№ 12
гр. Варна , 16.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Геновева Х. Ненчева
и прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно
частно наказателно дело № 20213000600081 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Р. Т. А. , редовно призован, явява се лично и с адв.С. В.
И. от АК - ВАРНА, редовно упълномощен от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: - Да се даде ход на делото. Няма да соча нови
доказателства. Няма да правим отводи на състава на съда.
АДВ.И.: - Да се даде ход на делото. Няма да правим отводи на състава
на съда. Нямаме искания по доказателства.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.И.: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така депозираната
жалба. На първо място няма да коментираме обоснованото предположение
касателно авторството на деянието, позицията ни е категорична и ясна още от
началото на задържане на клиента ми. Прочита на доказателствата е такъв, че
защитата няма сили да оспорва това предположение. Аргументите ни са
1
свързани само и единствено с опасността той да се укрие и да извърши друго
престъпление. Забележете за период от около три месеца, от средата на
декември до настоящия момент ние по никакъв начин не сме шиканирали и
сезирали съда по отношение на мярката за неотклонение, като за този период
от време е дадена достатъчна възможност на органа на ДП да обезпечи
доказателствата. Не мога да пропусна и факта, че от средата на декември до
настоящия момент няма извършване каквито и да било процесуално-
следствени действия, камо ли разпити на свидетели. Това е с аргумента, че
подзащитния ми по някакъв начин може да повлияе на свидетелите или да
компрометира ДП, напротив такива данни не са налице.
Също така аз лично не съзрях каквито и да е възлагателни
постановления, които да касаят оперативни мероприятия свързани с ДП и
събиране на други доказателства, напротив нищо. Има писма, които са
свързани с други служби и имотно състояние, но до толкова.
Към настоящия момент становището на органа на ДП е, че се чака
изготвяне на ФХЕ, касателно наркотичните вещества.
Служебно е известно на съда, тази машина, която извършва
изследването, ами извинявайте, тя три седмици работи, пет не работи. Ние
сме поставени в ситуация обвиняемия да стои и да чака.
Мярката за неотклонение „домашен арест“, която до известна степен е
приравнена със „Задържане под стража“ има за цел да ограничи социалните
му контакти и даде възможност на ДП да събира доказателства, а не да стои и
да чака да се извърши тази експертиза. Неосъждан е, има едно
административно наказание по смисъла на чл.78а от НК, има постоянен адрес,
има и доказателства, че е упражнявал и трудова дейност. Сама по себе си
мярката за неотклонение “Домашен арест“ по никакъв начин не комуникира
вече с нуждите на ДП и тя не бива да се третира само като комфорт в ДП, тя
трябва да има някаква цел тази мярка за неотклонение и той да я търпи.
Пак казвам ние не сме оспорвали обоснованото предположение,
доказателствата са налични, ясен и евентуалния изход от делото, най-
вероятно ще търсим благоразположението на прокуратурата за едно
споразумение, разбира се ако успеем да постигнем такова. Но не бива да сме
в ситуация той да стои и да чака изготвяне на такава експертиза. Знаем, че
това се прави приоритетно със задържаните под стража, така, че това е една
неяснота по ДП.
От друга страна служебно известно е на съда, това е фиксирано в
протоколите по мерките за неотклонение здравословното му състояние, този
човек се нуждае от лекарства и някакви приходи все пак да се издържа и да
си плаща сметките, той живее сам.
Не мога да се съглася с довода на първоинстанционния съд, че мярката за
2
неотклонение „Домашен арест“, която се контролира електронно не му
пречила да упражнява трудова дейност. Как лице с гривна общо казано и с
такава мярка за неотклонение може да си намери работа и да отпочне такава,
камо ли пък и да я осъществява, което според мен е невъзможно и
неизпълнимо. Този човек трябва да мисли и за приходи.
Така, че аз считам, че мярката за неотклонение „Домашен арест“ е
неадекватна и не комуникира с нуждите на ДП.
Моля за една по-лека мярка за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите без
уважение подадената въззивна жалба.
И в това производство по чл.65 НПК считам, че не са налице каквито и
да е обстоятелства, които да променят изводите на съда по отношение взетата
мярка за неотклонение, в случая „Домашен арест“.
Да, действително до колкото няма спор по обоснованото предположение,
няма да го коментирам, но по отношение втората кумулативна предпоставка
аз се солидаризирам с изводите на първоинстанционния съд и считам, че тя е
налице.
Действително обвиняемото лице е с чисто съдебно минало, не е осъждан,
но наложеното административно наказание по чл.78а от НК в крайна сметка
сочи на една лоша характеристична данна. Това нещо до някъде повишава
неговата обществена опасност, а като се има предвид, че и разпространението
на наркотични вещества е изключително опасно престъпление, то е с много
висока степен на обществена опасност, с оглед престъпността понастоящем и
делата, които имат изключително висок ръст в момента.
Затова считам, че тази мярка за неотклонение, която е взета от
Апелативен съд - Варна е съобразена с чистото съдебно минало, както и със
здравословното състояние на обвиняемото лице и поради това считам, че тя
се явява към настоящия момент адекватна и няма основание за нейното
изменение в по-лека мярка за неотклонение.
В този смисъл Ви моля да се произнесете.
АДВ.И.: /реплика/ – Аз не мога да се съглася с обстоятелството, че едва
ли не моя подзащитен е виновен за криминалната обстановка в страната
свързана с различните видове престъпления, касаещи държане на наркотични
вещества. Той не е създал тази обстановка и не следва да се взема принципа
за наказуемост по отношение на него. Тай затова, което е сторил ще си понесе
наказание, но не е виновен за тази обстановка в страната, че е скочил ръста на
тези престъпления. Казуса е строго индивидуален.
ЖАЛБ.А.: - Ув.съдии, моля за една по-лека мярка за неотклонение.
3
Имам сметки за плащане, нямам приходи, лекарствата ми са скъпи, имам
актуални кредити, които няма как да погасявам. Искам по-лека мярка за
неотклонение за да работя, имам предложение за работа и ако евентуално
мярката ми за неотклонение бъде променена мога да работя.
СЪСТАВЪТ НА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ, след проведено тайно
съвещание, като взе предвид становищата на страните, изложени в днешното
съдебно заседание и след цялостно запознаване с материалите по делото
констатира следното:
Мярката за неотклонение „Домашен арест“, взета по отношение на
обвиняемия Р.А. към 15.12.2020 година и към настоящия момент се явява
актуална, т.е. не са налице основания за изменението й в по-лека.
Обосновано първоинстанционния съд в съдебния си акт, произнесен по
реда на чл.65 от НПК, във връзка с чл.62, ал.2 НПК е преценил, че
доказателствената съвкупност събрана до момента не разколебава направения
вече извод за съпричастност на обвиняемия към деянието, предмет на
обвинение квалифицирано по чл.354а, пр. 4 от НК. Взето е предвид, че
обвиняемият е с чисто съдебно минало, т.к. същия е бил освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК, който факт впрочем е било отчетен и от съставът на ВАпС,
който е изменил мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“ на 15.12.2020г.
Солидаризира се настоящата инстанция изцяло с изложеното от
първоинстанционния съд за наличието на формирани трайни престъпни
навици у обвиняемия, което обосновава извода за реалност от извършване на
престъпление.
При преценката си досежно естеството на настоящата мярка за
процесуална принуда, въззивната инстанция съобрази, че сама по себе си
мярката за неотклонение „Домашен арест“ действително е свързана с
невъзможност обвиняемото лице или на подсъдимо такова, свободно да се
придвижва в пространството, разбира се с последващи рестрикции във връзка
с възможностите му да упражнява и обществено полезен труд. Отчитайки
обаче наличието на доказателства за извършеното престъпление, предметна
обвинението - същото е с изключително висока степен на обществена
опасност, а също вида и естеството на наркотичното вещество, тези
обстоятелства не може да не повлияят на съда при преценката му, доколко
една по-лека мярка за неотклонение би осъществила целите на мярката за
процесуална принуда.
По делото липсват каквито и да е доказателства обвиняемия да е
упражнявал обществено полезен труд преди задържането му, с които да е
издържал себе си, включително и разходите, за които споменава в днешното
съдебно заседание по лечение, и при наличие на данни за разпространение на
4
наркотични вещества, настоящата инстанция намира, че при по-лека мярка за
неотклонение той би извършил престъпление.
Колкото до етапа на разследване, следва да се отчете, че същото почти
приключва и това, че се изчаква заключение по назначени експертизи не
може да послужи като ново обстоятелство, налагащо изменение на мярката за
неотклонение, само защото лично с обвиняемото лице не се извършват
никакви процесуално-следствени действия. Така или иначе преценката на
настоящата инстанция е за правилност на тази мярка за неотклонение
„Домашен арест“ във фазата на разследването, т.е. до неговото приключване.
С оглед на всичко изложено по-горе и до колкото липсват нови
обстоятелства извън отчетените такива още ъм 15.12.2020 година, мярката за
неотклонение „Домашен арест“ се явява правилна, обоснована и
законосъобразна.
По изложените съображения и на основание чл.65, ал.8 от НПК,
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 105 от 12.03.2021 година
по ЧНД № 271/2021 година по описа на ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, с което
е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение от
„ДОМАШЕН АРЕСТ” в по-лека по отношение на Р. Т. А., ЕГН **********,
обвиняем по ДП № 682/2020 година по описа на ОД на МВР – Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:25
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5