РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1219
гр. Пловдив, 07.06. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично
съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П. и участието на
прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като
разгледа докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело № 3435
по описа за 2018 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е образувано по иск на „ВИЖЪН
ЦЕНТЪР“ ЕООД, гр.Пловдив, ул.“Козлодуй“ № 1, ап.2 /в отделена негова част/
против Национална агенция за
приходите – гр.София, като по настоящото дело се претендира заплащане на обезщетение
по чл.1 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди в размер на 2 161 лв., представляващо
заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу Ревизионен
доклад / РД/ № Р - 22221415001180-092-001/19.04.2016г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП – София и жалба
срещу Ревизионен акт /РА/ № Р - 22221415001180-091-001/14.05.2016г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП – София, ведно със законна лихва, считано от 28.07.2016г.
- датата на постановяване на решението на Директора на Д“ОДОП“ – София при ЦУ
на НАП, с което е отменен РА, до окончателното изплащане на сумата. Претендира
се и присъждане на разноски за производството по ЗОДОВ.
В съдебно заседание и в писмени
бележки процесуален представител на ищеца поддържа иска.
Ответникът чрез процесуален
представител оспорва иска и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив
изразява становище за неоснователност на иска.
Искът е
допустим, тъй като липсва друг процесуален ред, по който страната да претендира
евентуално причинените и вреди от отменен незаконосъобразен РА. За да възникне
правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко,
кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е спорно между страните, че с Решение № 1291/28.07.2016г.г.
на Директора на
Д“ОДОП“ – София при ЦУ на НАП е
отменен РА № Р - 22221415001180-091-001/14.05.2016г., издаден срещу ищеца, при
което положение е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността
по чл.1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт на административни органи,
при изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред. Налице е
и втората предпоставка – причинена на дружеството вреда в размер на 2 161 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне
на възражение срещу РД № Р - 22221415001180-092-001/19.04.2016г. и жалба срещу
РА № Р - 22221415001180-091-001/14.05.2016г. От представения договор за правна
защита и съдействие /л.20/ се установява, че такова е било договорено и
заплатено, като изрично е посочено заплащането в брой, а от неоспореното
заключение по назначената ССЕ се установява, че извършеното плащане е
осчетоводено в счетоводството на ищеца, включено е в подадената от процесуален
представител ГДД за 2016 г., начислени са дължимите данъци по чл.50 от ЗДДФЛ,
както и счетоводството на ищеца е водено редовно, а при това положение
наличието на справка по чл.73 от ЗДДФЛ е без значение за спора, което прави
неоснователни направените възражения от процесуалния представител на ответника в
този смисъл. Без значение е и обстоятелството, релевирано
от процесуалния представител на ответника, че подадената до административния
орган жалба е била подписана от управителя на дружеството, а не от адвокат, при
наличието на неоспорени доказателства за ползвана адвокатска защита, предхождаща
по дата изготвянето на възражението срещу РД и жалбата срещу РА. Налице е и
третата предпоставка – пряка и непосредствена причинна връзка, тъй като е
налице неразделна взаимовръзка между
издадените РД и РА и потърсената от дружеството адвокатска защита, тъй като те
се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била
потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и
интереси на правния субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и платения
адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издадените РД и РА,
тъй като обжалването на тези актове е законово регламентирано и е единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не дължи установените публични
задължения и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално
претърпени от ищеца, като същите се намират в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с отменения РА.
Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание
суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издаден процесният РА. Макар и да липсва нормативно установено
задължение за процесуално представителство при обжалване на РА, адвокатската
защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се
явяват пряка и непосредствена последица от издаването му.
Неоснователно е направеното възражение за
прекомерност на исковата претенция, тъй като заплатеното адвокатско
възнаграждение е дори под нормативно предвидения минимум, регламентиран в чл.8,
ал.1, т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и е неоснователно възражението за неуреденост на случая с
искане да се присъди възнаграждение в минимален размер, по аргумент от § 1 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Неоснователно е и възражението на пълномощника на ответника по
отношение претендираната лихва върху исковата сума,
като само следва да се отбележи, че същата е дължима от датата на влизане в
сила на решението, с което е отменен незаконосъобразния акт /по аргумент от т.4
от ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, докладчик
съдия Жанета Найденова, макар там да се говори за съдебни решения, а в случая
да става дума за решение на горестоящ административен
орган, постановено при задължително обжалване по административен ред, тъй като
случаят е идентичен за целите на ЗОДОВ който в случая съвпада с момента на
постановяване на решението, както се претендира с исковата молба.
При този изход на делото и съобразно
своевременно направеното искане следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца и поисканите разноски по настоящото дело, за които са представени
доказателства, че са платени, в размер на 733 лв. – 25 лв. внесена ДТ, 250 лв. възнаграждение за вещо
лице и 458 лв. платено адвокатско възнаграждение с ДДС /което е в
законоустановения минимум/.
Мотивиран от гореизложеното,
Пловдивският Административен съд, ХІІ състав,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите – гр.София да заплати на „ВИЖЪН ЦЕНТЪР“ ЕООД, гр.Пловдив,
ул.“Козлодуй“ № 1, ап.2, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
2 161 лв., представляващо заплатено
адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу Ревизионен доклад/
РД/ № Р - 22221415001180-092-001/19.04.2016г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП – София и жалба срещу Ревизионен акт / РА/ № Р -
22221415001180-091-001/14.05.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – София, ведно със законна лихва, считано от датата на влизане в сила на
Решение № 1291/28.07.2016г. на Директора на Д“ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
– гр.София да заплати на „ВИЖЪН
ЦЕНТЪР“ ЕООД, гр.Пловдив, ул.“Козлодуй“ № 1, ап.2, сторените разноски в
настоящото производство в размер на 733 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: