвания РА№
Р-04000419006537-091-001/25.03.2020 г., е образувана със ЗВР № Р- 04000419006537-020-001/10.10.2019
г., връчена на 21.10.2019 г.
С оглед гореизложеното е
прието, че възраженията на жалбоподателя относно преклузивния срок по чл. 109
от ДОПК са неоснователни. Това е така, тъй като с решението по чл. 155, ал. 4
от ДОПК не се поставя начало на ново ревизионно производство, а се възстановява
висящността на производството по издаване на РА №
Р-04-1101310-091-001/28.06.2019 г. в отменената част. Законът фиксира и
момента, от който производството се възстановява, а именно, от момента на незаконосъобразното
действие - чл. 155, ал. 6 от ДОПК. В конкретния случай, началото на
ревизионното производство е поставено със ЗВР№ 1101310/18.04.2011 г., т.е.
преди изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Със ЗВР №
Р-04000419006537-020-001/10.10.2019 г., издадена на основание Решение №
139/27.09.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново, не започва ново
производство. Същата има за цел да определи обхвата и срока на ревизията,
компетентните органи по приходите, които да извършат законосъобразните
действия, в резултат на които се издава последващият ревизионен акт.
Неправилно се тълкува
разпоредбата на чл. 109 от ДОПК, като не се прави разграничение между нея и
института на погасителната давност. От цитирания текст на чл. 109 от ДОПК е
видно, че законодателят е предвидил извършването на ревизия да е допустимо,
само когато тя е образувана в предвидения преклузивен срок. В чл. 112, ал. 1 от ДОПК изрично е предвидено, че ревизионното производство се образува с
издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Следователно, релевантна за
преценката относно срока по чл. 109 от ДОПК е датата на издаването на заповедта
за възлагане на ревизията, в случая ЗВР № 1101310/18.04.2011 г., а не датата на
нейното връчване. Но дори и да се приеме, че датата на връчването на ЗВР №
1101310/18.04.2011 г. е релевантна - 18.04.2011 г., то и при тази хипотеза
срокът по чл. 109 от ДОПК също не е бил изтекъл. Липсва нарушение на
разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК.
За възраженията по същество
на спора е органите по приходите са приели следното:
Относно съпоставката между
доходите и източници на финансиране с извършените разходи за 2007 г.
1.1. Относно началното салдо
на парични средства към 01.01.2007 г.
Неоснователно е възражението
за налични парични средства към 01.01.2007 г. в размер на 88 486,00 лв.,
посочени на ред 2 на таблицата за съпоставката за 2006 г., в РД № Р-04-
1101310-092-001/22.04.2019 г., неразделна част от PA № Р-04-1101310-091-
001/28.06.2019 г. Тази сума не представлява налични парични средства в брой към
31.12.2006 г., а представлява установеното превишение на доходите над разходите
за 2006 г., което е видно от сумарния краен резултат на съпоставката на
последния ред.
Извършената с РА №
Р-04-1101310-091-001/28.06.2019 г. съпоставка за 2006 г. не представлява
изследване на паричните потоци, а сравнение между стойността на имуществото на
лицето с размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него. В този
смисъл получения при съпоставката резултат не представлява налични парични
средства (в брой) или липса на такива, а отразява изменението на имуществото на
лицето (в това число на паричните средства) за съответната година. Когато
имуществото (включително паричните средства) се е увеличило със сума,
надвишаваща получените доходи и финансирания, по силата на чл. 123, ал. 1, т. 1
от ДОПК се приема, че е налице подлежащ на облагане с данъци доход, чийто
размер съответства на установеното при съпоставката несъответствие на имуществото
спрямо доходите. Когато обаче доходите и финансиранията надвишават имуществото,
това не означава, че разликата представлява налични в края на годината парични
средства в брой. Налага се единствено извода, че не е налице презумпцията на
чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК и няма подлежащ на облагане доход, без да се
изследва разходването на превишението на доходите и финансиранията над
имуществото. Освен това ноторно известно е, че изразходването на паричните
средства от физическите лица по правило не се документира и в правния мир не
съществуват доказателства за всяка платена от тях сума. С оглед на това,
органите по приходите изискват, разполагаемите парични средства в брой към
началото и края на всеки ревизиран период да се декларират от самите лица. А.Р.Е.
обаче не е посочил конкретни суми за ревизираната 2006 г., както и за 2007 г.,
което е видно от Раздел II, таблица 4 „Банкови сметки и парични средства“ на
Справките, представени в хода на предходната ревизия, в отговор на Искане изх.
№ 9493/03.05.2011 г. С искане изх. № Р-04-1101310/12.02.2019 г. от А.Р.Е.
при предишната ревизия са били изискани декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, в
които също се декларират данни за налични парични средства в началото и края на
съответната ревизирана година. Такива обаче не са били представени от
жалбоподателя, като в писмените си обяснения вх. № 7356/15.03.2019 г. същият
сочи, че такива били представени, вероятно имайки предвид справките по образец
за източниците на доходи. При това положение, правилно при анализа органите по
приходите не са приели налични парични средства към началото на 2007 г., а жалбата е неоснователна в тази и
част.
1.2 Относно „Предоставени
парични заеми на трети лица” за 2007 г.
За неоснователни са приели възраженията
срещу посочената при съпоставката за 2007 г. сума общо в размер на 76 965,04
лв. на ред 21 „Предоставени парични заеми на трети лица“. Неправилно в жалбата
се сочат само мотивите на стр. 36 от РД, според които А.Р.Е. през 2007 г. е
предоставил заеми в размер на 750,00 лв.
При пълен прочит на мотивите
на РД се установява, че на стр. 23, т.3.2. и на стр. 35, т.3.2. се съдържат
мотиви, че на 21.12.2007 г. от банковата сметка на ревизираното лице в
„Юнионбанк“ ЕАД/ПИБ АД са преведени 36 411,97 евро (71 215,04 лв.) към Енвер Р.Е..
При преходната ревизия, по повод искане № Р-04-1101310-040-003/19.03.2019 г.,
адв. М.И. е представил писмени обяснения от името на ревизираното лице, в които
посочва, че въпросният превод представлява временна финансова помощ (заем), за
което прилага Договор за временна финансова помощ от 21.12.2007 г. и четири
разписки за връщане на заема. Това е потвърдено и от Енвер Р.Е., при отправено
му искане в хода на предходната ревизия на жалбоподателя.
На стр. 23, т.3.3. и на стр.
35, т.3.3. от РД са изложени мотиви, че А.Р.Е. е внесъл на 17.08.2007 г. в брой
сума в размер на 5000,00 лв. по банковата сметка на И. Г. К. в ЦКБ АД. От
ревизираното лице с искане № Р-04000419006537- 040-001/24.10.2019 г. са
поискани обяснения за основанието на направена вноска, но такива не са били
представени.
Предвид изложеното, правилно
органите по приходите при съпоставката за 2007 г. са отнесли на ред 21
„Предоставени парични заеми на трети лица“ сумата от 76 965,04 лв. (750,00 + 71
215,04 + 5000,00), а жалбата и в тази й част е неоснователна.
2. Относно доходи от лихви
Излагат възражения по
отношение допълнително определените данъчни основи за доходи от лихви, и
по-конкретно срещу тези, които са в обхвата на невлязла в сила присъда №
97/28.11.2018 г. на Специализирания наказателен съд, с която А.Р.Е. е признат
за виновен в това, че за периода от неустановена дата през 2007 г. до м. януари
2010 г., в гр. Плевен като съизвършител в съучастие с Г. К. Н. - извършител,
действайки като физическо лице и представител на юридическото лице „КРЕДИТ
ЕКСПРЕС“ ООД с ЕИК ********* без съответното разрешение е извършвал по занятие
банкови сделки, като предоставил на различни лица парични кредити на обща
стойност 111 850 лв., срещу задължение да бъдат върнати получените в заем суми,
ведно с лихви и неустойки при забава. В присъдата се сочи, че от тази дейност
ревизираното лице е получило значителни неправомерни доходи (от лихви и
получени неустойки за забава) в общ размер на 478 945,00 лв. В присъдата са
описани конкретните предоставени заеми и получените във връзка с тях лихви.
Излагат се възражения, че не
били налице доказателства за предоставянето на заемите и получаването на лихви.
Това възражение е прието за неоснователно, тъй като при ревизията органите по
приходите са взели предвид тези заемополучатели, от които са налице свидетелски
показания относно получаването на заеми именно от А.Р.Е., както и данни от
същите лица, дадени при извършените им насрещни проверки в хода на настоящата
ревизия. Всички лица твърдяли, че при получаването на заемите, както и при
тяхното връщане не са се съставяли никакви документи, т.е. няма как да бъдат
събрани преки доказателства.
При това положение, на база
наличните доказателства, е преценено, че заемите на лицата, посочени в таблици
на стр. 18 и стр. 40-41 от РД, са предоставени от ревизираното лице и правилно
лихвите по тях са включени в данъчните основи за 2007 г. и 2008 г.
3. Относно определената за
2008 г. данъчна основа за доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в
размер 22 011,00 лв., е прето, че същата е неправилно определена, и РА е
отменен в тази му част.
4. Относно определянето на
данъка за 2007 г.
Дължимият данък за 2007 г. е
определен по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, в редакцията му, действаща след
01.01.2008 г. Предвид това, че редакцията на закона, действаща до 31.12.2007 г.
предвижда облагане на доходите по скала, а не с плосък данък, действително
дължимият в настоящият случай данък за 2007 г. е в размер на 976,58 лв., а не
определеният с РА данък в размер на 689,36 лв. С оглед разпоредбата на чл. 155,
ал. 8 от ДОПК ревизионният акт не може да бъде изменен във вреда на
жалбоподателя. Предвид това е приет установения при ревизията данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г., възлизащ на 689,36 лв.
РА е потвърден като
законосъобразен в частта относно установените допълнително задължения за данък
върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за 2007 г.
в размер на 689,36 лв. и лихви в размер на 878,37 лв., за 2008 г. в размер на
43 995,50 лв. и лихви в размер на 49 422,64 лв.
В останалата част РА е
отменен относно установените допълнително задължения за данък върху доходите на
ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за 2008 г. в размер на 2
201,10 лв. и лихви в размер на 2 472,62 лв.
Относно възраженията за
изтекла погасителна давност:
Приложим закон относно
погасителната давност за задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за
2007 г. и 2008 г. е ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. На основание
чл. 171, ал. 2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността. С оглед разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ (сегашна ал. 5), дължимият
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ се внася до 30 април на годината, следваща
годината на придобиване на дохода. Следователно срокът по чл. 171, ал. 1 и ал.
2 от ДОПК за данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ започва да тече съответно за 2007
г. на 01.01.2009 г. и за 2008 г. на 01.01.2010 г. При това положение, срокът по
чл. 171, ал. 2 от ДОПК за задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за
2007 г. и 2008 г. е изтекъл съответно на 01.01.2019 г. и на 01.01.2020 г., т.е.
в хода на първото и второто ревизионното производство е изтекла 10-годишната
абсолютна погасителна давност. Предвид това, определените и потвърдени
задължения за внасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на
689,36 лв. и лихви в размер на 878,37
лв., за 2008 г. в размер на 43 995,50 лв. и лихви в размер на 49 422,64 лв.
следва да се отпишат и да се преустанови принудителното им събиране, като
погасени по давност. Доколкото обаче погасителната давност представлява
нормативно определен период от време, с изтичането на който се преклудира
възможността задължението да бъде събрано принудително, но не и самото задължение, то не е налице пречка за
правилното и законосъобразно определяне на задълженията за този период. В
случая приложима е разпоредбата на чл. 155, ал. 2, предложение второ от ДОПК, в
сила от 04.08.2017 г.
В съдебното производство по обжалване на РА в
потвърдената му част се правят оплаквания, аналогични с тези при обжалването по
административен ред. По така наведените твърдения съдът съобразява следното:
В производството по обжалване на РА, при извършена
ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.
1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена
тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по
приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог- в този
смисъл е Решение № 6172 от 4.05.2011 г.
на ВАС по адм. д. № 13007/2010 г.
Твърдението, че ревизионното производство е опорочено
поради неспазването на разпоредбата на чл.109, ал.1 ДОПК с оглед възлагането на
ревизия едва през 2019 г. по отношение на доходите през 2007 и 2008 г., е
неоснователно. Видно от събраните доказателства, ЗВР е от 2011 г., като нова
ЗВР е издадена след отмяната на постановения през 2019 г. РА по административен
ред. Следователно липсва нарушение на чл.109, ал.1 от ДОПК. Освен това, видно
от чл.109, ал.2 от ДОПК, срокът по ал. 1 не тече, когато е образувано
наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните
задължения. Видно от приобщените доказателства, е налице такова производство,
като и към настоящия момент същото не е приключило в влязла в сила присъда.
Основателни са обаче възраженията, че неправилно при
съпоставката между приходи и разходи за 2007 г. не са взети предвид наличните в
брой средства в началото на този данъчен период. Видно от влезлия в сила РА №Р-04-1
101 1310-091-001 от 28.06.2019 г. – таблица на л.391-392 от делото, паричните
средства към 31.12.2006 г. са в размер на 88486,53 лева. Именно тази сума сочи Е.
като налична в началото на периода в отговор на изпратеното до него запитване. РА
в частта му за 2006 г. не е обжалван и е влязъл в сила. Установените въз основа
на съответни доказателства факти, включително относно наличните в лицето суми,
не могат да бъдат игнорирани от органите по приходите. Неправилно се счита, че Е.
следва да посочи началната сума за всеки данъчен период, за всяка данъчна
година. Ревизията първоначално е била възложена за периода 01.01.2005 –
31.12.2010 г., като Е. е посочил начално салдо към 01.01.2005 г. в размер на 48000
лева, което е било прието за доказано. След това от органите по приходите са
отчетени постъпления и разходи на лицето за 2005 и 2006 г., като е получен съответния
размер на средствата в брой. Към края на 2006 г., както е посочено по-горе, същите
са в размер на 88486,53 лева /л.392/. От таблицата към новия РД /л.53, гръб/ е
видно, че средства по банкови сметки в началото на 2007 г. са 384,56 лева. Приетият
от органите по приходите подход –да не се признават средствата, налични в брой
у лицето, води до това, че същите ще бъдат обложени втори път, доколкото няма
да се приеме, че вече са били обложени през предходната година. Същите средства
представляват разлика между приходите и разходите през 2006 г., които приходи и
разходи са установени от органите по приходите, с оглед на което са
неоснователни твърденията, че са изразходвани през 2006 г. В случая, в
таблицата със съпоставка между доходи и разходи за 2007 г. /л.53,54/ , след
като е прието, че наличните парични средства в брой са 0,00 лева /вместо
разликата между 88486,53 лева и наличните по бавнкови сметки 384,56 лева/, е
стигнато до извод, че е налице превишение на разходите над приходите от 5643,56
лева, които са обложени с данък в размер на 10%, като върху размера на същия е
начислена лихва. Начисления данък за така пресметнатото превишение е незаконосъобразен,
доколкото такова превишение не е налице.
Не са основателни обаче твърденията в жалбата, че не
са обосновани констатациите на органите по приходите, че има достатъчно
доказателства в хода на ревизията, за да протече същата по реда на чл. 122 от ДОПК. Напротив, в случая се установява, че са налице хипотезите на чл.122,
ал.1, т.1 и т.2, като до започването на ревизията не е подадена декларация,
когато задължението се определя по декларация, и са налице данни за укрити приходи или доходи. В случая
е безпорно по делото, че ГДД не са подавани от Е., а също разпитаните свидетели
пред наказателния съд са заявили, че са заплащали лихви и неустойки на Е..
В случая е спазена предвидената от закона процедура за
преминаване и извършване на ревизии по реда на чл.122 ДОПК - връчването на
уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК и предоставянето на възможност за сочене на
доказателства и представянето на възражения. Това е направено още при започване
на производството през 2011 г.
По отношение на оспорване на констатацията, че през
2007 г. Е. е предоставил заеми в размер на 750 лв. на лицата В. К. и И.Н.,
доказателства в тази насока са ангажирани в хода на ревизионното производство.
В този смисъл доказателство е не само експертизата по наказателното
производство, но и показанията на същите лица, дадени в наказателното производство.
Твърдението, че не е завършен фактическия състав на
заема за потребление съгласно чл. 240 ЗЗД, е неоснователно. В случая Е. е
предоставял парични средства на различни лица, като е получавал лихви и
неустойки, освен връщане на паричните си средства. Върху получените лихви и
неустойки същият дължи данъци по реда на чл.35 от ЗДДФЛ. Дори конкретните заеми
за потребление да са нищожни като договори, или лихвата по същите да е
уговорена в нарушение на ЗЗД, върху същите лихви, както и върху неустойките по
договорите, които са реално получени от Е., се дължи данък по реда на ЗДДФЛ.
Не е основателно твърдението, че не са съобразени
императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДФЛ, съгласно които,
ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата
на: 1. плащането - при плащане в брой 2. заверяването на сметката на получателя
на дохода или получаването на чека - при безналично плащане. В случая доходите
са отнесени към календарната година, в която са получени, когато са получени в
брой, и при заверяването на сметката при получаване на дохода по банков път.
По отношение оспорване констатациите, направени в
таблицата за съпоставката на доходите за 2007 г. - л.36 и л.37 от РД, и там
т.21, в която е посочено числото 76 965.04 лева - сума за предоставени заеми на
трети лица. Тази констатацията е обоснована и подкрепена с доказателства. На
стр.36 от РД е посочен един заем, предоставен от Е. през 2007 г., в размер на
750 лева. Същият е посочен отделно, с оглед на факта, че доказателства за него
са събрани в хода на наказателното производство. Освен него, на стр.23 от РД,
т.3.3 и на стр.35, т.3.3. е посочен предоставен заем от Е. в размер на 5000
лева, изпратен по банков път. На л.23, от РД, т.3.2 и на л.35 от РД, т.3.2, е
посочен друг заем, отново изтпратен по банков път от Е., в размер на 36411,97
евро /71215,04 лева/. Получената сума в
размер на 76 965.04 лева се явява сбор от тези три представени заема от Е. през
2007 г.
Посоченото, че Е. е предоставял заеми в размер на 92
560 лв. през 2008 г. на лицата, посочени в таблица на л.21-22 от РД, е доказано
със събраните доказателства в хода на ревизионното производство. Същите лица са
дали показания в хода на съдебно наказателно производство. Тези показания
следва да бъдат зачетени от органите по приходите и от настоящия съд, доколкото
са дадени пред съд, от свидетели, които са обещали да говорят истината и са
надлежно предупредени за носене на наказателна отговорност при
лъжесвидетелстване. След като органът по приходите има правомощия съгласно
чл.12, ал.1, т.7, 11 и 11 от ДОПК при спазване на разпоредбите на този кодекс
да: 7.
изисква и събира оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други
носители на информация с цел установяването на задължения и отговорности за
данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и
осигурителното законодателство; 11. изисква заверени копия на писмените
документи и заверени разпечатки на данни от технически носители; изисква от
всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки,
справки и други носители на информация, необходими за осъществяване на
контролната дейност; 14. изисква писмени обяснения, то правилно са изискани и
приобщени събрани в хода на наказателно производство доказателства. Напълно в
съответствие с буквата и разума на
закона са приобщени доказателства от НОХД 1400/2014 г. по описа на
Специализирания наказателн съд. В случая предоставените заеми от Е. на определни
лица са точно посочени в таблицата, и тези лица са заявили, че са получили
заеми в такъв размер, както и че са изплатили на Е. лихва и/или неустойка, която е конкретно
посочена за всеки един от заемите. Сборът от представените на лицата заеми и
сборът от платените от тях по тези заеми лихви и/или неустойки е в съответствие
с депозираните свидетелски показания пред наказателния съд. Получените доходи
от лихви и неустойки не са декларирани от Е., и представляват облагаем доход по
ЗДДФЛ, тъй като съгласно чл. 35, т.1, 3 и 6 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите неустойки,
лихви и от всички източници, придобити от ДЗЛ през данъчната година, с
изключение на доходите, които са необлагаеми по този закон.
Възражението за погасени по давност задължения, които
са установени с процесния РА, е основателно, но не може да доведе до отмяна на
РА, доколкото както в него, така и в решение №95/11.06.2020 г. е изрично
посочено, че така установените задължения са погасени по давност, като по
отношение на същите е изтекла абсолютната давност по ДОПК.
Следователно РА не е съобразен с процесуалния и
материалния закон в частта му относно данъка за 2007 г. върху сумата от 5643,56
лева, изчислен при ставка от 10 % в размер на 564,36 със съответната лихва,
която е в размер на 719,09 лева. За 2007 г. е реализиран доход 1250 лева от
лихви, и при определената от органа по приходите данъчна ставка се дължи данък
в размер на 125,00 лева, ведно с лихва върху същия до 25.03.2020 г. в размер на
159,27 лева.
При констатиране на наличие на обстоятелства по чл.
122, ал. 1 от ДОПК и при спазване принципите на добросъвестност и служебно
начало ревизиращият орган следва да определи основата за облагане с пряк данък
по предвидения начин в ДОПК. За да създаде възможност така определената
облагаема основа да е най-близко до обективната истина, законодателят в общия
процесуален закон /в ал.
2 на чл. 122 от ДОПК/ е посочил различни критерии, по които това може да се
извърши. В закона няма изискване при всеки случай на определяне на данъка по
реда на чл. 122 от ДОПК органът по приходите да установи
конкретно съдържание на всички, визирани в ал. 2 критерии, а и с оглед на
тяхната разностранност това би било невъзможно. Достатъчно е да приложат онези
от тях, които биха му дали възможност да определи облагаемата основа по
възможно най-достоверния начин.
В случая правилно са посочени и обложени доходите от
лихви и неустойки по дадени парични заеми, а неправилно е прието за налично
превишение на разходите над приходите за 2007 г., като не е съобразен влязъл в
сила РА по отношение на началната сума през 2007 г. РА следва да се отмени в
частта му, в която е обложено превишение на разходите над приходите за 2007 г.,
а жалбата следва да се отхвърли в останалата и част.
При този изход на делото и с оглед своевременно
направените искания и от двете страни за присъждане на разноски, съдът следва
да им присъди такива съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата, по
реда на чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.
161 от ДОПК съобразно размера на определените с РА задължения, които
общо главници и лихви са в размер на 94985,87 лева. Жалбата се уважава за
1283,45 лева, а се отхвърля за 93702,42 лева. Ответникът е поискал присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3379,58 лева /списък с разноските
на чл.792/. Е. е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
4000 лева, държавна такса от 50 лева и 30 лева държавна такса по делото пред
ВАС, общо 4080 лева /списък с разноските на чл.792/. На ответника следва да се
присъдят 3333,92 лева съобразно отхвърлената част от жалбата, а на
жалбоподателя 55,13 лева съобразно уважената част. Съдът извършва компенсация
между разноските, като следва да се осъди жалбоподателя да заплати на ответника
разноски по делото по компенсация в размер на 3278,79 лв.
Воден от горното и на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, пети състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ PA № Р-04000419006537-091-001/25.03.2020 г., издаден от В. Г. П. на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта,
потвърдена по административен ред, в която са определени допълнително
задължения за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански
договори и др. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 564,36 лв. и лихви в размер на 719,09 лв.
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на А.Р.Е. с ЕГН **********,***, чрез адвокат М.И. - ВТАК,
срещу против PA № Р-04000419006537-091-001/25.03.2020
г., издаден от Велизар Георгиев Попминков на длъжност главен инспектор по
приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта, потвърдена при обжалването по
административен ред, в която са определени допълнително задължения за данък
върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 125,00 лв. и лихви в размер на 159,27 лв., за 2008 г. в размер на 43 995,50 лв. и лихви в размер на 49 422,64
лв., като законосъобразен.
Погасените по давност
задължения за данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански
договори и др. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 125,00 лв. и
лихви в размер на 159,27 лв., за
2008 г. в размер на 43 995,50 лв. и лихви в размер на 49 422,64 лв., следва да
се отразят като такива в данъчно - осигурителната сметка на жалбоподателя.
Погасените по давност
задължения не подлежат на принудително изпълнение и за тях е приложима
разпоредбата на чл. 173 от ДОПК.
ОСЪЖДА А.Р.Е. с ЕГН **********, да заплати на
Национална агенция за приходите сумата 3278,79 лв. /три хиляди двеста
седемдесет и осем лева лева и 79 стотинки/ разноски по компенсация.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят
на страните в производството.
СЪДИЯ:
/П/