№ 129
гр. П., 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20245200500154 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пещера е сезиран с искова молба,подадена от Х. М. Ч.,ЕГН ********** и съпругата
му Д. В. Ч.,ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр.П.,ул.„Ф.Т.“№13, ет.2, против Н. М.
Ч. и съпругата му М. Д. Ч., и двамата с постоянен адрес: гр.П., ул.„Ф.Т.“№13 ет.1.
С Решение № 8/ 10. 01.2024г. на районен съд П. , постановени по гр. д. № 398/2021г., по описа на
същия съд, предявения иск е уважен. Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответниците в
първоинстанционното производство.Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон и
необоснованост.Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново
решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна.
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение,които са посочени във въззивната жалба,като взе предвид становището на страните и
събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК
,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ответник в
производството пред районния съд ).
1
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .
По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничен
от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
и за неговата процесуална недопустимост. Възраженията са свързани с правилността на
обжалвания съдебен акт.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна .
І.Правно основание на предявения иск и фактически състав на правната норма по чл. 108 от
ЗС .
Районният съд е сезиран с положителен, осъдителен , вещен, ревандикационен иск за
собственост. Правното основание на иска е по чл. 108 от ЗС.
Фактическият състав на правната норма изисква наличието на следните кумулативни
предпоставки:
1/ В тежест на ищеца е да установи,че е собственик на ревандикираната вещ .
2/ В тежест на ищеца е да установи,че вещта се владее или държи от ответника .
3/ По делото трябва да се установи ,че вещта се владее или държи от ответника без правно
основание или на отпаднало основание. В тежест на ответника е да установи,че владее вещта на
правно основание. Отрицателният факт (владението на вещта без правно основание ) не подлежи на
доказване от ищеца . Ако ответника твърди ,че владее вещта на основание , което изключва
правата на ищеца, в негова тежест е да докаже това свое твърдение.
Липсва ли някоя от тези три предпоставки иска за собственост не може да бъде уважен.
Задължителни указания за съдилищата по отношение правната природа на ревандикационния иск
за собственост са дадени в т. 2А на ТР № 4/ 2014г. от 14. 03. 2016г. на ОСГК на ВКС. Посочено
е ,че иска съдържа в себе си две искания за правна защита – да бъде установено,че ищеца
притежава правото на собственост върху процесния имот(установително искане ) и искането да
бъде осъден ответника да му предаде владението върху имота(вещта)(осъдително искане ).За да
бъде решен предявения с иска по чл. 108 от ЗС гражданскоправен спор ,на тези две искания следва
да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение ,тъй като само доспозитива е
източник на силата на присъдено нещо на решението . Хипотезите , които са разгледани по
отношение основателността на иска са следните :
-Ако бъде установено,че ищеца притежава правото на собственост върху процесния имот и
ответника го владее без основание, което е противопоставимо на собственика , съдът следва
да уважи и двете искания ;
-Ако не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот ,съдът ще
отхвърли и двете искания за защита ;
-Ако се установи ,че ищецът е собственик на процесния имот , но ответника не владее този
имот или го владее на правно основание , което е противопоставимо на собственика,съдът
следва да признае с установителен диспозитив ,че ищеца е собственик на имота ,а с отделен
диспозитив да отхвърли второто искане за предаване владението върху имота . Така решението
2
ще формира сила на присъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който
въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
ІІ. Правни изводи .
►Според разпоредбата на чл. 299 ал. 1 от ГПК , спор , който е разрешен с влязло в сила решение
не може да бъде пререшаван. От представените пред първоинстанционния съд Решение № 110/29.
09. 2017г.на районен съд гр. П. , постановено по гр. д. № 441/ 2014г. и Решение № 11/ 10. 01.
2018г. на окръжен съд П. , постановено по в. гр. д. № 788/2017г. , се установява ,че с влязло в
сила решение е разрешен спора относно обстоятелството,дали ответниците са собственици
на спорния имот( стая с площ от 7,13 кв. м. , обособена ,като кухня , находяща се на първия етаж ,на двуетажната
пристройка към жилищната сграда, функционална свързана с втория жилищен етаж ). Съдебните решения са
постановени по предявен от ответниците по настоящия спор положителен установителен иск
по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗС , против ищците по настоящия спор,за
приемане на установено по отношение на ответниците( ищци в настоящия спор) ,че ищците по иска са
собственици на спорния имот.Прието е ,че ответниците в настоящия спор не са собственици на
имота .
►Въпросът , който се повдига в настоящия спор е за това,дали ищците по предявения иск са
собственици на имота ?
Въззивната инстанция счита за доказани твърденията на ищците в исковата молба за това
,че са собственици на процесния имот . Правото на собственост се установява от представения
по делото констативен нот. акт за право на собственост върху недвижим имот №165, т.І, нот
дело №137/2010 г. по общия регистър на Нотариус №390 – Пенка Карбанова, с район на действие
Районен съд – П.. С този нот. акт ищците са признати за собственици по суперфиция и строеж,
на втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 87
кв.м и двуетажна масивна сграда с приземен етаж (пристройка), построена през 1976 г., със застроена
площ от 19 кв.м, която се състои от северно самостоятелно стълбище, от приземния до втория
етаж, изба с площ от 6 кв.м в приземния етаж, стая с площ от 6 кв.м на първия етаж и кухня с площ
от 6 кв.м на втория етаж ,функционално свързана с втория жилищен етаж, като и двете сгради са
построени в поземлен имот №450, за който е отреден УПИ ХІІ- 450, в кв. 26 по плана на град П..
Според задължителните указания за съдилищата ,дадени в ТР. № 3/29. 11 2012г. на ОСГК на
ВКС с констативния нотариален акт(КНА) се установява право на собственост върху недвижим
имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на
молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена
сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето,
посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с
констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на
удостовереното с този нотариален акт право. С постановяването на съдебно решение, което със
сила на присъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в
констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на
основание чл.537, ал.2 ГПК.
По делото няма данни ответниците да са оспорили по исков път удостовереното право на
собственост на ищците в КНА № 165/ 2010г. и с влязло в сила съдебно решение да са
отречени правата на ищците върху имота , описан в нот. акт. При това положение следва да
се приеме ,че ищците са собственици на процесния имот.
►Следващият въпрос, на който трябва да отговори съда е за това дали ответниците владеят
процесния имот и дали владението е без правно основание или на отпаднало основание?
В исковата молба ищците са изложили обстоятелства за това ,че ответниците владеят кухнята
на първия етаж от пристройката, като отказват да предадат владението на ищците и
възпрепятстват достъпа им до стаята .
3
Това твърдение на ищците е останало недоказано в производството пред
първоинстанционния съд.
От събраните по делото гласни доказателства както на ищцовата, така и на ответната страна
е установено по безспорен начин, че ответниците Н. и М. Ч.и са освободили процесната стая
с площ от 7,13 кв.м., като в нея няма разположен кухненски инвентар, черна и бяла техника.
Установено е , че към настоящия момент помещението не се ползва нито от ищците, нито от
ответниците. Установено е по делото,че ответника Н. Ч. не допуска строителите да зазидат
портала, съществуващ между неговото жилище и процесната стая, като е изгонил свидетелите П. и
Г., които поскали да влязат в помещението през незаконно построената от самия Ч. тераса и да
преградят портала към жилището.
Установено е, че въпреки противопоставянето, строителните работи в аналогичното помещение
под процесното са били проведени и помещението се ползва от ищците безпроблемно.
От заключението на приетата по делото СТЕ е установено, че съществуват два варианта за
получаване на достъп до процесното помещение с площ от 7,13 кв.м. към жилището на ищците Х.
и Д. Ч.и.
При тези данни съвсем неправилно районния съд е уважил предявения ревандикационен
иск. По делото е безспорно установено ,че ответниците по иска нито държат,нито владеят
процесното помещение. Помещението не се ползва от ответниците, които са го освободили.
Установено е по делото ,че помещението не се ползва и от ищците ,поради факта ,че
ответника Н. Ч. не допуска строителите да зазидат портала , който съществува между
неговото жилище и процесната стая. Ответникът Н. Ч. е изгонил строителите П. и Г., които са
поискали да влязат в помещението през незаконно построената от Ч. тераса и да преградят
портала към жилището . Установено е ,че въпреки противопоставянето на ответника Н. Ч.
строителните работи в аналогичното помещение под процесното са извършени и това помещение
се ползва безпроблемно от ищците.
При положение ,че по делото не е установено процесната стая да се ползва от
ответниците,ревандикационния иск ще следва да се отхвърли ,като неоснователен.
В конкретния казус защитата на ищците е следвало да се осъществи чрез негаторния иск
по чл. 109 от ЗС , а не чрез ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС. В тази връзкта следва да се
отбележи ,че в исковата молба ищците са изложили обстоятелства за това ,че ответниците
владеят процесната стая без правно основание , като отказват да предадат собствеността и
владението на ищците.Направено е искане да се осъдят ответниците да предадат на ищците
собствеността и владението на стаята. Тези твърдения на ищците в обстоятелствената част на
исковата молба и направеното искане определят предмета на спора и правното основание на
исковата претенция. Съдът е длъжен да се произнесе именно по направеното искане в исковата
молба. В противен случай съдът ще се произнесе по искане , с което не е сезиран и ще постанови
процесуално недопустим съдебен акт. Съдът , включително и въззивната инстанция няма право да
квалифицира правния спор на основание и искане,различно от това , което е изложено ,както
обстоятелства и направено искане в исковата молба . В исковата молба ясно е посочено ,че иска е
за собственост и се търси защита на собствеността , а не защита на определено
неоснователно действие , с което се пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на
собственост. Вярно е ,че в исковата молба ищците са изложили обстоятелства и за това,че
ответниците извършват неоснователни действия , с които пречат на ищците да упражняван в
пълен обем правата си на собственост. Това обаче не е достатъчно да се квалифицира иска като
негаторен по чл. 109 от ЗС , след като основното твърдение в исковата молба е за това ,че
ответниците държат и владеят процесната стая без правно основание и отказват да
допуснат ищците да ползват собствената си стая. Именно тези твърдения в исковата молба
квалифицират спора , като вещен , ревандикационен иск за собственост , а не като вещен
негаторен иск за защита на собствеността от неоснователни действия на ответниците .
4
По изложените съображения съвсем правилно районния съд е квалифицирал спора , като иск за
собственост по чл. 108 от ЗС , а не като негаторен иск по чл. 109 от ЗС и се е произнесъл именно по
предявения иск.
На основание чл. 271 ал.1 от ГПК ще следва да се отмени решението на районния съд и се
постанови ново решение, по съществото на спора от въззивната инстанция , с което се отхвърли
предявения ревандикационен иск, като неоснователен.
По разноските по делото .
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се
преизчислят дължимите разноски за двете инстанции като последица от отхвърлянето на исковите
претенции.
По делото е приложен списък по чл.80 ГПК, видно от който жалбоподателите Ч.и са направили
разноски в общ размер на 2 405 лв., от които:
-825 лв. за въззивната инстанция (25 лв. държавна такса и 800 лв. за адвокатско възнаграждение)
-1 580 лв. за първата инстанция (1 000 лв. адвокатско възнаграждение, 300 лв. депозит СТЕ и 280 лв. допълнителен
депозит за СТЕ).
В този смисъл, ищците Х. М. Ч. и Д. В. Ч. следва да се осъдят да заплатят на Н. М. Ч. и М. Д. Ч.
горепосочената сума в общ размер на 2 405 лв., представляваща съдебни разноски за двете
инстанции.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Решение № 8/ 10. 01.2024г. на районен съд П. , постановени по гр. д. №
398/2021г., по описа на същия съд,вместо което постановява :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Х. М. Ч.,ЕГН ********** и съпругата му Д. В. Ч.,ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: гр.П.,ул.„Ф.Т.“№13, ет.2, против Н. М. Ч. и съпругата му М. Д. Ч., и
двамата с постоянен адрес: гр.П., ул.„Ф.Т.“№13 ет.1, по чл. 108 от ЗС , за предаване на
собствеността и владението,на стая с площ от 7,13 кв. м. , обособена ,като кухня , находяща се на
първия етаж ,на двуетажната пристройка към жилищната сграда, функционална свързана с втория
жилищен етаж, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х. М. Ч., ЕГН ********** и Д. В. Ч., ЕГН **********, и двамата от гр. П., ул.„Ф.Т.“
№13, ет.2 ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. М. Ч., ЕГН ********** и М. Д. Ч., ЕГН **********, и двамата от
гр.П., ул.„Ф.Т.“ №13, ет.1 сумата от 2 405 лв. (две хиляди четиристотин и пет лева), представляваща
съдебни разноски за две инстанции.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6