Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 255
/ 27,02,2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на 23,01,2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 2376/2018 г. и прие следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по
въззивна жалба вх. № 54191/11,09,2018 г. от Н.Г.М. ***, ЕГН **********; против
решение № 3008/30,07,2018 г., постановено по гр. д. № 18890/2018 г. на РС
Пловдив, ХІV гр. състав. От въззивния съд се иска да отмени
обжалваното решение изцяло и вместо това да отхвърли предявения иск.
Ответникът по жалбата В. М. П. ***, ЕГН **********;
изразява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на
обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното
Производството е образувано по иск с правна
квалификация чл.
55, ал. 1, пр. второ от ЗЗД. Предявен от В. М. П. ***, ЕГН **********; против Н.Г.М. ***, ЕГН **********.
Ищецът твърди, че с
ответника били в преддоговорни отношения за осъществяване на съвместна
търговска дейност, свързана с отглеждане на черешови насаждения. В тази връзка
през пролетта на 2016 г. ищецът заплатил по банков път по сметка на ответника
сумата от 10 000 британски лири. Страните не осъществили замислената
съвместна дейност. На два пъти с писмени заявления се задължавал да заплати на
ищеца сума от 13 000 евро, като се твърди това да е в изпълнение
задължението за връщане на посочената по-горе сума, но преизчислена от страните
в еврова равностойност. До настоящия момент обаче ответникът не бил изпълнил
задължението си за връщане на полученото.
Въз основа на
изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 000 британски лири, получени през пролетта
на 2016 г. във връзка с неосъществената съвместна дейност.
Ответникът оспорва
предявения иск. Признава, че е получил от ответника процесната сума, но твърди
тя да е заплатена на друго основание – с оглед полагани от него грижи за
лечението на болния баща на ищеца.
Твърди също, че след
отчитане на заплатените в тази връзка
разходи, ответникът е върнал на ищеца остатъка от сумата, равняващ се на 6000
евро.
Страните не спорят, а
се установява и от представената квитанция за издадени международни преводи, че
ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 10 000 лв. (в коментираната
квитанция – л. 4-5 по делото на РС, като дата на превода се сочи 26,05,2016
г.).
Ищецът твърди, че
преводът е извършен във връзка с планове между страните за съвместна дейност,
свързана с отглеждане на черешови насаждения. В тази връзка се установява, че в
дните около превода на процесната сума – в периода 22,05,2016 г. – 25,05,2016
г. страните са разменили кореспонденция чрез мобилно приложение, в която се
коментира дали сумата от 10000 лири ще е достатъчна да се купят „декари земя“.
Отделно от това от показанията на св. М. К. – съжителстваща с ищеца, се
установява, че сумата от 10 000 паунда ищецът превел на ответника за закупуване
на черешова градина. С това следва да се приеме за установено твърдението на
ищеца, че е заплатил процесната сума на ответника с оглед намеренията им за
започване на съвместна дейност.
При това положение в
тежест на ответника е да установи наличие на основание да задържи сумата или
изпълнение на задължението за връщането й. Ответникът сочи като основание за
получаване на сумата уговорка между страните той да се грижи за лечението на
бащата на ищеца, като твърди, че остатъка от сумата е върнал в присъствието на
св. Б.. Не се установява ответникът да е полагал грижи за лечението на бащата
на ищеца. Установява се (от показанията както на свидетелите на ответника, така
и на св. П., ангажирана от ищеца), че при възлагане от ищеца ответникът е
осигурявал техническо обслужване на автомобилите на ищеца и на неговия баща,
срещу което ищецът периодично му е заплащал при връщанията си в страната.
Не се установява и
твърдението получената сума да е върната на ищеца. В тази насока ответникът е
ангажирал гласни доказателства, за които РС приема да са недопустими на осн.
чл. (164 ал. 1 т. 4 от ГПК. Настоящата инстанция не споделя това становище.
Липсват основания да се приеме, че претендираното парично задължение е
установено с писмен акт, поради което е допустимо погасяването му да се установява
с гласни доказателства. Събраните доказателства обаче не установяват
твърдението на ответника. Според показанията на св. Б., през м. януари 2017 г.
в негово присъствие ответникът дал на ищеца бележка, на която е написан
„някакъв отчет“ и му предал „някакъв остатък от пари“ в размер на 6000 евро.
Липсват обаче доказателства какви дейности и разходи са били отчетени, както и
в каква връзка е заплатена посочената сума.
Поради това не може
да се приеме за установено при условията на пълно и главно доказване, че е
осъществено основанието, поради което ищецът е заплатил процесната сума на
ответника, нито че последният е върнал изцяло или отчасти получената сума.
Затова искът се приема за доказан по основание и размер и ответникът
следва да бъде осъден да заплати претендираната сума на ищеца, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба.
До същия извод е достигнал и РС, поради което обжалваното
решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да
се присъдят претендираните разноски за настоящото производство, които се
констатираха в размер на 1600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3008/30,07,2018 г., постановено по гр. д.
№ 18890/2018 г. на РС Пловдив, ХІV гр. състав.
ОСЪЖДА „Н.Г.М.
***, ЕГН **********; да заплати на В. М. П. ***, ЕГН **********;
сумата от 1600 лв. (хиляда и шестотин лева), представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на страните,
при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: