№.............
град
Шумен, 02.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в публичното заседание на седемнадесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря С.Атанасова, като разгледа докладваното от
съдията АД № 267 по описа за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Административното производство е
образувано по реда на чл.145 и сл. АПК,
във връзка с чл. 68 ал.1 от Закон за защита от
дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано е по жалба от НЧ“О.1904“-гр.К., обл.Шумен, представлявано
от Председателя В.Н.срещу Решение № 201/19.05.2020г. на Комисия за защита от
дискриминация, с което е установено, че при осъществяване на своята дейност,
читалището поддържа и продължава да поддържа архитектурна среда на обект: НЧ“О.1904“,
която затруднява достъпа на лица с увреждания и е нарушение на чл.5, във връзка с чл.4 ал.1 от ЗЗДискр., представляващо по-неблагоприятно
третиране и дискриминация по признак "увреждане" и на основание чл.80 ал.2 от ЗЗДискр. за установеното нарушение на читалището е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева и са издадени предписания на
осн.чл.47 т.4 от ЗЗДискр за предприемане на действия за изграждане на достъпна
среда в 3-месечен срок от постановяване на решението.
Жалбоподателят сочи, че към датата на
постановяване на решението, още към месец януари 2020г. е изградено съоръжение
за достъп на лица с увреждания до сградата, за което е информирана Комисията.
Прави се искане за отмяна на оспореното решение от ВАС, което с последваща
молба до компетентния съд- Административен съд- Шумен е коригирано, като еконкретизирано,
че решението се обжалва в неговата цялост, както по отношение на наложената
санкция, така и относно предписанията. В съдебно заседание не се явява
процесуален представител.
Ответникът по жалбата- Комисията за защита
от дискриминация, не изпраща процесуален представител, но е изразила становище
по спора в писмени бележки от 15.09.2020г., като моли жалбата да бъде
отхвърлена.
Съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Производството пред административния орган
било образувано с Разпореждане №1537 от 28.12.2018г. на Председателя на Комисията за
защита от дискриминацията/КЗД/, в резултат на служебна проверка от служители на
КЗД в гр.К., осъществена на 06.07.2018г., при
която било установено, че в сградата, в която се помещава читалището в кв.К. на гр.К. няма достъп за
хора в неравностойно положение. Съставен бил Констативен протокол № 12-11-1658
от 06.07.2018г., придружен от снимков материал, който с Доклад на член на КЗД
от 17.12.2018г. бил адресиран до членовете на КЗД с предложение за образуване
на производство. Преписката била разпределена на Ad hoc
заседателен състав, който определил председател О.К.и докладчик С.Й..
Докладчикът провел процедура по изясняване на казуса, като била дадена
възможност на страните- НЧ“О.1904“
и Община К. да представят писмено становище и доказателства. В хода на тази
процедура жалбоподателят, представляван от Председателя представил становище от
20.03.2019г., в което е посочил, че задължението за изграждане на архитектурна
среда, която да не затруднява достъпа на лица с увреждания действително не е
изпълнено. Причината била, че читалището се издържа от субсидия на държавата и
няма необходимите средства, но събира такива и до края на 2020г. предстои да бъде изградено необходимото съоръжение. Била
приложена Заповед №РД-25-915 от 24.10.2005г., с която на осн.чл.44 ал.2 от ЗМСМА, Кметът на Община К. учредил безвъзмездно и безсрочно право на ползване
върху сграда, общинска собственост, намираща се в гр.К., в полза на читалището.
С оглед на събраните доказателства, от
докладчика бил изготвен доклад-заключение, който систематизирал извършените
процесуални действия и било предложено разглеждането на преписката в отрито
заседание с уведомяване на страните- НЧ“О.1904“-гр.К.
и Община К..
На 15.01.2020г., било депозирано
становище от Кмет на Община К., в което се посочвало, че при извършена проверка
от служители на общинска администрация, било установено, че към настоящия момент
било изградено съоръжение за достъп на лица с увреждания до сградата на
читалището.
На 16.01.2020г. било проведено заседание
на КЗД, на което страните не изпратили представители, даден бил ход по същество
и преписката била обявена за решаване. На 19.05.2020г. било постановено
процесното Решение, в което по точка първа било прието, че обект Народно читалище “О.1904“-, находящо
се в гр.К., община К., ул.“Юрий
Гагарин“№ 21 не осигурява достъпа на лица с увреждания до публично място, което
е нарушение на чл.5, във връзка с чл.4 ал.1 от ЗЗДискр, представляващо по-
неблагоприятно третиране чрез изградена и поддържана архитектурна среда,
недостъпна за хора с увреждания по признак „увреждане“. На осн.чл.80 ал.2 от
ЗЗДискр. на Народно читалище “О.1904“,
представлявано от Председателя В.Н.била наложена „имуществена санкция“ в размер
на 500лв. По т.3 било издадено предписание, на осн.чл.47 т.4 от ЗЗДискр, за предприемане на действия за изграждане
на достъпна среда в 3-месечен срок от постановяване на решението.
Община К. е участвала като страна в
административното производство по издаване на Решението, като по т.4 от
диспозитива на същото се установява, че не е осъществила нарушение на чл.5 от
ЗЗДискр. и решението в тази му част е влязло в законна сила.
Оспореното решение е връчено на
жалбоподателя на 28.05.2020г., жалбата е депозирана чрез КЗД на 04.06.2020г., в
преклузивния 14-дневен срок. Същата е процесуално допустима, от лице, което е
адресат на издадения индивидуален административен акт.
С оглед установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Компетентността на КЗД е уредена в
разпоредбата на чл.47 от ЗЗДискр., където са
регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в
същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган,
осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и
равенство на възможностите. Поради което, съдът намира, че решението е издадено
от компетентен орган, съобразно законоворегламентираната процедура и в
предвидената форма.
По делото е приобщена административна
преписка №694/2018г. по описа на КЗД. От приложената Заповед №РД-25-915 от
24.10.2005г., издадена на осн.чл.44 ал.2 от ЗМСМА, се установява, че сградата,
в която се помещава читалището, намираща се в гр.К. е със застроена площ 280
кв.м. в кв.22 по регулационния план на населеното
място и е актувана с Акт № 301 от 20.08.2001г. за общинска собственост. Към
момента на проверката на служители на КЗД на 06.07.2018г. по отношение на
сградата не била изградена достъпна инфраструктура за лица с увреждания. Видно
от становище по преписката, депозирано от Кмета на Община К., към датата на
изготвянето му, има изградено съоръжение за достъп на лица с увреждания.
Доколкото документът в тази си част, представлява официален свидетелстващ
документ, същият има обвързваща съда материална доказателствена сила, относно
удостоверения факт. Към него обаче, както и към жалбата, липсва техническа
документация, от която да е видно, че изградената върху стълбите към входа на
сградата рампа отговаря на нормативните изисквания. По делото няма спор относно
тези факти.
С оспореното решение, жалбоподателят е
санкциониран за извършено нарушение на чл.4 ал.1, във връзка с чл.5 от ЗЗДискр. по защитен
признак "увреждане". Нормата на чл.4 от ЗЗДискр. забранява
всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак
"увреждане". Разпоредбата на чл.5 от ЗЗДискр. определя като
дискриминация изграждането и поддържането на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Законът не дава
дефиниция на понятието „публично място“. То следва да се тълкува, изхождайки от
целта на ЗЗДискр. и Конвенцията за правата на хората с
увреждания,
според които хората с увреждания следва да имат възможност да живеят
самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, като имат
достъп до всички удобства и услуги, отворени или предназначени за широката
общественост, както в градските, така и в селските райони. Следователно
сградите, в които се предоставят обществени услуги, предлагани публично за
неограничен брой лица, каквато е процесната сграда на читалището, могат да се
определят като публично място. В този смисъл е и Решение № 10373 от 11.07.2011г. на ВАС по адм.д.
№12883/2010г., VII о.
Изискването за достъпност на
архитектурната среда е въведено с чл.9 от Конвенцията, като държавите, ратифицирали
актът, са длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват
всякакви пречки и прегради пред достъпността по отношение на сгради, пътища,
транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища,
жилищни постройки, здравни заведения и работни места. Задължението за свободен достъп на хора с
увреждания е регламентирано и в множество вътрешни нормативни актове като чл.2 от Наредба № 4 от 01.07.2009г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда на населението, включително за хората с увреждания и чл.169 ал.2 т.4 от Закона за
устройство на територията. Разпоредбите на чл.35 и чл.36 от Наредбата
предписват задължения към собствениците на всички сгради с обществен характер
за привеждането им в съответствие с изискванията й, което за процесният случай
представлява осигуряване на достъп по някой от предвидените в същата способи за
осигуряване на достъпни елементи на сградите. "Достъпна среда"
съгласно §1 т.2 от Наредба № 4 от 01.07.2009г. е среда в
урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена
подвижност, със или без увреждания, може да ползва свободно и самостоятелно.
Разпоредбата на §6 ПЗР на ЗИХУ създава
задължения, в указания срок до края на 2006г. до обществените сгради и
съоръжения- държавна и общинска собственост, да се осигури свободен достъп за
хората с увреждания, като се преодолеят съответните архитектурни, транспортни и
комуникативни бариери. Неосигуряването на достъпна среда е въведено от ЗЗДискр.
като отделна, самостоятелна форма на дискриминация, понеже липсата на достъпна
среда, лишава хората с увреждания и намалена подвижност от възможността да
участват самостоятелно и пълноценно в обществения живот и сама по себе си
представлява неравноправно третиране.
Ирелевантна за установеното нарушение се явява собствеността на сградата, която е общинска, доколкото задължението за създаване на достъпна архитектурна среда е на лицето, която предоставя в сградата услуги, за които е необходим достъп за лица с увреждания. Осигуряването на достъпна архитектурна среда е задължение, което произтича пряко от ЗЗДискр. В този смисъл е и практиката на ВАС- Решение № 5622 от 20.04.2011г. по адм. дело № 8693/2010г. на ВАС, 7о. и др.
|
Съдът приема,
че с оглед на всички събрани доказателства, за доставчика на обществени
услуги и ползвател на обект с обществено ползване съществува задължение за
осигуряване на достъпна среда за лица със затруднена двигателна подвижност.
Като не е била осигурена такава по отношение на сградата на НЧ“О.1904“-гр.К., е било допуснато
неравно третиране на тези лица. Решението на КЗД в частта му по т.1, с която
е установено нарушение на чл.5 от ЗЗДискр., е законосъобразно, като
съобразено с материалния закон и с целта му. В този смисъл е и многобройната
практика на ВАС по приложението на закона- Решение № 2496 от 17.02.2020г. по адм. дело № 9008/2019; Решение №1744 от 04.02.2020г. по
адм. дело № 7795/2019г. на пето
отделение и др В хода на съдебното производство
жалбоподателят представя снимков материал в подкрепа на твърдението си, че е
изпълнил предписанията на КЗД. От снимките е видно, че върху стълбите на
сграда с надпис „Читалище Освобождение 1904“ е поставена метална рампа и
парапет на стената, успореден на съоръжението. Снимките като веществено
доказателствено средство не са приобщени по реда на ГПК, като няма и експертиза
относно тяхната автентичност. Но с оглед на представения в хода на
административното производство от Община К. документ, съдът приема, че към
датата на постановяване на процесното решение, пред сградата на читалището
има изградено съоръжение за достъп. Но от представените доказателства,
включително и снимките не може да се прецени доколко архитектурната среда е
съобразена с изискванията на Наредба № 4 от 01.07.2009г. и гарантира ли тя достъпа
на хората с увреждания. В чл.16 от наредбата е посочено, че рампите на
открито се изпълняват при спазване на конкретни изисквания: 1. имат широчина
най-малко 120 сm, мерено между ръкохватките на парапетите; изпълнени са с
наклон не повече от 5 % (1:20) и когато няма техническа възможност за
изграждане на рампи с наклон 5 % при извършване на реконструкции или основни
обновявания на съществуващи строежи, се допускат отклонения в наклона на рампата
в зависимост от дължината ѝ, които са дадени в графичен вид в таблица. |
Освен това, достъпната
среда не се отнася само за хора с двигателни увреждания, но също и до хора със
сетивни увреждания. За незрящите хора е необходимо да се предвиди възможност да
се потърси помощ от персонала. Съдът намира, че действително предприетите
действия по осигуряване на достъпна среда показват поведение, целящо да се
осигури някакъв достъп, но поради невъзможност в това производство да се
прецени тяхната ефективност и съответствия с изискванията на наредбата, тези
действия не могат да обосноват отмяна на наложената санкция.
С т.2 от процесното решение, на основание чл.47 т.3, вр. чл.80 ал.3 от ЗЗдискр. на НЧ“О.1904“-гр.К. е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева. От направената служебно справка в ТР, приложена
на стр.53 по делото, се установява, че читалището е юридическо лице с
нестопанска цел, съобразно което е била ангажирана отговорността му на
основание санкционната норма на чл.80 ал.2 ЗЗДискр., съгласно която,
когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице,
на него му се налага имуществена санкция в размер от 250 до 2500 лв.
Административният орган е изложил мотиви
относно целта и размера на санкцията и защо определя санкция над
законоустановения минимум, а именно налаганите наказания следвало да са с разубеждаващ
и възпиращ ефект и обект на установеното нарушение биха могли да бъдат
неопределен, но определяем кръг от засегнати лица. Съдът не счита, че за
постигането целите на закона, санкцията следва да се индивидуализира над
минималния й размер, поради следните съображения: Нарушението е първо и няма
данни за настъпили вредоносни последици спрямо конкретно лице, което не е могло
да ползва предоставяните жалбоподателя публични услуги. Освен това,
административния орган не е съобразил естеството на предлаганите услуги от
читалището, които са насочени изцяло в полза на гражданите и нямат търговски
характер, както и фактът, че същото се намира в малко населено място с
население едва около три хиляди души и съответно засегнати от неподходящата
архитектурна среда са много малък брой лица. Действително, нарушението е
формално и настъпването на общественоопасни последици не е елемент от състава
му, но липсата на данни за настъпили несъставомерни общественоопасни последици,
вкл. и за подадено оплакване от лице с увреждане, е смекчаващо отговорността
обстоятелство, което следва да бъде отчетено при индивидуализиране размера на
наказанието в границите на приложимата санкционна норма. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено и, че след извършването на
проверката и преди издаването на оспореното решение, жалбоподателят е отделил
средства и предприел конкретни действия за осигуряване на свободно и
самостоятелно ползване на предоставяните от него услуги от хора с увреждания.
Изложеното мотивира съда да приеме, че целта на закона може да бъде постигната
чрез индивидуализиране на наказанието в минималния му установен в санкционната
норма размер, а именно 250 лева. В този смисъл е и съдебната практика- Решение № 5035 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 14782/2019 г., V о., с което е потвърдено решение на административен съд,
изменящо размера на санкция.
По
т.3 от оспореното Решение, съдът намира, че изрично правомощие на КЗД,
регламентирано в чл.47 т.4 от ЗЗДискр., е да дава
задължителни предписания по спазването на закона. Волеизявлението на органа има
властнически характер, тъй като е с обвързващо действие по отношение на
жалбоподателя, поради което подлежи на съдебно обжалване. Доколкото няма спор
по фактите и предвид изложеното по-горе относно задължението на жалбоподателя
да поддържа достъпна среда, съдът приема, че дадените задължителни
предписанията са законосъобразни, тъй като те съответстват на установените
факти и на материалния закон и са насочени към постигане на целта му. Решението
на КЗД в тази му част е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена.
От страните не се правят искания за присъждане на деловодни разноски и
съдът не дължи произнасяне в решението си.
Водим от горното и на основание чл.172 ал. 2 от АПК,
Административен съд - Шумен
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на Народно Читалище “О.1904“-гр.К., обл.Шумен, ул.Юрий
Гарагин“ №21, с ЕИК: *********, представлявано от Председателя В.Н.Решение №
201/19.05.2020г. на Комисия за защита от дискриминация, в частта му относно наложената на основание чл.80 ал.2 от ЗЗДискр. имуществена санкция, като намалява размера ѝ от 500лв.
/петстотин лева/ на 250лв. /двеста и
петдесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Народно Читалище “О.1904“-гр.К.,
обл.Шумен, ул.Юрий Гарагин“ №21, с ЕИК: *********, представлявано от
Председателя В.Н., в останалата й част срещу Решение № 201/19.05.2020г. на Комисия за защита от дискриминация,
с което е установено, че при
осъществяване на своята дейност читалището поддържа и продължава да поддържа
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания и е нарушение
на чл.5, във връзка с чл.4 ал.1 от ЗЗДискр., представляващо по-неблагоприятно
третиране и дискриминация по признак "увреждане" и са издадени предписания на
осн.чл.47 т.4 от ЗЗДискр. за предприемане на действия за изграждане на достъпна
среда в 3-месечен срок от постановяване на решението.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението му на страните, пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: