М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 34 от 11.07.2019 година
по НОХД № 471/2019 година на
Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 92/2019 година по
описа на ГПУ – Свиленград, преписка с вх.№ 1017/2019 година по описа на Районна
прокуратура – Свиленград, Милена Славова – Прокурор при Районна прокуратура –
Свиленград повдига обвинения:
на С.Р., роден на
*** *** Меллал, Мароко, арабин, марокански гражданин,
живущ ***№ 83, Мароко, женен, с основно образование, неосъждан, за това че
- 05.07.2019 година през ГКПП „Капитан Андреево” – гара, област Хасково,
влязъл през границата на страната
от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи
на властта - престъпление по чл. 279, ал. 1 от
НК и
-
на 05.07.2019 година
на ГКПП „Капитан Андреево” – гара, област Хасково, съзнателно се ползвал
от преправен официален чуждестранен документ, удостоверяващ лични данни - Италианска
карта- разрешително
за пребиваване № ІТА08677АS,
издадена на С.Р., роден на *** *** Меллал, Мароко, като от него
за самото съставяне не може
да се търси
наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр.чл. 308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият С.Р. и служебния му защитник – адвокат С.М., заявяват, че признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават
съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират
доказателства за тези факти. Молят за определяне на справедливи наказания
и за определляне на общо наказание за двете деяния по
смисъла на чл. 23 от НПК.
Участващият
по делото Прокурор Милена Славова поддържа
обвинението, така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е
безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективни
и субективни признаци на вменените престъпления по възведените правни
квалификации, така също и тяхното извършване и авторството им в лицето на
подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането
му, като му бъдат наложени предвидените в чл. 279,
ал. 1 от НК и чл. 316, вр.чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК наказания, които да се индивидуализират при
условията на чл. 54 от НК, с редукцията, предвидена в чл. 58а от НК и при
приложение на института на условното осъждане по отношение на наказанието
„Лишаване от свобода” и наказание „Глоба” около средния, предвиден в НК размер.
Предлага вещественото доказателство да остане приложено по делото; разноските
за превод да останат за сметка на съответния орган, а възлагането на разноските
за пътни на преводача предоставя на преценката на Съда.
Производството в съдебната
си фаза е протекло по реда на диференцираната
процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на
чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия
защитник в открито съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително
изслушване на страните на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по
посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно
следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите от
обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2
от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията
на подсъдимия С.Р. се подкрепят от
събраните в БП доказателства, с Определение обяви, че ще
ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки
направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание
в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно
признание на всички факти от
обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа
страна, следното, така както и се
твърди в
същия:
Видно от приложената Справка за съдимост с рег.№ 785 от 08.07.2019 година, издадена от Централното бюро за съдимост
при Министерството на правосъдието – София чрез Бюрото за съдимост при Районен
съд - Свиленград, подсъдимият не е осъждан.
Видно от приложената
в кориците на БП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние подсъдимият няма доходи, не
притежава моторни превозни средства и недвижими имоти, има съпруга – Амина Халес и 6-годишен син –
Мустафа С..
Подсъдимият Р. през 2000 година
живее и работи в Италия, поради което получава официален документ за пребиваване
в тази страна, а именно Италианска карта-разрешително за пребиваване №
ІТА08677АS.
Тъй като е женен и има дете, което
е с влошено здравословно състояние, често се прибира в Мароко при семейството
си.
През 2015 година подсъдимият се
прибира в Мароко при семейството си и се опитва да започне собствен бизнес със
зеленчуци, като има намерение ако частният му бизнес потръгне да не се връща повече
в Европа. Но през 2016 година участва в сбиване, възникнало по повод неуредени
финансови отношения и е осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок около
година, което изтърпява ефективно. Когато е освободен от затвора установява, че
Картата му за пребиваване в Италия е изтекла. Налага се да отиде да работи в
Италия, тъй като бизнесът му със зеленчуци фалира докато е в затвора, а трябва
да издържа финансово семейството си и тъй като се
чувства некомфортно в родината си предвид етноса си – берберин и наличието на
племенни проблеми, поради което се свърза с адвокат в Италия, на който обяснява
за проблема си с италианския документ за пребиваване, но получава отговор, че
трябва да отиде до Италия и че само там могат да му издаден нов документ и че
това не можело да стане в посолството на Италия в Мароко. За това подсъдимият
се свързва с човек от Мароко, който му обещава, че за сумата от 500 евро може
да оправи проблема с валидността на Италианската му карта-разрешително за
пребиваване и подсъдимият се съгласява. Вади си нов Марокански паспорт (, тъй
като на стария му е изтекъл срокът на валидност), след като този мъж (с неустановена
по делото самоличност) му преправя датата на валидност на Италианската карта-разрешително
за пребиваване като от 2017 година я преправя на 2022 година.
След като си набавя финансови
средства на 03.07.2019 година, подсъдимият със самолет тръгва от Мароко за Република
Турция. Пристига в Истанбул. На 04.07.2019 година отива на ЖП-гарата и си купува
билет за международния влак от Истанбул, Република Турция за Букурещ, Румъния и
потегля с него. Пътува нормално и минава безпроблемно турската гранична
проверка, като турският полицай след като проверява Мароканския му паспорт му поставя
печат и го пропуска да продължи пътуването си без да поиска друг документ.
С така изготвения преправен
документ - Италианска
карта- разрешително за пребиваване № ІТА08677АS, на 05.07.2019 година около
06.00 часа подсъдимият се явява за влизане в страната на ГКПП „Капитан Андреево”
– гара, област Хасково.
В същото време на работа нощна
смяна за времето от 20.00 часа на 04.07.2019 година до 08.00 часа на 05.07.2019
година е свидетелят А.Л. ***, която е разпределена на работа за осъществяване
на паспортно-визовия контрол на пътниците, влизащи в страната с влакове.
Около 06.00 часа на 05.07.2019 година
на ГКПП „Капитан Андреево” - гара за влизане в страната от Република Турция
пристига международен пътнически влак № 1492, пътуващ по редовна линия от
Истанбул до Букурещ. След спирането на влака, свидетелят Л. заедно с колегите
си влизат във влаковата композиция, за да извършат проверка на документите на
пътниците и физическа проверка на композицията, която се състой от 5 вагона. Свидетелят Л. извършва проверката в
последния вагон и в първото купе на този вагон, седящият там мъж й, а именно
подсъдимият С.Р., представя за проверка Марокански задграничен паспорт №
ІХ7540924 и Италианска карта- разрешително за пребиваване № ІТА08677АS, двата
документа на негово име, ката с последният документ удостоверява правото си да
влиза в Държавите от Европейския съюз (ЕС), каквато е и Република България.
При извършената проверка
свидетелят Л. установява, че лицето пред
нея се идентифицира с лицето от снимките на двата документа. По отношение на
представения й Марокански паспорт, свидетелят Л. констатира, че е истински
официален документ; но при внимателното разглеждане на представената й Италианска
карта- разрешително за пребиваване № ІТА08677АS, Л. установява, че в областта
на валидност на Картата са нанесени преправки, макар самата Карта да отговаря
на изискванията на спесимена за този вид документи,
то същата е с изтекъл срок на валидност,
като цифрите от същата са преправени, за да отговарят на валиден към момента
документ, заради което изпраща документите и лицето за допълнителна проверка.
От извършените справки става ясно, че процесната Италианската
карта-разрешително за пребиваване е преправена по отношение на срока й на
валидност и че Мароканският паспорт отговаря на международните изисквания на
материала, от който следва да бъде изготвен, използваните видове защитна
печатна техника и интегрирани защити и липсват следи от подмяна на снимката и
персонализираните данни.
Процесната
Италианската карта-разрешително
за пребиваване е предадена от подсъдимия доброволно и приобщена към материалите
по БП с Протокол за доброволно
предаване от 05.07.2019 година.
Според заключението на назначената по БП Техническа експертиза, ползваната от подсъдимия С.Р. Италианската карта-разрешително
за пребиваване е преправен документ. Преправянето се състой в заличаване в годините на издаване и валидност от
предната част и гърба на документа и полагането на втори ламинат
върху истинския, който е носител на преправките. При тази интервенция са
увредени част от защитите на документа.
Разпитан в хода на БП подсъдимият подробно
описва механизма на извършване на деянията. Признава се за виновен и обяснява
причините, провокирали го да извърши противоправните деяния. В съдебно
заседание се признава за виновен като заявява, че съжалява за стореното, но бил
принуден от обстоятелствата да предприеме тези противоправни начинания.
По делото се извършени множество процесуално-следствени действия – разпити на свидетели,
назначена е и е изготвена Техническа експертиза, приложени са документи и т.н.
Събирането и проверката на доказателствените
средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях
фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено
установена, за което се цениха направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено от
приложените към БП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл.
373 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници,
ценени от Съда, включват: Протокол за доброволно предаване, заключение по Техническата експертиза; Декларации
за семейно и материално положение и имотно състояние, Докладна записка и Справка
за съдимост. Кръгът на гласните доказателства,
обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на БП, а именно: А.А.Л.
и В.П.П., всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на
свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на
противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им допълване,
подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници,
така и с оглед начина на формирането им. Описаната фактическа обстановка
относно времето, мястото, механизмът на изпълнителните деяния, както и тяхното
авторство са доказани пряко от направеното
самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от
доказателствата, събрани на БП и надлежно приобщени към делото по реда на чл.
283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Протокол за доброволно
предаване, Справка за съдимост, Докладна записка, както
и от заключението на назначената и изготвена Техническата
експертиза.
Обясненията
на подсъдимия също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и
се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от БП
- кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях в
качество на обвиняем да се счита обективно невярно.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от вещественото доказателство, предявено в хода на
съдебното следствие по реда на
чл. 284 от НПК.
Съдебният състав възприема
изцяло и заключението по извършената Техническа експертиза. Заключението е извършено от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост,
а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за извършената оценка и
фактически констатации, поради което се
явява обосновано и аргументирано, в съответствие
и кореспондиращо с фактите
по делото и останалите доказателства, с оглед което не
възникват каквито и да е съмнения за
неговата правилност. Липсват
и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и заключението на вещото лице, поради това Съдът намира
за обоснована,
аргументирана и правилна експертизата и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи.
Възприетата по–горе
фактическа обстановка, е в синхрон със заключението на вещото лице, което е
прието без възражения от страните.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви,
логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът
ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда,
извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта
им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия
признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се
подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства,
като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК,
ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при
постановяване на Присъдата.
При така изяснената
фактическа обстановка и установените факти,
изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с
действията си подсъдимият С.Р.
е осъществил състава на
престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК и на престъплението по чл. 316, вр.чл. 308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
Както вече бе
посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз
основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично
правно съждение, да е доказано извършването на всяко едно от престъпленията,
предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият С.Р. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, престъпните състави по чл. 279, ал. 1 от НК и
по чл. 316, вр.чл. 308, ал. 2, вр.ал.
1 от НК.
От обективна страна - на 05.07.2019 година през ГКПП „Капитан Андреево” – гара, област Хасково,
С.Р. е влязъл през границата на страната
от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи
на властта и на същата
дата и място съзнателно се ползвал
от преправен официален чуждестранен документ, удостоверяващ лични данни - Италианска
карта-разрешително за пребиваване № ІТА08677АS, издадена
на негово име, като от него
за самото съставяне не може
да се търси
наказателна отговорност.
Използваният от подсъдимия
документ по дефиниция е официален такъв съгласно чл. 93, т. 5 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на НК,
тъй като се издава от
съответните държавни органи, по съответен ред
и форма, в кръга на службата им. В случая,
представеният чуждестранен документ по отношение срока
му на валидност не е бил издаден
от съответните чуждестранни длъжностни лица
от органите,
овластени за тяхното издаване по закон, поради
което и съгласно дефиницията на чл. 93, т. 6 от ДР на НК, е преправен такъв. Същият безспорно
е и удостоверителен, тъй като установавя
правото му на пребиваване в Италия, което квалифицира деянието като по-тежко
наказуемо такова, респ. се явява
съставомерно по квалифицирания състав, предвиден в чл. 308, ал. 2 от НК. Не се установява индикция за авторство или
каквото и да е участие на подсъдимия
в преправянето на процесната Карта-разрешително за
пребиваване по отношение на валидността й, липсват и гласни доказателства за действия на лицето,
кореспондиращи с изпълнението
на състава на престъплението, дефинирано в чл. 308, ал 2, вр.
ал. 1
от НК, следователно
от подсъдимия не следва да
се търси наказателна отговорност за преправянето на инкриминирания документ. Изпълнителното деяние на подсъдимия се изразява в
ползването на опорочения документ. Самото ползване се състой в представяне на документа за удостоверяване
на включените в него факти, а именно: право на пребиваване
в Италия.
От субективна страна и
двете инкриминирани деяния са извършени виновно, при пряк умисъл. Тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
техните последици и от волева страна е целял тяхното настъпване. Той в
съзнанието си е имал формирана представа, че се ползва от преправен документ, с
оглед начина, по който е бил променен срока му на валидност, като
последното е изключено да не е разбирал и съзнавал. Преминавайки държавната
граница на страната ни на път за влизане, идвайки от Република Турция,
подсъдимият е бил наясно и съзнавал, че ползва преправен документ и
създава невярна представа относно срока му на валидност, но въпреки
това е употребил същия, представяйки го за паспортна проверка при граничния
контрол, за да удостовери правото си, че може да влиза в
Държавите от ЕС.
Едновременно с това, той е знаел, че преминава държавната граница на Република
България и влиза в страната ни, която е Държава от ЕС, имал е
представата и за действащия пропускателен режим, както и че не притежава
изискуемата валидна във времево отношение Карта-разрешение за влизане в
страната, което несъмнено е разбирал, предвид известния
нему начин на преминаване през граничния-паспортен контрол. От тук и аргумент
за съзнавано от негова страна, че преминаването си осъществява не по
установения ред, следователно и противозаконно, като от волева страна пряко е
целял и искал това, за реализиране крайната си цел. Прекият умисъл е обективиран,
както в конкретните действията на подсъдимия по преодоляване на действащия
граничен режим, така и тези във връзка с преправянето на Картата-разрешение
за пребиваване по отношение валидността й, които изключват незнанието от него
страна. Допълнително съображение за наличието на умисъл, в измерението на
волевите му елементи, се явяват и наличието на мотив за осъществяване на
деянието, предопределил и целта му – нелегално да влезе на територията на
Република България, в търсене на път до крайна дестинация - Италия. Поради това,
Съдът прие, че е налице пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, който
правен извод се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства.
Подсъдимият С.Р. е роден на *** *** Меллал, Мароко. Марокански
гражданин е от арабски произход и от берберския етнос.
Живее в град Бени Меллал, кв.„Ал Худа”,
блок № 2, ап.№ 83, Мароко. Женен е и има дете - момче, което е на 6 години и е
глухонямо. С основно образование е. Не е осъждан съгласно данните от Справката
за съдимост, приложена в кориците на БП.
При определяне вида и размера на наказанията
на всяко едно престъпленията, Съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност
и принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателноправната ни система за първото извършено от подсъдимия престъпление
в
специалния текст на чл. 279, ал. 1 от се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до 5 години и наказание „Глоба” в размер от 100 лв. до 300 лв., а за второто извършено от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 316, вр.чл.
308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок до 8 години. Съставите на престъпленията нямат специален минимум по отношение на
наказанието „Лишаване от свобода”, което позволява замяната
му с друго по вид наказание при наличие на
предпоставките за това.
При индивидуализацията и
конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът
взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало, младата
възраст,
добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия във фазата на БП и на съдебната фаза, с обясненията си съдействал за разкриване
на обективната истина, както и подбудите за извършването
на престъплението – желанието му да
търси по-добър живот, установявайки се да живее и работи
в Италия и същевременно с това да
осигурява издръжката на семейството си, включително и на 6-годишното си
глухонямо дете и тъй
като се чувства некомфортно в родината си предвид етноса си – берберин и
наличието на племенни проблеми в страната му на произход – Мароко по данни от личните му
обяснения, кредитирани от Съда; а като отегчаващи вината обстоятелства се отчете грубото незачитане на законите на страната ни и правилата за
преминаване през държавната граница, явяваща се в случая и външна граница на ЕС. Посочените мотиви,
макар и да не са от естество да оправдаят подсъдимият, както и да обосноват приложението
на хипотезата на чл. 279, ал. 5 от НК, все пак
разкриват че извършването на деянието не е самоцел. В този смисъл по убеждение
на Съда това обстоятелство като обективен факт, следва да се цени единствено с
ефекта на смекчаващо такова.
Обществената опасност на дееца не е завишена предвид изложеното по–горе, за
разлика от обществената опасност на деянията, която е завишена предвид
зачестилите в последно време случаи на подобни нарушения на държавната граница
на Република България при използване на неистински документи, която е и външна
граница на ЕС и трябва много по–зорко и внимателно да се съблюдава за
сигурността й. За да прецени, че е налице завишената обществена опасност на
деянията Съдът отчете и завишеното обществено недоволство и критика към подобни
престъпления предвид граничния район, на територията на който се намира Районен
съд – Свиленград и непоносимостта на обществото и гражданите на пограничния
район към подобни деяния.
Делото протече
по реда на
съкратеното съдебно следствие и следователно наказанията „Лишаване от свобода” следва да се определят по чл. 58а, ал. 1 от НК – най-напред по общите правила
и след това да се намалят с една
трета. Така изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства
в случая не са нито многобройни,
нито пък изключителни, поради което не обосновават
основание за смекчаване на наказателната
репресия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК. Всичко изброено
по-горе относно наличието на смекчаващи вината
обстоятелства Съдът взе предвид при
определяне на наказанията на подсъдимия, поради
което прие че те не са многобройни такива. Съдът намира,
че не са
налице и изключителни такива, тъй като изключително обстоятелство
по смисъла на чл. 55 от
НК е такъв факт, който не е обичаен
за масовите случаи, и при оценка
на личността на дееца и деянията води до извод, че
дори и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се
яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е такъв. Поради това,
Съдът намира, че не
може да се
направи извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко за подсъдимия. Деянията, извършени от подсъдимия разкриват една значително завишена степен на обществена
опасност, която е била взета предвид
от законодателя при определянето на вида и размера
на предвиденото за тези видове престъпления наказание.
С оглед на гореизложеното и съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, Съдът постанови Присъдата си при уравновесяване на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на дееца и завишена такава на деянията като
призна подсъдимия за виновен и по двете обвинения и му наложи справедливи
наказания при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода”
за срок от 9 месеца и наказание „Глоба” в размер на 150 лв. за престъплението
по чл. 279, ал. 1 от НК и „Лишаване от свобода” за срок от 12 месеца за
престъплението по чл. 316, вр.чл.308, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
намали размерите на наказанията „Лишаване от свобода” с една трета.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанията „Лишаване от свобода” не
следва да се изтърпят ефективно, тъй като наложените наказания „Лишаване от
свобода” са до 3 години, подсъдимият не е осъждан и за поправянето му не е
наложително да се изтърпят наказанията ефективно. Изпълнението на наказанията е
отложено за срок от 3 години.
По отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание „Глоба” - определен е малко над минималния, посочен в
чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като Съдът отчита обстоятелството, че към настоящия
момент – датата на съдебното заседание пред първата инстанция няма доходи,
както и че не притежава МПС-та и недвижими имоти, има семейство и дължи
издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете, което е със здравословни проблеми. Един подобен размер не би го затруднил с оглед трудоспособната възраст, в
която се намира и липсата на доказателства в кориците на делото за наличие на
здравословни или други проблеми, както и предвид факта, че видно от Протокола
му за личен обиск има в себе си около 150 евро и не е
плащал адвокатско възнаграждение за предоставените му правни услуги, тъй като
му е назначен служебен защитник в лицето на адвокат С.М.. От друга страна Съдът
счита, че подсъдимият лесно би могъл да си намери работа с оглед заплащане на
така наложеното наказание „Глоба”, тъй като към момента както в България, така
и в другите страни от ЕС, има множество свободни работни места, т.е. има
недостиг на работна ръка в областта на туризма и селското стопанство (предвид
факта, че започна активния летен сезон и селскостопанската година е в разгара
си), както и в много други области. Възможност за ненагане
на посоченото наказание не съществува при приложението на чл. 54 от НК.
В случая, предвид съотношението на идеална
съвкупност между двете престъпления - осъществени с едно изпълнително деяние,
налице са основанията, предвидени в чл. 23
от НК, поради което Съдът определи на подсъдимия едно общо за изтърпяване
наказание, явяващо се най-тежкото измежду наложените му, а именно „Лишаване от свобода”
за срок от 8 месеца. Към последното, на основание чл. 23, ал. 3 от НК, присъедини
и наказанието „Глоба” в размер на 150 лв. Съдът счита, че така определеното
общо наказание „Лишаване от свобода” е достатъчно досежно
размера и по отношение на подсъдимия не следва да се прилага разпоредбата на
чл. 24 от НК, съобразявайки обществената опасност на личността му, времето през
което е извършено деянието, едновременно осъществяващо състав на две престъпления
и установените смекчаващи отговорността обстоятелства.
Относно начинът на
изтърпяване на така определеното общо наказание „Лишаване от свобода”. Тъй
като подсъдимият е с чисто съдебно
минало и наложеното му общо за изтърпяване наказание – „Лишаване от свобода” по
реда на чл. 23 от НК, е в рамките на 3 години, с оглед установените смекчаващи
отговорността обстоятелства и личността му, решаващият Съдебен състав, счете,
че не е наложително той да изтърпи ефективно така определеното му наказание, за
да бъдат постигнати целите на наказателната репресия и реализиране
положителното, превъзпитателно и превантивно въздействие върху личността на
подсъдимия, предвид приоритета на личната превенция. В контекста на изложеното,
тъй като Съдът намери за осъществен фактическия състав на чл. 66, ал. 1 от НК,
поради това и на същото правно основание, отложи изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от 3 години - минималния, установен от закона, съобразен с
конкретния размер на наложеното наказание „Лишаване от свобода”. Началото на
изпитателния срок е датата на влизане в сила на настоящата Присъда.
Индивидуализирани така по вид и размер,
наложените на подсъдимия наказания, в съвкупността си и при приложението на института на
условното осъждане, Съдът прецени за необходими, достатъчни и справедливи. Т.е. така индивидуализираните
наказания ще въздействат в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като
предизвикат положителни промени в съзнанието и го мотивират към правомерно
поведение в бъдеще, без с тези по-малки по размер наказания да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и преди всичко с
оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия. В случая наказанията биха допринесли със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимият ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът
се надява с това да се повиши чувството му за отговорност, за да не допуска
занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна определените при
горепосочените съображения наказания на
подсъдимия, Съдът намира за една
адекватна на извършените престъпления наказателната репресия и необходима
за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Относно вещественото
доказателство:
Вещественото доказателство, послужило за
извършване на престъпление, следва да остане приложено по делото, с оглед
документната подправка, което изключва допустимостта на притежаването му.
Относно разноските:
На основание чл. 189,
ал. 2 от НПК разноските за преводач в размер на 140 лв. на БП остават за сметка
на съответния орган, а разноските за преводач в размер на 20 лв. в съдебната фаза остават за сметка на Съда,
т.е. остават за сметка на органите, които са ги направили и така както са били
сторени.
По
предявеното обвинение, подсъдимият беше признат за виновен, като при този изход
на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът го осъди да
заплати направените по делото разноски, от които по Републиканския бюджет –
сумата 197.74 лв. – разноски от БП, вносими по сметка
на РДГП - Елхово, съответно и по Бюджета на съдебната власт – държавна такса -
5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими
по сметката на Районен съд – Свиленград.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, следва подсъдимият да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски за пътни на преводача, както и държавна
такса в размер на 5
лв. в случай на служебно издаване
на Изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)