Р
Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Плевен,
09.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание на първи
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Веска Андреева, като
разгледа докладваното от съдията Ширкова
гр.дело № 285 по описа на съда за 2019г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба от Ч.Л.М.
с ЕГН ********** *** против С.С.С. с ЕГН ********** ***. Ищецът твърди, че на
16.10.2017г. сключил с ответника договор за поръчка, по силата на който
ответникът се съгласил в едноседмичен срок от сключване на договора, да закупи
на ищеца за негова сметка лек автомобил ** и да му го достави в * на адреса му
в гр. * Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора, на
17.10.2017г. направил паричен превод по банковата сметка на ответника в * в
размер на 4010 евро с левова равностойност 7853,59 лева, необходими за
закупуване на автомобила. Ищецът твърди, че нито в уговореният срок, нито по-късно,
както и до момента, ответникът не изпълнил задължението си по договора и не
закупил и доставил лекия автомобил. Твърди, че с нотариална покана, връчена на
ответника чрез ЧСИ, развалил процесния договор за поръчка поради виновно
неизпълнение от страна на ответника и му дал срок да върне получената по
договора сума в размер на 7853,59 лева. Твърди, че както в дадения срок, така и
до момента, ответникът не е върнал претендираната сума, а многобройните опити
на ищеца да си получи обратно сумата останали безуспешни. Поради изложеното,
ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Тъй като същата била връчена чрез залепване
на уведомление, съдът разпоредил на кредитора да предяви установителен иск за
вземането си. Ищецът твърди, че е подал исковата молба в законовия едномесечен
срок.
Ответникът, чрез определения си особен представител
оспорва иска. Твърди, че липсват доказателства, че сумата, преведена на
ответника е във връзка със сключен между страните договор за поръчка.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
процесуален представител, който поддържа предявената искова молба. Ответникът
се представлява от назначен особен представител и поддържа подадения писмен
отговор.
Съдът като прецени събраните от делото доказателства,
приема за установено следното:
Установява се от приложеното ч.гр.дело № 7408/2018г.
по описа на РС Плевен, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 4010 евро с
левова равностойност 7853,59 лева, както и сумата от 1671,72 лева разноски по
делото. Заповедта е връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК чрез залепване на
уведомление, поради което с разпореждане от 21.12.2018г. съдът е указал на
заявителя да предяви установителен иск в едномесечен срок от получаване на
съобщението. Съобщението е получено от заявителя на 04.01.2019г. и в
едномесечния срок е предявена исковата молба по настоящето дело. С оглед
изложеното, съдът приема, че предявеният иск е допустим и следва да бъде приет.
Установява се от представеното по делото банково
удостоверение, че ищецът притежава банкова сметка ***, от която на 17.10.2017г.
е изпратен валутен превод на стойност
4010 евро на името на С.С..
По делото е представена водена между страните
кореспонденция по Вайбър, като първото съобщение от ответника е от
19.10.2017г., с което уведомява ищеца, че на 18.10.2017г. е получил изпратеното
и му предстои да види автомобила. Следващата кореспонденция е от ноември и
декември 2017г., с която ответникът обещава да върне парите на ищеца.
Установява се от представената по делото нотариална
покана, че ищецът е прекратил договора за поръчка поради неизпълнение от страна
на ответника. Със същата покана е направил искане по реда на чл.55 в
едноседмичен срок да му върне получената в размер на 7853,59 лева сума.
Нотариалната покана е изпратена на двата адреса на ответника, като на адреса в
гр.П* е залепено уведомление на входната врата от ЧСИ, а от с.В*е получено
писмо, че лицето е в Германия и не живее на адреса.
По делото като свидетели са изслушани С* М* и Г* Н*. В
показанията си свидетелката М*, съпруга на ищеца, заяви, че с ответника и съпругата му били
приятелски семейства. Установява се от показанията и, че преди време ответникът
им бил закупил от *автомобил. Свидетелката
заяви, че имали намерение да си купят * и ответникът се съгласил да им я
достави в рамките на една седмица. Твърди, че съпругът и превел на ответника
уговорената за покупка на автомобила сума по банков път. След като минал
срокът, за който са се разбрали ответникът да им достави автомобил, през
ноември 2017г. ищецът закупил друг автомобил от България и започнал да търси
ответника да му върне дадената по договора сума. В показанията си твърди, че
съпругът и неколкократно търсил ответника по телефон, скайп и вайбър, с искане да
му върне преведената сума.
В този смисъл са и показанията на свидетеля Н*, в
които заяви, че на 13.10.2017г. помнел датата, тъй като имал рожден ден, ищецът
се похвалил, че се разбрал със С. да му преведе 4000 евро, за закупуване на лек
автомобил ***. Заяви, че бил свидетел на телефонен разговор между страните, в
който ищецът го питал кога му върне ли парите, а ответникът отговорил „Няма
проблеми, изпращам ти ги“. От показанията му се установява, че заедно с ищеца
изпратили на ответника различни съобщения, като отговорите от ответника винаги
били обещания, че ще върне сумата и никога не е отричал, че дължи
претендираната сума. Впоследствие разбрали, че ответникът е взимал пари и от
други хора, за да им купи автомобил, но в крайна сметка не е изпълнил
обещаното.
Съдът приема за установено, че между страните са били налице
неформални договорни правоотношения за закупуване на процесния лек автомобил,
което се доказва и от събраните писмени и гласни доказателства по делото. По
силата на установените правоотношения, на 17.10.2017 ищецът е превел по сметка
на ответника С.С. сума в размер на 4010 евро за закупуване на лек автомобил от Германия,
но не получил такъв. От съвкупната преценка на събраните доказателства и твърденията на
страните, съдът приема за установено, че ищецът многократно е търсил ответника
без резултат. В показанията си свидетелите заявиха, че ищецът е правел
многократни опити да накара ответника да му върне парите, които винаги
завършвали с обещания от страна на ответника, че ще върне парите. Съдът приема,
че с изпращане на нотариалната покана, същият е прекратил договора за поръчка
поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му да достави
уговорения автомобил в едноседмичен срок, каквато уговорка е имало между
страните.
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че
предявеният иск с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е
основателен и
доказан. Касае се за иск за неоснователно обогатяване в
хипотезата на третия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД - т.е. тогава когато основанието
за полученото е отпаднало и получилият го е длъжен да го върне. В случая
страните са били в облигационна връзка, възникнала на основание неформален договор за поръчка с предмет закупуване на лек автомобил – внос от Германия, на стойност 4010 евро. На второ място - налице е неизпълнение на
договорното задължение на ответника, тъй като след многократно търсене на ответника С.С. от
страна на ищеца Ч.М. до предявяване на иска и след това, той не е върнал дадената сума за автомобила в размер на 4010 евро. На трето място - налице е разваляне на договорната връзка между страните поради неизпълнение на поръчката на ищеца. С развалянето на договора
отпада облигационното отношение между страните, отпада основанието за
престиране на насрещни престации и никоя от страните не дължи изпълнение по
договора, но всичко получено в изпълнение на същия се връща на основание чл.55,
ал.1 от ЗЗД. Безспорно е установено от
гласните доказателства, че ответникът не е върнал на ищеца сумата
от 4010 евро и продължава да ги дължи, което обуславя
основателността на претенцията в пълен размер.
Съгласно практиката на съдилищата, вкл. Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, при третия фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на
престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Тази хипотеза намира
приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне
на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие,
когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи. Съгласно цитираната разпоредба, който е получил нещо на отпаднало
основание е длъжен да го върне. Фактическият състав на задължението за връщане
на даденото въз основа на отпаднало основание включва следните елементи, които
трябва да са налице:
1. разместване на имуществени блага от един патримониум в друг; 2. разместването
на благата да е извършено с оглед реализиране в бъдеще на определена цел, която
и двете страни – престиралият и получилият имущественото благо – искат да
постигнат; 3. впоследствие основанието да е отпаднало с обратна сила и 4. причината
за
неизпълнение да не е резултат от поведението на страната,
дала имущественото благо.
В случая ответникът е
получил 4010 евро
за закупуване на лек автомобил от Германия, която сума се установи, че е била
преведена на ответника. Последният обаче не е изпълнил
задължението си да закупи и достави автомобила на купувача, нито в срок, нито по-късно.
Поради виновното неизпълнение на задълженията на ответника, то последният дължи връщане на полученото, а именно дължима сума
от 4010 евро.
Относно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, съдът приема, че е частично основателно.
За заповедното производство ищецът претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 1514,64 лева, а за исковото 1009,76 лева Съгласно чл.7 ал.7 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на
заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на
базата на половината от стойностите на претендираните суми. Съгласно чл.7 ал.2
т.3 от същата Наредба при интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв. + 5 % за
горницата над 5000 лв. При материален интерес от 7853,59 лева минималното
адвокатско възнаграждение за исковото производство е в размер на 722,67 лева. С
оглед сложността за изготвяне на заявление по чл.410 ГПК, съдът счита, че
заповедното производство ответникът следва да заплати на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на минимално предвиденото, а именно 361,33
лева и държавна такса в размер на 157,08 лева. За исковото производство,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева, държавна такса в размер на 157,08 лева и внесен депозит за
особен представител в размер на 723 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК в.
чл.55 ал.1 ЗЗД, че С.С.С. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на Ч.Л.М. с ЕГН ********** *** сумата от 7853,59 лв., представляваща заплатена сума
на отпаднало основание, получена на 17.10.2017г. във връзка с договор за
поръчка с предмет закупуване на лек автомобил ***ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 15.10.2018г. до окончателното плащане, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4615/16.10.2018г. по
ч.гр.дело №7408/2018г. по описа на Рс Плевен.
ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Ч.Л.М. с ЕГН
********** *** на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 1880,08 лв.
ОСЪЖДА С.С.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Ч.Л.М. с ЕГН
********** *** на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по ч.гр.дело № 7408/2018г. по описа на РС Плевен разноски в
размер на 518,41 лева.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: