№ 1213
гр. Бургас, 23.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501451 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Био Терм Технолоджи“ ООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление в гр. Белене, ул. „Г. С. Раковски“ № 19, представлявано от
управителя Аксения Стефанова Кринова против определение № 260389/26.04.2021г.,
постановено от Районен съд – Несебър по гр. д. № 223/2021г. С това определение съдът
прекратява производството по гр. д. № 223/2021г., образувано по иск на „Био Терм
Технолоджи“ ООД против Етажна собственост на бл. „С“, сграда „Икат“ с идентификатор
№ 61056.502.569.3 по КККР на с. Равда, община Несебър с адрес в с. Равда, община
Несебър, ул. „М“ № 61, курортен апартаментен комплекс „Емералд Ризорт Бийч и Спа –
Равда“, бл. „С“, сграда „Икат“, представлявана от управителя Олег Ашурков и осъжда „Био
Терм Технолоджи“ ООД да заплати на етажната собственост съдебни разноски в размер на
1 000 лева.
В частната жалба „Био Терм Технолоджи“ ООД твърди, че определението на
районния съд е постановено в противоречие с ключовото за казуса и за развитието на
съдебната практика определение № 89/22.05.2017г., постановено от I ГО на ВКС по ч. гр. д.
№ 1464/2017г. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че липсва правен интерес
за ищеца да предяви иск за прогласяване нищожността на решенията на общото събрание на
етажната собственост. Дружеството – жалбоподател подчертава, че според трайната
практика на ВКС третото лице винаги има правен интерес, съответно надлежна легитимация
да предяви иск за прогласяване на нищожността, ако неговите права са засегнати от
спорното правоотношение. „Био Терм Технолоджи“ ООД иска от въззивната инстанция да
отмени процесното определение и да върне делото на РС - Несебър за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответната страна - Етажна собственост на бл. „С“, сграда „Икат“ в курортен
апартаментен комплекс „Емералд Ризорт Бийч и Спа – Равда“ представя писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на частната жалба. Етажната собственост
твърди, че посочената от жалбоподателя съдебна практика не е константна, а изолирана,
поради което не трябва да се следва. Ответникът се позовава на съдебни актове, постановени
от касационната инстанция, според които решенията на общото събрание на етажната
собственост се подчиняват на режима на ЗС и ЗУЕС, а не на ЗЗД и искът за прогласяване на
1
нищожността им е ограничен от срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС.
Като взе предвид твърденията на страните и доказателствата по делото, съдът намира
за установено следното:
ФАКТИ:
На 29.05.2018г. е проведено общо събрание на собствениците в сграда „Икат“, бл.
„С“ с идентификатор № 61056.502.569.3 по КККР с адрес в с. Равда, община Несебър, ул.
„М“ № 61, к.к. „Емералд Ризорт Бийч и Спа – Равда“. На 30.05.2018г. е поставено
съобщение в сградата, че протоколът от проведеното общо събрание е изготвен.
На 02.10.2018г. „Био Терм Технолоджи“ ООД придобива правото на собственост
върху апартамент № Е 811, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
61056.502.569.1.688 в сграда „Икат“, бл. „С“ в к.к. „Емералд Ризорт Бийч и Спа – Равда“.
През месец февруари 2021г. „Био Терм Технолоджи“ ООД подава искане до Община
Несебър за предоставяне на протокола от проведеното на 29.05.2018г. общо събрание на
етажната собственост в сграда „Икат“, бл. „С“. На 08.02.2021г. дружеството получава
протокола.
На 12.02.2021г. „Био Терм Технолоджи“ ООД предявява иск против Етажна
собственост на бл. „С“, сграда „Икат“ в к.к. „Емералд Ризорт Бийч и Спа – Равда“ за
прогласяване на нищожност на всички решения на общото събрание, взети на 29.05.2018г., а
при условията на евентуалност за отмяна на решенията. В отговор на исковата молба,
Етажната собственост прави възражение за недопустимост на производството, поради
просрочие на иска.
С определение № 260389/26.04.2021г. Районен съд – Несебър прекратява
производството по делото, тъй като искът е подаден след срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. За да
постанови това определение, съдът приема, че общото събрание е проведено на 29.05.2018г.,
съобщението за изготвения протокол е поставено в сградата на етажната собственост на
30.05.2018г. и срокът е изтекъл на 29.06.2018г., а искът е предявен на 12.02.2021г.
Въз основа на изложените факти, въззивната инстанция достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена от ищеца в исковото производство в двуседмичен срок от
датата, на която му е връчено съобщението. Частната жалба отговоря на изискванията,
въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗУЕС дава право на всеки собственик да иска отмяна
на незаконосъобразните решения на общото събрание. Това право може да бъде упражнено
в 30-дневен срок от получаването на решението (чл.40, ал.2 от ЗУЕС). Редът за оповестяване
на решенията е разписан в чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Според тази норма, председателят на
управителния съвет поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата
съобщение за протокола в 7-дневен срок от изготвянето му. Копие от протокола, заверено с
надпис „Вярно с оригинала“ и приложенията към него се предоставят на собствениците,
ползвателите или обитателите, а когато последните не ползват обекта си или отсъстват
повече от един месец и са посочили електронен адрес и адрес в страната, копие от протокола
и от приложенията се изпраща на посочените имейл и адрес. В конкретния случай от
представените по делото доказателства се установява, че собственик на апартамент № Е 811
към момента на провеждане на общото събрание е К В В, който не е присъствал на общото
събрание. По делото не се твърди и не се установява В да е отсъствал повече от един месец
2
от апартамента и да е направил искане за получаване на копие от протокола по имейл или на
друг адрес в страната. При това положение, В се явява уведомен за решенията на общото
събрание с поставянето на уведомление на входа на сградата, т.е. на 30.05.2018г. Срокът за
предявяване на иска по чл.40, ал.1 от ЗУЕС е 30-дневен и е изтекъл на 29.06.2018г. Искът е
предявен на 12.02.2021г. и се явява просрочен. Като е достигнал до този извод, районният
съд е постановил правилно определение, по отношение на което не са налице основанията за
отмяна, инвокирани в частната жалба.
Възражението на жалбоподателя, че определението на първоинстанционния съд
противоречи на трайно установената съдебна практика, е неоснователно. Действително, в
определение № 89/22.05.2017г. по ч. гр. д. № 1464/2017г. Върховният касационен съд
приема, че искът за прогласяване на нищожност на решенията на общото събрание на
етажната собственост е установителен и неговата правна квалификация е в чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД или в чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, а преклузивният срок по чл.40, ал.2 от
ЗУЕС не се отнася за този иск“. Това определение обаче е изолиран случай на съдебна
практика, който е преодолян с последващите трайно наложени съдебни актове: определение
№ 482/17.10.2017г. по гр. д. № 11/2017г. и определение № 157/25.07.2020г. по гр. д. №
2621/2020г. Според тези определения, решенията на общото събрание етажната собственост
са правни актове на неперсонифицирана общност от лица, за които не се прилагат правилата
на ЗЗД. Начинът на вземане на решения от етажните собственици при управлението на
сградата и отмяната на решенията са разписани в ЗУЕС чрез специални правила, които
дерогират общите правила за недействителност на сделките, уредени в ЗЗД.
Законосъобразността на тези решения може да бъде оспорена по съдебен ред на
основанията, разписани в ЗУЕС, но за разлика от нищожността на сделките по ЗЗД, на която
страната може да се позове безсрочно, прогласяването на нищожността на решенията на
общото събрание на етажната собственост може да бъде поискано само в срока по чл.40,
ал.2 от ЗУЕС. В конкретния случай този срок е изтекъл на 29.06.2018г. Ирелевантно за
срочността на иска, е обстоятелството, че дружеството се е снабдило с копие от протокола
на 08.02.2021г., тъй като съобщението за изготвянето на протокола е било надлежно
разгласено по реда, предвиден в чл.16, ал.7 от ЗУЕС. По изложените съображения,
настоящият въззивен състав намира, че исковете за прогласяване на нищожност и за отмяна
на решенията на общото събрание от 29.05.2018г. са подадени след изтичане на
преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС и се явяват недопустими.
Неоснователно е и възражението за неправилно формиран извод досежно липсата на
правен интерес за жалбоподателя. Активната процесуална легитимация за предявяване на
иска по чл.40, ал.1 от ЗУЕС принадлежи само на собствениците на обекти в етажната
собственост, но не и на трети лица. В настоящия случай, жалбоподателят не е бил
собственик на обект в етажната собственост към 29.05.2018г., поради което не се явява
легитимиран да търси защита срещу решенията на общото събрание, които го увреждат.
Изложените в този смисъл изводи на районния съд са правилни и обосновани и се споделят
напълно от настоящия въззивен състав.
По изложените съображения, определението на Районен съд – Несебър е правилно и
трябва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260389/26.04.2021г., постановено от Районен съд –
Несебър по гр. д. № 223/2021г.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4